Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
С решение № 179/19.12.2011г., постановено по гр.д. № 359/2011г. Районен съд С. е признал за установено, че към 10.02.2011г. / датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/в полза на А. О., гр. Б. съществува вземане против „Н.- П. Е. С. в размер на 980,00лв. главница, с 47,93 лв. законна лихва за забава върху главницата от 21.08.2010г. до 09.02.2011 и законни лихва от 10.02.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 177,00лв. разноски по делото Със същото решение е отхвърлен искът, предявен от „А.” О. Б. против „Н.- П. ” Е. С. за разликата от 980,лв. главница до 200лв. главница и от 47,93лв. до 142,78 лв. мораторна лихва за периода от 21.08.2010г. до 09.02.2011г. като недоказан. Присъдени са разноски. Против това решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск, е постъпила въззивна жалба от „А.” О. Б.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, като се сочи, че съдът в нарушение на чл.164,,ал. 1 т. 4 от ГПК е допуснал свидетелски показания за доказване плащане на задължението на ответника по фактура. Сочи, че сумата от 1020лв., за която ответникът – сега въззиваем, е представил издаден разходен касов ордер, не е постъпвала в сче‗оводството на „А.” О. Б.. Твърди се, че съдът е възприел неправилна фактическа обстановка по делото, което е довело до неправилни правни изводи. Посочено е, че в случая не се касае за договор за продажба, а за договор за услуга. Развиват се доводи по същество на спора. Претендира се отмяна на решението на съда в отхвърлителната му част и уважаване на претенцията в нейната цялост. Претендират се и разноски. Ответникът по жалбата „Н.- П. ” Е. С. заема становище за неоснователност на същата. Сочи,че са налице доказателства за извършено частично плащане по процесната фактура, като съдът правилно е преценил събраните по делото доказателства. Претендира да се остави решението в сила и да се присъдят разноски. В.Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна , против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След извършена проверка на решението на първоинстанционния съд по реда на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция намира, че то е валидно изцяло и допустимо в обжалваната си част. Със заявление от 09.02.2011г. ищецът по реда на чл. 410 от ГПК е заявил пред Районен съд С. вземането си , индивидуализирано по-горе, като в негова полза е издадена Заповед за изпълнение № 77/14.02.2011г. по ч.гр.д.№ 108/2011г. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника , като ищецът в срока по чл. 415 от ГПК е предявил своята искова претенция. В този смисъл предявеният иск се явява допустим, респ. решението, постановено по него, също е допустимо. По същество в обжалваната част решението е неправилно и следва да се отмени. Съображенията за това са следните: С исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника има сключен договор за извършване на услуга- мливо ишлеме. За извършената услуга е била издадена фактура № 525/11.08.2010г. – датата, на която ответникът е приел смляното брашно. Сумата, дължима по посочената фактура е 3410,21лв. с ДДС и е следвало да се плати веднага от ответника. В месеца на издаване на фактурата ищецът заплатил и дължимия по нея ДДС, въпреки липсата на плащане. По посочената фактура се твърди да са постъпили две плащания – на 26.11.2010г. -350лв. и на 28.12.2010г.- 1060,21лв., като дължима останала сумата от 2000лв.. За посочената сума ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК , въз основа на заявление до РС С., по ч. гр. Д. № 108/2011г. Заповедта била издадена за главница 2000лв., мораторна лихва от 142,78лв. от датата на издаване на фактурата до датата на подаване на заявлението и законната лихва от 09.02.2011г. до окончателното й изплащане. Ответникът подал до РС С. възражение срещу така издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът предявява своя иск, с който претендира да бъде установено съществуването на вземането му в размер на главница 2000лв., мораторна лихва за периода от 142,78лв. от датата на издаване на фактурата до датата на подаване на заявлението и законната лихва от 09.02.2011г. до окончателното й изплащане. Ответникът е оспорил частично предявения иск, като сочи, че дължи само 980лв., понеже преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е платил 1020лв. по същата фактура. От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да извърши мливо на жито ишлеме за ответника, като за извършеното по договора е издадена фактура № 2525/11.08.2011г., подписана от страните, за сумата от 3410,21лв. с ДДС. Тази фактура не е оспорена от ответника, същият е извършил и плащания по нея. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието от първоинстанционния съд, фактурата е осчетоводена и при ищцовото, и при ответното дружество, като ответникът е платил по нея на два пъти сума общо от 1410,21лв. с платежно нареждане. С разходен касов ордер № 1/21.01.2011г. от касата на ответника са били изтеглени 1020лÔ. с получател Г. Р. . Този ордер е осчетоводен при ответника по сметка 401”Доставчици” партида „А.” О. Б., с което задължението по процесната фактура по счетоводните регистри на ответника е останало в размер 980лв. Ответникът е ползвал и данъчен кредит за процесната фактура. По делото са събрани и редица писмени доказателства, които настоящият състав не счита за необходимо да обсъжда с оглед неотносимостта им към наличния пред въззивната инстанция спор. Те касаят решението в установителната му част, а в тази си част то е влязло в законна сила като необжалвано. Разпитани са и свидетели в насока доказване предаването на сумата от 1020лв. от страна на ответника на ищцовото дружество. С оглед така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр.415 от ГПК вр. чл.79 и 86,ал.1 от ЗЗД. В случая се касае за сключен между страните договор за изработка с материали на клиента, като се твърди неизпълнение на задължението за плащане на цената по същия в пълен размер. Макар първоинстанционният съд да е възприел погрешно естеството на договора между страните като такъв за услуга, той е обсъждал релевантните за спора факти и по тази причина соченият порок не обосновава неправилност на постановеното решение. Основният въпрос, отнесен пред въззивния съд, е дали е доказано по делото, че ответникът е платил на ищеца сума от 1020лв. на 21.01.2011г., с което задължението му по процесната фактура намалява на признатите от него като дължими 980лв. Според настоящия състав горепосоченият факт не е доказан. За да достигне до обратния извод, първоинстанционният съд е възприел свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които сочат, че получателят на сумата 1020лв. по издаден от ответника РКО я е предал на служител при ищцовото дружество. Настоящият състав счита, че в конкретния случай съдът е възприел свидетелските показания в разрез с разпоредбата на чл. 164,ал.1 т.4 от ГПК. Касае се за парично вземане, което е установено с писмен акт-двустранно подписана фактура. Независимо от размера на това задължение, след като то е установено с писмен акт, за доказване на погасяването му не са допустими свидетелски показания. При това положение съдът, изграждайки изводите си въз основа на недопустими доказателства, е нарушил процесуалния закон. Това нарушение от своя страна е довело до неправилност на първоинстанционното решение, доколкото в насока плащането на спорната сума от 1020лв. не са събрани други доказателства. Гореизложеното мотивира съда да приеме, че посочената сума от 1020лв., която е част от вземането на ищеца, обективирано в издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение, е дължима. Дължима с оглед акцесорността на претенцията за лихва е и мораторната лихва върху тази сума за периода от падежа на задължението по процесната фактура 21.08.2010г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 09.02.2011г., която е в размер на 142,78лв., както и законната лихва върху главницата, считано от тази дата до окончателното й изплащане. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да се отмени като неправилно. При този изход на делото следва и решението в частта за разноските да се отмени, като на ищеца бъдат присъдени сторените от него разноски пред двете инстанции в пълен размер. Разноските по заповедното производство не са предмет на разглеждане в настоящия процес. Водим от гореизложеното, В.Окръжен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 179/19.12.2011г., постановено по гр.д. № 359/2011г. на Районен съд С., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „А.” О. Б., ЕИК ...против „Н.- П. ” Е. С. ЕИК ....иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 от ГПК зза установяване съществуването на вземане на „А.” О. Б., ЕИК ********* против „Н.- П. ” Е. С. ЕИК ....за разликата от 980 до 2000лв. главница и за разликата от 47,93лв. до 142,78 лв. лихва за периода от 21.08.2010г до 09.02.2011г. и в частта му относно присъдените разноски,вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Н.- П. ” Е. С. ЕИК ...., че вземането на „А.” О. Б., ЕИК ...спрямо „Н.- П. ” Е. С. ЕИК ...., извън присъденото от първоинстанционния съд и представляващо разликата между присъдените общо 980лв. и дължимите общо 2000лв. главница и разликата между присъдените 47,93лв. и дължимите 142,78лв. лихва, в размер на ....лв./ хиляда и двадесет лева/ главница, 94,85лв. /деветдесет и четири лева 85 стр./ мораторна лихва върху главницата, считано от 21.08.2010г до 09.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2011г. до окончателното й изплащане, съществува и е дължимо. ОСЪЖДА „Н.- П. ” Е. С. ЕИК ....да заплати на „А.” О. Б., ЕИК .... сумата от 397лв. / триста деветдесет и седем лева / разноски по водене на делото пред първа инстанция и сумата от 243лв./ двеста четиридесет и три лева/ разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |