РЕШЕНИЕ
№ 1581
Шумен, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - I състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА |
При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20257270700320 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 15, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП).
Производството е образувано по жалба рег.№ ДА-01-1919/03.07.2025г., депозирана от И. Т. В. от [населено място], общ.Каспичан, [улица], [ЕГН], срещу Заповед № ЗСП/Д-Н-НП/230 от 09.05.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – гр. Н. п., потвърдена с Решение 27-11-00-0694#3 от 23.06.2025г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – [населено място]. С оспорваната заповед, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане и чл. 32, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), е прекратена отпуснатата на оспорващата месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП, считано от 01.04.2025г.
В проведеното открито съдебно заседание оспорващата И. Т. В., редовно призована, се явява лично. В хода на устните състезания поддържа жалбата, като излага доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, отправяйки искане за нейната отмяна.
Ответната страна, директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Н. п., в проведеното открито съдебно заседание, редовно призован, се явява лично, като оспорва предявената жалба, излагайки доводи за наличие на всички нормативни основания за издаването на процесния индивидуален административен акт.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
И. Т. В. подала Заявление – декларация за отпускане на месечна помощ за допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП с вх. № ЗСП/Д-Н-НП/230/29.01.2025г. Със Заповед № ЗСП/Д-Н-НП/230 от 06.02.2025г., издадена от директора на ДСП – гр.Н. п., на заявителката била отпусната поисканата помощ по чл.9 от ППЗСП, считано от 01.01.2025г., в размер на 315,81 лева месечно.
Впоследствие, със Заповед № Д_Н_НП-Л-3/11.03.2025г., издадена на основание чл. 15, ал. 1 от ЗСП и чл. 32, ал. 4 от ППЗСП, жалбоподателката била лишена от помощ по чл. 9 от ППЗСП, «за срок до 01.03.2026г., считано от датата на влизане в сила на настоящата заповед». Въпросната заповед била оспорена от И. Т. В. пред директора на РДСП – [населено място], който със свое Решение № 30-24100#1 от 03.04.2025г. отхвърлил жалбата, като неоснователна. Поради това на 10.04.2025г. оспорващата подала жалба срещу Заповед № Д_Н_НП-Л-3/11.03.2025г. до Административен съд – гр.Шумен, който отхвърлил жалбата й с Решение № 1075/08.07.2025г. по адм.д.№ 289/2025г. по описа на ШАдмС, влязло в законна сила на 08.07.2025г.
Междувременно, на 09.05.2025г., със Заповед № ЗСП/Д-Н-НП/230 от посочената дата, издадена на основание чл.13, ал.2 от ЗСП, във вр.с чл.32, ал.1, във вр.с чл.9, ал.1 от ППЗСП, директорът на ДСП – гр.Нови пазар прекратил отпуснатата на И. Т. В. със заповедта му от 06.02.2025г. месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП, считано от 01.04.2025г. За да постанови този правен резултат административният орган посочил, че лицето е лишено от право на подпомагане от 01.04.2025г., въз основа на Заповед № Д_Н_НП-Л-3/11.03.2025г. на директора на ДСП – гр. Нови пазар.
Несъгласна с прекратяването на помощта по чл.9 от ППЗСП, И. Т. В. оспорила Заповед № ЗСП/Д-Н-НП/230 от 09.05.2025г. пред директора на РДСП – [населено място], който с Решение № 27-11-00-0694#3/23.06.2025г. отхвърлил жалбата й като неоснователна. Горестоящият орган мотивирал волеизявлението си с факта, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл.32, ал.4 от ППЗСП да уведоми в едномесечен срок ДСП – гр.Н. п., че е налице промяна в обстоятелствата, въз основа на които е отпусната месечната помощ, в резултат на което със Заповед № Д_Н_НП-Л-3/11.03.2025г. е била лишена от помощ по чл. 9 от ППЗСП за срок до 01.03.2026г. Този срок към датата на издаване на Заповед № ЗСП/Д-Н-НП/230 от 09.05.2025г., не е изтекъл.
С жалба рег.№ ДА-01-1919/03.07.2025г. оспорващата атакувала Заповед № ЗСП/Д-Н-НП/230 от 09.05.2025г. пред Административен съд – гр.Шумен, където на същата дата е образувано настоящото адм.д.№ 320/2025г. по описа на ШАдмС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице и в рамките на законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения:
Атакуваната заповед № ЗСП/Д-Н-НП/230 от 09.05.2025г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ППЗСП – директора на дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Н. п., при спазване на административно-производствените правила, като са били събрани доказателства за релевантните юридически факти.
При постановяването й е спазена и установената писмена форма, като заповедта е надлежно мотивирана - лицето е лишено от право на подпомагане от 01.04.2025г. въз основа на Заповед на Директора на ДСП Нови пазар № Д_Н_НП-Л/11.03.2025г., представляващо основание за прекратяване на месечната социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП.
Съдът намира обаче, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради издаването й в противоречие с материалния закон и неговата цел. Като фактическо основание за постановяването й е отразено, че «лицето е лишено от право на подпомагане от 01.04.2025г. въз основа на заповед на директора на ЗСП – гр.Нови пазар с № Д_Н_НП_Л_3/11.03.2025г.». Видно от цитираната заповед обаче, служебно известна на съда в качеството му на докладчик и по адм.д.№ 189/2025г. по описа на ШАдмС, в нея директорът на ДСП – гр.Н. п. е постановил: «лишавам (И. Т. В. – бел.авт.) от помощ по чл.9 от ППЗСП на основание чл.15, ал.2 от ЗСП за срок до 01.03.2026г., считано от датата на влизане в сила на настоящата заповед». Т.е. със Заповед № Д_Н_НП_Л_3/11.03.2025г. на директора на ДСП – гр.Нови пазар И. Т. В. е лишена от право на помощ по чл.9 от ППЗСП, но не считано от 01.04.2025г., както приема директора на ДСП – гр.Нови пазар, а за периода от влизане в сила на Заповед № Д_Н_НП_Л_3/11.03.2025г., до 01.03.2026г. Заповед № Д_Н_НП_Л_3/11.03.2025г. обаче не подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, нито съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение. Напротив, изрично е посочено, че лишаването от помощ по чл.9 от ППЗСП е с начален момент – «считано от датата на влизане в сила на настоящата заповед (Заповед № Д_Н_НП_Л_3/11.03.2025г. - бел.авт.)». Доколкото Заповед № Д_Н_НП_Л_3/11.03.2025г. е обжалвана от И. Т. В. пред Административен съд – гр.Шумен и последният е отхвърлил жалбата срещу нея с Решение по адм.д.№ 189/2025г. по описа на ШАдмС, влязло в законна сила на 08.07.2025г., от това следва, че Заповед № Д_Н_НП_Л_3/11.03.2025г. е влязла в сила на 08.07.2025г. Това от своя страна води до извода, че оспорващата не е била лишена от месечна помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП към 09.05.2025г. (датата на издаване на обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-Н-НП/230 от 09.05.2025г.), респективно към момента на постановяването на обжалваната заповед посоченото в нея фактическо основание за издаването й, не е било налице.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В настоящия случай, към момента на издаване на обжалваната заповед – 09.05.2025г., не е бил налице влязъл в законна сила, респективно подлежащ на изпълнение стабилен индивидуален административен акт, с който И. Т. В. да е лишена от месечна помощ по чл.9 от ППЗСП. Това от своя страна изключва възможността за прекратяване на отпуснатата й месечна помощ по чл.9 от ППЗСП както към датата на постановяване на Заповед № ЗСП/Д-Н-НП/230 от 09.05.2025г. на директора на ДСП – Н. п., така и към 01.04.2025г. – датата, от която е прекратена отпуснатата на лицето помощ. Изложеното обосновава извода, че обжалваната заповед е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това, както и в противоречие с целта на закона.
За пълнота следва да се посочи, че след неуспешното й оспорване, Заповед № Д_Н_НП_Л_3/11.03.2025г. е влязла в законна сила на 08.07.2025г., т.е. към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело същата представлява подлежащ на изпълнение индивидуален административен акт. Това обстоятелство обаче не рефлектира върху извода за незаконосъобразност на заповедта, предмет на оспорване по настоящото дело, доколкото не променя с обратна сила съществуващото към момента на издаването й, правно положение. И това е така, защото със Заповед № Д_Н_НП_Л_3/11.03.2025г. е разпоредено изрично, че лишаването от помощ по чл.9 от ППЗСП е, считано от датата на влизане в сила на заповедта, т.е., считано от 08.07.2025г., а не от 01.04.2025г.
Изложените съображения обосновават извода, че оспорената в настоящото съдебно производство заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което същата следва да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна. С оглед отмяната на първоначалния индивидуален административен акт, на отмяна подлежи и потвърждаващото я незаконосъобразно решение на горестоящия административен орган.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. В. от [населено място], община Каспичан, област Шумен, Заповед № ЗСП/Д-Н-НП/230 / 09.05.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Н. п. и потвърждаващото я Решение № 27-11-00-0694#3 от 23.06.2025г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място].
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
| Съдия: | |