Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008/21.08.2020 година град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на четиринадесети юли година 2020
в открито заседА.е в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
:А.Братанова
М.Недева
при секретаря Е.Т.
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 105 по описа
на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от Едноличен търговец "Бели брези – И. И." с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Силистра, ул."31-ви Полк" № 92,
представлявано от собственика И. Г. И. против решение № 118/24.10.2019г. на
Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 80/2019г., с което е
прогласена недействителността спрямо кредитора
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, вписано в регистъра за ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, община
"Столична", район „Лозенец" ЕКСПО 2000, Бул."Никола
Вапцаров" №55, представлявано от А. В. А. - изп. директор и на М. Т. П. –
прокурист, на извършеното от И. Г. И., в качеството му на Едноличен търговец
"Бели брези – И. И." с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Силистра, ул."31-ви Полк" №92 разпореждане с
недвижими имоти и движима вещ, чрез апорт в капитала на ТД „КОМЕТА14" АД,
ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, п.к. №7500, ул.
31-ви полк №92, представлявано от И. И. Г. със нотариално заверено съгласие на
основА.е чл.73, ал.5 ТЗ, рег.№ 1681/26.03.2014г. на нотариус А. Г., рег. №194
/РНК, с район на действие РС-Варна, който акт -съгласие е вписан в Агенция по
вписвА.ята, СВ-Силистра вх.рег.№ 1689/04.04.2014г. с акт №144, том 5, дВ.вх.№
1699/2014г, по силата на който акт прехвърлителят се е разпоредил в полза на
втория ответник със свои недвижими
имоти, находящи се в гр.Силистра и подробно описА. в диспозитива на обжалваното
решение, както и с товарен автомобил, марка Пежо Боксер, с регистарционен номер
СС 0435 СА, шаси №VF3ZCMRMNB 17593536, двигател №4HY10DZ354028063, и с което
въззивникът е осъден да заплати заедно с
ТД „КОМЕТА14" АД, гр.Силистра на банката
сумата от 748,81 лв, представляваща разноски за водене на делото в първата инстанция. Въззивникът счита
обжалваното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което моли същото да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде
постановено друго, по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана, с
произтичащите от това законови последици. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна - „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД счита жалбата
за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззиваемото дружество „КОМЕТА 14“ АД
поддържа изцяло доводите за неправилност на обжалваното решение, изложени във
въззивната жалба и моли съда да отмени изцяло атакувА.я съдебен акт и отхвърли
предявения иск.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основА.е
чл.135 ЗЗД.
От събрА.те по делото доказателства се
установява от фактическа страна, че между ищеца „Райфайзенбанк (България)" ЕАД от една
страна като кредитодател и "Бели
брези"ООД като кредитополучател от друга е възникнало валидно облигационно
отношение по силата на сключения между тях Договор за револвиращ банков кредит
от 07.07.2008г., изменен с 11 броя анекси към него, въз основа на който банката
предоставила паричен ресурс в размер на 300 000 лева. Като солидарни длъжници по посочения кредит
встъпили ЕТ „Бели брези – И. И.“, И. Г. И.
и Й. Т. И.. Поради неплащане в срок на дължимите погасителни вноски банката
инициирала заповедно производство и установила вземането си с влязло в сила на
13.02.2018г. решение по в.т.д. № 136/2017г. на Варненския апелативен съд. Въз
основа на стабилизирА.я заповеден дълг е образувано изпълнително производство
по изп.дело № 2018883040469 по описа на ЧСИ Петя И.а, с район на действие ОС -
Варна. Неудовлетвореният остатък от вземането е в общ размер на 296 660,93 лева
към момента на удостоверяването му на 08.10.2018г. от ЧСИ. И към момента на
настоящото произнасяне липсват доказателства, че същото е удовлетворено.
Атакуваната с предявения иск сделка е
осъществена на 04.04.2014г., когато
първият ответник ЕТ „Бели брези – И. И." се разпоредил със свое имущество в полза на
втория ответник „КОМЕТА 14" АД, чрез извършването на непаричен апорт в
капитала на учредявящото се дружество.
За да бъде основателен предявеният иск
по чл.135 ЗЗД по делото следва да бъде установено наличието на елементите на
фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, а именно : ищецът
да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което
уврежда кредитора; да е налице знА.е на длъжника за увреждането на кредитора;
да е налице знА.е на третото лице, с което длъжникът е договарял, за
увреждането на кредитора, когато действието е въззмездно.
По наличието на първия елемент от ФС –
качеството на кредитор в лицето на банката-ищец, стрА.те не спорят. Спорът касае
наличието на другите елементи от ФС на предявения иск, който се поддържа и пред
настоящата инстанция.
На първо място въззивникът оспорва
извода на първоинстанционния съд, че процесният учредителен апорт е едностранно
безвъзмездно действие по смисъла на чл.135 ал.1 изр.1 ЗЗД. Счита, че с
апортирането на недвижимия имот в търговското дружество имотът излиза от
патримониума на длъжника и става собственост на дружество, като срещу това длъжникът получава акции или дялове от
капиталовото дружество. Поради това апортът има възмезден характер и на
осн.чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД знА.ето за увреждане от страна на ЮЛ, в чиято полза е
извършена апортната вноска, се явява предпоставка за уважаване на иска.
Оплакването е неоснователно. Действията, които могат да бъдат предмет на
иска по чл. 135 ЗЗД са разнообразни – договори, сключени между длъжника и трето
лице /възмездни и безвъзмездни/, едностранни правни сделки, други правни
действия, например плащане. Апортът или непаричната вноска в акционерно
дружество представлява правно действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД -
особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост,
специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед
постигането на определена цел – участие в съответно търговско дружество. Апортирането
на недвижим имот в акционерно дружество, което е в процес на учредяване, от
своя страна представлява сложен фактически състав с няколко елемента. При него
вносителят /бъдещ акционер/ поема
задължение да престира определена непарична вноска в имуществото на
дружеството, въз основа на което следва да изпълни и задължението си за
прехвърляне на собствеността и предаване на непаричната вноска във владение на
дружеството. Волеизявлението на длъжника – вносител и собственик на имота при
учредителния апорт се обективира в два акта – в устава и в съгласие на
собственика с описА.е на вноската, изразено в писмена форма с нотариална
заверка на подписа, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 5 ТЗ, чл. 72, ал. 1 и чл. 73,
ал. 1 ТЗ. Когато учредителният апорт се извършва чрез вземане на решение за
учредяване на АД и устав съгласно разпоредбите на чл. 163, ал. 3 и чл. 165 ТЗ,
той има характер на сделка – решение.
В този смисъл волеизявленията на учредителите на АД, включително
волеизявлението на учредителя, който участва с апортна вноска в учредяваното
АД, не са насрещни, тъй като не са насочени към създаването на взаимни насрещни
права и задължения, а са еднопосочни – към постигане на определен правен
резултат- създаването на нов правен субект – съответното акционерно дружество. Ето
защо изразеното от учредителите – акционери съгласие не представлява
договаряне по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, макар и учредителният апорт
да има възмезден характер поради наличното разместване на блага в имуществената
сфера на вносителя, който срещу апортната вноска придобива дялове или акции.
Освен това учредителният апорт е
сделка на разпореждане в полза на лице, което все още не съществува към момента
на нейното извършване, и за настъпване на неговото действие не е необходимо
съгласието на дружеството, което е в процес на учредяване. А това налага
извода, че към момента на извършване на апорта липсва договаряне с трето
лице, каквото е изискването на чл.135 ал.1 ЗЗД, респ. неговото знА.е за
увреждана не може да бъде изследвано.
Въз основа на горното настоящият
състав споделя изцяло извода на ВКС, обективиран в решение 122/21.07.2016г. по
т.д. 3484/14г., че „При учредяване на акционерно дружество не е необходимо
изследване на знА.е за увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД от
страна на новоучреденото юридическо лице, в чиято полза е учредена апортната
вноска, нито от страна на неговите учредители, с изключение на учредителя,
който извършва апорта.“
А знА.е за увреждащия характер на
атакуваната сделка у учредителя ЕТ „Бели брези – И. И.“ е налице, тъй като апортирайки
свои недвижими имоти в капитала на новоучредено дружество, длъжникът намалява
ликвидни активи от имуществото си, с което затруднява кредитора си при неговото
удовлетворяване, тъй като придобитите при това апортиране акции ще имат
стойност, която е динамична величина и зависи изцяло от имущественото състояние
на новоучреденото дружество. А освен това принудителното изпълнение спрямо акции е по-трудно осъществимо. Не на последно
място намалявайки актива на имуществото си, длъжникът лишава своя кредитор от
правото на избор от кое негово имущество да се удовлетвори, поради което
съдебната практика безпротиворечиво поддържа становището, че длъжникът не
разполага с възражение за притежавано от него друго имущество, към което да бъде насочено принудителното
изпълнение, извън това, с което се е разпоредил.
В този смисъл оплакването в жалбата,
че атакуваната сделка няма увреждащ кредитора характер, се преценява също като неоснователно.
Обстоятелството, че банката не се е
възползвала от уредената в чл.8.4 от договора за револвиращ банков кредит
възможност да получи плащане от който и да е от солидарните длъжници на цялото
задължение при писмено нейно поискване съдът намира не ирелевантно за настоящия
спор.
Поради доказаност на всички елементи
от фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД съдът намира исковата претенция за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция на въззиваемата банка се присъжда ю.к. възнаграждение в
размер на 200лв.
По отношение на разноските, присъдени за
първата инстанция, настоящият състав не
дължи произнасяне, тъй като не е инициирано производство по чл.248 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/24.10.2019г. на Силистренския
окръжен съд, постановено по гр.д. № 80/2019г.
ОСЪЖДА
Едноличен търговец "Бели брези – И. И." с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Силистра, ул."31-ви Полк" № 92,
представлявано от собственика И. Г. И. да заплати на „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, ЕИК *********, гр.София ю.к.възнаграждение за втора инстанция в размер на
200лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :