Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Дарина РАЧЕВА
Даниела
НЕДЕВА
при секретаря Нина
Атанасова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър
Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 1788 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 298/02.07.2021 г. на Варненски районен съд, ХХVII състав, постановено по н.а.х.д. № 1848 по описа на съда за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление № 03-012602 от 04.03.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните норми и при неправилно тълкуване на приложимия закон. Касаторът счита, че не е имало основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като изрично в чл. 415в от КТ е предвидено, че нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ не е маловажно. Моли решението на районния съд да бъде отменено и съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Ответникът в производството, „Си билд“ ЕООД – гр. Варна счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Твърди, че уведомлението е подадено за регистрация преди проверката на инспекцията по инициатива на самия работодател, но се е забавила обработката му не по вина на дружеството. Посочва още, че е безспорно установено внасянето на осигурителни вноски на работника за съответния месец и спазване на всичките му права като работник. Предвид това намира за обосновани изводите на районния съд за маловажност на нарушението и за надценяване на обществената опасност от страна на административнонаказващия орган. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено
в сила.
Административен съд -
Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на проверка във въззивното производство е било Наказателно постановление № 03-012602 от 04.03.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Си билд“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *** за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
От събраните в административнонаказателното и в съдебното производство доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при проверка, извършена от служители на дирекцията на 17.02.2020 г. около 13,40 ч в гр. Варна, ул. „Т.“ № 27а, на строителен обект на „Си билд“ ЕООД бил установен да полага труд К. К.. Същият бил в работно облекло, пренасял строителни материали, после – платна. За него в констативния протокол, съставен от проверяващите, било описано, че има сключен договор от 17.02.2020 г. на длъжност „общ работник“, с уговорено работно време и трудово възнаграждение. Впоследствие при документалната проверка бил представен трудовият договор от същата дата и уведомление за регистрирането му на 17.02.2020 г. от 14.27 ч, както и книга за инструктаж с проведен начален инструктаж на К. на 17.02.2020 г. При така установените факти, проверяващите приели, че К. е допуснат до работа преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрация на трудовия му договор. Обстоятелствата били описани в съставен на 26.02.2020 г. акт за установяване на административно нарушение, и били квалифицирани като нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Актът бил предявен и връчен на управителя, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения. Наказателното постановление било издадено на 04.03.2020 г. и в него били възприети фактическите констатации и правната квалификация на деянието от акта, като била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът и постановлението са издадено от компетентни служители и органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и при спазване на изискванията за пълно и детайлно описание на нарушението и посочване на нарушените законови разпоредби. Не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. Приема за безспорно установено, че К. е полагал труд в момента на проверката и се е намирал на обекта по силата на трудово правоотношение с установени съществени елементи, но е установен да полага труд преди регистрация на договора в НАП. Предвид това районният съд счита, че от обективна страна е налице нарушение на изискването по чл. 63, ал. 2 от КТ работникът да не бъде допускан до работа преди връчване на документите по чл. 63, ал. 1 от КТ. Квалифицира обаче нарушението като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като в случая не се касае за прикриване на трудово правоотношение или за правоотношение без подписан писмен договор, какъвто е имало още преди проверката. Справката за регистриране на договора е изведена 27 минути след края на проверката, за К. са внесени осигурителни вноски за м. 02.2020 г., което сочи, че трудовите му права са охранени. Не констатира вредни последици за работника, поради което счита обществената опасност на деянието за явно незначителна. По приложението на чл. 415в от КТ посочва, че този привилегирован състав се прилага в случай на отстраняване на нарушението и липса на вредни последици, но не ограничава прилагането на чл. 28 от ЗАНН спрямо други малозначителни случаи на административни нарушения. Счита, че сред целите на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитание на нарушителя, но че законът предвижда също така възможност наказание да не се налага в случай на явно незначителна степен на обществена опасност, каквато констатира в случая. Предвид това намира, че административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон с оглед явната незначителност на обществената опасност на извършеното и опасността санкцията в размера, определен от административнонаказващия орган, да има по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо действие. С тези мотиви отменя наказателното постановление.
Настоящата инстанция възприема изцяло изводите на районния съд от фактическа страна, както и правните му изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Събраните в хода на въззивното производство доказателства подкрепят изцяло тезата на ответника по касация, че макар и К. да е допуснат до работа преди регистрацията на трудовия му договор, тази регистрация е инициирана много преди началото на проверката от самото дружество, тоест, без дружеството да е принудено към това с оглед проверката и с цел отпадане или намаляване на отговорността за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Установено е също така спазването на трудовите и осигурителните права на работника, чиято защита се цели с въвеждането на регистрацията на трудовия договор и връчване на доказателства за това на работника. При съпоставката между размера на санкцията, предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ, наложения с обжалваното наказателно постановление и обществената опасност на деянието, районният съд правилно е преценил, че целите на административната отговорност в случая ще бъдат изпълнени и чрез прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
По гореизложените съображения, касационният състав
намира, че не са налице твърдяните
касационни основания. При извършена служебна проверка на обжалваното решение
извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна,
ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 298/02.07.2021 г. на Варненски районен съд, ХХVII състав,
постановено по н.а.х.д. № 1848 по описа на съда за 2021 година.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.