О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 754 Година, 2019 Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..……..………… граждански
състав …………………………..
На двадесет и втори април...………………….....
Година две хиляди и деветнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар …………..……………………..………………………………………………..………
Прокурор
………………………………..………………………………………….……..……….
като разгледа докладваното от …….....……. Р.
Калиманова …………………………….
гражданско дело № …..… 1539.....…. по описа
за ………. 2018………. година.
Производството
по настоящото дело е образувано исковите претенции на Национална спортна
академия „Васил Левски“ с адрес град София, Студентски град, ул. „Акад. Стефан
Младенов“ № 21, представлявано от проф. Пенчо Гешев против Ц.С.С., ЕГН **********
и Р.С.С., ЕГН **********,*** за приемане на установено по отношение на
ответниците, че държавата е собственик на 25/2400 идеални част от
ПИ с идентификатор №51500510.118 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Несебър, целият с площ 2400 кв. м., съставляващ УПИ I-794 от
кв. 1 при граници: ПИ с идентификатори №№ 51500.510.94, 51500.510.50, 51500.510.49
и 51500.510.82, заедно със самостоятелен обект с идентификатор №511500.510.118.1.14,
находящ се в сграда с идентификатор №51500.510.118.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Несебър, с адрес Акротирия, вх. „Ж“, ет. 1, ап.
1-1, при съседи: над обекта СО № 51500.510.118.1.28, който самостоятелен обект
според схема № 13734/24.04.2008 година на СГКК - Бургас е на площ от 107.00 кв.
м., която площ не включва съответния процент идеални части от общите части на
сградата, а според нотариален акт № 59, том. XII, рег. № 8077, дело № 2010/2006
на нотариус с район на действие Несебърския районен съд общата РЗП на
апартамента възлиза на 118.09 кв. м., както и да предадат владението върху
процесния имот. Моли за присъждане на направените по делото разноски. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ищецът в
исковата си молба твърди, че бил държавно висше училище
по смисъла на Закона за висшето образование, учредено със закон, приет от XXV
обикновено Народно събрание на 11.12.1941 година, утвърден с указ № 124 на Цар
Борис III-ти, обнародвани в Държавен вестник бр. 2 от 03.01.1942 година. С
решение на Народното събрание за създаване и преобразуване на висши училища,
обн., ДВ, бр. 68 от 01.08.1995 година, Висшият институт за физическа култура
„Георги Д.“ - София бил преобразуван в Национална спортна академия със седалище
в София. С решение на Народното събрание за определяне на наименование на висше
училище, обн. ДВ, бр. 65 от 20.07.1999 година наименованието на ищеца било
определено като „Национална спортна академия „Васил Левски“. Същата била второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от Постановление №
13 на МС за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към Министъра
на образованието и науката, посочен в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2, т. 2.
под № 18 за второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
С
АДС №№ 382 и 383/20.01.1974 година, съставени на основание чл. 6 от Закона за
собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти и одобрени от ИК на ОНС
- Бургас на ищеца била предоставена държавна земя в град Несебър с посочени
граници, както следва: изток - имот на Министерски съвет с дюни, запад -
спортен клуб при ВИФ, север - терен на МНО /бункер/ и северна граница на
спортните площадки, юг - крайбрежна ивица и море. В рамките на посочените
граници било проведено мероприятие на държавата по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ,
състоящо се в изграждане на Учебна водна спортна база на Национална спортна
академия „Васил Левски” на територията на град Несебър, м. „Акротирия“ върху
площ от около 150 дка, границите на която били заснети в кадастрален план на
град Несебър, одобрен със Заповед № РД-14-02-1394/30.12.1985 година на МССУ.
В
последващ АПДС № 4744/17.09.2009 година, в който били отразени съставените
по-рано АДС, били посочени осъществените мероприятия, включително изградени
сгради, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна инфраструктура
- подземна и надземна, игрища и други. В акта изрично било отбелязано, че
описаните в тях сгради и съоръжения се предоставят за ползване на ВИФ „Г. Д.”,
правоприемник на който бил ищеца. Изрично било уточнено, че осъщественото
мероприятие представлявало негова учебно-спортна база.
Съгласно
чл. 14 от Закона за държавната собственост, Академията била задължена да
управлява предоставените й имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и
на своя отговорност, в пределите на закона. Съгласно чл. 89, ал. 2 от ЗВО,
недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища представлявали
държавна публична собственост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 47а, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта,
чл. 47а, ал. 3 във връзка с приложение № 1 на този закон, както чл. 47а, ал. 4
от същия, водната учебна спортна база на ищеца била публична държавна
собственост и обект с национално значение.
В
границите на спортната база на Националната спортна академия „Васил Левски“
попадал ПИ с идентификатор №51500.510.18 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Несебър, съставляващ УПИ I - 794, в кв. 1 по ПУП на м.
„Акротирия“, град Несебър. Без каквото и да е уведомление, през 2004 година в
имота започнали строителни работи, предприети от „Спектър“ ООД с ЕИК *********,
с което било нарушено владението на академията върху имота, предоставено й за
упражняване на правото на държавна собственост.
В
защита на това право ищецът предявил искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС срещу
„Спектър“ ООД, предмет на гражданско дело № 332/2004 година по описа на Районен
съд - Несебър. С влязло в сила решение по същото „Спектър” ООД било осъдено да му
предаде процесния имот УПИ I - 794, в кв. 1 по ПУП на м. „Акротирия“, землище
на град Несебър /идентичен с имот с идентификатор 51500.510.118 по кадастралната
карта на град Несебър/, както и да разчисти същия от всички строителни и други
материали. С протокол за въвод във владение от 14.08.2013 година по изпълнително
дело № 21038010400148/2013 година ищецът бил въведен във владение в процесния
поземлен имот.
По
време на висящността на посоченото по-горе гражданско дело № 332/2004 година по
описа на Районен съд - Несебър „Спектър“ ООД изградил в процесния имот жилищна
сграда с идентификатор №51500.510.118.1 по кадастралната карта на град Несебър,
която съобразно чл. 92 от Закона за собствеността била държавна собственост по
силата на приращението.
С
договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 59, том. XII, рег. № 8077,
дело № 2010/2006 на нотариус с район на действие Несебърския районен съд „Спектър“
ООД - ответник по посоченото по-горе дело продало първоначално на Живка Вълева
Маврова процесния недвижим имот. С последващ договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт № 112, том ХІV, рег. № 11242, дело № 2626/2008 година
на нотариус с район на действие Несебърския районен съд Живка Вълева Маврова и
Мавер Димов Мавров продали същия на ответника по делото Ц.С.С.. Според ищеца, придобилите
последователно владението върху процесния апартамент от ответника по време на
висящия процес по иска по чл. 108 от ЗС лица били обвързани от силата на
присъдено нещо на решението, с което иска бил уважен, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК.
Поради
това именно ответникът, придобил процесния апартамент също по време на
висящността на посочения съдебен спор за собственост, не могъл да придобие
валидно собствеността върху него, тъй като праводателите му не били негови
собственици, по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече право
от колкото притежава.
Ответната
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен
отговор, с който е изразила становище по така предявената против нея искова
претенция.
Сочи се
в него на първо място, че по настоящия казус разпоредбата на чл. 226, ал. 3
от ГПК била неприложима, тъй като липсвали доказателства за вписване на
исковата молба по гражданско дело № 322/2004 година по описа на Несебърския
районен съд, съобразно разпоредбите на чл. 114 от ЗС. На второ място, не била
спазена и разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗС за вписване на съдебното решение
в шестмесечния предвиден в закона срок.
Ответниците
били добросъвестни владелци, тъй като не били уведомявани за споровете за
собственост на земята. Считат, че спрямо процесния имот била изтекла 5-годишна
придобивна давност. Дори и да се приемело, че земята е публична държавна
собственост, приращението на сградата построена върху нея се превръщала в
частна държавна собственост.
При
условията на евентуалност е поискано от тях да им бъде признато право на
задържане до заплащане на направените от тях в процесния имот подобрения и
разноски, които представлявали ремонт през 2009 година на поставената дограма,
поставяне на комарници на стойност 1000 лева. През същата година те поставили
плочки гранитогрес на двете тераси на жилището на стойност 2000 лева, тента на
една от терасите на стойност 2000 лева; кухненско обзавеждане на стойност 5000 лева,
като в банята били поставени батерии, казанчета и шкафове на обща стойност 2000
лева, корито за душове на стойност 1500 лева. Посочват, че от закупуването на
имота през 2008 година били заплащани от тях по 800 евро на година за поддръжка
на апартамента и общите части. Правят доказателствени искания.
При
съобразяване на така изложеното по-горе, съдът намира, че предявените от ищеца
искове с правно основание чл. 108 от ЗС са допустими и не съществува пречка да
бъдат разгледани по същество. Исковете са предявени съобразно правилата за
родова и местна подсъдност. Не са направени от страните
възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други
факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до
извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска.
Ответниците са направили възражение за право на задържане,
основано на чл. 72, ал. 3 от ЗС. Това възражение е евентуално - в случай, че
искът по чл. 108 от ЗС бъде признат за основателен, то ответниците да имат
право да задържат владението върху процесния имот до изплащането от страна на ищеца
на направените в него подобрения.
Предявеният иск от страна на Национална спортна академия
„Васил Левски“ със седалище град София е в качеството й на процесуален
субституент във формата на процесуална суброгация на държавата,
като се претендира да бъде прието за установено, че държавата
е собственик на процесния имот. Съдебната практика е
константна, че организациите, включително висши учебни заведения, на които са
предоставени за стопанисване и управление държавни имоти, разполагат с
процесуална легитимация да предявяват, включително и от свое име искове за
собственост. В този смисъл ищецът, в качеството му на висше училище, което
твърди, че процесният имот му е предоставен от държавата
несъмнено има интерес като процесуален субституент по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК
да предяви от свое име пред съд иск за защита на правото на собственост на държавата, като поиска осъждане на
ответниците да му предадат владението на процесния имот, собственост на държавата, по силата на предоставеното му
право да стопанисва и управлява същия. Конкретно процесуалната легитимация на
ищеца в случая произтича от твърдението, че са му предоставени за управление в качеството му на висше училище и
юридическо лице държавни имоти, представляващи публична държавна собственост,
върху които впоследствие са проведени мероприятия за изграждане на учебна водна
спортна база, включваща освен сгради и съответната инфраструктура, както и от
твърдението, че в границите на тези държавни имоти попада процесния имот -
индивидуализиран по-горе.
С оглед на всичко така изложено, съдът намира, че искането
на ищеца да бъде конституирана държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството като главна страна по делото е
неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Процесуалната суброгация
важи само по изключение, когато законът разпорежда, че в делото участва само
процесуалния субституент, а носителят на спорното право не става страна по
делото. Такава процесуална суброгация е налице по дела относно право на
държавна собственост, водени от правни субекти, на които то е поверено, за да
бъде упражнявано съобразно целите им, какъвто именно е и настоящия случай.
Държавата по тия дела не става страна, но е обвързана от силата на пресъдено
нещо /така и в „Българско гражданско процесуално право“, Ж. Сталев, изд. 1994
година, стр. 357; определение № определение № 140 от 28.03.2016 година на ВКС
по гражд. дело № 5869/2015 година, II г. о./.
Ищецът с исковата си молба е поискал като трето лице
помагач да бъде привлечен министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Така направеното искане съдът намира за неоснователно. Съобразно
разпоредбата на чл. 219 ал. 1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът може да привлече
трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. В конкретния
случай искането за привличане на посоченото по-горе лице е направено от ищеца с
исковата молба, от което се налага извода, че едно от изискванията на
цитираната правна норма е спазено. Освен това, при привличането привличащата
страна трябва да има правен интерес. Последният следва да бъде обоснован от
страната, при това към момента на предприемане на процесуалното действие, за да
може съдът да направи преценка дали такъв изобщо е налице, за да допусне
конституирането на лицето в процеса именно като трето лице-помагач. В
конкретния случай ищецът не е обосновал интереса си от исканото от него
привличане и в този смисъл следва да се приеме, че същият не е спазил
изискването на закона, като е не обосновал наличието на такъв за предприетото
процесуално действие.
Нерад с
това, обаче, дори и да беше спазено това изискване не се налага друг,
по-различен от изложения извод. Това е така при отчитане на всичко казано
по-горе. Съобразно цитираната по-горе правна норма, в един висящ исков процес
може да бъде привлечено това лице, което има право да встъпи по делото като
подпомагаща страна, поради което и същите материалноправни отношения, даващи
повод за встъпване, са и основание за привличане. Правото за участие на
встъпващия произтича от интереса му да бъде постановено решение в полза на
подпомаганата страна и именно той обуславя допустимостта на допълнителното
встъпване. Такъв интерес е налице тогава, когато решението по висящия процес
може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице. В
конкретния случай ищецът упражнява чуждо право и по-специално правото на
държавата. Същевременно и на практика той иска именно държавата, която по дела
за недвижими имоти-държавна собственост се представлява от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, да бъде привлечена като негов
помагач, а от наличната форма на процесуална субституция и изложеното по-горе
следва, че тя ще бъде обвързана от силата на пресъдено нещо без да става страна
по спора. Всичко това определя и липсата на изискуемия от нормата правен правен
от исканото привличане.
Съдът
намира, че представените от ищеца с исковата му молба писмени доказателства са
допустими и относими към правния спор, поради което и като такива същите следва
да бъдат приети по делото. От ответниците е отправено искане за допускане на
съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която да даде заключение каква е
пазарната стойност на имота и извършените подобрения в него, по което искане
съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след изслушване
на ищеца, на когото в този смисъл и насока следва да бъде предоставена
възможност да се запознае с него и съответно изрази становище.
Съдът намира, че
следва да укаже на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от тях носи
доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези в настоящото производство. При съобразяване на посоченото по-горе
правно основание досежно предявените искови претенции, в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че държавата е собственик
на процесния имот на соченото основание, изтъкнатите негови характеристики,
предоставянето му от нейна страна за ползване от него по описания начин, както
и че същият се владее или държи именно от ответниците. От друга страна, в
тежест на ответника е да докаже, че това владение или държане се основава на
наличието на правно основание. В тежест на последните е да докажат извършването
на подобрения в процесния имот, както и стойността им.
Ето
защо, по горните съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от Национална спортна академия „Васил Левски“ с
адрес град София, Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 21,
представлявано от проф. Пенчо Гешев против Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН
**********,*** искови претенции за приемане на установено по отношение на
ответниците, че държавата е собственик на 25/2400 идеални част от ПИ
с идентификатор №51500510.118 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Несебър, целият с площ 2400 кв. м., съставляващ УПИ I-794 от кв. 1 при
граници: ПИ с идентификатори №№ 51500.510.94, 51500.510.50, 51500.510.49 и
51500.510.82, заедно със самостоятелен обект с идентификатор
№511500.510.118.1.14, находящ се в сграда с идентификатор №51500.510.118.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, с адрес
Акротирия, вх. „Ж“, ет. 1, ап. 1-1, при съседи: над обекта СО № 51500.510.118.1.28,
който самостоятелен обект според схема № 13734/24.04.2008 година на СГКК -
Бургас е на площ от 107.00 кв. м., която площ не включва съответния процент
идеални части от общите части на сградата, а според нотариален акт № 59, том.
XII, рег. № 8077, дело № 2010/2006 на нотариус с район на действие Несебърския
районен съд общата РЗП на апартамента възлиза на 118.09 кв. м., както и да
предадат владението върху процесния имот.
ОСТАВЯ
без уважение искането на Национална
спортна академия „Васил Левски“ с адрес град София, Студентски град, ул. „Акад.
Стефан Младенов“ № 21, представлявано от проф. Пенчо Гешев в производството по
настоящото дело да бъде конституирана като главна страна Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, както
и искането на същия министърът на регионалното развитие и благоустройството да
бъде конституиран по делото като трето лице-помагач на негова страна.
ПРИЕМА
представените от ищеца с исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, писмени доказателства.
ОБЯВЯВА,
че по направеното от ответната страна с отговора на исковата молба искане
да бъде допусната и извършена съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която
да даде заключение каква е пазарната цена стойност на имота и извършените
подобрения в него ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2019 година - 13.50
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението
в частта, в която е оставено без уважение искането за конституиране на министъра
на регионалното развитие и благоустройството като трето лице-помагач на
страната на ищеца подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
на препис от него пред Бургаския апелативен съд.
В
останалата част същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за
ответниците това бъде направено на посочения от тях съдебен адрес.
Препис
от отговора на исковата молба, приложенията към него, както и допълнително
постъпилите негови уточнения да се връчат на ищцовата страна, а представения
препис от молбата на последната с вх. №4520 от 20.03.2019 година да се връчи на
ответниците по посочения по-горе начин.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: