РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330101437 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М. Ж. М., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. „***“ № ***, против „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование
„4финанс” ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която са предявени обективно
съединени искове, а именно установителен иск за признаване за установено,
че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 36,53
лв., уговорена в Договор за кредит от *** г., сключен между страните, е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна по смисъла на ЗЗП, както и осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 36,53 лв. платена без основание за такса експресно разглеждане по Договор
за кредит от *** г., поради нищожността на клаузата за заплащането й, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2022
г., до окончателното изплащане на вземането.
С исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит от дата ***г., с уговорена главница 400 лв., с фиксиран лихвен
процент – 40,97 %, при ГПР от 49,6 %. Посочено е, че съгласно договора,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем в размер на 36,53 лв., която се заплащане заедно с
месечните погасителни вноски. Изложени са съображения за нищожност и
неравноправност на клаузата, предвиждаща заплащане на тази такса, с оглед
на опциите, предоставени на потребителя преди сключването на договора, а
1
именно значително по-дълъг срок за отпускане на кредита при незаплащане
на таксата. Таксата била във фиксиран размер и липсвало еквивалентност
между нейната стойност и предоставената услуга. В тази насока ищецът
счита, че е налице нарушение на чл. 144, т. 9 ЗЗП. Процесната таксата целяла
неоснователно обогатяване на кредитора, без реално да се предоставя
конкретна услуга, което е правило скрит разход по кредита и водело до
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По същество тя представлява добавка към
възнаградителната лихва. Предвид изложените съображения се моли за
уважаване на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вивус.БГ” ЕООД /с предишно
наименование „4финанс“ ЕООД/ е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Излага фактически твърдения относно развилите се
между страните правоотношения, като твърди, че между тях е сключен
Договор за кредит № ***от *** г., а представяния и процесен такъв договор за
кредит от *** г. по същество представлявал анекс към първоначалния
договор, с който анекс се предоговаряла падежната дата. Твърди, че по
Договор за кредит №*** от *** г. била уговорена такса експресно
разглеждане в размер на 98,52 лв., като на дата 13.03.2017 г. в резултата на
частично плащане от страна от ищеца в размер на 61,99 лв., дължимата такса
била сведена до 36,53 лв. В тази насока сочи, че по иск на М. М. било
образувано гр.д. №***г. по описа на ПРС, * гр.с., с който се претендира
възстановява на сумата от 98,52 лв., представляваща такса експресно
разглеждане по договора, поради което счита, че са налице предпоставките за
прекратяване на делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. По същество
изразява несъгласие с твърденията на ищеца, че клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане, е нищожна, като заобикаляща
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че тя не следва да се отчита като
разход по кредита и да се включва при изчисляването на ГПР, доколкото
представлявала възнаграждение за предоставена услуга преди сключването на
договора и нямаща връзка с неговото съдържание и параметри. Тя нямала и
задължителен характер, какъвто имали разходите по кредита, съгласно
легалната им дефиниция. Ползването на услугата „експресно разглеждане“ не
било задължително условия за сключване на кредита или за отпускането му с
конкретните параметри, не било и пряко свързано с договора за кредита, а
зависело единствено от волята на потребителя. Развити са и допълните
аргументи в подкрепа на твърдението на ответника, че в случая не е налице
хипотеза на заобикаляне на закона. По изложените съображения се моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Спорен между страните по делото е характерът на споразумението,
сключено между тях на дата *** г., копие от което е представено от ищеца и
от ответното дружество, като според първия това е самостоятелен договор за
кредит, а според дружеството – това е анекс към вече сключен договор. Видно
2
от съдържанието на така представеното споразумение, същото обективира
клаузи на договор за потребителски кредит за сумата от 400 лв., при ГЛП от
40,97 %, ГПР от 49,6 % и обща дължима сума – 450 лв. Уговорена е и такса за
експресно разглеждане в размер на 36,53 лв. Налице е и сходна сделка между
страните от дата *** г. /представена с отговора на исковата молба/ за
предоставяне в заем от ответника на ищеца на същата сума – 400 лв., при
еднакъв размер на договорната лихва и процента на разходите. Разликата е в
размера на таксата „Експресно разглеждане“ – във втория случай тя е 98,52
лв., което прави общата дължима сума по кредита 511,99 лв. Не се спори, че
на дата ***г. е сключен договор за кредит за сумата от 680 лв. Доколкото
всички съглашения са сключени от разстояние, по реда на ЗПФУР, то липсват
физически подписи на всяка от страните по така представените писмени
доказателства.
Предвид събраните по делото материали съдът намира за основателни
твърденията на ищцовата страна, че в случая се касае за отделен,
самостоятелен договор за кредит, сключен на дата *** г. между ищеца, като
кредитополучател, и ответното дружество, като кредитор, за сумата от 400
лв., който договор също е с № ***. В тази насока се съобрази следното.
Първо, никъде в нито едно от представените обективирани на хартиен
носител споразумения между страните не е посочено, че то е анекс към друг
договор. Освен от общите страни и общия посочен номер на договора - №
***, по друг белег не може да се съди, че има някаква връзка между
въпросните споразумения. Този еднакъв номер обаче сам за себе си не е
достатъчен, за да се заключи, че в случая при договора от *** г. за сумата от
400 лв. става въпрос за анекс към договор от *** г. На второ място следва да
се изтъкне, че по делото е представен отговор от БНБ относно
съществуващите кредитни правоотношения между М. М. и „Вивус.БГ“
ЕООД, като под т. 12 е посочено, че между страните е сключен договор за
кредит №*** от дата *** г. за сумата от 400 лв. – главница, като съгласно
анекс към този договор размерът на главницата е увеличен на 680 лв.
Последното е допълнителен аргумент, че представеният договор от *** г. за
сумата от 400 лв. обективира самостоятелно кредитно правоотношение. В
допълнение е за отбелязване, че в текста на договора от ***г. изрично е
отразено, че сумата за главница от 400 лв. се предоставя на ***г., което
предвид принципния характер на заема като реален договор, изключва
възможността това споразумение да е анекс към договор за кредит, сключен
месец по-рано.
Предвид горните съображения настоящият съдебен състав намира, че
между страните е сключен самостоятелен договор за кредит от дата *** г. за
сумата от 400 лв. По това правоотношение е уговорена такса за експресно
разглеждане в размер на 36,53 лв. Същата, съгласно съдържанието на
представените по делото ОУ, се дължи за експресно разглеждане на искането
за отпускане на кредит и за бърза обработка на кандидатурата на
кредитополучателя.
По посоченото договорно правоотношение между страните ищецът М.
М. освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по
3
смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същата се ползва със
закоустановената потребителска закрила и приложение в случая следва да
намерят императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.
В тази насока съдът намира за основателни съображенията в исковата
молба, че клаузата за заплащане на такса „Експресно разглеждане“ в
процесния договор е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, тъй
като води до завишаване на ГПР по кредита повече от пет пъти размера на
законната лихва – 50 %. Процесната такса представлява, според настоящия
състав, разход по кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК, който гласи, че
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в
договора за кредит такса „Експресно разглеждане“ реално представлява
разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР,
тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Не се споделя
изложеното от ответника, че посочената услуга не е задължителна за
сключването на кредита, доколкото длъжникът можел и да не се възползва от
експресното разглеждане на заявлението му за кредит. Действително
посочената опция съществува, но в този случай одобрението на кредита става
до 7 дни, за неспазването на който срок липсва санкция, а ако се заяви
услугата – до 15 мин. в работен ден. Предвид това, че в настоящата хипотеза
се касае за отпускане на т.нар. „бързи кредити“, при които потребителят
разчита да получи заявената сума в най-кратък срок, то разликата от една
седмица, касателно срока на одобрението за кредит, на практика превръща
услугата „Експресно разглеждане“ и начисляването на такса за нея в
задължително условия за получаването на кредита.
Видно от съдържанието на процесния договор, представената
преддоговорна информация и заключението по приетата ССчЕ, неоспорено от
страните, в частта относно оскъпяването на процесния кредит, таксата
„Експресно разглеждане“ не е включена в ГПР, но реално води до неговото
завишаване с 3,98 % според вещото лице. Доколкото посочения в договора
ГПР е 49,60 %, то с включването на процесната такса при неговото
изчисляване, същият ще надвиши законоустановения лимит, т.е. налице е
нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Следователно клаузата, предвиждаща заплащане на такса „Експресно
разглеждане“ се намира за нищожна на посоченото основание.
Допълнително следва да се отбележи, че таксата за услугата „Експресно
разглеждане“ се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно
разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със
сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За
4
събирането на такси за разглежданите действия обаче законът е предвидил
забрана. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената
договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, което прави въпросната клауза уговорена в
противоречие, освен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но и с добрите
нрави и води до нарушаване на принципите на справедливостта в
гражданските и търговските отношения и забраната за неоснователно
обогатяване.
С оглед на гореизложеното установителният иск се намира за
основателен и като такъв ще се уважи.
Досежно осъдителният иск за заплащане на сумата от 36,53 лв. –
неоснователно платена по такса „Експресно разглеждане“, съдът намира
същия за недоказан по основание и размер. По делото не се събраха
доказателства, че ищецът е заплатил въпросната сума на ответното
дружество, което оспорва да е получавало същата. Изрично също така в
заключението на вещото лице по приетата ССчЕ е посочено, че сума за
покриване на такса „Експресно разглеждане“ не е плащана. Извод в
противния смисъл не може да се направи от представения отговор от БНБ,
където не е уточнено каква част и какви точно вземания са погасени по
сключените между страните договори за кредит, за да се открои някакво
противоречие със заключението на вещото лице.
Поради това осъдителният иск за сумата от 36,53 лв. ще се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има всяка страна, като
същите ще се присъдят наполовина от претендираните, доколкото и двата
иска имат еднаква цена, но единият се уважава, а другият – отхвърля. В полза
на ищец на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл.
80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие, ще се присъди сумата от 50
лв. разноски за държавна такса и сумата от 75 лв. – платен депозит за вещо
лице. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /приложима към
датата на сключване на договора/ в полза на адв. Е. Иванова следва да се
присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за уважения иск. В
полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ще се присъди сумата от
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. Ж.
М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, и „Вивус.БГ“ ЕООД /с
предишно наименование „4финанс” ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че
5
клаузата от Договор за кредит № *** от *** г. за сумата от 400 лв., сключен
между страните, която клауза предвижда заплащане на такса „Експресно
разглеждане“ в размер на 36,53 лв., е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и заобикаляща императивните изискванията на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на ищеца М. Ж.
М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, срещу ответника
„Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс” ЕООД/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД /с
предишно наименование „4финанс” ЕООД/, с ЕИК *********, да заплати на
ищеца М. Ж. М., ЕГН **********, сумата от 36,53 лв. (тридесет и шест лева
и 53 ст.), платена без основание за такса „Експресно разглеждане“ по Договор
за кредит № ***т *** г. за сумата от 400 лв., сключен между страните, поради
нищожността на клаузата за заплащането й, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс”
ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. М., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***, сумата от 50 лв. (петдесет лева),
разноски за заплатена държавна такса за настоящото производство и 75 лв.
(седемдесет и пет лева), платен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс”
ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ДА ЗАПЛАТИ на *** *** от ПАК, със
служебен адрес гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 300 лв. (триста лева),
представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. за оказана правна помощ по делото на ищеца М. Ж. М., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА М. Ж. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс”
ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сумата от 50 лв. (петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6