Присъда по дело №300/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта:	17
Дата:	18 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия:	Калин Кирилов Баталски

Дело:	20211700200300
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Перник, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
СъдебниБ. Б. О.

заседатели:П. В. Й.
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
и прокурора Моника Любомирова Цветкова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно дело от
общ характер № 20211700200300 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Е. С., роден на *** год. в ***, с ЕГН:**********, българин, с
българско гражданство, неженен, неосъждан, живущ в *** за виновен в това, че на *** г. в
*** в близост до частен дом № **, при управляване на моторно превозно средство -
специален автомобил марка и модел „Мерцедес Е 250 Д" с ДК№ *** /собственост на П. Л.
М./ е нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението - като водач на ППС, макар че е разполагал с възможност
не е намалил скоростта и не е спрял автомобила, когато възникнала опасност за движението
/намиращия се на пътното платно пешеходец/) и по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходката В. Б. И., с ЕГН:********** от ***, поради което и на основание чл.343, ал.1,
б."в", вр. чл.342, ал.1, във вр. с чл.54 от НК му определя наказание 27 месеца „лишаване от
свобода“, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намалява така определеното наказание с една
трета и в крайна сметка му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отлага изтърпяването на така наложеното наказание
1

от една година и шест месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на настоящата присъда в сила.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „в", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във
вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК лишава подсъдимия Д. Е. С. от правото да управлява МПС за срок
от две години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
След влизане на присъдата в сила веществените доказателства, а именно: два броя обувки
тип „галоши“ да се върнат на наследниците на пострадала В. Б. И., а веществените
доказателства - един брой лайсна продълговата, две метални никелирани парчета от лайсна
всяко с дължина 0,3 м, вътрешна част от емблема на „Мерцедес“ – трилъчна звезда, външна
част от емблема на „Мерцедес“ – метален пръстен с част от поставката за капака да се
върнат на правоимащото лице П. Л. М., собственик на специален автомобил „Мерцедес Е
250 Д" с ДК№ ***.
Осъжда подсъдимия Д. Е. С., със снета самоличност и ЕГН, да заплати в полза на частния
обвинител В. Е. Г. сумата от 1440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар на досъдебното и на съдебното
производство.
Осъжда подсъдимия Д. Е. С., със снета самоличност и ЕГН, да заплати в полза на частния
обвинител Г. Е. Г., действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. Т. С.
сумата от 1440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева, представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар на досъдебното и на съдебното производство.
Осъжда подсъдимия Д. Е. С., със снета самоличност и ЕГН, да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОД на МВР - П. сумата 1131,47 (хиляда сто тридесет и един лева и
четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща направени разноски за експертизи в
досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд в 15-дневен
срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 17/18.10.2021 год., постановена по НОХД № 300 по описа
на Окръжен съд гр.Перник за 2021 год.
Повдигнатото с обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Перник обвинение срещу
Д. Е. С. от *** е за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1, във
вр. с чл.54 от НК при фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт – за това, че на
*** в с. ***, общ. ***, обл. ***, на улица „***" в близост до частен дом № **, при
управляване на моторно превозно средство - специален автомобил марка и модел „*** Е 250
Д" с ДК№ *** /собственост на П.Л.М./ е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението - като водач на
ППС, макар че е разполагал с възможност не е намалил скоростта и не е спрял автомобила,
когато възникнала опасност за движението /намиращия се на пътното платно пешеходец/ и
по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката В.Б.И., с ЕГН:********** от с. ***,
***.
В проведеното разпоредително заседание страните в процеса не са направили
възражения за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК, такива не са констатирани
служебно и от съдебния състав. По искане на подсъдимия и неговия защитник, след
приключване на разпоредителното заседание съдебното производство е проведено по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК с направено от подсъдимия пълно самопризнание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът е разпоредил
предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица от
списъка към обвинителния акт. На основание чл.283 от НПК съдът е прочел и приобщил
събраните на етапа на досъдебното производство писмени доказателства, а на основание
чл.284 от НПК е предявил на страните събраните на етапа на досъдебното производство
веществени доказателства по делото.
В производството са конституирани като частни обвинители В.Г. и Г.Г. (последният
действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител С.С.) в
качеството им на пострадали, тъй като същите са низходящи (внуци) на починалата от
пътно-транспортното произшествие В.Б.И..
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителят на Окръжна
прокуратура – Перник поддържа повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия да се
наложи наказание "лишаване от свобода" около средния размер с приложение на чл.58а от
НК, с превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, както и лишаване от
правоуправление по чл.343г от НК в определен от съда срок.
Частните обвинители чрез своя повереник - адв.Е., поддържат обвинението наред с
представителя на Окръжна прокуратура гр.Перник. По отношение на наказанието пледират
същото да бъде „лишаване от свобода“ за срок от три години с четири години изпитателен
срок и предлагат наказанието лишаване от правоуправление по чл.343г от НК да бъде
наложено от съда за максимален срок.
Защитникът на подсъдимия моли да бъде приложен чл.15 от НК, като подсъдимият
бъде оправдан изцяло по предявеното му обвинение, алтернативно прави искане за налагане
на минимално наказание на подсъдимия в условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият поддържа пледоарията на своя защитник, като наред с направеното
самопризнание изразява своето искрено съжаление за извършеното и моли за условно
осъждане.
Пернишкият окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намери за установено следното:
1

Подсъдимият Д. Е. С. е роден в *** и живее в ***. Не е осъждан. Правоспособен
водач е на МПС, като му е издадено СУМПС № ***, валидно до *** за категории В и М.
Като водач на МПС има регистрирани нарушения и налагани административни наказания
по ЗДвП.
През месец *** подсъдимият Д. Е. С. работел във фирма *** като *** и в изпълнение
на служебните си задължения управлявал специален автомобил - катафалка “***“ с рег. №
***, собственост на П.Л.М.. На *** след 20,00 часа подсъдимият Д.С. във връзка с работата
си пътувал от гр. *** към с. ***, общ.*** с предоставения му автомобил „***“ с рег. № ***
като той управлявал автомобила, а до него на седалката до шофьора се возел свидетелят С.
Т. С.. Автомобилът, управляван от подсъдимия Д. С., навлязъл в с. *** и се движел по
ул.“***“ в посока към центъра на селото, било в тъмната част на денонощието и
автомобилът бил с включени къси светлини. Уличното осветление било изправно, валяло
интензивно дъжд, пътната настилка била с мокър асфалт, без особени неизправности.
Пътното платно за движение било двупосочно, състоящо се от по една лента за движение за
всяка посока, без хоризонтална и вертикална пътна маркировка. Встрани от двата края на
платното за движение имало неоформени тротоари, на места кални и разкопани и обрасли с
трева и храсти. В населеното място около 20,30 часа подсъдимият управлявал автомобила в
дясната част на платното за движение със скорост около 60 км/ч., други автомобили не се
движели по пътното платно. По същото време, в същата посока, в района на дом № ** на
ул.“***“, на разстояние от около два метра вляво от десния край на пътното платно за
движение се намирал пешеходец - В.Б.И.. Подсъдимият, макар че е разполагал е възможност
да възприеме пешеходеца, тъй като имал необходимата видимост, и макар да разполагал с
възможност да намали скоростта и да спре автомобила, не задействал своевременно
спирачната уредба на автомобила, нито заобиколил пешеходеца с частично напускане на
дясната лента за движение и ударил с предната централна част на автомобила в областта на
долните крайници пешеходеца В.И., която била в изправено положение с лице обърнато към
движещото се моторно превозно средство. При този удар В. И. паднала върху предния капак
на автомобила, последвал удар на главата й в задната част на предния капак, след това
тялото на пешеходеца било отхвърлено напред и паднало върху пътната настилка върху
платното за движение. Вследствие на получените при пътно-транспортното произшествие
увреждания настъпила смъртта на В.И.. За случая бил подаден сигнал на телефон за спешни
повиквания 112. Местопроизшествието било посетено от служители на ОД на МВР -
гр.Перник и ЦСМП - гр.Перник, които констатирали смъртта на пешеходеца - В.Б.И..
Пътно-транспортното произшествие настъпило при дъждовно време, в тъмната част на
денонощието, при изправно улично осветление и при режим за движение при максимална
скорост 50 км/ч. за населено място и МПС кат.“В“. Пътното платно е двупосочно с ширина
7.6 м. с две ленти за движение за всяка посока, без особени неизправности, с мокър асфалт.
Обстоятелството, че подсъдимият е разполагал с възможност, но не е спрял своевременно
автомобила и не е заобиколил пешеходеца водят до създаването на конкретната конфликтна
ситуация.
В резултат на пътно-транспортното произшествие съгласно съдебномедицинската
експертиза В.Б.И. получила множество тежки увреждания: автомобилна травма: черепно-
мозъчна травма - разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата;
кръвонасядане под меките черепни обвивки в теменните области на главата;
субарахноидален мозъчен кръвоизлив. Шийна травма - прекъсване на гръбначния стълб и на
гръбначния мозък на ниво четвърти-пети шийни прешлени; кръвонасядане по
мускулатурата на шията двустранно. Гръдна травма - счупване на пети гръден прешлен;
счупвания на ребра от двете гръдни половина по три фрактурни линии; кръвонасядания
около хилусите на белите дробове и по органите на средостението; подкожно кръвонасядане
в областта на дясна млечна жлеза. Коремна травма- разкъсвания на черния дроб. Травма на
горни и на долни крайници и на тазовия пръстен-счупване на горното и на долното рамо на
2

дясната срамна кост; лентовидно кръвонасядане по ляво бедро; овално кръвонасядане по
дясно бедро; овално кръвонасядане в областта на дясно коляно; множество дребни охлузни
наранявания и кръвонасядания по тръбните повърхности на двете ръце и по пръстите на
двете ръце. Остра кръвозагуба - кръвоизливи в гръдна и в коремна кухини в общо
количество - 1200 милилитра, бледост на трупа и на вътрешните органи, петна на Минаков
под ендокарда на сърцето. Локализацията на установените при огледа и аутопсията
увреждания сочат, че в момента на първоначалния контакт на тялото с превозното средство,
то е било в изправено положение, обърнато най-вероятно с лице към движещото се моторно
превозно средство, последвал е удар и отхвърляне на тялото напред с последващо падане
върху терена. При първоначалния контакт на автомобила с тялото на пострадалата са
причинени лентовидните и овални кръвонасядания, разположени по предните повърхности
на долните крайници и счупването на кости на тазовия пръстен. При последвалото
отхвърляне на тялото и падането му върху терена и контакта на главата с него са причинени
черепно-мозъчната, шийната, гръдната и коремната травма. Между настъпилото пътно-
транспортно произшествие и травматичните увреждания довели до настъпването на смъртта
е налице пряка непрекъсваща се причинна връзка.
От отразеното в протокол за оглед на местопроизшествие от *** се установява, че
местопроизшествието се намира в с.***, общ. ***, на ул.“***“ в близост до частен дом № **.
Пътно-транспортното произшествие е настъпило между пешеходец и специален автомобил
– катафалка марка „***“ с ДКН № ***. На мястото на инцидента са установени
автомобилът (описано е точното му местоположение и състоянието му), като също така е
установен и труп на жена.
Обвинението се доказва от направеното от подсъдимия пълно самопризнание, което
се подкрепя и от свидетелските показания на Д.С., А.З., Б.Ц., А.Г., С.С., В.Г., Г.Г., П.М.,
Ц.М., както и от приложените писмени доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествие и препис и приложения към него фотоалбум, справка за съдимост,
съдебно - медицинска експертиза, химическа експертиза, съдебна-химико-токсикологична
експертиза, талон за изследване, протокол за медицинско изследване, протокол за
приемане/предаване на биологични проби, автотехническа експертиза, протокол за оглед на
веществени доказателства и препис и приложения към него фотоалбум, копие на
свидетелство за регистрация част I, удостоверение за техническа изправност, докладна
записка, протокол за доброволно предаване, 1 бр. СД, писмо на НИМХ-Филиал Кюстендил,
копия на сигнал за ПТП, АУАН, талон за изследване, констативен протокол, скица на ПТП,
справка за нарушител водач, удостоверение за родствени връзки, удостоверение за
наследници, препис-извлечение от акт за смърт, разписка.
В хода на досъдебното производство са назначени и извършени експертизи, които да
изяснят фактите и обстоятелствата около настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Изготвена е съдебно-медицинска експертиза на труп от вещото лице д-р К.Ч.,
специалист по съдебна медицина, ординатор в СМО при МБАЛ ***. От заключението му се
установява, че смъртта на В.И. е в резултат на тежка съчетана травма, изразяваща се в
черепно-мозъчна травма, шийна травма, гръдна травма, коремна травма и травма на горни и
долни крайници и на тазовия пръстен, установена е и остра кръвозагуба. Според
заключението на д-р Ч., смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна, дори при оказване на
своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ. Установените травматични
увреждания вещото лице е установило, че отговарят да са получени в резултат от
претърпяното пътно-транспортно произшествие – като пешеходец, блъснат от лек
автомобил и по начин и време както се съобщава в предоставените сведения. Относно
времето на настъпване на смъртта, експертът е установил, че това е именно часовия
диапазон около 20,00 - 20,30 ч. на *** С оглед локализацията на уврежданията, вещото лице
е посочило, че в момента на първоначалния контакт на тялото с превозното средство, лицето
3

е било в изправено положение, като най-вероятно е било обърнато с лице към движещото се
моторно превозно средство. Последвал е удар и отхвърляне на тялото напред, с последващо
падане върху терена. Според заключението, между настъпилото пътно-транспортното
произшествие и травматичните увреждания, довели до настъпването на смъртта, е налице
пряка непрекъсваща се причинна връзка. Експертът е установил и наличие на алкохол в
кръвта с концентрация от 1,30 промила в кръвта на В.И., което се равнява на лека степен на
алкохолно опиване. Експертът е разяснил, че тази степен на алкохолно опиване се
характеризира с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на
концентрацията на вниманието, съобразителността и забавяне на реакциите, загуба на
самоконтрол, моторна нестабилност, нарушения на зрителната способност.
В хода на досъдебното производство е назначена химическа експертиза за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта на починалото лице В.И.. Изследването е извършено
от Н.В., експерт към НТЛ – ЕКД ОД на МВР гр.Перник, като същият е установил наличие
на етилов алкохол в количество от 1,30 промила.
Изготвена е и съдебна химико-токсикологична експертиза от Р.К. и д-р С.С. от
Химикотоксикологична лаборатория към ВМА – гр.София. За целите на изследването е
взета кръвна проба от Д. Е. С., като от извършените изследвания не се установява наличие
на алкохол, наркотични вещества или техни аналози в кръвта на подсъдимия.
Съдебната автотехническа експертиза, изготвена от инж. Б.В. изследва обстойно
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, като експертът е изяснил
този механизъм по следния начин: специален автомобил „***“ се движи в с.***, по ул.“***“
с посока към центъра на селото в дясната част на платното за движение и скорост около 60
км/ч. В същата посока, на разстояние от около 2 метра в лява от десен край се движи
пешеходката В.И.. В района на дом № ** МПС застига пострадалата и блъска с предната си
част тялото й. Въпреки движението по осветен участък с включени къси светлини,
осигуряващи възможност за забелязването на обекти на разстояние не по-малко от 65 метра
пред автомобила, водачът на МПС реагира за спиране твърде късно, намалявайки скоростта
си на движение до 50 км/ч в момента на удара. Съгласно заключението на съдебно-
медицинската експертиза непосредствено преди настъпването на контакта с автомобила
пешеходката се обръща с лице към МПС, като при всички положения ударът за нея се явява
под масовия й център, от което следва качване на тялото върху предния капак, а главата
достига до неговата най-задна част. В следващия момент, предвид отрицателното ускорение
на МПС тялото е отхвърлено напред, с последващо падане върху платното за движение и се
установява на място, фиксирано в протокола за оглед. Водачът на МПС продължава
действията по спирането на МПС, без да променя съществено своята траектория и се
установява на мястото, където е описан при огледа от дежурната група. Относно
характеристиката на пътното платно се посочва, че същото е двупосочно, с по една лента за
всяка посока, без разделителна маркировка, пътната настилка е изградена от износен, мокър
асфалт без особени неравности, а отстрани от двата края на платното за движение са
изградени пътни тротоари, но те са в лошо състояние. Допустимата максимална скорост за
движение в участъка е 50 км/ч за населено място, а от техническа гледна точка условията за
движение към момента на ПТП и мястото на произшествието изискват повишено внимание,
но нямат пряка връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице е установило, че
скоростта, с която се е движело към момента на контакт с пешеходеца е била 50 км/ч, а
подсъдимият свидетелства, че е управлявал автомобила със скорост не по-висока от 60 км/ч.
За отговора на поставената задача дали водачът е имал техническа възможност да избегне
удара и да предотврати произшествието, и при какви предпоставки, вещото лице е
изследвало различни хипотези. На първо място, експертът отбелязва, че не се установяват
други участници в движението към момента на настъпване на произшествието, поради което
елиминира възможността водачът да е бил „заслепен“ от фарове на друг автомобил, като
видимостта му не е била ограничена и от дъжда. Експертът е изчислил, че при приета
4

скорост на движение на процесното МПС от 60 км/ч опасната зона на автомобила спрямо
пешеходеца е била 52,66 м., а разстоянието, от което пешеходецът е бил видим за водача е
било не по-малко от 65-70 метра. С оглед на това експертът е заключил, че водачът на МПС
е разполагал с възможност да забележи пострадалата в момент, когато разстоянието между
тях е било по-голямо от пълния му спирачен път и чрез аварийно спиране да предотврати
пътно-транспортното произшествие. Според експерта водачът е разполагал с възможността
да заобиколи пострадалата, навлизайки частично в съседната пътна лента, осигурявайки
безопасно странично разстояние между автомобила и пешеходеца, като по този начин би
могъл да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие. Относно
скоростта на движение на процесното МПС, вещото лице заключва, че скоростта не е
причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Така изложените факти и обстоятелства в съдебноавтотехническата експертиза
потвърждават изложеното в обвинителния акт и признанието, направено от подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК. В хода на досъдебното производство са разпитани редица
свидетели, чийто показания подкрепят изложените факти и обстоятелства в обвинителният
акт, както и направеното признание от страна на подсъдимия. Налице са няколко групи
свидетелски показания, депозирани в хода на досъдебното производство № 4/2021 г. по
описа на ОД МВР – Перник. На първо място, съществено значение имат показанията на С.
С., който е очевидец на инцидента, тъй като същият е пътувал с подсъдимия в автомобила.
Изложените сведения в показанията му са логични, непротиворечиви и се подкрепят от
останалия доказателствен материал по делото и показанията на другите свидетели.
Следващите свидетели - Б.Ц. и А. Г., са били на мястото на инцидента непосредствено след
настъпването му. От показанията им се установява, че в деня на инцидента са пътували към
гр. ***, като при преминаване през с. *** са възприели автомобил на пътното платно.
Свидетелят А. Г. слязъл да провери какво се случва, като в същия момент възприел и водача
на спрелия автомобил да слиза, при което последният се насочил към пострадалата, за да
установи състоянието й, но по препоръка на свидетеля А. Г. не го направил. Подсъдимият
разказал за инцидента на свидетелите А. Г. и Б. Ц.. Показанията на тези свидетели също
съдът счита за логични, непротиворечиви, основаващи се на лични и непосредствени
възприятия, като същите се подкрепят от останалите събрани в хода на производството
доказателства, поради което съдът ги кредитира и намира за годни да обосноват крайния
извод на съда. На следващо място, свидетелските показания на служителите на сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Перник – Д.С. и А.З. се основават на лични и
непосредствени възприятия, логични и непротиворечиви са и взаимно си кореспондират. От
показанията им се установява, че са получили сигнал за настъпило тежко пътно-транспортно
произшествие в с. ***, на ул.“***“ и са се отзовали на място, като са установили че е
блъснат пешеходец от лек автомобил. Двамата установили самоличността на пострадалата,
водача на автомобила и останали на мястото на произшествието. От показанията им се
потвърждават още веднъж изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства относно
лицата, които са се намирали на мястото на инцидента и състоянието на пострадалата.
Налице са единни и непротиворечиви доказателства в подкрепа на обвинението,
които, разгледани в съпоставка с направеното признание на всички факти и обстоятелства в
обвинителния акт от подсъдимия, налагат извода, че с действията си подсъдимият Д. Е. С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1,
б."в", вр. с чл.342, ал.1 НК, тъй като на *** в с. ***, общ. ***, обл. ***, на улица „***" в
близост до частен дом № **, при управляване на моторно превозно средство - специален
автомобил марка и модел „М." с ДК№ *** /собственост на П.Л.М./ е нарушил правилата за
движение по пътищата (чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението - като водач на ППС, макар че е разполагал с възможност не е намалил
скоростта и не е спрял автомобила, когато възникнала опасност за движението /намиращия
5

се на пътното платно пешеходец/) и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката
В.Б.И., с ЕГН:********** от с. ***, ***.
От обективна страна деянието е извършено чрез управление на МПС при нарушаване
на правилата по чл.20, ал.2, изречение първо от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при непредпазливост като форма на
вината - подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимия
и незачитането на правилата за движение по пътищата и на установения в страната законов
ред.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия,
младата му възраст, трудовата му ангажираност, както и изразеното от него искрено
съжаление за извършеното. Отегчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че
подсъдимият има наложени административни наказания по ЗДвП.
По отношение на наказанието.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства,
обуславящи отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по
чл.36 от НК.
Степента на обществена опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени
отношения, свързани не само със сигурността и безопасността на движението, но и с
охраната и защитата на живота и здравето на гражданите.
Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска. Д.С. е млад човек, в
трудоспособна възраст, не е осъждан, няма други данни за негови противообществени
прояви. От предоставената справка за нарушител/водач (л.147 и л.148 от ДП № 4/2021 по
описа на ОД МВР – Перник) се установява, че подсъдимият има няколко наложени
наказания по ЗДвП за нетежки административни нарушения.
Съдът отчете наличието на следните смекчаващи отговорността обстоятелства -
чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, изразеното съжаление за
настъпилата смърт на пострадалата, фактът, че е работел към датата на деянието.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме фактът, че
подсъдимият има наложени административни наказания по ЗДвП. Предвид изложеното,
съдът определи наказанието при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което намери, че наказанието следва да се определи в размер малко
над минималния определен в закона, а именно – лишаване от свобода за срок от двадесет и
седем месеца, като на основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание се намали с
една трета и в крайна сметка се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца. Настоящият съдебен състав намери, че така определеното наказание е
справедливо и чрез него ще се изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 от НК,
както и на генералната превенция- предупредително-възпиращо спрямо другите членове на
обществото.
При определяне на начина на изтърпяване на наказанието съдът намери, че е налице
възможност за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като изтърпяването на
наказанието следва да бъде отложено за срок от три години. Съдебната практика и
доктрината приемат безпротиворечиво, че чл.66, ал.1 от НК всякога следва да се прилага,
след като съществуват предпоставките за това. В случая са налице предпоставките,
предвидени в тази разпоредба- подсъдимият не е бил осъждан и му е определено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Тази разпоредба се прилага
освен при наличие на тези предпоставки, и при преценка за постигане на целите на
наказанието. При преценка на условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната
6

обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г., изм. с
ППВС № 7/87г. изрично е посочено, че тази преценка се прави с оглед конкретната тежест
на деянието, последиците от него, отражението му в обществото и пр.
В случая конкретното деяние, от една страна, се отличава с висока степен на тежест,
доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с транспорта, към които е налице
особена чувствителност от страна на обществото с оглед настъпилите вредни последици. От
друга страна, подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност, доколкото е
неосъждан, няма данни за негативни негови прояви (с изключение на административните
наказания по ЗДвП) и изразява искрено съжаление за крайния резултат, което го
характеризира в положителна светлина. Но за конкретната степен на обществена опасност
на един деец се съди не само от тези обстоятелства след извършване на престъплението, а от
самите фактически обстоятелства по време на извършването му и от конкретния механизъм
на деянието, както и от поведението на подсъдимия след самото деяние- оставане на
местопроизшествието и оказване на съдействие на разследването. Тези обстоятелства
несъмнено представляват акт на поведение, в което се проявява личността на подсъдимия и
сочат за наличието на ниска степен на обществена опасност на същия.
При разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне баланс
между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и
общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция би
довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна,
подценяването на същата би довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на
тежките престъпления. Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална превенция, а не
с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието.
В този аспект, Пернишкият окръжен съд, при преценка на възможностите за постигане на
целите на наказанието, намира, че специалната превенция ще бъде осъществена единствено
чрез прилагане на института на чл.66, ал.1 от НК, който ще способства за превъзпитанието
на подсъдимия, без да е необходимо същият да бъде извеждан от обществото.
Същевременно, съдът намери, че по този начин ще се изпълнят и целите на генералната
превенция- осъществяване на предупредително-възпитателното въздействие на наказанието
върху останалите членове на обществото с оглед предотвратяване на транспортните
произшествия по пътищата.
Съдът намери, че следва да наложи и наказание лишаване от права и да приложи
разпоредбата на чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 от НК, доколкото подсъдимият е правоспособен
водач и притежава свидетелство за правоуправление на МПС. На същия бе определено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 година и 6 месеца. Размерът на
това наказание бе определен в съответствие със задължителните указания на ВС (ППВС №
1/83г., т.6), предвиждащи, че срокът на лишаване от право да се управлява МПС не може да
е по-кратък от наложеното наказание лишаване от свобода. С определянето на посочения
срок на това наказание, съдът намери, че подсъдимият ще бъде мотивиран към стриктно
спазване на правилата за движение по ЗДвП.
При условията на чл.189, ал.3 от НПК, съдът намери, че подсъдимият Д.С. следва да
заплати и разноските по делото- по сметка на ОД на МВР – Перник сумата от 1 131,47 лева.
Съдът намери, че иззетите като веществените доказателства два броя обувки тип
„галоши“ следва да се върнат на наследниците на пострадала В.Б.И., а веществените
доказателства - един брой лайсна продълговата, две метални никелирани парчета от лайсна
всяко с дължина 0,3 м, вътрешна част от емблема на „***“ - трилъчна звезда, външна част от
емблема на „***“ - метален пръстен с част от поставката за капака да се върнат на
правоимащото лице П.Л.М., собственик на специален автомобил „***" с ДК№ ***.
Мотивиран от изложеното и в същия смисъл, съдът постанови присъдата си.
Председател:
7

Съобщи за изтекли лични данни