Определение по дело №53/2022 на Административен съд - Добрич

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№......................... 24.03.2022 г., гр. Добрич

Административен съд - Добрич, в закрито съдебно заседание, на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, I състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 53/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 327/ 26.01.2022 г. на М.Г.Д.,*** срещу мълчалив отказ по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00083/ 13.12.2021 г. до Висшия академичен борд и до Ректора на Висше училище по мениджмънт, Варна.

С Разпореждане № 130 от 28.01.2022 г. производството е оставено без движение, като са дадени указания на жалбоподателката за изправяне на нередовностите, а именно указания за уточняване на това срещу кого е насочена жалбата, какви са исканията спрямо всеки един от ответниците, ако са повече от един, на какво основание счита, че са задължени да се произнесат по направените искания, представи доказателства за получаването на исканията от всеки един от ответниците, в какво се състои незаконосъобразността на мълчаливия отказ, ако има формиран такъв, на всеки един от ответниците.

С Молба вх. № 645/ 15.02.2022 г. (л. 134) жалбоподателката е представила първа страница от Заявлението, от което извлича доказателство за получаването му от ответниците на 13.12.2021 г. 

Със същата Молба уточнява, че жалбата е срещу Президента/ Ректора на Висше училище по мениджмънт (ВУМ), като двете длъжности се съвместяват от едно и също лице, съгласно Правилника за управление и дейността на ВУМ, като сочи, че същият е орган на управление според чл. 16 от Правилника за управление и дейността на ВУМ.

Уточнява, че жалбата е и срещу Висшия академичен борд (ВАБ) на ВУМ, като добавя, че според чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на ВУМ също е орган на управление. Указва, че ВАБ е колективен орган, чийто председател според чл. 28, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ВУМ (ПУД) е Ректорът. В тази връзка настоява, че ответникът е едно лице, ако ректорът е председател и на ВАБ, и две лица, ако председател на ВАБ е различно от ректора лице.

По отношение исканията потвърждава, че това са изредените в жалбата и ги посочва поред, както следва:

1)     Да ѝ бъдат представени безспорни доказателства за легитимността на състава на КЕАЕ, включително и на нейния председател.

2)     Да ѝ бъдат представени заверени преписи на сигналите (за плагиатство) в тяхната цялост и пълнота.

3)     Да ѝ бъдат представени надлежни доказателства удостоверяващи, че сигналите са допустими и отговарят на условията за допустимост, посочени в нормативната база.

4)     Да ѝ бъдат предоставени преписи от писмени доказателства, че сигналите не са в нарушение на нормативната база, че са спазени всички процедури според нормативната база и че не е налице КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.

5)     Да ѝ бъдат предоставени доказателства за твърдение на доц. д-р Донев (в негово писмо от 26.11.2021), а именно, че не е участвала в проект BEST, което според нея не отговаря на истината.

6)     Да ѝ бъдат представени заверени преписи на писмени доказателства: протоколи от заседания, рецензии, становища на ръководител Катедра, резолюция/утвърждаване на Издателски съвет и други съотносими документи и веществени доказателства, които доказват, че процедурите по издаване на интелектуалните трудове са спазени в съответствие с нормативната база.

7)     Да ѝ бъдат представени договори, уреждащи авторски права върху издадените и публикувани от ВУМ материали, както и документи, подписани от нея и удостоверяващи нейно изрично съгласие нейни авторски материали (статии/доклади и учебни помагала) да се публикуват от ВУМ и да се разпространяват от ВУМ на свободен достъп в интернет пространството.

Сочи, че основанието, на което са отправени исканията, е безспорното бездействие на Органи на управление да се произнесат, когато имат задължение да се произнесат по направеното пред тях искане, което и представлява "мълчалив отказ". Счита отказите за незаконосъобразни. Претендира съдебно – деловодни разноски.

С вх. № 487/ 07.02.2022 г. (л. 17) е подадена Молба, чрез адв. ****, съгласно представено пълномощно, в която е посочено, че Висш академичен борд е с променено наименование на Висш академичен форум (ВАФ), съгласно Протокол от Събрание на учредителите и донорите от 17.02.2020 г. и Общо събрание на ВАФ по Протокол от 26.02.2020 година. Адв. **** указва, че трудовият договор между Висше училище по мениджмънт – Варна (ВУМ – Варна) и М.Г.Д. е прекратен, считано от 18.01.2022 г., със заповед № 01/2022 от 18.01.2022 г. на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование. Прилага заверено копие от Заповедта за прекратяване на трудовия договор, от Правилник за устройството и дейността на ВУМ, Правилник за устройството и дейността на комисията за осигуряване и оценяване на качеството, система за оценяване и поддържане на качеството на обучение и на академичния състав на ВУМ, Правилник за атестация, заетост, оценка на труда и заплащане на преподавателите във ВУМ, Етичен кодекс на ВУМ, Правилник за дейността на Комисията по етика и академично единство, Правилник за предотвратяване, установяване и санкциониране на плагиатството и други неетични практики във ВУМ, Правилник за издателската дейност на ВУМ, фактура и платежно нареждане за адвокатско възнаграждение, пълномощно по делото.

С вх. № 700 от 17.02.2022 г. (л. 154 – 156) е подаден Отговор от Ректора на ВУМ, чрез адв. ****, с който се изразява становище, че подадената жалба е нередовна, а и недопустима, като са изложени съображенията за това. Претендират се разноски.

С вх. № 701 от 17.02.2022 г. (л. 157 – 158) е постъпил Отговор от ВАФ, чрез адв. ****, с който се настоява, че подадената жалба е недопустима и напълно неоснователна. Изтъква се, че настоящата жалба преповтаря жалбата, по която е образувано адм. дело № 26/ 2022 г. по описа на АдмС – Добрич, на което основание се иска прекратяване на делото. Допълнено е, че макар и да се иска отмяна на мълчалив отказ по заявления, входирани по различно време и с различни входящи номера, се счита, че те се свеждат до един и същ спорен за жалбоподателката въпрос, а именно относно легитимността, компетентността и статута на Комисията по етика и академично единство (КЕАЕ). Адв. **** обръща внимание, че дейността и правомощията на ВАФ са уредени в Правилник за дейността на Висшия академичен форум във ВУМ, както и Правилника за устройството и дейността на ВУМ, като излага становище, че с оглед цитираните правила ВАФ няма правомощия, свързани с дейността на КЕАЕ, освен правомощието да приема отчетите ѝ. Добавя, че са наведени и други оплаквания, но ВАФ не е компетентен по тях, а други пък не са свързани с административно правоотношение. Настоява, че жалбата е недопустима поради липса на предмет и правен интерес и иска да бъде оставена без разглеждане.

С Молба вх. № 778/ 22.02.2022 г. жалбоподателката изразява становище по приложените от Ректора, чрез процесуалния му представител, доказателства, като счита същите за недействащи поради липса на достоверна дата, тъй като не са обявени, публикувани на официалния сайт на ВУМ. Прави доказателствени искания за представяне на всички версии на приложените правила, счита представените документи за неистинни и възразява срещу претендираните разноски. (л. 161 – 167)

На 21.03.2022 г. с вх. № 1168, чрез адв. ****, е представен Отговор от Ректора на ВУМ, с приложени към него доказателства по повод оспорването на жалбоподателката истинността и действието на приложените вътрешни документи на ВУМ.  

С вх. № 971/ 08.03.2022 г. и 972/ 08.03.2022 г., чрез адв. ****, са получени становища от Ректора и Висшия Академичен форум във Висше училище по мениджмънт по подадената уточнителна молба от жалбоподателката, с които се поддържат предходните такива за недопустимост на жалбата и се допълват доводите за това.

Съдът, след преценка оплакванията и доводите на жалбоподателката, представените доказателства, становищата на лицата, срещу които е подадена жалбата, относимите норми, намира жалбата за недопустима по следните съображения:

На първо място, по разбирането на настоящия състав, с уточнителната молба вх. № 645 от 15.02.2022 г. жалбоподателката не е изправила нередовностите, поради което само на това основание се дължи прекратяване на делото. Липсва уточнение кой ответник, на какво основание, какво точно е задължен по закон или с вътрешен акт да извърши/ предостави на жалбоподателката, което не е сторил. В тази връзка следва да се отбележи, че Заявлението е подадено до Ректора и до председателя и членовете на ВАФ, като същевременно се настоява, че ако ВАФ се представлява от Ректора, то ответникът е един. Дори и Ректорът да е председател на ВАФ, то ВАФ е отделен орган от Ректора и ако има искане спрямо него, то следва да е уточнено какви са спрямо него исканията. Не е налице обаче такова уточнение, нито е уточнено от ВАФ като колективен орган ли се претендират действия, от председателя му или по някаква причина от всеки един от членовете му. Липсата на уточнение прави жалбата нередовна и следва да бъде оставена без разглеждане, като производството бъде прекратено. Претенциите са общо към Ректора и ВАФ, без да е ясно какъв точно административен акт се иска от всеки един от тях.

Независимо от горното, съдът дължи да изложи и следното относно недопустимостта на жалбата поради липса на предмет, а именно:

По определение на чл. 24, ал. 1 от ЗВО органи за управление на висшето училище са Общото събрание на университета, академичният съвет и ректорът. Съгласно чл. 38 от ЗВО, актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно за целите на съдебния контрол по чл. 38 от ЗВО, видът на акта, който подлежи на обжалване по съдебноадминистративен ред, следва да се определи с оглед на предвидения в чл. 38 критерий - акт на орган на управление на висшето училище, който засяга по неблагоприятен начин правната сфера на жалбоподателя и е издаден във връзка с правомощията и задълженията на съответния орган.

ВУМ е недържавно висше училище със статут на специализирано висше училище съгласно чл. 17, ал. 5 от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 1 от Правилника за устройството и дейността на ВУМ. Според чл. 36, ал. 1 от ЗВО частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи. Съгласно чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на ВУМ органи на управление на ВУМ са: а/ Събрание на Учредителите и Донорите (СУД); б/ Президент (Председател на СУД); в/ Висш Академичен Борд (ВАБ), сега Висши академичен форум (ВАФ); г/ Ректор; д/ Заместник ректори; е/ Декан на Стопанския факултет; ж/Директор на Департамент за модерни обучителни методи; з/ Директор на Научноизследователски институт; и/ Директор на Международен колеж – Добрич; й/ Ръководители на катедри, академични школи, библиотечно-информационен комплекс, секции, центрове, административни звена и отдели и др.

Не се спори, че Ректорът/ ВАФ не са дали становище по отправените искания, нито са предоставили исканите документи, поради което следва да се прецени осъществен ли е мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателката, който да подлежи на обжалване пред съд. Настоящото Заявление е подадено по различно време, прието с нов входящ номер, поради което съдът дължи произнасяне по него.   

Както беше посочено по – горе, разпоредбата на чл. 38 от ЗВО предвижда възможност за съдебно обжалване на актовете на органите на управление на висшето училище.

В случая, видно от изложеното, процесното ВУМ е частно висше училище, което по силата на чл. 36, ал. 1 от ЗВО има собствени органи на управление, определени в чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на ВУМ, сред които са и Ректорът/ ВАФ. Фактът, че те са сред изброените органи за управление на ВУМ, не е достатъчно условие, за да се приеме, че е налице годен за обжалване акт по смисъла на чл. 38 от ЗВО.

Непроизнасянето на сезирания орган се приравнява на такъв акт, когато за него съществува законово основание за изпълнение на искането. Ето защо, за съществуването на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК следва да се съди по това, какво точно е поискано в подаденото заявление и дали органът, до когото е подадено искането, е задължен да се произнесе по него.

Съгласно чл. 19 от Правилника за устройството и дейността (ПУД) на ВУМ към учебното заведение могат да се изграждат и консултативни, представителни, контролни и помощни органи, които подпомагат дейностите по стратегическото, финансовото и академичното управление, в това число Комисия по етика и академично единство (КЕАЕ). КЕАЕ, според чл. 4 и сл. от Правилника за дейността ѝ, има контролни функции, които съобразно чл. 11 от Правилника ѝ изпълнява на обществени начала.

Според изредените правомощия в чл. 25 от ПУД на Президента, чл. 29 на ВАБ (сега ВАФ) от ПУД, чл. 31 на Ректора от ПУД не се съдържат такива относно изграждането и промените в състава на КЕАЕ.  С оглед на това нито Ректорът, нито ВАФ, има право и задължение съответно да представи доказателства за състава на КЕАЕ – за легитимността на тази комисия и нейния председател. Сами по себе си такива доказателства от друга страна по никакъв начин не са относими към правната сфера на жалбоподателката, не създават за нея права и задължения и не накърняват нейни интереси. Ако във връзка с произнасяне на КЕАЕ счита тя, че е засегнат неин правен интерес, примерно във връзка с прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, то едва в производството по обжалване заповедта за прекратяване, ако се счита същата за незаконосъобразна от адресата ѝ, може да бъдат изисквани чрез съда доказателства за легитимността на този орган, в случай че се прецени относим този факт към фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение.

На следващо място, по отношение искането за предоставяне заверени преписи от сигналите (за плагиатство) в тяхната цялост и пълнота, следва да се има предвид, че с Правилника за предотвратяване, установяване и санкциониране на плагиатство и други неетични практики, Правилника за дейността на Комисията за академично единство и академична етика на ВУМ и АПК, глава Осма, е разписана процедурата по произнасяне по сигнали, уведомяване за решенията по тях на заинтересованите лица и обжалваемостта на тези решения. Ако се съобрази нормата на чл. 38 от ЗВО, съгласно която актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. органите за управление се възприемат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, то следва да се съобрази и, че на основание чл. 119, ал. 1 от АПК сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава. Според чл. 119, ал. 3 АПК преписи от сигналите могат да се изпращат и до по-горестоящи органи. На заинтересованите лица се изпраща само решението по сигнала съгласно чл. 123, ал. 2 АПК. Няма разписана норма, съгласно която административният орган да е задължен да изпрати препис от сигнала на заинтересованото лице. Освен това, сигналите са разгледани от КЕАЕ, а информация за същите по изричното изявление на жалбоподателката, ѝ е изпратена от председателя на КЕАЕ, доц. д-р Васил Донев, поради което искането, отправено към ректора и ВАФ за преписи от сигналите, е без правно и фактическо основание. Освен това, съгласно чл. 8, ал. 2 от Правилника за предотвратяване, установяване и санкциониране на плагиатство и други неетични практики сигналите и жалбите за предполагаеми неетични практики от страна на преподаватели и служители на ВУМ се подават до Председателя на КЕАЕ или на Ректора, който сезира КЕАЕ, като предоставя всички налични доказателства по етичния казус. Съобразно чл. 9, ал. 1 от същия Правилник КЕАЕ провежда заседание и взима решение по докладваните предполагаеми неетични практики, като на основание чл. 9, ал. 2 от този Правилник КЕАЕ уведомява заинтересованите страни за взетото решение, което те могат да обжалват пред ректора или Председателя на КЕАЕ. Дори да са били подадени сигналите и доказателствата към тях до Ректора, те са препратени на КЕАЕ и Ректорът, а още по – малко ВАФ, има касателство към тях, за да изпълни искането за представяне на преписи.

Исканията по точка трета и четвърта са свързани с горното, поради което са относими същите мотиви и за тези искания.

По точка пета се оспорва твърдение на Председателя на КЕАЕ, като само по себе си това искане няма как да инициира начало на административно производство, по което да е задължен да се произнесе Ректорът или ВАФ, респ. председател или членове на ВАФ.

Искането по т. 6 е свързано с оспорване наличието на плагиатство в материали, изготвени от жалбоподателката, както сама тя пояснява в искането. Пак следва да се обърне внимание, че компетентна за произнасяне по случаите на плагиатство като неетична практика от страна на преподаватели и служители на ВУМ е КЕАЕ. Искат се документи, от които да се установи, че материалите на г-жа Д. са преминали проверка за плагиатство, били са рецензирани и одобрени от лицата, които впоследствие установяват плагиатство. Така поискани документите не обосновават издаване на административен акт от страна Ректора или ВАФ, тъй като са свързани с действия на КЕАЕ, а от друга страна, ако се претендира бездействие по отношение представянето им на жалбоподателката, то това бездействие не е извършено от Ректора и ВАФ.  Съдът за пълнота следва да отбележи, че тези доказателства могат да бъдат изисквани в производство по обжалване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ако чрез тях може да се обоснове нейната незаконосъобразност.

С искането по точка седем от Заявлението, отразено и в уточнителната молба, според пояснението към тази точка в уточнителната молба, се оспорва правото на ВУМ да публикува авторски материали (статии/доклади и учебни помагала), написани от жалбоподателката. Настоящият състав вече е взимал отношение по този въпрос по друго подадено заявление. По делото няма спор, че жалбоподателката е била на трудов договор във ВУМ на длъжност „главен асистент“ към момента на подаване на Заявлението. Съгласно чл. 41, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение (ако в случая резултатът от дейността може да се определи като такова) за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност. В този смисъл няма задължение да дава отчет как използва това произведение. Когато възнаграждението на автора по времето, през което е създал произведението по ал. 1 се окаже явно несъразмерно на приходите, реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост. Исковете се предявяват пред гражданския съд. Съгласно чл. 95б от ЗАПСП, когато произведение, обекти по чл. 72 или бази данни по глава единадесета "а" се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред установяване факта на нарушението; преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване и други.

Според настоящия състав гореизложеното сочи, че в случая не е налице формиран мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт. Анализът на исканията във връзка с приложените по делото доказателства, разписани правомощия на органите във вътрешните актове на частното училище и относими от ЗВО и АПК норми, налага извод, че Заявлението от 13.12.2021 г. не е годно да инициира административно производство, в резултат на което Ректорът на ВУМ/ ВАФ, неговите членове или председател да са задължени да дадат отговори по това Заявление, поради което не е налице мълчалив отказ, който да подлежи като административен акт на контрол от съда и жалбата е недопустима.

За допустимостта на жалбата съдът следи служебно и като намира жалбата за нередовна, а дори да бе редовна, за недопустима поради липса на предмет на обжалване, следва да остави същата без разглеждане, като прекрати производството по делото.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски по делото. По делото са представени доказателства за заплатено от ВУМ адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 720 лв. с ДДС. Основателно е възражението на жалбоподателката за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и с оглед на обема на извършената правна защита съдът намира, че следва да намали размера на адвокатския хонорар до нормативноустановения минимум от 600 лева с ДДС съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.       

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 158, ал. 3 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 327/ 26.01.2022 г. на М.Г.Д.,*** срещу мълчалив отказ по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00083/ 13.12.2021 г. до Висшия академичен борд и до Ректора на Висше училище по мениджмънт, Варна.

ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на ВУМ – Варна сумата от 600 лв. (шестстотин лева), съставляваща съдебно - деловодни разноски по делото.  

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 53/ 2022 г. по описа на Административен съд - Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: