Р Е Ш Е Н И Е
№
117
02.06.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на първи юни две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 118 по описа
на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.1, т.1, б.”д” във вр. с ал.4 от ЗДДС.
„Б.1“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен
представител управителя В. Е. П. обжалва Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С279-0401352/09.01.2020г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Твърди липса на
надлежни мотиви относно срока на запечатване, т.к. органът не се е съобразил с
характеристиките на търговеца и неговата дейност и несъответствие с принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. Моли за отмяна на заповедта.
В
с.з. и писмено становище управителят на дружеството-жалбоподател поддържа
жалбата и претендира деловодни разноски.
В
с.з. пълномощникът на ответника оспорва жалбата като неоснователна и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
Оспорената
заповед за налагане на ПАМ №ФК-С279-0401352/09.01.2020г. е издадена от Л. П. Х. като
началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
съгласно заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. С
оспорената заповед за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ от ЗДДС на „Б.1“
ЕООД *** е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – ресторант „Б.“,
находящ се в гр.Кюстендил, ул.“Х.“ № 1, стопанисван от дружеството и е забранен
достъпа до обекта за срок от 5 дни по чл.187, ал.1 от ЗДДС. Фактическите
обстоятелства за нарушението са свързани с това, че на 19.12.2019г. в 18.30
часа при извършена проверка в обекта, който е търговски по см. на §1, т.41 от
ДР на ЗДДС, е установено, че не се съхранява и при поискване не е представен
паспорта на монтираното в обекта фискално устройство модел ЕР SON ТМ 4220 с
ИН на ФУ FD228256
И ФП №44228256. Мотивите на органа относно продължителността на срока за
запечатване са свързани с негативни последици при провеждане на контрол от
органите по приходите във връзка с работата на ФУ /дали същото функционира и е
пуснато в експлоатация от оторизирана фирма, в кой момент е пуснато, дали е
изведено от експлоатация поради ремонт или експертиза, има ли дистанционна
връзка с НАП и извършван ли е демонтаж на ФП/, ненадлежна отчетност на ФУ,
предпоставка за множество други нарушения при продажбите чрез касовия апарат,
неяснота относно реализираните приходи от продажби във връзка с данъчното
облагане по реда на ЗКПО и ЗДДС, отражение върху достоверността на вписванията
в счетоводните регистри и подаваните документи /месечни справки-декларации по
ЗДДС, годишна данъчна декларация по ЗКПО, годишен финансов отчет с ОПР и баланс/.
Целта на мярката е промяна в начина на извършване на дейността, реда и
условията за нейната отчетност.
Заповедта е връчена на адресата на 30.01.2019г.,
а жалбата по делото е подадена на 13.02.2020г.
Резултатите
от посочената в заповедта проверка в търговския обект са обективирани в ПИП
серия АА №0401352/19.12.2019г., изготвен от служители на ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП в присъствие на управителя на дружеството В. Е.
П.. В съдържанието на протокола е описаната извършена от
органите контролна покупка на стоки на обща стойност 20.70лв., за която е
издаден фискален бон от регистрираното в обекта ФУ, идентично с посоченото
такова в оспорената заповед. Посочено е, че ФУ е свързано с компютърна
конфигурация с фискален принтер. Разчетената касова наличност от 20.70лв. е еднаква
с фактическата такава. Като писмени доказателства към протокола са приложени
дневен отчет, опис на парите в касата, 2 бр. декларация от управителя за
стопанисвания обект и АУАН за нарушението. В една от декларациите управителя П.
е посочил, че паспорта на ФУ не е съхраняван в деня на проверката, т.к от
сервиза за касови апарати му казали, че не е нужно и не му е бил представен.
Към
жалбата са представени свидетелство за регистрация на ФУ от 08.01.2012г. в
приходната администрация с потвърждаване от 08.07.2017г., договор за сервиз на
ФУ с фирма „ВЕГО“ ЕООД - гр.Кюстендил от
10.10.2019г. с предмет абонаментна поддръжка на ФУ и самият паспорт с надлежно
попълнени страници от фирмата по поддръжка с продължение на сервизния договор
за 2020г. с подписите на сервизния техник.
Със
заповед №ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП на основание
чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК
органът е определил директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ и ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на
обект по чл.186 от ЗДДС.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени
средства.
С
оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от представител на надлежен правен субект по см. на
чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС. Адресат на оспорената
заповед е дружеството - жалбоподател, което обстоятелство го определя като
легитимирано лице за нейното оспорване. Заповедта е утежняваща за адресата. Оспорването
е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен
съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, при условията на чл.168 и чл.169 от АПК, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Заповедта е издадена от компетентен орган. Нормата на
чл.186, ал.3 от ЗДДС възлага компетентността на орган по приходите или на
оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл.7, ал.1 от ЗНАП дава
легална дефиниция на понятието „органи по приходите“, като в т.1 от същото се
включва изпълнителният директор на НАП. По силата на заповед №ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г.
този орган е осъществил делегацията по чл.186, ал.3 от ЗДДС, определяйки
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като органи по издаване на заповеди за
налагане на ПАМ от вида на процесната. Издателят на заповедта е орган по
осъществената делегация. Оспорената заповед е подписана от органа с отбелязване
на неговите имена, длъжност и заповед за оправомощаване. Изложеното обосновава
извод за компетентност на органа, произтичаща от надлежно осъществена
делегация. Страните не спорят относно компетентността.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.186, ал.3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на
органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна
разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.
Волеизявлението на органа е в корелация с фактическите основания за неговото
формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към
фактическия състав на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ от ЗДДС.
Заповедта
е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК
за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая
посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени
средства. С изготвяне на ПИП серия АА №0401352/19.12.2019г. е започнало
административното производство по издаване на заповедта. ПИП е връчен на
представител на търговеца и е подписан без възражения.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на материалния закон.
Хипотезата
на чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ от ЗДДС се прилага винаги, когато се установи по
съответния ред неспазване на задължението за съхраняване на документи, издавани
във връзка с фискалните устройства. Такова задължение е предвиденото в чл.42,
ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за лицето по т.3 със стационарен
търговски обект да съхранява в обекта паспорта на ФУ извън изключенията по
чл.14, ал.3 и чл.50, ал.6. В случая, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност. Това ще рече, че органът е длъжен да
наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ при установено нарушение. Съгласно
протокола за извършена проверка и неговите приложения дружеството-жалбоподател
е лице по чл.3 от Наредбата, което стопанисва стационарен търговски обект и в
деня на проверката в обекта е било монтирано и функциониращо ФУ, чиито паспорт
не се е съхранявал в обекта, в нарушение на задължението по чл.42, ал.1, т.2 от
Наредбата без да са налице изключенията в правната норма.
При
определяне продължителността на срока за запечатване на обекта обаче органът
действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да
съобрази продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния
случай. Предвид разпределената доказателствена тежест за ответника по правилото
на чл.170, ал.1 от АПК, органът не е формирал надлежни мотиви за срока на
продължителността на мярката. Липсва обосновка относно интензитета на засягане
на държавния интерес според характеристиките на търговеца, а от тук и за
необходимостта от продължителност на мярката в рамките на разпоредените 5 дни. Мотивите
на органа са бланкетни, без конкретни данни за търговската дейност на
дружеството и не съответстват на формалния характер на задължението по чл.42,
ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. В мотивите на заповедта не са
коментирани констатациите от проверката за липсата на нарушения на реда и
начина на издаване на документи за продажбите в обекта, констатациите за липса
на разминаване между отчетената касова и фактическа наличност в обекта, за наличната
връзка на ФУ с НАП, наличието на документи за въвеждането на ФУ в експлоатация и
липса на констатирани нарушения при
работата и отчетността на ФУ. Неправилни са мотивите на органа, че
липсата на съхранение на паспорта на ФУ в обекта пречи за осъществяване на
контрола върху касовия апарат. Видно от съдържанието на ПИП, данните за ФУ са
установени и подробно описани в протокола, има удостоверение за функциониране
на ФУ, датата на пускане му в експлоатация и е установима дистанционната връзка
с НАП. Поради посочените пълни индивидуални данни на касовия апарат, данъчните
органи не са имали никакво препятствие за осъществяване на целената проверка на
ФУ. Изложените от органа мотиви за негативни последици, свързани с опасност от
настъпване на вреди за фиска и съмнения в достоверността на счетоводните вписвания
не отговарят на вида и характера на констатираното нарушение, което е формално.
Изложеното обосновава извод, че наложеният срок на ПАМ не е съразмерен и
противоречи на целите по чл.22 от ЗАНН. Нещо повече - съгласно изложеното в
жалбата, нарушението е преустановено на следващия ден, когато търговецът е взел
паспорта от сервизната фирма и е изявил готовност да го предостави на
приходната администрация, но това релевантно обстоятелство е игнорирано при определяне
срока на действие на мярката. При този начин на процедиране, с определената
продължителност на мярката се засяга съществено правната сфера на адресата и се
игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането на
адекватни на нарушението мерки.
Липсата
на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието на материално
правните предпоставки на мярката, опорочава заповедта, т.к. препятства
преценката за съразмерност по чл.6 от АПК, включена в рамките на съдебната
проверка по чл.169 от АПК /вж. решение №4167/13.04.2020г. на ВАС по
адм.д.№10089/2019г., VIII
о., решение №3154/27.02.2020г. на ВАС по адм.д.№9435/2019г., VIII о.,
решение №2458/17.02.2020г. на ВАС по адм.д.№13734/2019г., I о.,
решение №2375/13.02.2020г. на ВАС по адм.д.№9831/2019г., I о./.
Изложеното
налага извод за отмяна на оспорената заповед.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП дължи на
жалбоподателя деловодни разноски в размер на 50лв. ДТ за водене на делото.
Поради
изхода от спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-С279-0401352/09.01.2020г., издадена от Л. П. Х. като
началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ В ЦУ НА НАП да заплати на „Б.1“ ЕООД деловодни разноски в размер на 50лв. /петдесет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: