Решение по дело №318/2017 на Районен съд - Кубрат

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 179

 

Гр.Кубрат, 24.11.2017 год.

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                

                                                           Председател: Албена Великова

 

При секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 318 по описа на РСКт за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.127, ал.2 във вр. с чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.

Ищецът Б.Д.А., ЕГН ********** като баща и законен представител на И.Б.Д., ЕГН ********** и М.Б.Д.., ЕГН **********, твърди, че с ответницата Е.К.С. са родители на малолетните И. и М., както и на малолетния В., който не е припознал. Заявява, че продължилото около десет години съвместно съжителство с майката на децата приключило през 2015 год., когато ищецът бил на работа в Германия, а ответницата му се обадила, че оставя децата. При пристигането му в България А. установил, че К. е заживяла с друг мъж в РТурция. Твърди, че от тогава той е поел непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на малолетните И., В. и М.. Поради това моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на И. и М. при него и му предостави упражняването на родителските права, а на майката определи подходящ режим на лични отношения, да я осъди да заплаща за бъдеще време месечна издръжка в размер на 130.00 лева за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на условията за изменението или прекратяването им.

Ответницата Е.К.С. чрез особения си представител адв.Мариана Николова от АК – Разград заявява становище, че исковете са допустими, а по основателността им ще ангажира становище след събиране на относимите доказателства.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Б.Д.А. и Е.К.С. заживели заедно през 2004 г. От съвместното съжителство на 18.06.2006 г. се родила дъщеря им И.Б.Д., ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане от *** ***, а на 30.09.2009 г. се родил сина им В. Е.К., ЕГН **********, който ищецът не е припознал. Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0094/18.02.2014  год. на Община Разград на 11.02.2014 г. се родил и другия син на страните - М.Б.Д.., ЕГН **********. Видно от приложеното Решение № 79/04.05.2016 г. по гр. д. № 171/2016 г. по описа на РС – Кубрат детето В. Е.К. е настанен за отглеждане на основание чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 25, т. 2 от ЗЗДт на грижите на Б.Д.А.. От показанията на разпитания свидетел Ш.И., леля на ищеца, се установява, че страните по делото обитавали под наем апартамент в гр. Кубрат, като семейството живеело в сговор и разбирателство. С оглед влошената икономическа обстановка в страната и в частност региона, бащата започнал да работи в София, а впоследствие и в чужбина, като непрекъснато изпращал средства за издръжката на децата си.  След раждането на третото дете, ищецът разбрал, че С. имала други четири деца, оставени за отгледане при бившите й партньори. Скоро след това С. напуснала ищеца и заживяла с друг мъж. Така изцяло грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на трите деца поел бащата Б.Д.А. подпомаган от своята леля – св. И.. Ответницата преустановила всякакви контакти с А., също и с децата си, не е изпращала пари за издръжката им, не е правила опити да се срещне или да разговаря с тях.

Съдът след преценка на депозираните гласни доказателства кредитира показанията на разпитания свидетел, защото същият възпроизвежда факти, които е възприел лично и непосредствено, и същите кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че през учебната 2017/2018 г. И. е ученичка в пети клас на ОУ „Христо Смирненски” гр. Кубрат.

Изслушан в съдебно заседание ищецът изявява желание лично да упражнява родителските права по отношение на децата си И. и М..

Изслушана в съдебно заседание навършилата десетгодишна възраст И. заявява желание да продължи да живее при своя баща и по-малките си братчета.

От изготвения Социален доклад № ПР/Д-РР-К/33-001/13.10.2017 год. на Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат се установява, че жилището, което обитават бащата и децата е двустаен апартамент, който ползват под наем. Осигурени са добри битови и хигиенни условия за живот на И. и М., както и на В., като децата имат обособена отделна детска стая, обзаведена с най-необходимите за бита вещи, поддържа се добра хигиена, жилището е електрифицирано и водоснабдено.

От изложеното в социалния доклад и събраните доказателства се установява, че ищецът е безработен.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Исковете са допустими като подадени от правно легитимирано лице имащо интерес от търсената защита. Разгледани по същество се явяват основателни.

По отношение на родителските права и определяне местоживеенето на детето:

Искът по чл. 127, ал. 2 от СК е единственият правен способ за разрешаване на разногласията между родителите относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се ръководи от желанията на единия или другия родител, а от интересите на децата.

Решението за предоставяне упражнението на родителските права следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата,  привързаност между деца и родители и между децата;  помощ на трети лица и др.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че бащата има желание и възможност да се грижи за отглеждането и възпитанието на своите деца. Макар момиченцето да е на възраст, в която са особено необходими майчините грижи и съвети, предвид нежеланието и невъзможността на майката да ги отглежда и помощта, която получава ищеца от своята родственица, бащата се явява по-пригоден родител за отглеждането им. При постановяване на решението си съдът следва да следи преди всичко интереса на децата и да ги постави в тази семейна среда, която би била най благоприятна, в дадения момент, за тяхното физическо и духовно развитие. Ирелевантни са обстоятелствата досежно вината на единия или другия родител за прекратяване на семейното им съжителство. Поради това родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата, който вече е осигурил нормални битови условия и семейна среда подходящи за отглеждане на децата. В тази насока съдът изцяло кредитира както събраните гласни доказателства на посочения свидетел, така и изготвения по делото социален доклад.

По отношение на режима на личните отношения:

Както критериите при определянето на родителските права се ръководят изцяло от интереса на децата, така и конкретните мерки на лични отношения между децата и родителя, който не упражнява пряко родителските права, следва да бъдат определени от интереса на децата. Тук съдът намира, че следва да определи подходящ режим на лични отношения на майката с децата, като запазването на тази връзка е важна за оформяне личността на непълнолетната и малолетния, за тяхното правилно израстване.

Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на последното в определените дни за контакт. Интересите на детето следва да бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии. От една страна прекалено ниската възраст на детето би  представлявала обективна трудност свързана с приспиване на същото при родителя, който не упражнява пряко родителските права над детето, доколкото следва да се предположи, че същия би бил в невъзможност да задоволи специфичните потребности на същото. От друга страна следва да бъде посочено, че за емоционалното израстване на детето е важно същото да поддържа една стабилна, силна и постоянна връзка с всеки родител. Сред обективните критерии за определяне на режима на личен контакт на детето с родителя, който критерий не е свързан със самото дете, е и самото здравословно състояние на самия родител.

При тези доводи съдът намира, че следва да даде възможност на майката на децата – Е.К.С. да ги вижда и взема всака първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 16:00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

По отношение на издръжката за бъдеще време:

Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира последната.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да определи издръжка, която да е съобразена от една страна с нуждите на децата, а от друга страна с възможността и на двамата родители, не само на ответницата да престират такъв, като вземе предвид техните възможности. При така изложеното съдът намира, че следва да бъде определена издръжка на всяко от децата Мейрем и Джан в размер на 250.00 лева, от които ответницата следва да поеме по 130.00 лева, като по-малкото парично участие на ищеца е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на децата, които той полага. Съдът намира, че ответницата няма да бъде затруднена в нейното изплащане, доколкото съобрази, че тя е в трудоспособна възраст, липсват доказателства, които да установяват, че са налице здравословни причини, които възпрепятстват възможността същата да упражнява труд по трудово правоотношение,  като реализира доходи. Освен това този размер издръжка е почти до минималния размер към настоящия момент и съобразен с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Издръжката за бъдеще време се дължи от подаването на исковата молба – 15.06.2017 г., с падеж  1-во число на месеца, за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.

По разноските:

Страните не са направили искане за присъждане на сторените по делото разноски и не представят доказателства за такива, поради което такива не следва да се възлагат.  

Ответницата следва да плати по сметка на РС – Кубрат сумата от 374.40 лева - държавна такса върху тригодишните платежи на присъдения размер на издръжката за бъдеще време.  

Мотивиран така и на основание чл. 127, ал. 2 от СК, съдът

 

Р Е Ш И :  

 

 УВАЖАВА предявения от Б.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес и живущ ***, срещу Е.К.С., ЕГН **********,***, представлявана от особения представител адв. Мариана Николова от АК – Разград, иск и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на непълнолетната И.Б.Д., ЕГН ********** и малолетния М.Б.Д.., ЕГН **********, на бащата – Б.Д.А..

ПОСТАНОВЯВА децата И.Б.Д.  и М.Б.Д.. да живеят в дома на баща си – Б.Д. ***.

ОПРЕДЕЛЯ на майката – Е.К.С. режим за поддържане на лични отношения с децата си И.Б.Д., ЕГН ********** и М.Б.Д.., ЕГН **********, с право да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 16:00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 2 СК,  Е.К.С. да заплаща на детето си И.Б.Д., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, считано от 15.06.2017 год. до изменение на обстоятелствата, с падеж  1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими чрез неговия баща и законен представител Б.Д.А..

ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 2 СК,  Е.К.С. да заплаща на детето си М.Б.Д.., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, считано от 15.06.2017 год. до изменение на обстоятелствата, с падеж  1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими чрез неговия баща и законен представител Б.Д.А..

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предложение първо от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Е.К.С. да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса по присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 374.40 (триста седемдесет и четири лева, четиридесет стот.) лева.

         Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – Разград.

 

                                                             Председател: /П/ Ал. Великова