Р Е Ш
Е Н И Е № 1216
гр. Пловдив, 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, VІІ граждански
състав, в публичното заседание на 09.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря
Ангелина Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия Илиев в. гр. д. №1601 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба
на Д.
И. М. ***, ЕГН
**********, чрез пълномощника
му по делото адв. Д. Б.,
против Решение №2295 от 06.06.2019г. на РС-Пловдив,
VІІІ гр. състав, по гр. д. №2221/2019г.,
с което е бил отхвърлен предявения
от него против „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Рачо Петков- Казанджията“ №6, сграда
„Матрикс
тауър“,
ет.6, иск за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 248 лв., вписана
от ответника като дължима
от ищеца в
Централен кредитен регистър. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
решението. Иска се отмяната му и
постановяване на друго решение за уважаване
на исковата претенция. Претендират се разноски и за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна
„Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Рачо Петков- Казанджията“
№6, сграда „Матрикс тауър“, ет.6, чрез пълномощника
си по делото
юрк.П.
К., в писмен отговор изразява становище за правилност на
решението и иска
да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената служебна
проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269,
изр.първо от ГПК съдът намери,
че същото е
валидно и допустимо.
Предвид горното и
съгласно чл.269, изр.2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността
на решението по изложените във въззивната жалба
доводи, като въззивната инстанция
се произнесе по правния
спор между страните.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск с
правно основание чл.124,
ал.1 от
ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните,
че ищецът не
дължи на ответника
поради изтекла погасителна
давност сумата от
248 лв., дължима по договор за
кредит за покупка на стоки от 07.06.2006г., сключен
между ищеца и „БНП
Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, вземанията
по който са били прехвърлени от
„БНП Париба
пърсънъл
файненс“
ЕАД на „Еос матрикс“
ЕООД с договор за
продажба и прехвърляне на
вземания от 28.04.2009г.,
която сума е била вписана
от ответника като
дължима от ищеца в Централен
кредитен регистър при БНБ. Неоснователни са
доводите на ответника за
недопустимост на предявения
иск поради липса на правен интерес за
ищеца от предявяването му.
Действително правният интерес
е положителна процесуална
предпоставка за съществуването на
правото на иск, но в случая
такъв безспорно е
налице, тъй като,
независимо че не е
предприемал действия за
събиране на вземането, с отговора
на исковата молба ответникът
е оспорил предявения
иск.
От
фактическа страна по
делото няма спор между
страните, че на
07.06.2006г. между ищеца
и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД
е бил сключен договор за кредит
за покупка на стоки,по силата на който
на ищеца е бил
отпуснат кредит в размер на 804
лв., който той се
е задължил да
погаси на 12 месечни вноски по
83,13 лв. в срок
до от 07.06.2007г. Няма спор
и че с договор
за продажба и прехвърляне
на вземания от
28.04.2009г. „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД
е прехвърлила на „Еос матрикс“
ЕООД вземанията си по договора, сключен
с ищеца. По делото
не е било спорно
между страните, а и
от приетата във въззивното
производство справка се
установява, че в Централен кредитен регистър
при БНБ е била вписана
като дължима от ищеца на ответника
сумата от 249
лв.
Съгласно разпоредбата
на чл.110 от
ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая
крайният падеж на задълженията на кредитополучателя по процесния
договор за кредит е
07.06.2007г., от когато са изтекли
повече от пет години. По делото
не се твърди
и не се ангажират доказателства за
спиране или прекъсване на давността, поради което следва да
се приеме, че вземанията
спрямо ищеца, произтичащи от посочения
договор, са погасени
по давност. Предвид горното предявеният
иск е основателен и
следва да се
уважи, като се признае
за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника
процесната
сума. Обжалваното решение следва
да бъде отменено като неправилно,
като вместо него
се постанови ново
решение по съществото на
спора за
уважаване на исковата претенция.
Видно
от представения пред
първата инстанция договор
за правна защита и съдействие, който има
сила за всички съдебни инстанции, процесуалният
представител на ищеца адв. Д. Б. му
е оказал
безплатна правна помощ
на основание чл.38, ал.1
от Закона за
адвокатурата, съгласно който адвокатът
може да оказва безплатна
правна помощ на
материално затруднени лица. С
оглед изхода на
спора и на основание
чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата въззиваемата страна
следва да бъде
осъдена да заплати на
адв. Д.
Б. адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер
на по 300 лв. за всяка
от инстанциите или общо 600
лв., определено съгласно
Наредба №1 на
Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По тези
съображения ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2295 от 06.06.2019г. на
РС-Пловдив, VІІІ гр. състав, по гр. д. №2221/2019г., с което е бил
отхвърлен предявения от Д.
И. М. ***, ЕГН
**********,
против „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Рачо Петков- Казанджията“
№6, сграда „Матрикс тауър“, ет.6,
иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от
248 лв., вписана от ответника
като дължима от
ищеца в Централен кредитен регистър,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено
в отношенията между
страните, че Д.
И. М. ***, ЕГН
**********,
не дължи на „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Рачо Петков- Казанджията“ №6, сграда
„Матрикс
тауър“,
ет.6, сумата от 248
лв., дължима по договор за кредит за покупка на стоки
от 07.06.2006г., сключен между
ищеца и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД,
вземанията по който са били прехвърлени от
„БНП Париба
пърсънъл
файненс“
ЕАД на „Еос матрикс“
ЕООД с договор за
продажба и прехвърляне на
вземания от 28.04.2009г.,
която сума е била вписана
от ответника като
дължима от ищеца в Централен
кредитен регистър при БНБ.
ОСЪЖДА „Еос матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо
Петков- Казанджията“ №6,
сграда „Матрикс тауър“, ет.6, да
заплати на адв.
Д. Г.
Б., с личен номер
**********, сумата от 600
лв.- адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.