Определение по дело №221/2021 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
Към определение от 12.07.2021г. по ЧНД № 221/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Сливен

Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Г.. Ф. Г.., в която се твърди
наличие на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК. Направено е искане
осъдената да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка
от наложеното й наказание.
В постъпилото становище от Началника на Затвора гр. Сливен са
коментирани обстоятелствата относно осъждането и търпяното наказание от
лишената от свобода Г.. С конкретни съображения се предлага да бъде
оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на
осъденото лице.
В с.з. пред настоящия състав осъденото лице – лично и с упълномощен
защитник поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно
освобождаване.
Представителят на Началника на Затвора – гр. Сливен счита искането за
неоснователно.
Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
от фактическа страна следното.
Осъдената Г.. Ф. Г.. е с българско гражданство, родена в гр. К., с
постоянен адрес в с. П., общ. К., със средно образование. Осъждана е.
Постъпила в Затвора – Сливен на 11.03.2016 г. след осъждането й с влязла в
сила присъда № 5/28.04.2016 г. по НОХД № 40/2016 г. по описа на Окръжен
съд – К., с която е наложено наказание в размер на 12 години „лишаване от
свобода“ за престъпление по чл. 116, ал.1, т.9 от НК при първоначален строг
режим.
Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. –
12.07.2021 г. осъдената е изтърпяла фактически 6 години 1 месец и 29 дни, от
работа – 11 месеца и 11 дни или общо 7 години 1 месец и 10 дни. Остатъкът
за изтърпяване е в размер на 4 години 10 месеца и 20 дни.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника
1

на затвора, се установява, че след постъпването в Затвора – Сливен осъдената
не е дисциплинарно проявена и нямала наложени дисциплинарни наказания.
Имала относително пасивно отношение към процеса на поправяне в
условията на затвора. Насочена била предимно към задоволяване на свои
нужди, самосъхранителна, с нагласа за заобикаляне на правила и
ограничения, които не кореспондират с намеренията й. Склонна била да
проявява упорство, нахалство и обсебване при личен интерес. Трудно
приемала външни указания, избягвала сътрудничество със служители.
Отчетена е сравнително добра вградимост в общността, но на моменти
предвид характерови и личностови особености, допускала въвличане в
конфликтни ситуации. Периодично било извършвано разместване по спални
помещения, предвид трудности в отношенията с останалите. Била слабо
мотивирана за участие в съпътстващите наказанието дейности, вяла и
апатична. Независимо от провежданите мотивационни разговори осъдената
била категорична в отказите си да участва и не разбирала смисъла от това.
Лесно се повлиявала от обкръжението си, с лекота усвоявала отрицателен
опит. Не осъзнавала значението на напредъка по плана за изпълнение на
наложеното наказание. Награждавана двукратно на основание чл. 98, ал.1, т. 5
от ЗИНЗС.
В условията на живота на свобода била с непостоянна и кратковременна
трудова дейност – първоначално като сервитьор, а в последствие във фирма
за изработване на части за климатици. По време на изтърпяване на
наказанието първоначално била назначена в бригада „Домакински
почистващи средства“, която дейност била преустановена по нейно желание.
Работила за кратко в затворническата кухня, но не съумяла да оправдае
възложеното й доверие, изпитвала затруднения със ставането в ранни часове,
както и с естеството на трудовия процес. Отново била назначена в
„Домакински почистващи средства“, но периодично искала да бъде назначена
на друго работно място с цел намаляване размера на търпяното наказание
„лишаване от свобода“. През последните месеци е отчетена положителна
промяна по отношение на трудовия процес – осъдената не допускала
неоснователни отсъствия и влагала необходимото старание.
Поради завършено в живота на свобода средно образование, в условията
на затвора не е била включена в образователния процес. По време на
фактическото изтърпяване на наказанието не вземала участие в провежданите
квалификационни курсове – отсъствала мотивация за развитие и придобиване
на нови навици и умения. Според ресорната администрация, осъдената
притежава необходимите личностни ресурси за повишаване на собствените си
компетенции и умения, но липсва интерес и желание за това. Осъдената
афиширала умора от извършваната трудова дейност и не изпитвала
потребност от участие в съпътстващите наказанието дейности. Считала, че
максимумът в образователното й развитие е достигнат и липсвало желание за
усъвършенстване и разширяване на познания, опит, умения и компетенции.
2

Не осъзнавала ползата от тях. Не е участвала в специализирани програми на
въздействие, макар да са идентифицирани нужди за специализирано
въздействие - склонност към вербална агресия при натрупано напрежение;
липса на умения да идентифицира правилно проблемните си области и такива
за изграждане и вземане на алтернативни решения. Осъдената отговаряла на
необходимите изисквания за включване в програмата, но не изпитвала
потребност и интерес от усъвършенстване на тези си умения, същевременно
трудовата ангажираност възпрепятствала възможността за включване в
програмата.
Рискът от рецидив според изготвената актуална оценка на
правонарушител е в границите на среден – 52 точки. Същият е с незначително
намаление спрямо първоначалната оценка на риска – 53 т. Изготвените в хода
на изтърпяване на наказанието до настоящия момент няколко оценки са със
стойности, както следва: 53 т., 51 т., 51 т., 57 т., 52 т., 52 т. Профилът на
нуждите откроява като проблемни следните параметри: „управление на
финанси и доходи“, „начин на живот и обкръжение“, „емоционално
равновесие“, „мисловни умения и поведение“; „нагласи“. Съпоставянето на
първоначалната и последващите оценки не регистрира промяна в
положителен аспект. През м.04.2020 г. се наблюдава завишаване на общата
стойност с 6 точки /от 51 т. на 57 т./, които постепенно бележат снижение до
настоящата стойност от 52 т. – незначително по-ниска спрямо
първоначалната от 53 т. Според становището на ресорната администрация в
актуален план се отчита задържане на стойностите в раздели, които подлежат
на корекционна намеса, което налага продължаване на поправителното
въздействие.
В живота на свобода има риск, макар и в средния диапазон от
осъществяване на престъпна дейност, предвид неосъзната необходимост от
позитивна личностна промяна, недостатъчна самокритичност, които
възпрепятстват адекватното разбиране на факторите, довели до извършване
на престъпното деяние и затрудняват процеса на поправяне.
В становището на Началника на Затвора се сочи изготвянето на 5
планове за работа с осъдената, всеки от тях с периодичност по 1 година. В
индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, чието
корекционно въздействие се нуждае от продължение. Поправителното
въздействие е насочено към положително повлияване на идентифицираните
проблемни зони в посока: устройване на работа и позитивна промяна върху
нагласата за упражняване на трудова дейност, което би довело до повишаване
и усъвършенстване на трудовите й умения /по отношение на тази цел,
осъдената показва непостоянство/; финансова независимост и отговорност
/частично изпълнена/; придобиване автономност сред останалите осъдени
/осъдената изпитва затруднения по отношение постигане на баланс във
взаимоотношенията с останалите/; подобряване уменията за превенция и
разрешаване на проблемни ситуации /изцяло неизпълнена, тъй като осъдената
не осъзнава потребността от личностна промяна/; спазване на реда в
институцията и осъзнаване факта, че всички лица имат определени права -
през последната година не е санкционирана, съгласно закона. Ресорната
администрация констатира липса на позитивна промяна в раздел „нагласи“,
тъй като осъдената афишира като единствена причина да не допусне ново
3

правонарушение след освобождение, вероятността отново да получи
наказание съгласно НК (самооценка от 16.04.2021 г.). В становището на
Началника на Затвора се сочи отсъствието на активност и сътрудничество от
страна на осъдената във връзка реализирането на поставените цели. При
срещи по повод изпълнение на плана с ИСДВР, осъдената не изпитвала
интерес към дискутираните теми, проявявала пасивно и апатично отношение
към тях. Обобщава се, че липсата на активно отношение и съдействие за
постигане целите в индивидуалния план на лицето налагат извод, че
осъдената не осъзнава необходимост и не изпитва потребност от личностна
промяна. Наблюдаваното запазване и затвърждаване на проблемни зони
налага необходимост от продължаване на поправителното въздействие. В
представеното становище е изразена позиция за неизпълнени в достатъчна
степен към настоящия момент цели, което препятства позитивна
поведенческа и личностна промяна у лишената от свобода.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Г.. Ф. Г.. от изтърпяване на останалата част от наложеното
наказание 12 години „лишаване от свобода”, а именно към настоящия момент
осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното
наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 40/2016 г. по описа на ОС – К..
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от
НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е
определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в
рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е
дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият
състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Липсват категорични
4

доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. Факт е непостоянното отношение към конкретна трудова дейност в
условията на затвора – осъдената е променяла становището си относно
упражняваната трудова дейност. Следва да се отчете в актуален план
удовлетворението на администрацията на Затвора от изпълнението на
трудовите функции на осъдената, но тази констатация касае твърде кратък
период от време на фона на общия й престой в затвора. Сам по себе си този
факт не е достатъчен да се заключи за трайност и необратимост на промяната.
Макар да няма дисциплинарни прояви и да се придържа към установените в
затвора правила, осъдената е награждавана два пъти, поради ограниченото си
участие и дистанцираността си от конструктивни форми на положителна
себеизява. Липсата на активност в творчески и други дейности, особено
предвид наличния потенциал – завършено средно образование в живота на
свобода, очевидно сочи недостатъчност на поправителния ефект на
наказанието към настоящия момент, доколкото не са мобилизирани всички
ресурси и поведението не бележи необходимата промяна. Получените две
награди не са достатъчни, за да се достигне извод за трайно демонстрирана
промяна за престоя на осъдената в затвора.
От наличната в приобщените доказателства информация не може да се
формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи за
последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Отхвърлянето на възможностите за разширяване на знания, компетенции и
опит, непостигнатата на този етап промяна в нагласите и неосъзнаването на
необходимостта от личностно развитие, пасивността към съпътстващите
дейности и комуникацията с ИСДВР по повод изпълнение на индивидуалния
план, навеждат на извод за непостигнати в пълен обем цели на наказанието.
Липсата на убедителни доказателства за трайна личностова промяна, не дава
възможност на съда да заключи, че на този етап осъдената се е поправила.
Цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката
на правонарушителя, които на този етап не бележат положителна промяна и
при които за известен период се наблюдава влошаване, рискът от рецидив,
който остава в границите на среден и конкретното поведение, не сочат за
постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе,
съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително въздействие в
насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите.
Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от
НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките
по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Г. от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от
свобода“. Размерът на остатъка от наложеното наказание дава реални
възможности за продължаване на поправителното въздействие върху
осъденото лице и постигане на заложените в индивидуалната програма цели.
5

Обстоятелствата, на които акцентира защитата, а именно, че осъдената
е млад човек и има подкрепяща семейна среда, сами по себе си не могат да
обосноват извод за допускане на условно предсрочно освобождаване. Те не са
от категорията обстоятелства, визирани в разпоредбите на чл.439а от НПК и
чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Тълкуването на последните налага извод, че основанията, въз основа на които
съдът допуска условно предсрочно освобождаване касаят оценка на
поведението и промяната на самото осъдено лице по време на изтърпяване на
наказанието. В конкретния случай изискванията на материалния закон не са
спазени, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави
без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода”.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

6

Номер на акта:	89
Дата:	12 юли 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20212200200221
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	22 юни 2021 г.

Определение по дело №221/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите