Решение по дело №41/2023 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
-ти
Т.Г.Т. от гр.Свищов, обл.Велико Търново ул.”33 Свищовски
полк” №33, ет.1, ап.1, с ЕГН **********, е обжалвал НП №22-0967-002480
от 12.12.2022 година на Началник група ОДМВР Враца, сектор „Пътна
полиция с което, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 200 лв., на основание на основание чл.177 ал.6 т.1 пр.2 от ЗДвП,
за извършено нарушение чл.145, ал.2 от ЗДвП.В жалбата се излагат
съображения за допуснати процесуални нарушения и се иска отмяна на НП.
Ответникът по делото в придружително писмо ангажира становище в
подкрепа на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
На 17.05.2022г. жалбоподателят ТТ.Г.Т закупил от лицето М.И.Н.
лек автомобил марка „МАЗДА” и модел „5” с рег.№ ***** за целта бил
подписан договор с нотариална заверка на подписите. След закупуването на
автомобила Т. не го регистрирал в службата за регистрация на МПС по
постоянния си адрес в едномесечен срок, каквото е изискването на чл.145,
ал.2 от ЗДвП, но на 23.06.2022 година жалбоподателят Т.Г.Т. от гр.Свищов
посетил сградата на сектор „Пътна полиция” в гр.Враца, където отишъл
именно, за да регистрира придобития от него автомобил.При извършена
проверка на документите на водача и автомобила и след справка в
автоматизираната информационна система полицейските служители
установили, че Т. не е изпълнил задължението си да регистрира в законовия
срок автомобила по постоянния си адрес. Същевременно на същата дата -
23.06.2022 г. от жалбоподателя е подадено Заявление № 220967013336 за
промяна на регистрацията на МПС и вследствие това подадено заявление на
жалбоподателя била наложена Глоба с ФИШ серия Р № 0143835, по реда на
чл.186 ал.3 от ЗДвП, срещу който на 29.06.2022 г. жалбоподателя подал
възражение до Началник Група към ОДМВР Враца , което възражение е
заведено с вх. № 179-500-6319/30.06.2022 г. АНО.
Същевременно в същия ден на 29.06.2022 г. подал и жалбата до РС
Враца, заведена с вх. № 9687/30.06.2022 г. Както във възражението до адм.
орган, така и в жалбата до РС, жалбоподателя изразил несъгласие със
съставения му фиш.
Адм. орган не се е произнесъл по възражението, а с оглед
постъпилата жалба до РС изпратил адм. преписка на Районен съд Враца.
Последният разглеждайки жабата приел, че същата е недопустима като
подадена срещу неподлежащ на обжалване акт и прекратил производството.
Жалбоподателя Т. обжалвал това разпореждане, пред Административен съд
Враца, като последният отхвърлил жалбата му и указал връщане на
преписката на АНО, за произнасяне по реда на чл.186 ал.3 от ЗДвП.След
връщането на административно наказателната преписка на ОДМВР Враца,
1

сектор „Пътна полиция и предвид установеното на 01.12.22г. свидетеля
Х.К.К., на длъжност младши автоконтрольор, в присъствието на свидетеля
Д.Х.Д. и на жалбоподателя ТТ.Г.Т съставил АУАН серия AД № 106532, за
това, че на 23.06.22г. около16.00 ч., в град Враца посетил сградата на сектор
„Пътна полиция” на бул.Хр.Боте,в където е представил за промяна на
собствеността закупеният от него лек автомобил марка „МАЗДА” и модел
„5” с рег.№ **** в гр.Враца. Актосъставителят приел, че като не е изпълнил
задължението си да регистрира закупеното МПС в едномесечен срок
жалбоподателя е нарушил чл.145, ал. 2 от ЗДвП. АУАН е съставен в
присъствие на жалбоподателя и подписан лично от него, с възражения като
му, бил връчен екземпляр от АУАН.Въз основа на акта е издадено и НП №22-
0967-002480 от 12.12.2022 година на Началник Група към ОДМР Враца,
Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Враца, с което водача е
санкциониран за извършено нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП на основание
чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП наложил административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на актосъставителя Х.К.К. и Св.Д.Х.Д. дадени в
съдебно заседание, както и от приобщените към доказателствения материал
по делото писмени доказателства - АУАН и НП, Министерска Заповед №
812Із - 1632 – 02.12.2021г., Преписка № 179500-10273/22г., Възражение,
Заверено копие на Договор за покупко-продажба, копие от Разпореждане
№1054 по НАХД №667 по описа за 2022г. на ВРС, Определение №566 по
ЧКАНД №609 по описа за 2022г. на ВрАдС, Заявление, Свидетелство за
регистрация част І, Заверено копие на фиш серия Р №143835, писмо до НАП,
Мотивирана Резолюция, Възражение срещу АУАН, Справка история ППС
Справка за нарушител и др., като намира упора в показанията на свидетелите,
които са пълни, безпротиворечиви и подкрепени от събраните писмени
доказателства. Безспорно от приложения към преписката договор за покупко-
продажба се установява, че на 17.05.2022 г. жалбоподателя е закупил л.а. от
предишния му собственик, като прехвърлянето на собствеността станало по
предвидения в закона ред, а именно в писмена форма с нотариално заверени
подписи. Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана
пред нотариус на 17.05.2022г.
От този момент нататък за жалбоподателя е възникнало
задължението в едномесечен срок, считано от надлежното придобиване на
автомобила чрез покупката, до 17.06.2022 г., да заяви това обстоятелство пред
органите на МВР и да регистрира превозното средство на свое име.
Жалбоподателят е имал представа, че правото на собственост над
управляваното МПС е придобито от него, но в същото време като
приобретател на правото на собственост не е заявил това обстоятелство пред
контролните органи, като следва да се отбележи, че срокът за това е
едномесечен, а изрично законът е предвидил двумесечен срок, с изтичането
на който настъпват неблагоприятните последици, изразяващи се в
прекратяване регистрацията на придобитото превозно средство.
2

При това положение изводът е само един, а именно че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП, като в установения
от закона срок, тоест до 17.06.2022г. не е регистрирал придобитото от него
МПС в съответната служба по постоянния си адрес.

Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална
легитимация, а разгледана по същество същата е процесуално допустима, и
основателна, по следните съображения:
Съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на техните правомощия и компетенции, но при
провеждане на административно наказателното производство са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които са съществени и водят до
опорочаване на производството и налагат отмяна на обжалваното НП, като
тук и само за прецизност следва да се отбележи, че срокът по чл.34, ал.1 от
ЗАНН, за който настоява жалбоподателя в жалбата си, е започнал да тече от
момента на установяването на нарушителя от контролния орган, какъвто се
явява актосъставителя, а не от момента, когато СПП – при ОД МВР е узнал
за покупко-продажбата (в информационните й масиви да е постъпила
информация за тази сделка). Това е трайната съдебна практика.Затова е
неоснователно твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразно
образуване на самото административнонаказателно производство поради
съставяне на АУАН след изтичане на срока по чл.34, ал. 1 от ЗАНН.
На първо място, съдът намира, че в АУАН и в НП, не е посочена
датата на извършване на нарушението. Това е така защото в описаната
фактическа обстановка е посочено само, че МПС е закупено на 17.05.2022
година, съгласно договора за покупко-продажба, и че на 23.06.2022 година
жалбоподателя се явил да заяви промяната на собствеността. Нито една
от посочените дати обаче не е датата на извършване на нарушението. Ясно е
че след като автомобила е придобит на 17.05.2022г. едномесечният срок, за
заявяване промяната на собствеността изтича на 17.06.2022 г., след която
дата същият е в нарушение, само че последната не е отразена, нито в АУАН,
нито в НП. Следователно в АУАН и в НП, няма посочена датата на
извършване на нарушението.
Административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл.42 т.3
пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН касаеща изричното посочване на
датата на извършване на нарушението.
На второ място, съдът намира, че АУАН и в НП, страдат от липсата на
задължителен реквизит изискуем съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН който е
следвало да намери отражение в описаната фактическа обстановка, за да са
изпълнени изискванията на ЗАНН. В случая става на въпрос за това, че и в
двата акта не е посочено коректно мястото на извършване на нарушението.
С посочването, че нарушението е извършено в - Гр.Враца на ул.Христо
3

Ботев №152 става ясно, че нарушението е извършено на посочената улица.
Същевременно нарушената правна норма на чл.145, ал.2 от ЗДвП изисква
нарушителят в указаният срок да предостави „ППС в службата за
регистрация на ППС по постоянен Адрес“
Тоест следвало е в АУАН и НП изрично да се посочи, че нарушението,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателят е извършено от него
в - Гр.Враца на ул.Христо Ботев №152 в сградата на Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Враца, като не е сторил това в двата издадени
от него акта - Административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
чл.42 т.3 пр.2 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН касаеща изричното
посочване на мястото на извършване на нарушението, а наред с това и на
чл.42 т.4 от ЗАНН касаеща изричното посочване на обстоятелствата касаещи
извършване на нарушението, които са задължителни реквизити съгласно
ЗАНН и непосочването им винаги влече съществено нарушение на
процесуалните правила.
При това положение единственият възможен извод, е че направеното
описание в АУАН и НП не изпълва изискванията на закона, конкретно на
чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН , както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно
посочване на Датата, място на извършване на нарушението и на
обстоятелствата касаещи извършване на нарушението.
При положение, че фактическите констатации в АУАН подлежат на
доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващият орган,
чиито ангажирани гласни и писмени доказателства не установяват по един
безспорен и категоричен начин описаното нарушение, и факта на
осъществяването му, то съдът е лишен от възможността да прецени, къде като
дата и място е извършено нарушението, от тази възможност е лишен и
санкционираният жалбоподател, при което, дори неописаните
обстоятелства да бъдат установени в хода на съдебното производство, то
липсата на описанието им в АУАН и в НП не може да се санира. Нещо повече
неизясняването на тези обстоятелства, както в АУАН, така и в НП обуславя
непълнота, съставляваща съществено процесуално нарушение, което в случая
е допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в неспазване на
императивните изисквания на нормите на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57, ал.1 т.5 от
ЗАНН, предвиждаща изискването в акта, респективно в НП да бъде посочено
датата и мястото, където е извършено нарушението и описание на
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.Следва да се
посочи, че Датата и Мястото на извършване на нарушението са
съществени реквизити на НП, тъй като същото е определящо както по
отношение на това кои са лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по
отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а
в последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във
връзка с депозирани жалби против издадени НП.
Датата и Мястото на извършване на нарушението, като елементи от
състава на административното нарушение и като основни реквизити на НП
4

следва да бъдат ясно и конкретно посочени, по начин небудещ съмнение, за
това липсата им, представлява съществено процесуално нарушение, предвид
на това, че е нарушена императивна правна норма.
Едновременно с това, липсата на отразяване на датата и мястото на
извършване на нарушението, водят и до непълнота по отношение и на
описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е
извършено, които пък са нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН.
На трето място и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗдвП. Съгласно посочената разпоредбата на
чл.145, ал.2 от ЗдвП:„ Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в
срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното
превозно средство е придобито от търговец с цел продажба..“
Същевременно посочената от АНО квалификация на, не кореспондира
с описаното от фактическа страна в АУАН и в НП, където извършеното
нарушение е описано по следният начин: „в Гр.Враца на ул.Христо Ботев №152 същият е
представил за промяна на собственост л.а. Мазда 5 с рег.№ВР8507ВМ, придобит с договор за покупко-
продажба рег.№2561/17.05.2022г„ изповядан от нотариус Иванка Ангелова. Ауан е съставен във връзка с
преписка рег.№1796р-32483/08.10.2022г“
Съдът намира, че макар отразената цифрово в АУАН и в НП, правна
квалификация на нарушението като - чл.145, ал.2 от ЗДвП - да е правилна, то
словесното описание на нарушението е несъотвенно на същата, казано иначе
не е налице единство между словесното описание на нарушението, за което е
съставен АУАН и НП и посочената в тях цифрово правна квалификация на
извършеното административно нарушение, което пък е нарушение на чл.42
т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН /изискващи точното посочване на
законовите разпоредби които са нарушени/.
За да предизвика целените с издаването му правни последици,
Наказателното Постановление, следва да съдържа отнапред определен в
закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата,
които безусловно следва да съдържа наказателното постановление са
посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от
ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за
последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за
обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на
5

адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият
орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание.
Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора
на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива
актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола за законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според
Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното
неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В този смисъл следва да
бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д.
№ ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение.
При това Датата и Мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и законните разпоредби, като елементи от
състава на административното нарушение и като основни реквизити на
АУАН и на НП, следва да бъдат ясно и конкретно посочени, по начин
небудещ съмнение. Тези реквизити не може да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, още по - малко, да бъдат извличани по
тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица
твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този
смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено
административното наказание, вероятно е разбрало за какво нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова,
в частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обстоятелства и данни. Липсата на правилно и пълно отразяване на дата,
място, описанието на нарушението, на правната квалификация и т.н. в
НП, и в АУАН, като основни реквизити от посочените документи,
представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е
нарушена императивна правна норма.
Едновременно с това, непълнота по отношение на описанието на
нарушението води и до непълнота по отношение на друг основен реквизит
касаещ - обстоятелствата, при който е извършено, които пък са нарушения
на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН , като в
тази връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели по акта не
способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните
правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяната на
атакуваното НП в тази му част, само на това основание, тъй като водят до
6

грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно
защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Съгласно константната съдебна практика, за да е описано нарушението
следва в обстоятелствените части на АУАН и НП да се съдържат
обстоятелства и факти, които описват извършеното нарушение с неговите
обективни и субективни признаци и участието на привлеченото към адм.
наказателна отговорност лице в неговото извършване /конкретните действия,
съответно бездействия от страна на извършителя/.С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП следва да бъде
отменено на посочените основания, поради което обсъждането на останалите
наведени в жалбата съображения е безпредметно.
В изложеният по горе смисъл съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0967-002480 от 12.12.2022 година на Началник
група ОДМВР Враца, сектор „Пътна полиция“, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.3 т.2 от ЗАНН. При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	111
Дата:	13 март 2023 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20231420200041
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 януари 2023 г.

Решение по дело №41/2023 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите