р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 21.04.2020 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен
СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря д. г.
при
прокурора анна
баракова
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова гражданско дело № 989 по
описа на съда за 2020 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 336 и сл. ГПК.
Иск с правно основание чл. 5 ЗЛС
за поставяне под пълно запрещение.
Постъпила е
искова молба от И. В. Н. чрез пълномощника й адвокат Ю.М. против А.В.П., с
която се иска поставяне на ответника под пълно запрещение.
В молбата
се твърди, че молителката е майка на ответника, на който през 2004 г. е
поставена диагноза „биполярно афективно разстройство – маниен епизот с психични
симптоми“, като за периода от 2008 г. до 2020 г. е имал 17 ежегодни
хоспитализации в различни психиатрични заведения. Твърди се, че поради
заболяване с водеща диагноза „трайни промени на личността, недължащи на мозъчно
увреждане или заболяване“ на ответника е призната 80 % нетрудоспособност, както
и че през 2009 г. му е поставена диагноза „параноидна шизофрения“. Твърди се,
че при ответникът се редуват депресивни и маниини епизоди, като при маниините
епизоди, който са по-чести при ответника се наблюдава многоречевост,
немотимирана веселост, ненужно харчене на пари, раздразнителност, конфликтност,
агресивност, усилвани от ежедневната употреба на алкохол. Твърди се, че
ответникът е наследствено обременен от баща с алкохолна зависимост и от баба по
майчина линия със суицидни болки. Твърди се, че през последните години
заболяването на ответника придобива хроничен характер, като се добавя и
халюцинарно-пароноидна симптоматика, като при ответника е налице тотална
безкритичност за болестното му състояние, отказ от лечение и злоупотреба с
алкохол. Твърди се, че в съвкупност тези обстоятелства водят до агресивно и
конфликтно поведение на ответника, което застрашава както неговия живот, така и
този на близките му и на всички останали, тъй като бие и заплашва с убийство
молителката и останалите си близки, а останалите хора се страхуват от него и го
избягват. Твърди се, че при скорошен инцидент ответникът е изтръгнал кабелите в
дома им, който инцидент по случайност се разминал без по-големи жертви. Твърди
се, че молителката работи в гр. Плевен и не е в състояние на контролира
непрекъснато ответника, а наред с това той отказва да пие доброволно
назначените му лекарства. Твърди се,
че към момента на подаване на молбата ответникът е на лечение в ДПБ Плевен,
Отделение за остри психотични разстройства на Първа психиатрична клиника
Плевен. Според молителката същият не разбира действията си и не може да
ръководи постъпките си, не може да се грижи сам за себе си, поради което следва
да бъде поставен под пълно запрещение.
В срока по
чл. 131 ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по молбата А.В.П..
В с.з. молителката
лично и чрез пълномощника си адвокат М. поддържа подадената молба.
Ответникът А.В.П. се явява лично
и изразява становище за неоснователност
на молбата.
Окръжна прокуратура Плевен чрез процесуалния си представител изразява
становище за основателност на молбата.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната
съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 336
ал. 1 ГПК поставяне на едно
лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба
от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен
интерес от това.
Съгласно разпоредбата на чл. 54 ал. 1 от КМЧП условията и последиците от
ограничаването или лишаването от дееспособност на лицето се уреждат от неговото
отечествено право. Когато лицето има обичайно местопребиваване на територията
на Република България, съдът може да приложи българското право. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ал. 7 от КМЧП по смисъла на този кодекс
под обичайно местопребиваване на физическо лице
се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без
това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване
или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат
от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
връзки.
Установява се от служебно
изготвените справки относно
постоянен и настоящ адрес и родствени връзки на молителката и ответника /л. 16, 17/, че молителката е
майка на ответника, както и че същият и двамата са чужденци, постоянно
пребиваващи в Република България с регистриран настоящ адрес *** от 1998 г.,
както и постоянни адреси в същото населено място към момента. Установява се, че
ответникът е роден в Руската федерация на 15.08.1992 г..
Като
съобрази разпоредбите на чл. 54 ал. 1 и чл. 48 ал. 7 от КМЧП и изготвените
служебни справки, от които се установява, че ответникът живее в страната повече
от 20 години, респ. има обичайно местопребиваване в Република България, както и
че молбата за
поставяне на ответника под пълно запрещение е подадена от лице от кръга на
лицата, визирани в чл. 336 ал. 1 от ГПК, съдът приема, че молбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 5
ЗЛС предпоставките за поставяне на едно лице под пълно или ограничено
запрещение са две и същите следва да са налице кумулативно – лицето следва да
страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието
му да води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да
се грижи за своите работи /юридически критерий/.
На
изследване подлежи дали са налице комулативно предпоставките, визирани в чл. 5
от ЗЛС и с оглед здравословното си състояние ответникът разбира свойството и
значението на постъпките си и може ли да ги ръководи в защита на своите и на
близките си интереси и в каква степен.
При
процедурата по разпит по реда на чл. 337 от ГПК пред Плевенски окръжен съд
ответникът показа, че е ориентиран за местонахождението си, знае своите имена и
рождено място, знае размера на пенсията си и борави с парични средства,
грамотен е, използва мобилен телефон и интернет, желае да работи, но не е
търсил работа, тъй като счита, че поради пребиваването си в психиатрични
лечебни заведения няма право да работи, счита, че е в добри отношения с майка
си и няма проблеми между тях. Заявява, че няма приятели, тъй като тези които е
имал са се отдръпнали от него поради заболяването му. Ответникът показа, че има
съзнание за заболяване, за което е лекуван, но в същото време счита, че няма
нужда от лечение, както и че лекарите не му разрешават да напусне лечебното
заведение.
Установява
се от представените по делото писмени доказателства - епикриза Изх. № 230/2009
от 27.06.2009 г., изд. от ДПБ гара Карлуково, епикриза Изх. № 21076/2011 от
14.07.2011 г., изд. от ППК /мъже/ към УМБАЛ Плевен, епикриза Изх. № 244/2012 от
13.08.2012 г., изд. от ДПБ Карлуково, епикриза Изх. № 8496/2013 от 27.03.2013
г., изд. от ППК /мъже/ към УМБАЛ Плевен, епикриза Изх. № 553/2014 г. от
09.12.2014 г., изд. от ДПБ Ловеч, епикриза Изх. № 77/2015 г. от 02.02.2015 г.,
изд. от ДПБ Ловеч, че ответникът е хоспитализиран многократно през периода 2009
г. – 2015 г. в различни психатрични болнични заведения с диагноза „параноидна
шизофрения“, като някои от леченията в Държавните психиатрични болници гара
Карлуково и гр. Ловеч са били с определена продължилтелност съгласно съдебни
решения за задължително стационарно лечение.
Установява се от представеното ЕР на ТЕЛК № 1461/094/09.07.2014 г., изд.
от ДПБ Ловеч, че на ответника е определена 80 % трайно намалена
работоспособност за срок от две години, с водеща диагноза „трайни промени на
личността, недължащи на мозъчно увреждане или заболяване“.
Установява се от разпита на свидетелят Н.М.
Й., че същият е съпруг на майката на ответника и заедно със съпругата си се
грижат за ответника от пристигането му в страната до момента с изключение на
периодите, в които е на лечение. Свидетелят установява, че от 15 години
състоянието на ответника се влошава прогресивно въпреки усилията на близките
си, които не са в състояние да го накарат да пие предписаните му лекарства
доброволно. Установява, че ответникът е с неприемливо и непредвидимо поведение,
тъй като често биел майка си, както и се биел с други хора, чупил е стъклата на
колите на съседите си без причина, направил пожар в дома им през 2020 г.. Установява,
че при този случай ответникът е разгънал нагревателя на отоплителна печка в
една от стаите на къщата, в която живеят и в коридора, заключил и пуснал ток по
него, като само реакцията на свидетеля предотвратила по-големи вреди.
Свидетелят установява, че поради поведението на ответника с майка му нощем се
притесняват какво може да направи, вкл. за живота си. Установява, че се
опитвали с майката на ответника да говорят с него и той обещавал различни неща,
но след това не правел нищо от обещаното. Установява, че ответникът получава
пенсия и я харчи за лични нужди, като преди да се разболее е помагал физически
в дома им.
Установява
се от заключението на приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Н.Л., което не се оспори от страните и като
безпристрастно и компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че ответникът
страда от „параноидна шизофрения, непрекъснато протичане“, чиито дебют е през 2004
г.. Според вещото лице при този ход на болестта са налице изменения в личността, трайни разстройства на мисленето и волеви
нарушения, поради които ответникът не е в състояние правилно да се ориентира в
човешките отношения и в обкръжаващата го среда, а поведението му е
непредсказуемо и социално неприемливо, в конфликт с околните. Според вещото
лице ответникът не би могъл без вреда за себе си и за близките си да се грижи
за себе си и за своите работи и поради душевна болест не е в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и ръководи, както и да разбира своите
и на близките си интереси и да ги защити. Според вещото лице при непрекъснато
протичане на болестта, което се установява при ответника не се отчитат ремисии
/по-добри или по-лоши с или без изменения на личността/ и контактът на болния с
външния свят е трайно нарушен. Вещото лице установява също, че целта на
дългосрочният контрол над симптомите на ответника е отстраняване или намаляване
на психотичните симптоми /налудностите, халюцинациите, обърканото мислене и
др./ и да се минимализира риска от ООД, като учредяването на настойничество над
него ще има за цел превенция на бъдещо рисково поведение. При
съдебно-психиатричното обсъждане в заключението вещото лице установява, че първите
поведенчески отклонения при ответника са регистрирани през 2004 г. по повод на
извършена от него кражба на автомобил, като по време на задържането е
осъществил гладна стачка, при която е отслабнал 20 кг.. Установява, че към онзи
момент ответникът е настанен за лечение в Психодиспансер в гр. Шумен с диагноза
„биполярно афективно разстройство – маниен епизод с психотични симптоми“, като
периодично след това следвал лечение с антипсихотици с временен ефект.
Установява, че при последваща хоспитализация на ответника през 2008 г. при
настаняването му на задължително лечение е установена и халюцинаторно-параноидна
симтоматика, като е твърдял, че е преследван, чувал гласове, проявявал агресия
към майка си. Установява, че от 2008 г. до момента ответникът има ежегодни
хоспитализации в различни психиатрични заведения, всяка от които в условия на
спешност и със съдействието на полицията с данни за конфликтно-агресивно
поведение, враждебност към майката и отказ от храна. Установява, че в периода
от август 2020 г. до март 2021 г. е проведено последното му лечение в Първа
психиатрична клиника –ООПР към УМБАЛ Плевен, при която също е регистриран отказ
от храна поради налудности за метаморфоза, тъй като считал, че от храната и
водата се превръща в животно. Установява, че въпреки провежданото лечение при
хоспитализацията теглото му спаднало до 43 кг., като се наложили и
електроконвулсивни процедури, които дали добър терапевтичен ефект, след което
започнал да приема храна и течности. Установява, че по време на
хоспитализацията е регистрирано и поглъщане от ответника на камъчета и монети с
цел да стане безсмъртен и да се превърне в железен човек, което наложило и
лечението му в хирургично отделение на
болничното заведение. Установява, че към момента ответникът е на лечение в МБАЛ
Левски, като налудностите са с намален интензитет, но липсва самосъзнание за
болест и критичност към поведението.
Съдът, като съобрази представените
по делото доказателства, които кореспондират в голяма степен помежду си и
личните си впечатления, придобити при личния разпит на ответника, приема за
установено, че ответникът А.В.П. страда от душевна болест, в резултат на която не
разбира в достатъчна степен свойството и значението на постъпките си и не може
да се грижи за своите работи и интереси, като в обичайното си ежедневие си
същият преобладаващо няма съзнание за нуждите си и интересите си, за начина, по
който да ги задоволява, за извършените действия, както и за последиците от тях.
Установи се, че в закриляща го среда, каквато е средата в психиатричните
отделения на болничните заведения ответникът се ориентира частично, следва
предписаното му лечение и може да извършва обикновени сделки, свързани със
задоволяване на базови потребности, но в обичайното си ежедневие поради липса
на доброволно приемани медикаменти същият не се ориентира за интересите си и
изпада в състояния, в които не може да ръководи постъпкитеси. Установи се, че
поради налудностите за метаморфози, проявени в резултат на заболяването му
ответникът често застрашава здравето и живота си, както и тези на близките си.
Съдът
съобрази противоречието на института на запрещението с европейското
законодателство и приема следното: Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р
България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията,
ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г.. Следва да се посочи
също, че с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е
ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във
всички страни – членки на съюза. С Конвенцията са установени принципни световни
правни стандарти за права на хората с увреждания, като се променят класическите
правни принципи относно правоспособността и дееспособността на хората с
увреждания. Съгласно чл. 1 от Конвенцията хора с увреждания са „лица с трайна
физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при
взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното
пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите”.
Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни
субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и
дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно
право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда
намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само
до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се
осигурява лични избор на лицето според неговите желания и предпочитания.
Считано от 07.09.1992 г. в сила за Р
България е и Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи
от 1963 г., ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.. В
редица свои решения Европейският съд по правата на човека се е произнасял във
връзка с установени нарушения на конкретни права на поставените под запрещение
лица. С Препоръка № R/99/4 от
23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в
т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за
запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването
на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита
на интересите на лицето.
Институтът
на запрещението по българското право е в безспорно противоречие с принципите на
европейското право, въведени с цитираните по – горе Конвенции и Препоръки,
както е безспорно, че дори при пряко приложение на нормите от по – висок ранг в
българското законодателство липсват механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания и съществува риск при
отхвърляне на искането за поставяне на едно лице под запрещение да не се даде
изобщо защита на правата на такова лице.
Съдът приема,
че с оглед душевната
болест, от която страда ответникът,
състоянието му е такова, че същият не разбира в достатъчна степен свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за
своите работи и въпреки
показаната ориентация в съдебната зала състоянието му е такова, че следва да му се признае пълна недееспособност. Установените
по делото обстоятелства
за застрашаващо живота и здравето му поведение са предпоставка съдът да формира извод, че ответникът е в пълна невъзможност да се грижи за делата си и за налагане на крайната мярка по чл. 5 ал. 1 от ЗЛС за чужда помощ и необходимост от намеса в правната му сфера чрез пълно ограничаване на дееспособността му. Поставянето на ответника под ограничено запрещение според съда би охранило интересите му в случай,
че се касае за разпоредителни сделки с имущество, сключване на договори и подписване на документи
пред различни учреждения, при които следва да изрази
правно валидна воля, тъй като
попечителят, респ.
заместник-попечителят му би
могъл да окаже съдействие и защита на неговите
интереси и да потвърди волята му или да откаже да направи това, но в ситуации, в които
ответникът поради състоянието си изобщо не може да формира воля няма правен механизъм същият да бъде задължен да изрази адекватна такава, а
евентуално назначен попечител не би могъл да замести неговото волеизявление и липсва правна възможност съдебна
или друга институция да осигури защита на правата му. Налице основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и ответникът
следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен неговите
и на близките му интереси.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
поставя на основание чл. 5
ал. 1 ЗЛС А.В.П.,
ЕГН **********, гражданин на Руската федерация, постоянно пребиваващ в РБ, с
постоянен и настоящ адрес:***, към момента на лечение в Психиатрично отделение
на МБАЛ Левски под пълно запрещение по молба на неговата майка И. В. Н.,
ЕГН ********** ***.
Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и
попечителство при Община Долни Дъбник по постоянното местожителство на ответника
във връзка с отразяване на настойничеството по чл. 173 ал. 2 СК в съответния
регистър по чл. 174 от СК или при липса на настойник по право за назначаване на
настойнически съвет и вписването му в посочения регистър.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба, като на ответника се връчи
лично по местохождението му към момента – Психиатрично отделение на МБАЛ Левски.
Окръжен
съдия: