Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 26.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4713/ 2020 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 441 ГПК вр.
чл. 45 ЗЗД с искане да се присъди обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 25 585,27 лв. от незаконосъобразно предприети действия по
изпълнително дело № 705/2017 г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег. № 861 и район на
действие СГС, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
06.07.2019 г. до 02.06.2020 г. в размер на 2366,64 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на настоящия иск до окончателното изплащане. При
условие на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за
същите суми.
ИЩЕЦЪТ- „Л.1."ООД,
ЕИК ******,
твърди, че „Л.1."ООД с ЕИК****** е длъжник по и.д.
№705/2017 г. по описа на ЧСИ Д.В., per. №861 на КЧСИ и район на действие СГС,
което понастоящем е прекратено с разпореждане от 21.05.2018 г. Излага, че в
хода на това изпълнително дело, ответникът, в качеството си на частен съдебен
изпълнител, е насочил изпълнението към несеквестируемо
имущество - наложил е запор на банкова сметка, ***едства, съставляващи субсидии,
отпуснати от европейските фондове по програмите на ЕС за развитие на селските
райони и преведени от ДФ „Земеделие". Сочи, че запорът е наложен на 19.01.2018 г., в резултат
от което в полза на ЧСИ са били преведени следните суми: 4 215,21 лв. на 20.04.2018 г., 21 422,37 лв. на 08.05.2018 г. и 37,69 лв. на 17.05.2018 г. или
общо 25 585,27 лева. Навежда, че
посочените парични средства имат характера на несеквестируемо имущество, тъй
като са преведени от ДФ Земеделие в периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г.
като субсидии по програми на ЕС за развитие на селските райони - „СПП
2017", „Зелените 2017" и „СПК 2017". В тази връзка
навежда, че парите, предоставени от ЕС по тези програми, не могат да бъдат
получени от друго лице, различно от това, на което, след изпълнени специфични
изисквания, са отпуснати и доколкото служат за изпълнение на целите на ЕС
съставляват имущество, което не може да бъде предмет на принудително
изпълнение. В тази връзка се позовава на приетото с
Решение №143/ 25.10.2017 г., постановено по гр.д. № 4666/2016 г. по описа на
ВКС, III ГО. Навежда, че с решение от 14.06.2019 г., постановено по
ч.гр.д. № 6527/2018 г. по описа на СГС, съдът е отменил посоченото изпълнително
действие като незаконосъобразно, поради насочване на изпълнение срещу
несеквестируемо имущество. Ищецът сочи, че молба вх. №20114/09.07.2018 г. по
и.д. №705/2017 г. по описа на ЧСИ Д.В. е поканил ответника да му възстанови
процесиите средства, но той отказал, за което го уведомил със съобщение с изх.
№18913/10.07.2018 г. След влизане в сила на Решение №4340/14.06.2019 г. по
ч.гр.д. №6527/2019 г. по описа на СГС, Т. О., VI-17 състав, отново с нарочна
писмена покана, връчена на ответника на 31.03.2020 година, с вх.
№8840/31.03.2020 г. по описа на ЧСИ
поискал връщане на взетите суми, но не получил никакъв отговор. С оглед
изложеното ищецът намира, че за него е налице правен интерес да предяви
настоящите искове и моли същите да бъдат уважени. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- ЧСИ
Д.В.В., оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
искът с правно основание чл. 45 ЗЗД е неоснователен, като посочва, че дори и да
е предприето изпълнение върху несеквестируемо имущество на длъжника, то
последното е било използвано единствено и само за изпълнението на едно вече
съществуващо задължение в патримониума на същия, поради което реално не е
налице намаляване на имуществото му. Освен това оспорва да е налице вина при
извършването на процесното поведение, като сочи, че не е бил своевременно
уведомен от банката за произхода на средствата по сметката, върху която е
наложен запорът, поради което не е имал обективна възможност да зачете
несеквестируемостта им. Такова уведомяване не е било направено и от страна на
длъжника. Предвид изложеното намира, че не е налице основание да се приеме, че
при изпълнение на служебните си задължения е действал виновно като в тази
връзка се позовава на приетото с т.13 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва да е
налице и противоправност на поведението му, като навежда, че посочените
средства нямат характер на несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 94, ал.1
и ал.2 от ЗДБРБ за 2017 г. Оспорва и предявените при условие на евентуалност
искове с правно основание чл. 55 ЗЗД, като излага, че събраните от него парични
средства са били преведени на взискателя по изпълнителното дело, предвид което
не може да се приеме, че ЧСИ се е обогатил по някакъв начин от тях, още повече,
че те са послужили за удовлетворяване на съществуващо валидно вземане на този
взискател. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
По делото не се спори между страните,
че ищецът е регистриран като земеделски стопанин за стопанската 2017/2018 г.,
както и че е длъжник по изпълнително дело №705/2017 г. по описа на ЧСИ Д.В., по
което последният на 19.01.2018 г. е наложил запор на банкова сметка ***, както
следва: „БАНКА ДСК"АД, IBAN: *** - STSA BGSF.
Няма спор и за това, че за периода от 01.01.2018 г. до 06.07.2018 г. по сметката са
постъпвали парични средства от Държавен фонд ,Земеделие" като основанието
за извършените преводи е „СПП 2017", „Зелените 2017" и „СПК
2017", т.е. оперативни програми на ЕС за развитие на селските райони.
Не се спори, че въз основа на наложения запор по
сметка на ЧСИ са били преведени следните суми, съставляващи средства по
постъпили в полза на ищеца субсидии от ЕС : 4 215,21 лв. на 20.04.2018 г., 21 422,37 лв. на
08.05.2018 г. и 37,69 лв. на 17.05.2018 г. или общо 25 585,27 лв.
Горните безспосни обстоятелства се установяват и
от представените писмени доказателства, а именно: регистрационна карта на
земеделския стопанин, издадена и заверена от ОД „Земеделие" - Добрич
за доказване на факта, че за стопанската 2017 г./2018г. „Л.1."ООД е надлежно регистриран земеделски
стопанин; извлечение от процесната банкова сметка ***.01.2018 г. до 06.07.2018
г.; молба от „ЛИК 16"ЕООД по и.д. №705/2017 г. по описа на ЧСИ Д.В. свх.
№20114/09.07.2018 г.; съобщение с изх. №18913/10.07.2018 г. по и.д. №705/2017г.
по описа на ЧСИ Д.В. с вх. №20114/09.07.2018 г.
Представен е заверен
препис от Решение №4340/14.06.2019 г. по ч.гр.д. №6527/2019 г. по описа на СГС,
Т.О., VI-17 състав, с отбелязване, че същото е влязло в сила на 06.07.2019 г.,
от което е видно, че съдът е отменил посоченото изпълнително действие като
незаконосъобразно, поради насочване на изпълнение срещу несеквестируемо
имущество.
От представената покана
за доброволно плащане с вх. №8840/31.03.2020г. се установява, че ищецът е поканил ответника да му възстанови процесните средства.
Представеното съобщение с изх. №18913/10.07.2018 г. установява, че
ответникът е отказал да възстанови
процесиите средства на ищеца.
От представените от ответника с отговора на исковата молба писмени
доказателства- изпълнителен лист от 10.05.2016г.
на СГС, TO, VI-11 състав по т.д. № 901/2016г.; запорно съобщение изх №
1704/19.01.2018г. до „Банка ДСК" АД за налагане на запор по всички банкови
сметка на ищеца в тази банка;3 броя преводни нареждания от 20.04.2018г.,
09.05.2018г. и 18.05.2018г. за получени по сметка на ЧСИ В. преводи на процесиите
суми; преводни нареждания за изплатени на взискателя суми от 20.04.2018г. и от
09.05.2018г.; Сметка N9 ********20.04.2018г. и Фактура
N90000006023/20.04.2018г. на ЧСИ В. за събрани такси от 340,42лева; Сметка № ********09.05.2018г.
и Фактура № **********/09.05.2018г. на ЧСИ В. за събрани такси от 1 582,12лева;
Сметка N9 ********. и Фактура №**********/18.05.2018г. на ЧСИ В. за събрани
такси от 37,69 лева - се установяват безспорните обстоятелства, посочени по-горе, а именно, че ищецът е длъжник по изпълнително дело №705/2017
г. по описа на ЧСИ Д.В., по което последният на 19.01.2018 г. е наложил запор
на банкова сметка ***, както следва: „БАНКА ДСК"АД, IBAN: *** - STSA BGSF; че въз основа на наложения запор по сметка на
ЧСИ са били преведени следните суми, съставляващи средства по постъпили в полза
на ищеца субсидии от ЕС : 4 215,21 лв. на 20.04.2018 г., 21 422,37 лв. на 08.05.2018 г. и 37,69 лв.
на 17.05.2018 г. или общо 25 585,27 лв. , както и че сумите са разпределени на
взискател по изпълнителното дело.
От представеното уведомително писмо от „Банка ДСК" АД изх. № 17-10-
09253/09.05.2018г. се установява произходът на средствата по банковата сметка на
ищеца, постъпило по ИД № 507/2017г. с вх. № 136778/11.05.2018г.
По делото е прието заключение на допуснатата от съда ССЕ, неоспорено от страните, според
което от
представеното от ищеца по делото извлечение
за периода от 01.01.2018 г. до 06.07.2018 г., издадено от Банка ДСК ЕАД (л.
11-12 по делото), се установява,
че банкова сметка *** *** „Л.1." ООД ЕИК ******. В
Извлечение за периода от 01.01.2018 г. до 06.07.2018 г., издадено от „Банка
ДСК" ЕАД, се съдържат записи по дебита на сметката, представляващи преводи
с получател ЧСИ Д.В.В.. Общият
размер на преведените суми от банкова сметка *** „Л.1." ООД по банкова
сметка ***, е 25 585,27 лева. От извлечение
за периода от 01.01.2018 г. до 06.07.2018 г., издадено от „Банка ДСК" ЕАД
(л. 11-12 по делото), се установява, че
по банкова сметка *** *** „Л.1." ООД, ЕИК ******, за периода от 03.04.2018
г. до 15,05.2018 г., са постъпили суми с наредител Държавен фонд
„Земеделие", в общ размер на
44 806,49 лева. От банковата сметка на ищеца са преведени
суми в общ размер на 25 585,27 лв. с получател ЧСИ Д.В.В.. Видно от приложените
от ответника по делото преводни нареждания за кредитен превод,
сумите са постъпили по банкова сметка *** *** „Т.Б.А.Б." АД на дати, както
следва: 215,21лв.-на 20.04.2018 г.; 21
422,37 лв. - на 09.05.2018 г.; 37,69 лв.-на
18.05.2018 г. След получаване по банковата сметка на
ЧСИ Д.В.В. на сумите по сметка, въз основа на наложения запор върху банкова
сметка *** ***, е извършено погасяване по изпълнително дело № 20178610400705,
както следва: с Протокол за извършено погасяване от 20.04,2018
е.: Постъпило плащане - 4 214,51 лв. на
20.04.2018 г. Общо погасена сума за такси- 340,42 лв. С платежно нареждане от 20.04.2018
г. ЧСИ Д.В.В. е превел по банкова сметка
*** ***кателя „К.Б." ЕООД сума в размер на 3 874,09 лв. С Протокол за извършено погасяване от 09.05.2018 г.: Постъпило
плащане - 21421,67 лв. на
09.05.2018 г. Общо погасена сума за такси: 1 582,11
лв. С платежно нареждане от 09.05.2018 г. ЧСИ
Д.В.В. е извършил превод по банкова сметка *** ***кателя „К.Б." ЕООД на
сума в размер на 19 839,56 лв. С Протокол за извършено погасяване от
18.05.2018 г.: Постъпило плащане —
37,69 лв. на 18.05.2018 г. Погасена е сума за такси в раземр на
37,69 лв.
Относими доказателства за други факти по делото не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
За да
бъдат уважени предявените искове по чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, следва ответникът,
като частен съдебен изпълнител, да е осъществила твърдяното от ищеца незаконно
изпълнение, то да е сторено виновно, ищецът да е претърпял твърдените от него
вреди и те да са резултат от осъщественото от него
виновното незаконно изпълнение.
При решаване на правен спор съдът изхожда от възведените в исковата молба
факти, въз основа на които ищецът претендира за него да е възникнало спорното
материално право. Понеже това са факти, от които ищцовата страна черпи права,
по отношение на тях ищецът е длъжен да проведе главно доказване – чл.154 от ГПК.
Данните по делото следва да изключват всички възможни вероятности фактите,
твърдяни от ищеца, да не са се осъществили.
По
правилото на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на съдебния изпълнител се предполага.
Очакването
по сумите на дадена банкова сметка,
***, не е причина по съответната сметка изобщо да не може да
бъде наложен запор - освен ако по сметката не постъпват единствено и само
несеквестируеми плащания. В случая такова твърдение няма.
Тъй
като обезпечението гарантира принудителното изпълнение, а то не може да бъде
насочено срещу несеквестируемо вземане на длъжника, то вземанията на длъжника
от сметка в банка в размера, формиран от несеквестируеми плащания, е незаконно
да бъдат запорирани.
От
експертизата се установява, че процесните преводи по процесната сметка са постъпили суми с наредител Държавен фонд
„Земеделие", в общ размер на
44 806,49 лева. Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед
качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени
определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и
политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите
интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в
пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е
земеделският стопанин, който е овластен да получи пълния размер на публичното
целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на
специален режим и са несеквестируеми. В този смисъл е решение № 143/25.10.2017
г. по гр. д. № 4666/2016 г. на 3-то ГО на ВКС. Следователно и с оглед
гореизложеното запорът и принудителното изпълнение върху вземанията на ищеца по
посочената сметка за размера, формиран от несеквестируемите субсидии, са
незаконни.
Освен
това, те са и виновно извършени, тъй като ищецът с покана
за доброволно плащане с вх. №8840/31.03.2020г. е поканил
ответника да му възстанови процесните средства, които са от Държавен фонд „Земеделие" и които представляват субсидии със
средства на ЕС и държавния бюджет на РБ. При това
положение съдебният изпълнител е бил задължен да извърши необходимата проверка
и да укаже на банката /трето задължено лице/, че запорът следва да се изпълнява
по чл. 508 от ГПК само в размера извън постъпилите в полза на длъжника плащания
от субсидии по "СЕПП 12". Това обаче не е направено и независимо от
знанието за това, ЧСИ е предприел принудително изпълнение именно върху
средствата от субсидиите, прехвърляйки ги по сметката на ЧСИ, което се явява
виновно и незаконно негово действие. Съответно виновно и незаконно се явява бездействието
му по покана за доброволно плащане с вх. №8840/31.03.2020г.,
както и изричният му отказ със съобщение с изх. №18913/10.07.2018 г. да възстанови на
ищеца преведената по сметката на ЧСИ субсидии за ищеца по "СЕПП 12".
От
изложеното се налага изводът, че ответникът е
осъществил виновно незаконно принудително изпълнение, свеждащо се до налагането
на запор на вземанията на дружеството от сметката му в „Банка
ДСК" АД, IBAN ***, финансови средства в размер на 25
585,27 лева.
Длъжникът
може да претендира от съдебния изпълнител обезщетение за всички преки и
непосредствени вреди от провеждане на принудително изпълнение върху
несеквестируемо имущество, независимо дали е обжалвал действията му. За да бъде
ангажирана отговорността му по силата на чл. 74 ЗЧСИ трябва да са осъществени
всички елементи на деликтната отговорност - неправомерни действия на частния
съдебен изпълнител, настъпила вреда, причинна връзка между вредата и действията
на ЧСИ, както и вина на последния.
Един
от елементите на непозволеното увреждане е причиняване на вреда, която се
изразява в намаляване на имуществото или в пропускане на ползи чрез
увеличаването му. В случая ищецът претендира обезщетение за настъпила за него
вреда, вследствие на неправомерното поведение на ЧСИ, като ищцовото дружество не е могло да
разполага със същите за целите на програма "СЕПП-12".
За да
бъде налице имуществена вреда като пропусната полза е необходимо да се извърши
съпоставка между имущественото състояние на кредитора /ищеца/ след или при
неизпълнението и състояние, в което би се намирало имуществото му, ако
задължението бъде изпълнено, т.е. тази разлика представлява пропусната
възможност- липса, осуетяване на увеличаването на
имуществото. Тази възможност за
увеличаване на имуществото, която е била осуетена от неправомерното поведение
на ЧСИ при изпълнението, трябва да бъде сигурна, а не да се предполага.
Съгласно ТР № 3/12 г. на ВКС, за да бъде
налице вреда под формата на пропусната полза, е необходимо да се докаже фактът
на създаденото между кредитора и третото лице правоотношение по повод на
ползването или разпореждането със същия обект, осуетяването на изпълнението по
това правоотношение поради забава на длъжника, т.е. да съществува реална
възможност за сигурно увеличаване на имуществото, която да е била осуетена
поради неизправността на длъжника. В случая не се доказа, че в резултат на противоправното бездействие на ЧСИ,
за периода от подаването на молбата на длъжника за вдигането на запорите и
реалното връщане на запорираните суми в неговия патримониум, е била осуетена
реална възможност за сигурно увеличаване на имуществото му, включително и какъв
би бил евентуалният размер на начислената лихва, ако бяха стояли по неговата
банкова сметка.
***но
поведение на ЧСИ ищецът би могъл да претендира евентуално обезвреда за
настъпили за него неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
деликта, но такива не се претендират.
Гореизложеното
налага извода, че предявените искове с правно основание
чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД с искане да се присъди обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 25 585,27 лв. от незаконосъобразно
предприети действия по изпълнително дело № 705/2017 г. по описа на ЧСИ Д.В., с
рег. № 861 и район на действие СГС, ведно със законната лихва върху главницата
за периода от 06.07.2019 г. до 02.06.2020 г. в размер на 2366,64 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, се явяват
недоказани и като такива подлежат на отхвърляне, тъй като не е осъществен
пълният фактически състав на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника да обезщети ищеца за претендираните от
него имуществени вреди, които да му е причинил с твърдяното незаконно
принудително изпълнение.
При това положение съдът е
длъжен да разгледа евентуалния
иск с правно основание
чл. 55. ал. 1. предл. 3 от ЗЗД.
Този иск също е неоснователен и
недоказан, тъй като в конкретния случай по делото се доказа
безспорно, че разместването на
имуществени блага е станало на валидно правно основание, което не е отпаднало.
Част от процесната сума, в размер на 23 713,65 лева не са получени от ответника, по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД и той не се е
обогатил с тях, поради което не дължи и връщането им. С тази част
е погасен дългът на ищеца към взискателя по изпълнителното дело „К.Б."
ЕООД, като сумата е преведена на две части - 3 874,09 лева на 20.04.2018г. и 19
839,56 лева на 09.05.2018г., съгласно приетите писмени доказателства и ССчЕ по делото.
Съгласно чл.24 ЗЧСИ, средствата по специалната сметка на ЧСИ, постъпващи от
осребряване имущество на длъжника са
средства на самия длъжник, които ЧСИ има право да управлява и да се
разпорежда с тях. Тези средства не са
част от патримониума на ЧСИ, поради което не подлежат на запориране за
задължения на съдебния изпълнител (ал.2). Следователно, с тази част от претендираната сума ответникът не
се е обогатил.
Остатъкът в размер на 1 960,23 лева е
получен от ответника на валидно правно основание, което също не е отпаднало
- с него са погасени задълженията на длъжника за начислените му
такси по изпълнението, предвидени в чл.78 и сл. от ЗЧСИ и Тарифата към този
закон.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не
са доказани всички елементи от фактическия състав на правото по чл.55 от ЗЗД и искът
като недоказан и неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3
от ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответника разноски по делото-3 000лв. адв.
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с
правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД ( да се присъди
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 25 585,27 лв. от
незаконосъобразно предприети действия по изпълнително дело № 705/2017 г. по
описа на ЧСИ Д.В., с рег. № 861 и район на действие СГС, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 06.07.2019 г. до 02.06.2020 г. в размер на
2366,64 лв.), предявен от „Л.1."ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. Д-р ********представлявано
от управителя Х.П., чрез адвокатско дружество „К. И КО", чрез адвокат
Н.К.,***, със съдебен адрес:***, срещу ЧСИ Д.В.В., рег. № 861, с район на действие СГС, чрез адвокат А.О.С., съдебен адрес: ***,
офис 3.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен евентуалния иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД за сумата 25 585,27 лв., предявен от „Л.1."ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. Д-р ********представлявано
от управителя Х.П., чрез адвокатско дружество „К. И КО", чрез адвокат
Н.К.,***, със съдебен адрес:***, срещу ЧСИ Д.В.В., рег. № 861, с район на действие СГС, чрез адвокат А.О.С., съдебен адрес: ***,
офис 3.
ОСЪЖДА „Л.1."ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. Д-р ********представлявано
от управителя Х.П., чрез адвокатско дружество „К. И КО", чрез адвокат
Н.К.,***, със съдебен адрес:***, да заплати на ЧСИ Д.В.В., рег. № 861, с район на действие СГС, чрез адвокат А.О.С., съдебен адрес: ***,
офис 3, направените по делото разноски в размер на 3 000 лв.(три хиляди рева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: