Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр.
Велико Търново, 03.02.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и
участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова, разгледа докладваното
от председателя касационно НАХД № 10002/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касационното
производство е образувано по жалба от Н.А.Н. *** против
Решение № 473/17.11.2022 г. по нахд № 1231/2022 г. на ВТРС.
В касационната жалба решението се оспорва като неправилно с
мотива, че на пирожената към процисния ЕФ снимка има 3 автомобила и не е асно
на кой от тях е засечената скорост, което прави ЕФ недоказан. Едновременно с
това от съда се иска и пълна служебна проверка на ЕФ по реда на чл. 168 от АПК
и отмяната му като незаконосъобразен.
Ответникът по
касация – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се представлява и не
заема становище по касационната жалба.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното
решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Предвид
това, следва да се посочи, че предмет на проверка настоящата касационна
инстанция е обжалваното решение на въззвния съд, а не ЕФ и правомощията на АСВТ
са тези по чл. 221 от АПК, а не по чл. 168 от същия, доколкото касаят решението
на ВТРС.
Воден от така
определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.
С обжалваното
решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш К № 6077891
на ОДМВР – Велико Търново (ЕФ), с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 50.00 лева на Н.А.Н. ***.
За да постанови този
правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 23.06.2022 година в 12.14
часа в обл. Велико Търново, община В. Търново, на ПП-I-4
/София – Варна/ при километър 133+490 в посока към град Варна със стационарна
видеорадарна система е заснет лек автомобил „Опел Зафира“ с регистрационен
номер ***, движещ се със скорост от 80 км/час при въведено ограничение за този
участък с пътен знак В26 от 60 км/ч. Изготвен е снимков материал. Преглед на
заснетото нарушение е извършен на 28.06.2022 г. от мл. автоконтрольор, Сектор
„Пътна Полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново, който направил и справка за
собствеността на автомобила – на дружеството „НКОМ“ ЕООД. След приспаднат
толеранс от
В законния срок
фишът е оспорен пред ВТРС, който го е потвърдил като незаконосъобразен.
Въззивният съд е приел, че ЕФ съдържал всички изискуеми реквизити по чл. 189,
ал.4 от ЗДвП, намерил е, че от доказателствата по делото също може да се
направи извод за местонахождението на пътния участък на процесния автомобил и
факта, че засечената скорост е негова.
Като е стигнал до
този извод въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият състав
намира, че изводите на районния съд съответстват на доказателствата по делото и
на приложимото право. Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е
достигал до правилен извод за законосъобразността на НП, като касационният
състав споделя изложените съображения, а доколкото възраженията, поддържани
пред настоящата инстанция в пълнота преповтарят коментираните вече от районния
съд, те не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се
препрати към тях.
Единственото
възражение на касатора и пред АСВТ е, че на снимковия материал към ЕФ се
виждали 3 автомобила, което правело неясно чия е засечената скорост – на кой от
тях. Принципно е вярно, че на снимката се виждат 3 автомобила, но два от тях са
в лявата лента на пътя и се движат в посока към гр. Велико Тръново, а в дясната
лента, с посока на движение към гр. Варна, има само един автомобил и той е този
на касатора. Видно и от описателната част на ЕФ, и от снимковия материал към
него на л. 6-8 от въззивното дело е (горе, тъмно поле с текстова част), че
камерата снима в „посока Е, страна дясна“ – в дясната страна на заснетия пътен участък
има само един автомобил и той е процесният, поради което няма съмнение чия е
отчетената скорост. Предвид горното, всички изводи на съда за доказаност на
нарушението се споделят от касационната инстанция и не се налага да се
преповтарят.
В заключение,
касационният състав намира, че при постановяване на процесното решение законът
е приложен правилно. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в
касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от
гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 473/17.11.2022 г. по нахд №
1231/2022 г. на ВТРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.