№ 1358
гр. София, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231100511016 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25028219/12.07.2023 г., подадена от
„Кредитреформ България“ ЕООД – ищец по гр. дело № 76856/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, 71 състав срещу постановеното по него решение № 20094778/21.06.2023 г., с
което са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника С. Т. Ж. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД/ вр. чл. 9 – Закон за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 6 Закон за потребителите на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща непогасена главница по договор за
кредит № **********/20.07.2015 г., заедно със законна лихва от 04.12.2018 г. /датата на
подаване исковата молба/ до окончателното плащане. Със същото решение ищецът е осъден
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 300 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Сочи се, че
представеният договор за цесия съдържал достатъчно информация, за да се приеме
активната процесуална легитимация на ищцовото дружество. Поддържа се, че заличаването
на информацията за цената на прехвърлените вземания е с оглед желанието на страните да
запазят тази информация като конфиденциална с оглед съществуващата търговска тайна.
Прави се позоваване на практиката на ВКС, в която се допуска нещо повече – цената да бъде
определяема. Част от доказателственият материал било и нотариално заверено
потвърждаване за прехвърляне на вземанията. Направените заличавания на личните данни
на другите длъжници било с оглед задълженията по европейското право за защита на
личните данни.
Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване
на ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата страна-ответник С. Т. Ж. – редовно уведомена на 01.09.2023 г. не подава
отговор в законоустановения срок.
1
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по гр. дело № 76856/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 71
състав е образувано по искова молба с вх. № 2032792/04.12.2018 г., подадена от
„Кредитреформ България“ ЕООД, в която се твърди, че на 20.07.2015 г. ответникът С. Т. Ж.
сключил по реда на чл. 6 ЗПФУР в качеството си на кредитополучател с „4финанс“ ЕООД
Договор за кредит № ********** с предмет предоставянето на кредит в размер на 200 лв.,
като се възползва от незадължителната възможност за допълнителна услуга за експресно
разглеждане на искането. Кредитополучателят получил заявената сума по платежната
система на „Изипей“ на 20.07.2015 г. и следвало да я върне на 19.08.2015 г. в размер на 238
лв. – главница 31, 27 лв. – такса за експресно разглеждане и 6, 73 лв. договорна лихва за
периода на отпускане на кредита. На 28.07.2015 г. кредитополучателят подала заявление за
отпускане на допълнителен кредит в размер на 100 лв. В същия ден сумата му е
предоставена и е следвало да я върне на 19.08.2015 г. Общото задължение било в размер на
353, 80 лв. /300 лв. – главница, 44, 61 лв. – такси за експресно разглеждане и 9, 19 лв.
договорна лихва за периода на отпускане на кредита/. Крайният срок за връщане бил
удължен на 10.12.2015 г., но до тогава задължението не било погасено. Били изпратени
няколко напомнителни писма, които според общите условия на кредитополучателят се
таксували по 10 лв. всяко едно от тях. На 01.02.2018 г. вземането в общ размер на 729, 46 лв.
било прехвърлено на ищцовото дружество чрез договор за цесия. Формиралите го
задължения са подробно описани в приложение № 1 към договора за цесия. Цедентът
„4финанс“ ЕООД упълномощил цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД да уведоми
длъжника за извършената цесия.
Въз основа на изложеното ищецът претендира от ответника заплащането на сума в общ
размер на 645, 66 лв., състояща се от: 300 лв. – главница и 345, 66 лв. – наказателна лихва за
периода 11.12.2015 г. – 31.01.2018 г. /датата на цесията/.
Ответникът С. Т. Ж. оспорил исковете по основание и размер. Твърди липсата на
активна процесуална легитимация на ищцовото дружество, тъй като то не го е уведомило за
извършената цесия. Счита се, че в исковата молба имало неяснота, тъй като не били
индивидуализирани отделните вземания. Направено е възражение за прекомерност на
претендираната санкционна лихва. Счита се, че има двойно натрупана лихва.
По делото е представен Договор за кредит № **********/20.07.2015 г., сключен между
„4финанс“ ЕООД и С. Т. Ж. за сумата от 200 лв. със срок на връщане тридесет дни от датата
на получаване, която в конкретния случай е 20.07.2015 г. при лихвен процент в размер на
40.94 % и ГПР в размер на 49, 6 %. Таксата за експресно разглеждане на кредита е в размер
на 31, 27 лв. Размерът на главницата, която следвало да се върне бил 238 лв. Представена е
разписка от 20.07.2015 г. за извършено плащане за сумата от 200 лв.
По делото е представен Договор за кредит № **********/28.07.2015 г., сключен между
„4финанс“ ЕООД и С. Т. Ж. за сумата от 300 лв. със срок на връщане тридесет дни от датата
на получаване, която в конкретния случай е 20.07.2015 г. при лихвен процент в размер на
40.81 % и ГПР в размер на 49, 7 %. Таксата за експресно разглеждане на кредита е в размер
на 44, 61 лв. Размерът на главницата, която следвало да се върне бил 353, 80 лв. Представена
е разписка от 28.07.2015 г. за извършено плащане за сумата от 100 лв. Представени са
общите условия на „4финанс“ ЕООД за отпускане на кредит.
Към исковата молба е представена извадка от договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018 г., скюлчен между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“
ЕООД. Представена е първа страница от договора, в която се съдържа инидивидуализация на
сключилите го страни и дефиниции на използваните в него термини. Представена е и стр.
15, в която има частично описание на приложенията към него и разпоредбата на чл. 50,
която посочва, че този договор съдържал 15 страници и се съставя и подписва в два
еднообразни екземпляра, по един за всяка една от страните. В извадка от приложение е
посочено името на С. Т. Ж. и дължимата от него сума в общ размер на 729, 46 лв.
По делото е изслушана и приета СТЕ, в чието заключение е посочено, че в системата на
2
„Вивус“, поддържана от „4финанс“ ООД, съществувала регистрация на С. Славков, заедно с
индивидуализиращи го данни, включително адрес на електронна поща. Лицето било
преминало процедура по регистрация, като попълнило регистрационен формуляр и чрез
серия от електронни стъпки посочило исканата от него сума като кредит. Системата била
така изградена, че извършвала проверка в регистрите на БНБ за наличието на други кредити,
за потвърждаване истинността на личната карта и проверка дали заявения адрес е
действителен, както заплатени ли са осигуровките. Според данните от системата лицето С.
Славков е кандидатствало на 20.07.2015 г. и на 28.07.2015 г. за получаване на кредит –
първият път в размер на 200 лв., а вторият в размер на 100 лв. С натискането на бутона
„подпиши“ клиентът потвърждава сключването на договора.
Според изслушаната и приета по делото ССчЕ на двете дати, на които е сключен
договорът за кредит са преведени договорените суми от „4финанс“ ЕООД по сметка в
„Изипей“, но вещото лице е посочило, че липсвали данни в системата на „Изипей“ за името
на получателя на сумите.
Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, което е приел, че
по делото липсвали доказателства, че ищецът е носител на претендираното вземане, тъй
като представения към исковата молба договор за цесия бил извлечение, състоящо се от
неговата първа и последна страница и не било ясно какви права се прехвърляли. По тези
съображения отхвърлил предявените искове.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по
същество е и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, но съобразно изложените доводи във въззивната
жалба следва да добави следното:
Спорният по делото въпрос е дали ищецът е доказал, че е носител на вземането с оглед
извършената цесия и предвид представената извадка от договора за цесия, без същият да е
представен в цялост.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане
(цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като вземането преминава
върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал - чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът по
вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност
на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в
момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на
закона преминават и всички акцесорни права (освен ако е уговорено
противното). Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора,
така и на трето лице - длъжника, законът налага извършването на допълнително действие -
съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е
едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е
прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде
извършено от стария кредитор (цедента) - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице,
3
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при
изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица -
длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на
вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде
получено от длъжника - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Липсва прехвърляне ако то не е доказано по делото. В чл. 99 и чл. 100 ЗЗД отсъства
изискване за форма на договора за цесия. В исковата молба е посочено, че между цедента
/„4финанс“ ЕООД/ и цесионера /„Кредитреформ България“ ЕООД/ бил сключен писмен
договор за цесия и част от същия е представен по делото. Представени са първа и
петнадесета /последна/ страници и нито от уводната част на договора озаглавена
„Дефиниции“, нито от заключителната, в която е посочен броят на страниците на писмения
договор, би могло да се прецени какви вземания се прехвърлят, които от своя страна следва
да бъдат индивидуализирани по основание, страни и размер. От приложения списък не би
могло да се разбере за кой договор се отнася същия. Поради това и не би могло да се приеме,
че ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД е носител на вземането, предмет на делото.
Предвид съвпадението на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна-ответник С. Т. Ж.,
който не е поискал присъждането на такива.
Въззивникът-ищец няма право на разноски.
Воден от горното Софийски градски съд, Г.О., III-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20094778/21.06.2023 г. постановено по гр. дело №
76856/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4