О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. П., 07.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД П. Гражданска колегия, в закрито заседание
на 07.10.2019 г., IІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена
Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 578
по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Б. ***,
процесуален представител на В. С. В., против Решение № 998 от 25.06.2019
г. по гр.д. № 5298 по описа на
Районен съд – П. за 2018 г., с което е отхвърлен иска му срещу А. С. В..
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необосновано. Изложени са
доводи, че окончателния доклад на съда по чл. 146 от ГПК не отговаря на
изискванията на чл. 146, ал. 1, т. т. 3, 4 и 5 ГПК и на изискванията 146, ал. 2
и ал. 3 от ГПК. Съдът не е обсъдил и липсва преценка на всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност. Твърди, че ПРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, като е отказал да събере определени и посочени гласни доказателства,
които не само не са били преклудирани, а са направени своевременно, в първото
редовно с.з. и които са относими към предмета на спора. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение и да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявеният иск.
С жалбата е направено искане въззивният съд да допусне при режим на довеждане двама души
свидетели на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК за установяване на следните факти
и обстоятелства: строежа на жилищната сграда и втория етаж от нея, владението и
ползването на същия от момента на построяването и до настоящия момент и др.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК А. С. В. не е подала
отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена
с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното
производство).
Искането на жалбоподателя
въззивният съд да изготви нов доклад и даде съответните указания на ответника
следва да бъде оставено без уважение. От прегледа на първоинстанционното дело,
въззивният съд установява, че в първата инстанция е изготвен доклад по
делото, с който с оглед твърденото от ищеца придобивно основание, вида на търсената негаторна
защита с оглед твърдяното
нарушение и
доводи, както доводите и възраженията на ответника, разпределението
на доказателствената тежест е извършено съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съответно са дадени
указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в тази връзка на страните. Извършеният доклад по
реда на чл. 146 от ГПК, от страна на Районен съд П. е законосъобразен, напълно
конкретен, ясен и разбираем, относно който доклад и указания в съдебно
заседание на 29.05.2019 г. страните изрично са заявили, че нямат възражения.
С оглед правомощията си по
чл.267 ГПК и наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира, че
искането на жалбоподателя за допускане на гласни доказателства следва да бъде
уважено, тъй като касаят факти от предмета на доказване в производството, за
чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на
доказателства поради процесуални нарушения по см. на чл. 266, ал. 3 ГПК. В
първоинстанционното производство настоящият жалбоподател е заявил желание да
ангажира гласни доказателства, след разпита на свидетелите посочени от
ответника, но Районният съд в нарушение
на чл. 147 ГПК е отказал да ги допусне, което обосновава хипотезата на чл. 266,
ал. 3 ГПК и следователно следва да бъде дадена възможност на жалбоподателя за
разпит на исканите свидетели.
Относно доказателственото
искане на жалбоподателя да бъдат приети като доказателства 6 броя писмени
документа, с твърдението, че са за новонастъпили
и новооткрити факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и
след постановяване на атакуваното съдебно решение, Въззивният съд намира, че не се твърди и не се доказва наличието на никоя от
хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, при които е допустимо посочване на нови факти и събирането
на нови доказателства пред въззивната
инстанция, поради което е преклудирано по см. на чл. 266, ал. 1 ГПК и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото,
така както е посочено в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на
страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен
доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
жалбоподателя за ангажиране на двама свидетели – при режим „Довеждане“ в
първото съдебно заседание, за установяване на посочените в жалбата
обстоятелства, като на осн. чл. 156, ал. 2, вр. чл. 101 ГПК УКАЗВА на
жалбоподателя в 3-дневен срок от връчване на определението да представи писмена
молба, в която да посочи трите имена на свидетелите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на жалбоподателя за приемане на нови писмени доказателства като преклудирано по смисъла на
чл. 266, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.11.2019 г. от 10.15
часа, за когато да се призоват страните на
посочените съдебни адреси, като им се връчи копие от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.