Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                    2021г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на десети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 6514 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

В исковата молба Д.Г.П. твърди, че на 19.10.2017г., 20.20ч, в гр.София, на кръстовището на ул.“История Славянобългарска“ и ул. „Каменоделска“, настъпило ПТП причинено виновно от Т.С.И., при управление на л.а. марка „Мерцедес 200“, с рег. № *****, който движейки се по ул. „Каменоделска“ от бул. „Първа българска армия“ към ул.“Индустриална“ нарушил правилата за движение по пътищата, навлизайки в кръстовището по трамвайното трасе, при червен сигнал на светофара за своята посока на движение, като в резултат блъснал управляваният от ищеца л.а. марка „Хонда Прелюд“, с рег. № *****, който намирайки се на ул.“История Славянобългарска“, след зелен сигнал на светофара за своята посока на движение навлязъл в кръстовището предприемайки маневра „завиване наляво“ към бул. „Първа българска армия“, вследствие което щеца получил множество травматични увреждания, за което е съставен Констативен протокол с пострадали лица № К-780/19.10.17г. и образувано ДП прекратено по желание на пострадалия, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Д.З.” ЕАД, със застрахователна полица с № BG/06/117001510421, валидна от 29.05.2017г. до 28.05.2018г.

Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания претърпял множество медицински интервенции, открито наместване на счупванията, дълъг възстановителен период и такъв на тежка рехабилитация, като и към момента са налице ограничения на движенията и затруднение при физическа активност, които ще останат завинаги. Търпял, търпи към момента и ще търпи в бъдеще интензивни болки и страдания, както и поражения върху психиката – изнервеност, страх, чувство на непълноценност и подтиснатост, емоционална лабилност.

Твърди, че на 06.11.2017г. поискал извънсъдебно  от ответника да му изплати застрахователно обезщетение. Изплатено му било недостачно такова в размер на 20000.00лв.

Претендира присъждане на сумата 40000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, което счита, че му се дължи освен присъденото извънсъдебно от застрахователя в размер на 20000.00лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 06.11.2017г., когато е заведена извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното и изплащане.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение  л.а. марка „Мерцедес 200“, с рег. № ***** управляван от Т.С.И., валидно към датата на ПТП, както и, че след заведената извънсъдебна претенция от ищеца в негова полза е изплатена сумата 20000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Не оспорва и факта на настъпване на ПТП.

Оспорва механизма на ПТП и навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с възражението, че в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП управлявал л.а. марка „Хонда Прелюд“, с рег. № ***** към момента на ПТП без поставен обезопасителен колан, с което допринесъл за неопазване на телесната си цялост, респ. настъпване на вредоносния резултат.

Оспорва наличието на пряка причинна връзка между ПТП и всички твърдяни травматични увреждания, респ. неимуществени вреди.

Оспорва и претенцията по размер, както и тази за законна лихва поради неоснователност на главният иск.

Претендира искът да бъде отхвърлен, а в ентуалност присъдено обезщетение в редуциран размер.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по иска.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на водача Т.С.И. на л.а. марка „Хонда Прелюд“, с рег. № *****, е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Д.З.” ЕАД, със застрахователна полица с № BG/06/117001510421, валидна от 29.05.2017г. до 28.05.2018г.

От заключението по приетата САТЕ, Констативен протокол с пострадали лица № К-780/19.10.17г. и останалите писмени доказателства се установява, че на 19.10.2017г., 20.20ч, в гр.София, на кръстовището на ул.“История Славянобългарска“ и ул. „Каменоделска“, Т.С.И., при управление на л.а. марка „Мерцедес 200“, с рег. № *****, движейки се по ул. „Каменоделска“ от бул. „Първа българска армия“ към ул.“Индустриална“ навлязъл в кръстовището по трамвайното трасе, при червен сигнал на светофара за своята посока на движение, като в резултат блъснал управляваният от ищеца л.а. марка „Хонда Прелюд“, с рег. № *****, който намирайки се на ул.“История Славянобългарска“, след зелен сигнал на светофара за своята посока на движение навлязъл в кръстовището предприемайки маневра „завиване наляво“ към бул. „Първа българска армия“.

Настъпилият удар е бил в предната част на л.а. марка „Мерцедес 200“, с рег. № *****, преобладаващо вляво, върху страничната лява част на л.а. марка „Хонда Прелюд“, с рег. № *****, в зоната на преден ляв калник и предна лява врата.

Съгласно заключението основна причина за ПТП е субективното поведение на водача на л.а. марка „Мерцедес 200“, с рег. № *****, който навлязъл в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

В резултата на ПТП, като пряка и непосредствена последица ищецът е получил следните травматични увреждания: „Перторохантерно счупване на лявата бедрена кост. Счупване на лявата лонна /срамна/ кост на таза.“ Те са довели на ищеца „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30дни“ /в случая 7 месеца/ и „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30дни“ /в случая 2 месеца/.

При постъпването по спешност в болница на ищеца са извършени изследвания и консултации последвани от операция на 20.11.2017г., като е извършено „открито наместване на счупената бедрена кост и стабилизиране на костните фрагменти с DNS титанова плака и винтове“, със съответна терапия. Изписан е след гладко протекъл следоперативен период на 31.10.2017г., като лечението е продължило амбулаторно, с предписан режим и антикоагулентни обезболяващи лекарства и контролни прегледи. Лечението на фрактурата на лявата лонна кост на таза е било неоперативно, чрез строг постелен режим за срок от 40 дни, след което ищецът е могъл да се придвижва с помощта на патерици, но без натоварване на левия крак. Натоварването е започнало частично през 5-тия месец от рехабилитацията за подобляване на движенията на крака и е продължило още два месеца. Общо лечебният и възстановителен /оздравителен/ период на уврежданията е приключил за срок от 7 месеца.

Съгласно заключението получените травматични увреждания са довели на ищеца болки и страдания за период от 7 месеца, като през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и проведената операция болките са били с интензивен характер. Интензивни са били болките и в продължение на 30 дни в началото на проведените рехабилитации на левия долен крайник. Извън посочените периоди болките постепенно са намалили интезивността си и са станали периодични, явяващи се при обща преумора и рязка промяна на времето, което е налагало прием на седативни и обезболяващи средства. Към момента, 2 години след злополуката ищецът може да получи единични болки в зоните на фрактурите най вече при промяна на времето, които отшумяват след аналгетици. Наред с претърпените болки в продължение на 5 месеца ищецът се е придвижвал с помощта на патерици, което му е причинило затруднения при самообслужване в ежедневието.

Към момента счупената лонна кост на таза е зарастнала окончателно, без негативни последици за натоварването на левия крак. Счупената бедрена кост е зарастнала окончателно, като от извършените операции е останал траен и неизменен белег с дължина 14см и ширина 0.3см. Движенията на левия крак в лявата тазобедрена става са в намален обем само при движението „абдукция“ /отвеждане встрани/, с 10 градуса. Ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства, с нормализирана походка.

Металната плака и винтовете не са извадени към момента. Изваждането им ще доведе до нова операция и допълнителни болки и страдания за срок от 30 дни, и нужда от проведждане на кратка рехабилитация на лява тазобедрена става.

Съгласно заключението при настъпване на ПТП ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан.

От показанията на свидетеля М.С.В.се установява, че на  19.10.2017г., към 20.00ч пътувал по ул.“История Славянобългарска“ в посока ул. „Каменоделска“, по дясна лента, за десен завой, към кръстовището, където настъпило ПТП. В лява лента до него, на кръстовището, на червен светофар спрял л.а. марка „Хонда Прелюд“, с рег. № *****. Светнало зелено и бавно навлезли в кръстовището, момчето с Хондата за ляв, а той за десен завой. От ляво на червен светофар чакали в две ленти леки коли. Правейки десния завой чул удар, обърнал се и видял сив Мерцедес комби да удря Хондата във вратите. Ударът бил силен, защото колата паднала на около 6-8 мета от Мерцедеса. Спрял бързо и отишъл при момчето от Хондата. Той бил целият в кръв, бил с колан, еърбеците били отворени. Водачът на Мерцедеса излязъл от колата, не направил нищо друго освен да се опита да я премести. Мерцедеса се движел по трамвайните релси. Ударил Хондата вече на излизане от кръстовището. Навлязъл в кръстовището на червено. Изпреварил цялата колона по трамвайната релса.

От показанията на свидетеля Т.С.И. се установява, че участвал в ПТП настъпило на 19.10.2017г. Управлявал л.а. марка „Мерцедес 200“, с рег. № *****. ПТП настъпило на кръстовището на ул. „Каменоделска“ и ул.“История Славянобългарска“. Имало две пътни ленти от двете страни. ПТП настъпило в дясна лента. Предприел рязък завой в ляво, за да избегне ПТП. Навлязъл в кръстовището на зелено. Преди да потегли погледнал светофарната уредба и е убеден, че светела за него зелено. От дясната му страна се намирал другият автомобил. Зад него имало трамвай.

От показанията на свидетеля В.Б.П.се установява, че е съпруга на ищеца. Узнала за ПТП от съпруга си, по телефона. Обадил и се от болницата и казал, че много го боли и мисли, че е нещо сериозно на таза. Намерила го на място в инвалидна количка, боляло го и стенел. Всяко движение за него в количката и по късно на леглото било болка. Стенел и викал на моменти. След операцията бил в реанимация за 24ч. Тогава и следващите две седмици в болницата за него се грижела свидетелката. Той бил неподвижен на легло. Не можел да става и се обслужва. Тя вършела всичко – подлога, санитарни нужди, тоалет, почистване, хранене. Още на следващият ден бил отчаян, не искал да се храни, защото се притеснявал, че трябва да ходи до тоалетна. След изписването, в къщи бил отново на легло. Докарали го с линейка, защото трябвало в легнало положение. Имал силни болки в таза при най-малкото помръдване и затова не можел вечер да спи. Непрекъснато вземал болкоуспокояващи. Ходел на тоалетна на легло. Един месец бил на легло и свидетелката се грижела за него изцяло. След месеца започнал да посещава рехабилитатор. Започнал с малки движения. За да се изправя в леглото сложили кастанети. Привджвал се с патерици. Хвърлил ги след два три месеца. Сега вече ходел, но имал болки в крака, не можел да тича и куцал при натоварване.

Съдът намира заключението на САТЕ и СМЕ за обективни и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото кредитира изцяло. Намира показанията на свидетелите за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други. Затова им дава вяра изцяло. Не кредитира единствено показанията на свидетеля Т.С.И. в частта, в която сочи, че е навлязъл в кръстовището на зелена светлина на светофара в негова посока, т.к. са в противоречие с останалите доказателства по делото. Показанията на свидетеля В.Б.П.цени при условията на чл. 172 ГПК и кредитира изцяло, т.к. са вътрешно непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства.

Въз основа САТЕ и СМЕ, писмените доказателства и свидетелските показания приема за установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, извършено от Т.С.И., при управление на л.а. марка „Мерцедес 200“, с рег. № *****, който на 19.10.2017г., 20.20ч, в гр.София, на кръстовището на ул.“История Славянобългарска“ и ул. „Каменоделска“, движейки се по ул. „Каменоделска“ от бул. „Първа българска армия“ към ул.“Индустриална“ нарушил правилата за движение по пътищата, навлизайки в кръстовището по трамвайното трасе, при червен сигнал на светофара за своята посока на движение, като в резултат блъснал управляваният от ищеца л.а. марка „Хонда Прелюд“, с рег. № *****, който намирайки се на ул.“История Славянобългарска“, след зелен сигнал на светофара за своята посока на движение навлязъл в кръстовището предприемайки маневра „завиване наляво“ към бул. „Първа българска армия“. Въз основа СМЕ и показанията на свидетеля М.С.В.приема за установено и, че при управление на л.а. марка „Хонда Прелюд“, с рег. № *****, към момента на ПТП, ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Следователно възражението за съпричиняване е недоказано.

Въз основа СМЕ съдът приема за установени твърдяните травматични увреждания, като пряка и непосредствена последица от ПТП, а именно: „Перторохантерно счупване на лявата бедрена кост. Счупване на лявата лонна /срамна/ кост на таза.“ Те са довели на ищеца „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30дни“ /в случая 7 месеца/ и „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30дни“ /в случая 2 месеца/.

При постъпването по спешност в болница на ищеца е извършено на 20.11.2017г. „открито наместване на счупената едрена кост и стабилизиране на костните фрагменти с DNS титанова плака и винтове“. Изписан на 31.10.2017г., като лечението е продължило амбулаторно, с предписан режим и антикоагулентни обезболяващи лекарства и контролни прегледи. Лечението на фрактурата на лявата лонна кост на таза е било неоперативно, чрез строг постелен режим за срок от 40 дни, след което ищецът е могъл да се придвижва с помощта на патерици. Натоварването е започнало частично през 5-тия месец от рехабилитацията за подобляване на движенията на крака и е продължило още два месеца. Общо лечебният и възстановителен /оздравителен/ период на уврежданията е приключил за срок от 7 месеца, като през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и проведената операция и 30 дни в началото на проведените рехабилитации на левия долен крайник, болките са били с интензивен характер. Извън посочените периоди болките постепенно са намалили интезивността си и са станали периодични, явяващи се при обща преумора и рязка промяна на времето, което е налагало прием на седативни и обезболяващи средства. Към момента, 2 години след злополуката ищецът може да получи единични болки в зоните на фрактурите най вече при промяна на времето, които отшумяват след аналгетици. Наред с претърпените болки в продължение на 5 месеца ищецът се е придвижвал с помощта на патерици, което му е причинило затруднения при самообслужване в ежедневието.

Към момента счупените кости са зарастнали окончателно, като от извършените операции на бедрената кост е останал траен и неизменен белег с дължина 14см и ширина 0.3см. Движенията на левия крак в лявата тазобедрена става са в намален обем само при движението „абдукция“ /отвеждане встрани/, с 10 градуса. Ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства, с нормализирана походка.

Въз основа заключението по СМЕ и показанията на свидетеля В.Б.П.съдът приема, че в резултат на ПТП ищеца е търпял интензивни болки и страдания през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и проведената операция и 30 дни в началото на проведените рехабилитации на левия долен крайник. Наред с това е бил в невъзможност да се грижи  сам за себе си и да задоволява санитарните си нужди продължителен период от време, наложено от пълното обездвижване и строгият леглови режим за срок от 40 дни, а по късно от движението с помощта на патерици, но без натоварване на левия крак, а по късно с частично натоварване започнало през 5-тия месец от рехабилитацията, продължило още два месеца. Общо лечебният и възстановителен /оздравителен/ период на уврежданията е приключил за срок от 7 месеца. През този период ищецът е бил поставен изцяло в зависимост от помощта на трети лица. Това безспорно и съответно на събраните доказтелства е довело до поражения върху психиката на ищеца – изнервеност, страх, чувство на непълноценност и подтиснатост, емоционална лабилност.

Поради изложеното предявеният главен иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният главен иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 40000,00лв., която счита за дължима освен тази изплатена от застрахователя в размер на 20000.00лв.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Пострадалият е мъж на 35 години към датата на ПТП. Получил е като пряка и непосредствена последица от ПТП травматични увреждания: „Перторохантерно счупване на лявата бедрена кост. Счупване на лявата лонна /срамна/ кост на таза.“, довели до „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30дни“ /в случая 7 месеца/ и „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30дни“ /в случая 2 месеца/. Претърпял е сложна оперативна интервенция. Лечението на фрактурата на лявата лонна кост на таза е било неоперативно, чрез строг постелен режим за срок от 40 дни, което съдът възприема като особено натоварващо физически и психически. В резултат на ПТП ищеца е търпял интензивни болки и страдания през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и проведената операция и 30 дни в началото на проведените рехабилитации на левия долен крайник. Наред с това е бил в невъзможност да се грижи  сам за себе си и да задоволява санитарните си нужди продължителен период от време, наложено от пълното обездвижване и строгият леглови режим за срок от 40 дни, а по късно от движението с помощта на патерици, но без натоварване на левия крак, а по късно с частично натоварване започнало през 5-тия месец от рехабилитацията, продължило още два месеца. Общо лечебният и възстановителен /оздравителен/ период на уврежданията е приключил за срок от 7 месеца. През този период ищецът е бил поставен изцяло в зависимост от помощта на трети лица. Това е довело до поражения върху психиката му – изнервеност, страх, чувство на непълноценност и подтиснатост, емоционална лабилност. Към момента счупените кости са зарастнали окончателно, като от извършените операции на бедрената кост е останал траен и неизменен белег с дължина 14см и ширина 0.3см. Движенията на левия крак в лявата тазобедрена става са в намален обем само при движението „абдукция“ /отвеждане встрани/, с 10 градуса.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди. Същата следва да се присъди с начален момент след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, не по дълъг от три месеца от предядяване на претенцията извънсъдебно пред застрахователя или в случая считано от 06.02.2018г.

По разноските:

Предвид изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, които са в претендиран размер от 4100.00лв., от които 2000.00лв. за адвокатска защита. Съдът, предвид изричното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника и като съобрази фактическата и правна сложност на спора намира същото за адекватно. Поради това разноските следва да се присъдят в претендираният размер от 4100.00лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Триадица, бул. „******, представлявано ото Г.Р.Г. Д.К.– изп.директор, К.Х.Ч.– гл.изп.директор, Б.К.Г.– изп.директор, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.П., ЕГН **********,***, адв. К.Д. и адв. Е.Ж., сумата 40000,00 /четирдесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 19.10.2017г., 20.20ч, в гр.София, на кръстовището на ул.“История Славянобългарска“ и ул. „Каменоделска“, причинено виновно от Т.С.И., при управление на л.а. марка „Мерцедес 200“, с рег. № *****, който движейки се по ул. „Каменоделска“ от бул. „Първа българска армия“ към ул.“Индустриална“ нарушил правилата за движение по пътищата, навлизайки в кръстовището по трамвайното трасе, при червен сигнал на светофара за своята посока на движение, като в резултат блъснал управляваният от ищеца л.а. марка „Хонда Прелюд“, с рег. № *****, който намирайки се на ул.“История Славянобългарска“, след зелен сигнал на светофара за своята посока на движение навлязъл в кръстовището предприемайки маневра „завиване наляво“ към бул. „Първа българска армия“, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Д.З.” ЕАД, със застрахователна полица с № BG/06/117001510421, валидна от 29.05.2017г. до 28.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.02.2018г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Триадица, бул. „******, представлявано ото Г.Р.Г. Д.К.– изп.директор, К.Х.Ч.– гл.изп.директор, Б.К.Г.– изп.директор ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.П., ЕГН **********,***, адв. К.Д. и адв. Е.Ж., сумата 4100,00 /четири хиляди и сто/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: