№ 11163
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110174932 по описа за 2024 година
Ищецът „А.Б.“АД е предявил срещу ответника З.А.” АД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 685,81лв., ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба –
16.121.2024г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 16.09.2022г. ПТП в гр. С.З., е
настъпило ПТП при което водачът на л.а „А.“ модел *** с рег. № *** при движение по бул.
„К.“ предприема маневра за изпреварване на подалия светлинен сигнал и правещ ляв завой
застрахован при ищеца л.а. „О.“, модел „***“, с рег. № ***, в резултат на което го удря в
лявата част, като във връзка със заведена щета №0306-22-777- 503301 е изплатил сумата от
1371,43лв. Твърди, че л.а „А.“ модел *** с рег. № *** е застрахована при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че ответното дружество е
поканено да заплати процесната сума, но е изплатена сумата от 700,72лв., с което се
обосновава и правният интерес от предявяване на иск за остатъка от неизплатеното
обезщетение. Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка
се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното обезщетение в
посочения в исковата молба размер.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.А.” АД е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва,
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско“,
доколкото застрахователната полица не е подписана от страните. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО за л.а „А.“ модел *** с рег. №
***. Оспорен е механизмът на настъпване на ПТП, като се отрича вина на водача на л.а „А.“
модел *** с рег. № ***. При условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията по
л.а О. и процесното ПТП. Сочи, че със заплатената от него сума е обезщетилизцяло
имуществените вреди по застрахования при ищцовото дружество автомобил. Заявява, че
заплатеното обезщетение е в завишен размер. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1,т.3 и 4
от ГПК са обявени следните обстоятелства: Приема за безспорно на основание чл. 146, ал.
1, т.3 л.а „А.“ модел *** с рег. № *** е застрахован по застраховка ГО при ответника, както и
че ответникът е изплатил на ищцовата страна сумата от 700,72лв. във връзка с регресна
претенция с вх. №Л-9292/21.10.2022г. по образуваната в тази връзка при А.“АД преписка по
щета №0306-22-777-503301.
По делото по делегация са разпитани свидетелите Г. Я. и Н. С..
Свидетелят Н. С. заявява, че е бил участник в ПТП на посочената дата -22.09.2022г. в
гр. С.З.. То е настъпило в гр. С.З. на „гърбицата“ на Първи частен склад, при слизане от нея,
подал ляв мигач, за да сигнализира, че ще прави ляв завой. Покрай него преминал автомобил
и той усетил удар, при който автомобилът му „О. ***“ се преместил. Увредени били задния
калник и левите врати. Свидетелят твърди, че бил спрял и потеглил със скорост от около 10
км/ч. Свидетелят твърди, че е подал мигач, уверил се е, че няма автомобил и тогава
предприел маневрата, почти бил спрял, да са направи завоя. Намирал се в средната лента,
която е с маркировка за ляв завой. Изчакал да премине автомобил и след това предприел
маневрата.
Свидетелят Г. Я. заявява, че си спомня за процесното ПТП. Посочва, че вероятно има
вина за ПТП-то, тъй като бил задностоящ. Посочва, че водачът на намиращият се пред него
автомобил направил рязко ляв завой без да подаде мигач, поради което се ударили. Твърди,
че не е имал възможност да реагира, въпреки че натиснал спирачката.
От приетата САТЕ се установява следния механизъм на ПТП - 16.09.2022 г. около
12:10 часа (в светлата част на денонощието) в град С.З. на прав хоризонтален участък от
пътя - бул. К., в района на Първи частен склад в кв.***, водачът на МПС О. *** с рег.№ ***,
предприема маневра за ляв завой, като (съобразно дадените от него показания) подава ляв
мигач, спира на стоп линия и изчаква преминаване на друг автомобил. По време на захода и
извършване на маневрата ляв завой настъпва удар от движещия се зад него МПС А. *** с
рег.№ ***. Контактът започва от предна лява врата на МПС О. ***, врата задна лява, калник
заден ляв и предната габаритна част на МПС А. *** - предна броня, приоритетно вдясно,
десен фар и др.
От техническа гледна точка и при представените по делото документи, щетите,
нанесени при ПТП на процесното МПС О. ***, рег.№ ***, се намират в причинно-
следствена връзка е механизма на произшествието, настъпило на 16.09.2022 г.
2
Към датата на ПТП - 16.09.2022 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС
О. ***, рег.№ ***, възлиза на 1542.82 лв. (хиляда петстотин четиридесет и два лева и
осемдесет и две стотинки), а е включени 15,00 лв. ликвидационни разноски - 1557.82 лв.
(хиляда петстотин петдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки).
При разпита си вещото лице заявява, че посоченият в експертизата механизъм е
действителният такъв, доколкото вредите по автомобилите биха били различни в случай, че
водачът на л.а О. *** бил направил рязък ляв завой.
От събрания по делото доказателствен материал, заключението на вещото лице,
показанията на разпитаните свидетели, съдът приема, че механизмът на процесното ПТП
съвпада с възприетия от вещото лице в приетата СТЕ изложен по-горе. Този механизъм на
произшествието намира опора в изготвеното по делото заключение по експертиза, което
съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, в показанията на разпитаният по делото свидетел Н. С. –
участник в процесното ПТП и свидетелят Г. Я. /частично/. Потвърждава се и от приетите и
неоспорени от страните писмени доказателства.
Ето защо, при съвкупен анализ на обсъдените по-горе няколко групи
доказателствени източници – данните, удостоверени в писмените доказателства по делото –
протоколът за ПТП и уведомлението за щета, показанията на свидетеля С. както и
заключението на вещото лице по съдебно автотехническата експертиза, съдът достига до
категоричен извод относно поведението на всеки един от двамата водачи, участвали в
процесното ПТП, изключителна вина за което има водачът на застрахования при ответника
л.а „А.“ модел *** с рег. № ***.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да
бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
вредите по процесното имущество възлиза на 1557,82лв. В заключението на вещото лице е
посочено, че при остойностяването на новите части е дадена стойност от 30 % спрямо
новото им състояние, тъй като е приложено овехтяване с оглед годината на производство.
От тази стойност следва да се приспадне вече платеното от ответника в размер на 700,72лв.,
поради което искът се явява основателен до пълния предявен размер от 685,71
лева.Посочената сума следа да бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 16.12.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК право на разноски има
ищцовата страна, които възлизат на 730 лева от които – държавна такса в размер на 50 лева,
депозит САТЕ – 150 лева, 50 лева – депозит за свидетели 480 лева – адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
ЗАД„А.Б.”АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 411, изр. 2
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 685,71 лева представляваща незаплатено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди по лек
автомобил л.а „О. ***“ с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 16.09.2022г. в гр. С.З., ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до погасяване
на задължението, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 730лв. – разноски за
производството.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4