МОТИВИ по НОХ дело № 688/17год. на ВрОС
Подсъдимият
К.Ц.К. е предаден на съд въз основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура Враца за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6 пр.3 и т.12
пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.„б“ НК затова, че на
20/21.03.2017год. в гр. Мездра, в къща находяща се на ул. „***“ № 7, умишлено е
умъртвил Ц.К.Й., на 62год., бивш жител *** чрез нанасяне на удари с твърди тъпи
предмети /ръце и крака/ със значителна кинетична енергия в областта на главата
и гръдния кош, довели до кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупвания на
ребра със разкъсване на междуребрената мускулатура, долния дял на левия бял
дроб и контузия на миокарда и душене, които наранявания са причинили остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като убийството е извършено с
особена жестокост и при условията на опасен рецидив.
По
делото е насрочено разпоредително заседание по реда на чл. 247б и сл. НПК, в
което е предявен субективно съединен граждански иск от наследниците на убития Ц.К.Й.,
а именно: Г.К.Й. – негова съпруга, П.Ц.Й. и А.Ц.Й. – негови дъщери, за сумата
450 000лв. претендирано обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на убийството – по 150 000лв. от всеки от тях.
На основание чл. 84 и сл. НПК Г.Й., П.Й.
и А.Й. са конституирани като граждански ищци, а на основание чл. 76 и сл. НПК
са конституирани и като частни обвинители. В разпоредителното заседание същите
се представляват от надлежно упълномощеният им повереник – адв. С.Г. ***.
В
проведеното разпоредително заседание страните в процеса не правят възражения за
допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.
249, ал.4 НПК, такива не са констатирани служебно и от съдебния състав. Тъй
като подсъдимия и неговия договорен защитник отправят искане за разглеждане на
делото при условията на диференцираната процедура по глава ХХVII НПК и на основание чл. 252, ал.1 НПК, след
приключване на РЗ съдът незабавно премина към разглеждане на делото по този
ред, като допусна предварително изслушване на страните без призоваване на
свидетелите и вещите лица от списъка към обвинителния акт.
В
това предварително изслушване подсъдимият заявява, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тях, като желае
производството да се разгледа като съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл. 371, т.2 НПК. Изразеното от него становище и направено искане се поддържа и
от неговия договорен защитник – адв. Л.К. от САК.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ВрОП поддържа обвинението така, както е внесено
с обвинителния акт. В съдебните прения същият излага съображения за неговата
доказаност както от фактическа, така и от правна страна, като отправя искане за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и определяне на
наказанието, което следва да му се наложи при превес на отегчаващите вината
обстоятелства – по втората алтернатива на материалния закон -на доживотен
затвор, което да бъде редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.2 и ал.3 НК.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители
– адв. С.Г. също пледира за осъдителна присъда спрямо подсъдимия по
повдигнатото му обвинение, като също отправя искане за налагане на наказание по
втората алтернатива на чл. 116, ал.1 НК, а именно - доживотен затвор, който съобразно проведената
диференцирана процедура по глава ХХVII
и разпоредбата на чл. 58а, ал.2 НК, бъде заменен с лишаване от свобода от 20 до
30години. Същата изразява становище, че по отношение на подсъдимия следва да
бъде определено максимално предвиденото в закона наказание от 30 години, тъй
като по отношение на него са налице само отегчаващи вината обстоятелства и
липсват смекчаващи такива.
По
отношение предявеният и приет за съвместно разглеждане субективно съединен
граждански иск от съпругата и двете дъщери на убития Й., адв. Г. поддържа
изцяло този иск, в посочените размери за всяка една от конституираните гр. ищци,
ведно със законната лихва от датата на деянието – 21.03.2017год. до
окончателното изплащане на сумите, както и направените от доверителите й деловодни
разноски за ДП и СП.
Договорният
защитник на подсъдимия – адв. Л.К. в ход по същество пледира за постановяване
на осъдителна присъда по повдигнатото обвинение и приемане на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са признати от неговия
подзащитен. С оглед проведената диференцирана процедура по глава ХХVII НПК, защитникът моли при обсъждане на
извършеното от подсъдимия престъпление да бъде отчетено както количеството
алкохол, прието от него, така и въздействието, което този алкохол му е оказало
с оглед психическото му състояние. Отправя искане за налагане наказание на
неговия подзащитен при условията на чл. 58а, ал.2 НК около 20 години лишаване
от свобода, което според него ще изиграе своето възпитателно и превантивно
действие.
Съдът,
като съобрази признанията, направени от подсъдимия на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
заключенията по допуснатите специализирани експертизи и разпоредбата на чл.
373, ал.3 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
К.Ц.К. *** заедно със своя баща – св. Ц. К., има висше образование и бил
безработен. Същият е осъждан два пъти на ефективно наказание лишаване от
свобода и двата пъти за престъпления против личността по глава II НК – квалифицирано убийство по чл. 116, ал.1 НК и блудство с непълнолетно лице по чл. 150 НК. На 12.11.2015год. същият бил
освободен от затвора по изтърпяване на второто наказание от две години лишаване
от свобода.
Пострадалият
Ц.К.Й. бил на 62години от гр. Враца, но притежавал наследствен имот в гр.
Мездра – къща на ул. „***“ № 7, където живеел сам. Двете му дъщери гр. ищци и
частни обвинители А.Й. и П.Й. живеели в Германия от 2002 – 2004год., а
съпругата му Г.Й. –частен обвинител и гр. ищец пребивавала или при дъщерите си
в Германия или живеела на адреса в гр. Враца. Много рядко пребивавала в дома на
пострадалия в гр. Мездра.
През
м.март 2017год. подсъдимият К., който бил безработен се записал на курс за
„Дежурен ръководител, билетопродавач“ към БДЖ – София, който започвал на
20.03.2017год. За целта св. Ц. К. – баща на подсъдимия К.К. наел квартира в гр. Мездра, в къщата на
св. Цв. И., в която да може сина му да пребивава докато завърши курса. На
20.03.2017год. около 16,00часа подсъдимият пристигнал с влак от гр. София в гр.
Мездра, за да присъства за първи ден на курса и бил посрещнат от своя баща,
който следвало да го заведе в наетата квартира, но едва след приключване на
работния ден на св. И.. Докато двамата се разхождали по перона на гарата в гр.
Мездра видели свидетелите И. Й. и В.Н., които пиели вино – газиран пелин. Тъй
като св. Й. бил познат на св. Цв. К., последният заедно със сина си се
присъединили към тях и четиримата продължили да пият вино. Не след дълго св. К.
си тръгнал, а подсъдимият останал със св. Й. и Н. и продължили да употребяват
алкохол, докато изпили наличния при тях /три бутилки по 2 литра всяка с газиран
пелин/. Решили да продължат да пият на друго място и тъй като двамата свидетели
знаели, че пострадалия Ц. Й. приема в дома си компании, употребяващи алкохол,
намерили телефона му чрез св. Д. П. и му се обадили. След като се договорили,
св. И. Й. и подсъдимият К. тръгнали към дома на пострадалия, а св. Н. останал в
центъра на града.
След
като подсъдимият и св. И. Й. пристигнали в дома на пострадалия Ц. Й., тримата
седнали да пият алкохол, като първо допили донесеното от първите двама вино –
газиран пелин, а след това продължили да пият бяло вино. Привечер – около 18,00
часа, в дома на пострадалия Й. пристигнал и св. В.Н., който заварил само
подсъдимият К. и пострадалият Й. да пият бяло вино в кухнята на последния, от
която се чувала силна музика. Св. И. Й. с прякор „Квича“ си бил заминал. Малко
след като седнал на масата и получил чаша с вино от подсъдимия, последният
подал на св. Н. 10лв. и го накарал да отиде да купи пиене. Свидетелят Н. отишъл
до магазина на К.Ж., откъдето закупил от свидетелката Й.Н. 2 малки уиските
„Блек рам“ по 200мл и една малка бутилка водка също от 200мл, след което се
върнал в дома на пострадалия Й. и оставил донесения от него алкохол.
Пострадалият Ц. Й. взел водката и
започнал да пие от нея, а св. Н. и подсъдимия започнали да пият от уискито.
Тримата продължили да си говорят, като предимно говорел подсъдимият. След
известно време същият станал от стола, пристъпил до св. Н. и гледайки го
„страшно“, го попитал дали знае колко е силен, като показвал мускулите на
ръцете си. Св. Н. му отговорил, че е добре, че е як, след което подсъдимият се
обърнал и ударил няколко пъти по масата с ръка, като повишил глас. През това
време пострадалият св. Й. си седял спокойно и продължавал да пие, без дори да
направи забележка на подсъдимия за държането му. Свидетелят Н., който се
изплашил от вида и държането на подсъдимия
напуснал дома на пострадалия и отишъл при св. Ал. А. към 23,45часа, пред
когото споделил за „непознатия млад мъж“
в дома на пострадалия, който „викал, биел с ръка по масата и гледал страшно“.
След
като си заминал и св. Н., в дома на пострадалия Й. останали само той и
подсъдимия, като между тях възникнал скандал, при който двамата се
„сборичкали“, подсъдимият, който бил значително по-силен физически започнал да
му нанася удари с ръце и да го души, а след като той паднал на земята започнал
да го рита с крака, както и да му блъска главата с вратата на хладилника, която
била отворена и главата на пострадалия при падането била между нея и самия
хладилник. След като привел пострадалия в безпомощно състояние, подсъдимият го
оставил да лежи в положението, в което бил, седнал до масата и заспал. Няколко
часа по-късно К. се събудил, видял пострадалия да лежи в локва кръв, побутнал
го и след като установил, че не реагира си тръгнал, като отишъл на ж.п. гара
Мездра и се качил на влак в посока гр. София. Около 5,40часа същият провел
разговор с баща си, като му казал, че пътува с влак за гр. София, за да
присъства на учебните си занимания, без да споделя с него какво се е случило.
Същият слязъл на спирка „Пролет“, опитал се да уговори св. Л., който управлявал
маршрутка да го изчака, за да го закара до с. Осеновлаг, но тъй като закъснял,
се прибрал пеша в дома си в махала „Зимнишки дол“ в селото.
На
21.03.2017год. св. Д.В., който бил съсед на пострадалия забелязал, че прозореца
на стаята, която Й. обитавал е необичайно отворен, приближил се и го видял да
лежи на пода без да реагира. Повикал го няколко пъти, но след като не получил
отговор сигнализирал органите на полицията, които посетили мястото и
констатирали смъртта на пострадалия.
След
проведено издирване на 23.03.2017год. около 13,00 часа подсъдимият К. бил
задържан в близост до дома си, след като се опитал да избяга и да се укрие в
новострояща се постройка.
Горната
фактическа обстановка, възприета при условията на чл. 373, ал.3 НПК се
установява от направеното от подсъдимия признание на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, а именно: гласните
доказателства, обективирани в показанията на св. Г.К.Й., П.Ц.Й. и А.Ц.Й. –
граждански ищци и частни обвинители,
установяващи отношенията с техния наследодател Ц. Й.; В.Н. и И. Й.,
установяващи фактите, че заедно с подсъдимия са посетили дома на жертвата,
където всички са употребили алкохол, състоянието в което са били, поведението
на подсъдимия и факта, че след 23,45часа на 20.03.2017год. подсъдимият е
останал сам с пострадалия в дома на последния; показанията на св. Д.В. – съсед
на убития, който потвърждава факта, че на следващия ден, забелязвайки
необичайното положение на прозореца в дома на жертвата и след проверка е
установил, че същият е паднал на земята и не дава признаци на живот /не
отговаря на повикванията му/, за което е уведомил органите на МВР; показанията
на св. А.Т., потвърждаващи факта, че след 18,00 часа св. И. Й. не се е намирал
в дома на пострадалия и по това време е бил във видимо пияно състояние, в
каквато насока са и показанията на последния свидетел Й.; показанията на св. Ц.
К. – баща на подсъдимия К., който също потвърждава факта, че на инкриминираната
дата 20.03.2017год. е бил със сина си в гр. Мездра, контакта, който са
установили с двамата свидетели В. Н. и И. Й., както и това, че след като са се
разделили с подсъдимия, той не е могъл да установи контакт с него до 5,40часа
на следващия ден, обстоятелството, че подсъдимият е имал проблеми с алкохола;
показанията на св. Й.Н., установяващи факта на закупения от св. В. Н. алкохол
от магазина в който същата работи, а именно – 2литра кола на „Беана“, 2 бутилки уиски „Блек рам“ по 200мл и една
бутилка водка „Аляска“ също от 200мл, с което същата потвърждава и показанията
на св. Н. в тази насока; показанията на св. Ц.а И., установяващи
обстоятелството, че св. Ц. К. действително е бил в гр. Мездра заедно със сина
си с намерение да наеме от нея квартира, в която да живее подсъдимия през
следващите 4 месеца, докато завърши обучението си; показанията на св. Д. П.,
установяващи факта, че именно той е предоставил на св.И. Й. телефона на
пострадалия Ц. Й. и потвърждаващи отчасти показанията на св. Н.; показанията на
св. A. А., установяващи времето, когато св. Н. е пристигнал в дома му - около
23,45часа, че е преспал в дома му, обстоятелството, че е бил изплашен както и
от какво е бил изплашен, с което потвърждава показанията на този свидетел в
тази им част; показанията на св. Ю. Л., установяващи обаждането на подсъдимия
до него на 21.03.2017год. около 5,30часа с молба да го изчака с маршрутката, за
да го закара до с. Осеновлаг; показанията на св. Т. Й. установяващи времето,
когато св. И. Й. се е прибрал в дома си и повече не е излизал, респ.
обстоятелството, че след 20,00часа същият не е бил в дома на пострадалия;
показанията на св. И. Д. и Събин Събков – служители в РУ на МВР Мездра, установяващи
начина на задържане на подсъдимия на 23.03.2017год. и опита му да избяга и да
се укрие. Възприетата за установена фактическа обстановка в по-голямата си част
се потвърждава и от обясненията на подсъдимия К.К., дадени в качеството му на
обвиняем по ДП в протокол за разпит на обвиняем от 24.03.2017год. в
присъствието на сл. защитник – адв. Г.П., приложени на л. 253-256, т.3 от ДП.
Същият признава, че вечерта на 20.03.2017год., след като са употребили алкохол
с пострадалия Й. и другите двама свидетели – И. Й. и В.Н. последните двама са
си заминали и, че той е останал сам с пострадалия. Не отрича и обстоятелството,
че между тях двамата е възникнал спор, при който се е получило сборичкване и
пострадалият след нанесен му удар с ръце е паднал, че впоследствие го е ритал,
но подробности за побоя не си спомня, тъй като е бил много пиян, в подкрепа на
което говори и обстоятелството, че след побоя е заспал на масата и се е събудил
няколко часа по-късно. Установил е, че пострадалия не дава признаци на живот
след като го побутнал, след което си заминал. Твърдението на подсъдимия, че не
си спомня нито за какво е възникнал скандала между тях, нито как е протекъл
побоя е възможно да се дължи на употребения от него алкохол, така, както твърди
самият той. Отчитайки обаче заключението на вещите лица по КСППЕ, както и
поведението на самия подсъдим след деянието, съдебният състав прие неговото
избирателно неспомняне на отделни факти и събития за защитна позиция. Още
повече, че същият в съдебната фаза признава изложените в обстоятелствената част
на ОА факти относно начина на побоя над пострадалия, ударите с ръце и крака
върху него, събарянето му на земята, душенето и ударите с вратата на хладилника
в главата – т.е. относно механизма на причиняване на смъртта. Този механизъм се
потвърждава в значителна степен и от заключението на вещото лице по СМЕ на
труп, което ще бъде обсъдено по-долу. В подкрепа на възприетите от съда
фактически констатации са и писмените доказателства по делото, а именно:
протоколите за оглед на местопроизшествие и приложените към тях фотоалбуми –
относно обстоятелството къде е намерен пострадалия и в какво състояние, каква е
била обстановката на огледаното място, какви веществени доказателства са иззети
с тези протоколи; протокол за оглед на труп и приложения към него фотоалбум /от
том 1 от ДП/; протокол за извършено претърсване и изземване, с приложен към
него фотоалбум, което действие е одобрено с определение на ВрОС в производство
по чл. 161, ал.2 НПК; протокол за извършен следствен експеримент с обвиняемия К.К.
в това му качество и приложения към него фотоалбум, потвърждаващ обясненията му
за посещение в дома на пострадалия, за местата кой къде е седял, за мястото,
където се е намирало тялото на пострадалия и в положението в което се е
намирало, когато подсъдимия е напуснал дома му; протоколи за вземане на образци
за сравнително изследване, за медицински манипулации; препис от акт за смърт на
жертвата Ц.К.Й. и от удостоверение за наследници и за родствени връзки;
определение на ВрОС по чл. 159а НПК за предоставяне на информация от мобилни
оператори и предоставената информация по ЗЕС от Мобилтел ЕАД, от БТК ЕАД
възпроизведени на хартиен носител; протокол за доброволно предаване на вещи от
св. Ц.а И. /от том 2 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимия, от която се
установяват предходните две осъждания на подсъдимия и времето на изтърпяване на
наказанията по тях; характеристика на подсъдимия и декларация за семейно и
материално състояние /от том 3 от ДП/.
Възприетите
по-горе фактически констатации се извеждат и подкрепят и от допуснатите на ДП
специализирани експертизи и изготвените по тях заключения както следва:
На
първо място това е заключението по СМЕ на труп /т.1,л.65-69 ДП/, установяващо
причинените увреждания по тялото на Ц. Й., механизма на причиняването им,
причината за неговата смърт. От резултата по тази експертиза се установява, че
починалият Ц.К.Й. е получил съчетана травма, изразяваща се в: закрита черепно
мозъчна травма – кръвонасядания на меките черепни обвивки с кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, розов ликвор, околосъдов и околоклетъчен оток; гръдна травма – счупвания на ребра двустранно
/4, 5 и 8 вдясно и 6-12 вкл. вляво/ с разкъсване на междуребрената мускулатура
и кръвонасядания на същата, с разкъсване на левия бял дроб, кръвоизлив в лява
гръдна кухина и контузия на миокарда, кръвонасядания и охлузвания на гръдния
кош; лицева травма – отоци и кръвонасядания на лицето, открито счупване на носа
с кръвотечение на същия, очилат хематом
вляво с разкъсно-контузна рана по типа на Аркада в областта на лява скула;
шийна травма - кръвонасядане на меките тъкани на шията в областта на щитовидния
хрущял и подезичната кост без счупвания; кръвонасядания по тялото – вдясно
хълбочно и ляво поясно с оток, на двете рамена и по външната повърхност на
десен лакът и дясна предмишница. Всички увреждания са прижизнени. Причината за
смъртта на Й. е съчетаната травма описана по-горе, довела до остра дихателна и
сърдечно съдова недостатъчност. Смъртта е в пряка причинна връзка с описаните
увреждания и е настъпила бързо, но не веднага, което се извежда от установените
кръвоизливи, за чието образуване е необходимо време. По механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети, като в
областта на главата и гръдния кош същите са били със значителна кинетична
енергия и са довели до кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупвания на
ребра с разкъсване на междуребрената мускулатура, долния дял на левия бял дроб
и контузия на миокарда. Кръвонасяданията в областта на шията са в резултат на
хващане за шията и душене, а кръвонасяданията по ръцете могат да бъдат
определени като защитни. Уврежданията не могат да бъдат получени при падане от
собствен ръст. Към момента на настъпване на смъртта убития Й. е бил повлиян от
действието на алкохол, тъй като е имал алкохолна концентрация в кръвта от 2,63
промила.
Съдът
възприема за обективни изводите в тази експертиза, тъй като същата е изготвена
от компетентно лице – съдебен лекар при МБАЛ Враца, на база обективни
доказателства - оглед на труп и аутопсия, като огледа е извършен часове след
настъпване на смъртта – на 21.03.2017год. в 13,30 часа, а аутопсията на
22.03.2017год. в 15,00часа – т.е. в изключително кратки срокове и на база
научни познания в областта на медицината.
С
постановление на разследващия полицай, на ДП е допусната ДНК експертиза със
задача да се определят ДНК профилите на евентуален биологичен материал по
представените за изследване обекти – ВД, иззети от: дома на пострадалия Ц. Й. и
от трупа на същия при извършения оглед на 21.03.2017год.; от дома на подсъдимия
при извършеното претърсване и изземване на 23.03.2017год. и по иззетия от
подсъдимия К.К. и от пострадалия Ц. Й. сравнителен материал - ноктени изрезки и
кръв. От заключението на вещите лица по тази експертиза се установява: наличие
на човешка кръв по сините дънки и зеленото яке на подсъдимия /обекти с №№ PG-135-1-1-2017; PG-135-4-1-2017/ и по ноктените изрезки иззети от убития Й.
/обекти №№ PG-135-6-1-2017; PG-135-6-2-2017; PG-135-6-3-2017/. ДНК профилът по дънките и якето на
подсъдимия, както и по ноктените изрезки на пострадалия е еднакъв и напълно
съвпада с ДНК профила на убития Ц.К.Й.. ДНК профила на биологичния материал по
ноктените изрезки, иззети като сравнителен материал от подсъдимия К.К. /обекти
№№ PG-135-8-1-2017; PG-
135-9-1-2017 и PG-135-9-2-2017/ е еднакъв и показва пълно съвпадение с ДНК
профила на подсъдимия К.Ц.К.. ДНК профилът на биологичния материал по ноктените
частици, иззети като сравнителен материал от показалеца и средния пръст на
дясната ръка на подсъдимия К.К. / обект № PG-135-8-2-2017/ представлява смес на биологичен материал от
две лица от мъжки пол в различно съотношение. При отчитане наслагванията на
отделните алели в някои локуси се установява, че алелите с по-висок интензитет
формират ДНК профила на подсъдимия К.К., а тези с по-нисък интензитет формират
ДНК профила на убития Ц.К.Й..
Съдът
приема заключението на вещите лица по ДНК експертизата за обосновано, същото е
изготвено от компетентни специалисти от Проген ООД гр. София и се основава на
обективни доказателства – предоставени за изследване веществени доказателства
от пострадалия Ц. Й. и подсъдимия К.К., иззети по надлежния ред и на научни
познания в областта на ДНК анализа.
На
следващо място е СМЕ на ВД, от заключението на вещото лице Иван Тодоров по
която, депозирано с протокол № 11/10.04.2017год. се установява, че
кръвногруповата принадлежност на подсъдимия К.К. е А/бета/, а кръвногруповата
принадлежност на убития Ц. Й. е нула /алфа,бета/. Петната по предоставените за
изследване обекти с №№ 3,4,5,6,7,9 и 10 /дръжка от чекмедже и люспи от стена - иззети
от местопрестъплението с протокола за оглед от 21.03.2017год., синя блуза с
дълъг ръкав, сини боксерки, дънкова риза, сини дънки, черно зимно яке - иззети от убития с протокол за оглед на труп от
22.03.2017год./ са от кръв, като кръвта по обекти с №№ 4,5,6,7,9 и 10 е човешка
и е възможно да произхожда от Ц.К.Й.. От заключението на вещото лице Иван
Тодоров по втората СМЕ на ВД, депозирано с протокол № 12/11.04.2017год. се
установява: наличие на човешка кръв по обекти № 2 – сини дънки - по предна част
на десен крачол, обект № 5 – зелено яке – по задна част на десен ръкав в
областта на лакътя, обект № 9- кафяви кожени обувки – в областта на тока на
дясна обувка. Всички тези изследвани обекти представляват ВД, иззети от дома на
подсъдимия К.К. с протокол за претърсване и изземване от 23.03.2017год.
Възможно е кръвта от обекти № 2 и 5 /дънки и зелено яке/ да произхожда от
пострадалия Ц. Й..
Съдът
намира заключенията и по двете СМЕ на ВД за обосновани, изготвени от
компетентно вещо лице, на база обективни доказателства /иззети по надлежния ред
ВД/ и научни познания в областта на науката /медицината и лабораторните
изследвания/.
Следващата
експертиза, допусната на ДП и относима към повдигнатото обвинение е СХЕ,
заключението по която е депозирано с протокол № 54/28.03.2017год. от вещо лице Ю.
Г. ***. От заключението по тази експертиза се установява, че в предоставената
за изследване кръв, иззета от трупа на убития Ц.К.Й. се доказва наличие на
алкохол с алкохолна концентрация от 2,63 промила.
От
заключението на вещото лице по Дактилоспоната експертиза, депозирано с протокол
№ 93/24.03.2017год. се установява, че следа № 1 – иззета от PVC бутилка от „Долнобански газиран пелин“, при
огледа извършен в дома на убития Й. е негодна, а следа № 2 – иззета от счупена
стъклена чаша при същия оглед е оставена от среден пръст на дясна ръка на
убития Ц.К.Й. с ЕГН **********.
На
ДП е допусната и Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза
/КСППЕ/ по която е депозирано заключение от вещите лица. От това заключение се
установява, че подсъдимият К.Ц.К. страда от Диссоциално личностово
разстройство, което се характеризира с грубо безразличие към другите, изразена
безотговорност и игнориране на социалните норми, правила и задължения,
невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки, че няма
затруднения при установяването им, крайно ниска поносимост на фрустрация и
нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и на физическо
насилие, неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от минал
опит, особено от наложени наказания, изразена склонност да обвинява другите или
да измисля правдоподобни обяснения за провалите. От направените клинични
изследвания се установява, че развитието на паметта и интелекта при подсъдимия
е съответно на възрастовото му развитие и социалния му опит – в рамките на
долна граница на средна интелигентност. По време на извършеното от него деяние
на 20/21.03.2017год. не са регистрирани данни за краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието. Същият е разбирал свойството и значението на
деянието си и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият е психично годен
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава правилно
и достоверно обяснение за тях, годен е да участва в наказателното производство.
Избирателното неспомняне на отделни факти и събития е проява на психологична
личностна защита. Извършеното от подсъдимия К.К. деяние не е мотивирано от
психопатологични болестни механизми и в този смисъл същият не се нуждае и не е
необходимо прилагане на принудителни медицински мерки. Подсъдимият не е
настаняван на лечение в психиатрично
заведение. Във връзка с възражението му за изпадане под влияние на употребения
от него алкохол и липса на спомен за извършеното, от заключението на вещите
лица се установява, че макар и да не може да се установи точното количество
приет алкохол и степента на алкохолно опиване, имайки предвид подробния разказ
на същия и предадените от него факти и детайли от деня на престъплението,
вещите лица по КСППЕ приемат, че е възможно същият да се е намирал в състояние
на обикновено алкохолно опиване – лека към средна степен, която не се отразява
на годността му да преценява действията и постъпките си.
Заключението
на вещите лица по тази комплексна експертиза е обосновано, същото е изготвено
от компетентни специалисти – психиатри и психолог при ЦПЗ Враца, основано е на
обективни доказателства включващи проведеното изследване с подсъдимия, както и
събрани на ДП доказателства - справка за съдимост на същия, характеристика,
показанията на св. В.Н., обясненията на самия подсъдим, медицинско
удостоверение от ЦПЗ гр. Враца, установяващо, че същият не се води на учет и на
научни познания в областта на психиатрията и психологията.
Възприетите
за установени при условията на чл. 373, ал.3, вр. чл. 372, ал.4 НПК и изложени
по-горе фактически констатации дават основание да се направят следните правни
изводи: На 20/21.03.2017год. в гр. Мездра, в къща находяща се на ул. „***“ № 7
подсъдимият е извършил престъпление против личността – убийство, като умишлено
е умъртвил собственика на жилището - Ц.К.Й. – на 62години, деянието е извършено
с особена жестокост и при условията на опасен рецидив, с което от обективна и
субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 116, ал.1, т.6, пр.3 и
т.12, пр.1 НК. От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия с факта
на нанесения от него над жертвата побой, в резултат на който му е причинил
описаната по-горе съчетана травма – ЧМТ, гръдна травма и шийна. Безспорно е
установено, че тези травми пострадалият
е получил в резултат на нанесените от подсъдимия върху него удари с ръце и
крака, включително и с вратата на хладилника, в жизнено важни органи, каквито
са главата и гърдите, които удари са със значителна кинетична енергия и са
причинили на жертвата описаните в СМЕ увреждания в тези органи. Всички тези
увреждания в съчетание са довели до остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, а оттам и до леталния изход – смъртта на пострадалия Ц. Й..
Този обективен елемент на престъплението убийство е доказан по несъмнен начин с
признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които се подкрепят от събраните на ДП писмени и гласни
доказателства, специализираните експертизи, обсъдени по-горе. Обстоятелството
относно авторството на деянието се подкрепя както от гласните доказателства,
така и от заключенията на вещите лица по СМЕ и ДНК експертизата.
По
несъмнен начин е установено и квалифициращото обстоятелство по т.6, пр.3 на чл.
116, ал.1 НК - с особена жестокост. От заключението на вещото лице по СМЕ се
установява, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия многобройни удари както в
главата, така и в гърдите и по цялото тяло. Тези удари са нанасяни предимно с
ръце и крака, но така също и с вратата на хладилника, където се е намирала
главата на пострадалия след падането му. Безспорно установено е, че ударите са
със значителна кинетична енергия, в жизнено важни органи каквито са главата и
гърдите, в подкрепа на което са описаните многобройни увреждания – тежката ЧМТ,
тежката гръдна травма с 10 счупени ребра, разкъсана междуребрена мускулатура и
долния дял на левия бял дроб, както и контузия на миокарда. В подкрепа на
особената жестокост, проявена от подсъдимия са и останалите увреждания, описани
в СМЕ – следите от душене, лицевата травма със счупени носни кости,
кръвонасяданията по ръцете, които сочат на опит у пострадалия да се защитава.
Всичко това говори, че нанасяйки удари върху пострадалия, подсъдимият е проявил
изключителна ярост и ожесточение. Тази особена жестокост е проявена от
подсъдимия именно в момента на извършване на убийството, като интензитета на
нанесените от него удари и тяхната сила значително надхвърлят необходимите
такива за причиняване смъртта на пострадалия. Освен начина на извършване на
деянието, особената жестокост характеризира и личността на дееца. От
заключението на вещите лица по КСППЕ се установява, че подсъдимият е личност с
нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и на физическо
насилие, неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от минал опит,
изразена склонност да обвинява другите и безразличие към тях, които са
характеристики на Диссоциалното му личностово разстройство. В подкрепа на тези
характеристики са и показанията на св. В. Н. и св.Здравка И..
Налице
е и другото квалифициращо обстоятелство на престъплението убийство по т.12,
пр.1 на чл. 116, ал.1 НК – при условията на опасен рецидив. От справката за
съдимост е видно, че подсъдимият е осъждан два пъти преди настоящето деяние: с
присъда № 33/12.12.2000год., по НОХ дело № 438/2000год. на ВрОС, влязла в
законна сила на 29.11.2002год. за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 НК на десет години лишаване от свобода при първоначален режим „Строг“ и по нох
дело № 166/2011год. на РС Своге, в сила от 12.02.2014год. за престъпление по
чл. 150, ал.1, пр.1 НК на две години лишаване от свобода при първоначален режим
„Строг“. И двете присъди са изтърпени от подсъдимия ефективно, като по първата
същият е освободен условно предсрочно на 12.03.2009год., с изпитателен срок от
две години, четири месеца и 19 дни, а по втората е освободен на 12.11.2015год.
поради изтърпяване на наказанието. Второто престъпление е извършено в
изпитателния срок на УПО, поради което, към датата на извършване на настоящето
престъпление, не е изтекъл срока по чл. 30 ал.1 НК и за двете осъждания. Именно
поради тези съображения, съдебният състав прие, че настоящето престъпление
подсъдимият е извършил след като е бил осъждан за ТУП на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66,
ал.1 НК – в хипотезата на чл. 29, ал.1, б.“а“ НК и след като е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението не е отложено – в случая и за двете престъпления не
е отложено – в хипотезата на чл. 29, ал.1, б.“б“ НК. Ето защо съдът с присъдата
си прие, че подсъдимия К.К. е извършил убийството на пострадалия Ц.К.Й. при
условията на опасен рецидив и в двете му хипотези – по чл. 29, ал.1, б.“а“ и
„б“ НК.
Убийството
на пострадалия е извършено от подсъдимия К. умишлено, при форма на вината пряк
умисъл съгласно чл. 11, ал.2, пр.1 НК, като същият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е и е желаел настъпването на общественоопасните
последици. Съобразявайки извършените от подсъдимия действия, изразяващи се в
нанесените от него многобройни удари, със значителна кинетична енергия и в
жизнено важни области – главата и гърдите на пострадалия, съдът намира, че
подсъдимият е желаел крайния резултат. Същият е бил наясно, че физически е
изключително здрав и силен / обстоятелство, което е демонстрирал пред св. Н./,
че пострадалият е доста по-възрастен от него и по-слаб физически, значително
повлиян от алкохола, при което ударите които му нанася и областите в които ги
нанася ще доведат до смъртта на този човек. Не може да се приеме, че неговите
действия са били обусловени изключително от употребения от него алкохол, поради
което същият няма спомени за всички факти и събития. От заключението на вещите
лица по КСППЕ е видно, че същият е бил с обикновено алкохолно опиване – лека
към средна степен и това му състояние не е повлияло на неговата психическа
годност да може да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си. Независимо от заключението по горната експертиза, че подсъдимият К. страда от
Диссоциално личностово разстройство, деянието което е извършил не е мотивирано
от психопатологични болестни механизми. По време на деянието не са регистрирани
данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, които да са
пречка същият да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият не е лекуван в психиатрично заведение, не се води на
учет и не се нуждае от такова лечение.
При
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си, с която призна
подсъдимият К.Ц.К. в извършено престъпление против личността – квалифицирано
убийство по чл. 116, ал.1, т.6, пр.3 и т.12, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал.1,
б.“а“ и „б“ НК, по който текст му наложи наказание.
За
извършеното от подсъдимия К. престъпление са предвидени три алтернативни
наказания: лишаване от свобода от 15 до
20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Тъй като пред настоящия
съд бе проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК,
то на основание чл. 373, ал.2 НПК наказанието на подсъдимия К. следва да бъде
определено при условията на чл. 58а НК. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.2 НК в производствата, проведени по диференцираната процедура - ССС по чл. 371,
т.2 НПК, наказанието доживотен затвор без замяна не се налага. За да бъде
определено другото алтернативно наказание – доживотен затвор, на обсъждане
подлежат налице ли са предпоставките на чл. 38а, ал.2 НК, т.е. дали
престъплението, за което следва да се наложи това наказание е изключително
тежко. Изключително тежко по смисъла на закона е това престъпление, което
съдържайки всички признаци на престъпния състав разкрива особено висока степен
на обществена опасност и морална укоримост, надхвърляща значително тази на
обикновените случаи на същото престъпление. Като предпоставки за оценяване на
престъплението като изключително тежко са от една страна личността на
подсъдимия и пострадалия, а от друга обстоятелствата, при които е извършено
престъплението – начинът на извършването му и последиците от него. Безспорно е,
че в случая извършеното от подсъдимия К. престъпление е изключително тежко по
смисъла на чл. 38а, ал.2 НК. От една страна, това се обуславя от личността на
подсъдимия, който е с изключително висока обществена опасност, видно от данните
по делото. Настоящето квалифицирано убийство не му е за първи път. Вярно е, че
предходното убийство, за което същият е осъден, представлява квалифициращо
обстоятелство и определя правната квалификация на деянието, но съдът не го
отчита като осъждане, определящо съдебното му минало. От значение за
обществената опасност на подсъдимия е вида и характера на престъплението, за
което е осъден. Подсъдимият не просто е осъден за някакво умишлено престъпление
на ефективно наказание лишаване от свобода, а същият е бил осъждан и е изтърпял
ефективно наказание именно за квалифицирано убийство и то с проявена особена
жестокост, с каквато е извършено и настоящето деяние. На следващо място, за
високата обществена опасност на подсъдимия от значение са както неговите лоши
характеристични данни, извеждащи се от приложената на ДП характеристика /без
отразените в тази характеристика данни за висящи производства/ и показанията на
св. Здравка И., така и от заключението на вещите лица по КСППЕ. Последната
обосновава една личност, характеризираща се с грубо безразличие към другите,
изразена безотговорност и игнориране на социалните норми, правила и задължения,
невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки, че няма
затруднения при установяването им, крайно ниска поносимост на емоционално
състояние и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и на
физическо насилие, неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука
от минал опит, особено от наложени наказания, изразена склонност да обвинява
другите или да измисля правдоподобни обяснения за провалите.
На
следващо място, предпоставка, определяща случая като изключително тежък това е
и личността на пострадалия Ц. Й.. За същият се установи, че макар и да е
употребявал алкохол, е бил кротък и разбран човек, гостоприемен. Същият
неведнъж е приютявал други лица, употребяващи алкохол, дори те са преспивали в
дома му /св. И. Й. и св. В. Н./, но никога не е имало скандали и побоища. Макар
и разделен със своите деца /по обективни причини, тъй като същите живеят и
работят в Германия/ и не живеещ със съпругата си, в редките случаи, когато са
се събирали на празници същият е бил изключително добър баща и съпруг. Никога и
към никого не е проявявал агресия или
невъздържаност. Това го определя като един добър и кротък човек, който с
поведението си не е допринесъл за причинения му от подсъдимия жесток побой. В
подкрепа на това е и заключението на вещото лице по СМЕ, констатирало защитни
рани по ръцете му.
Другата
предпоставка, която определя случая като изключително тежък това са
обстоятелствата, при които е извършено престъплението и начина на извършването
му. Престъплението е извършено в дома на пострадалия, след употребен от подсъдимия
алкохол, при едновременното наличие на две квалифициращи обстоятелства –
особена жестокост и опасен рецидив в двете му хипотези.
Съобразявайки
всички тези обстоятелства, с оглед тяхното многообразие, тежест и значение,
съдът приема, че са налице изискванията на чл. 38а, ал.2 НК, а именно,
извършеното от подсъдимия К.К. престъпление е изключително тежко и се отличава
с висока степен на обществена опасност, поради което определи като най-подходяща
втората алтернативна санкция – доживотен затвор. Всяка друга по-лека санкция не
би могла да изпълни целите на чл. 36 НК и особено личната превенция на закона.
Следвайки
императивната последователност, уредена в чл. 58а, ал.2 и ал.3 НК, съдът замени
определеното наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода от 15
до 30 години.
В
рамките на замененото наказание лишаване от свобода и след обсъждане на
обстоятелствата по чл. 54 НК, отчитайки като смекчаващи вината обстоятелства
неговото психично състояние – това, че страда от Диссоциално личностово
разстройство и неговото самопризнание на ДП /извън това по чл. 371, т.2 НК/, а
от друга страна отегчаващите вината обстоятелства – високата обществена
опасност на деянието и на дееца, вида и интензивността на използваната сила,
лошите характеристични данни, тежестта на всяка една от смекчаващите и
отегчаващи данни, съдът наложи наказанието на подсъдимия К.К. при лек превес на
отегчаващите вината обстоятелства на 25 /двадесет и пет/ години лишаване от
свобода. Това наказание подсъдимият следва да изтърпи при първоначален режим
„Строг“, съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ и „б“ ЗИНЗС. С така определеното
наказание и по-продължителното изолиране на подсъдимия в пенитенциарно
заведение, съдът намира, че биха могли да се постигнат целите на чл. 36 НК –
както генералната превенция на закона, така и личната превенция – да се
превъзпита и поправи подсъдимия и да му се попречи да извърши нови
престъпления. Всяко друго по-леко наказание би било несъотносимо на тежестта на
извършеното от него деяние.
Съобразно
разпоредбата на чл. 59, ал.1, т.1 НК, съдът зачете за изтърпяно времето, през
което подсъдимият К.К. е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
считано от 25.03.2017год. до влизане в сила на настоящата присъда.
По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес субективно
съединен граждански иск за сумата общо 450 000лв. от наследниците на
пострадалия Ц.К.Й. – Г.Й. – негова съпруга, П.Й. и А.Й. – негови дъщери – по
150 000лв. от всяка от тях, против подсъдимия К.К., ведно със законната
лихва, считано от датата на убийството – 21.03.2017год. до окончателното
изплащане на сумите. Правното основание на този иск е чл. 45 ЗЗД – непозволено
увреждане, а характера му е претенция за причинени от деянието неимуществени
вреди. Така предявените от трите гр. ищци искове за обезщетение от
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание. Безспорно е, че в
резултат на причинената смърт на Ц. Й. неговите близки родственици са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от тях болка и
страдание, мъка от загубата на техния съпруг и баща. Независимо от това, че
двете дъщери, а през по-голяма част от времето и съпругата, не са живели заедно,
в едно домакинство с убия си баща и съпруг, същите са поддържали добри
отношения с него, в подкрепа на което говори факта, че по време на Коледните
празници са били заедно в Германия – традиция, характерна за българското
семейство. Безспорно е и обстоятелството, че смъртта на пострадалия Й. е в
пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние – неговото убийство.
Всичко това мотивира съда да приеме предявените искове за основателни.
Определяйки
размера на дължимото обезщетение за всяка една от наследниците на пострадалия Й.,
съдът отчете от една страна близките родствени връзки между пострадалия и
неговите съпруга и деца, възрастта на убития 62 години, добрите отношения,
които са поддържали макар и рядко да са били заедно, обстоятелството, че
пострадалият с нищо не е допринесъл за проявената към него жестокост, а от
друга факта, че съпругата на Й., макар и двамата да имат 40 годишен брак, дълго
време не е живяла с него, тъй като е работила в чужбина и е живяла при двете си
дъщери в Германия, за да им помага, факта, че двете дъщери макар и да са имали
добро отношение към своя баща, рядко са поддържали връзка с него, тъй като
повече от 15 години живеят в Германия, при което определи размера на обезщетението
както следва: - за съпругата Г.Й. на сумата 70 000лв., а на двете дъщери
по 50 000лв. на всяка от тях. Действително, нито едно обезщетение не е в
състояние да репарира болките и страданията, които близките преживяват по
загубата на своя родственик, но така определеното обезщетение за неимуществени
вреди на всяка една от гр. ищци съдът определи, като взе предвид и изискванията
на чл. 52 ЗЗД за справедлив размер на обезщетенията, които се присъждат при
непозволено увреждане.
По
изложените съображения съдът с присъдата си осъди подсъдимия К.К. да заплати на
Г.Й. сумата 70 000лв., на П.Й. – 50 000лв. и на А.Й. –
50 000лв., които суми представляват обезщетение за причинените им от
престъпното деяние на подсъдимия неимуществени в вреди, ведно със законната
лихва от датата на деянието – 21.03.2017год. до окончателното изплащане на
сумите, като в останалата част до пълните размери от по 150 000лв. съдът
отхвърли предявените граждански искове като неоснователни и недоказани. Съдът
присъди на гражданските ищци и частни обвинители и направените от тях разноски
за повереник общо в размер на 6000лв. – на ДП 3000лв. и в СП – 3000лв.
Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати в полза
на Държавата, по сметка на ОД на МВР Враца направените на ДП разноски в размер
на 6199,51лв.
При
горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: