№ 668
гр. Русе, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520106625 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД срещу Х.
И. Х., в която се твърди, че ответникът е потребител на електроенергия по
смисъла на §1, т. 42 от Закона за енергетиката, с клиентски № ***, абонатен
№***, с адрес на обекта с. ***, Пивница. Потребителят на енергия е краен
клиент, който купувал енергия от доставчик, предоставящ услуги от
обществен интерес по смисъла на Закона за енергетиката. Цената за достъп се
твърди, че е компонент от цената за електроразпределение и отразява правото
и възможността във всеки един момент клиентите да ползват предоставената
им мощност и задължението на „Електроразпределение Север“ АД да
осигурява същата без оглед на искания от други клиенти. Цената за достъп се
начислявала независимо дали в обекта е консумирана или не електроенергия
през съответния период и отразява правото и възможността във всеки един
момент клиентите да ползват предоставената им мощност и задължението на
„Електроразпределение Север“ АД да осигурява същата без оглед на
потенциални искания от други клиенти.
Твърди се, че на ответника за периода от м.юли.2021г. до м.юни.2022г.
1
са издадени две фактури за неплатени мрежови услуги на обща стойност
354,08лв. с включен ДДС. Поради неплащането им, ответникът дължал и
лихва за забава за периода от падежа на всяка една от фактурите до
20.10.2022г. За тези суми било депозирано заявление по реда на чл. 410 ГПК
по което било образувано ч.гр.д. № *** от 2022г. по описа на РС - Русе и
издадена заповед за изпълнение срещу ответника в полза на ищцовото
дружество, за главницата и лихвата по двете фактури.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение се моли съдът да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено задължението
на ответника към ищцовото дружество за сумите: 354,08лв. главница,
представляваща задължение за неплатена електроенергия и мрежови услуги
по 2 бр. фактури, издадени в периода от 11.07.2022г. до 13.07.2022г., както и
лихвата за забава за периода от падежа на всяка една фактура до 20.10.2022г.
в общ размер на 9,24лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и на
направените разноски в двете производства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се
наличието на облигационни отношения между страните. Твърди се, че
търговското качество на ответника е заличено поради факта, че същият не се
е пререгистрирал в срок до 31.12.2011г., както и заради това, че обекта,
посочен от ищеца - Пивница в с. *** не била негова собственост, а на
Потребителна кооперация “Сеяч“ с. ***, който от много години не бил
стопанисван от ответника. От прекратяването на неговата дейност като
едноличен търговец до 2022г. същият не е имал каквито и да е било
отношения с ищцовото дружество за процесния имот. Едва през м.юни.2022г.
получил заповед за изпълнение за дължими суми към дружеството по ч.гр.д.
№ 2872 от 2022 г. Помолил своята снаха Б. И.а да извърши необходимите
проверки и чрез нея извършил плащане към ищеца по 12 фактури, издадени в
периода м.август.2020г. - м.май.2021г. На 27.06.2022г. И.а като
пълномощник на ответника подала искане, което било приложено към
исковата молба и е заплатила 45,16лв. по фактура от 27.06.2022г., с което
ответникът приел, че отношенията между страните са уредени. През
2
м.ноември 2022г. отново получил Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***/2022г. на Районен съд – Русе, което наложило отново да се извършат
проверки за отношенията между страните и дължимите от него суми на
дружеството. Тогава узнал за процесните две фактури. Оспорва изцяло да са
му предоставени услуги за периода по тези фактури, както и че са налице
предпоставки за подобен вид претенция от страна на дружеството. Липсвали
доказателства за това каква мощност е била заявена за процесния имот, от
кога и от кое лице. Счита, че от негова страна не е дължимо заплащане на
мрежови услуги за този имот.
Ответникът твърди, че на 22.06.2022г. е заплатил фактура от
30.09.2020г. на стойност 19.00лв. за възстановяване на захранването, въпреки
че не бил уведомяван за неговото прекратяване, нито бил подавал искане за
неговото възстановяване, което било в нарушение на чл. 20 от Общите
условия на дружеството, а счита че чл.21, ал.1 от Общите условия на
договорите за присъединяване към електропреносната мрежа на ищеца се
явява неравноправна клауза на основание чл. 143 от Закона за защита на
потребителите. Поради това счита, че платената от него сума от 19,00лв. е
платена без основание. Също без основание била платена и сумата от 45,16лв.
по фактурата от 27.06.2022г. доколкото прекратяването на присъединяването
към електроразпределителната мрежа следвало да е безплатно. Поради това
моли в условията на евентуалност, ако съдът приеме предявеният иск за
основателен да се извърши прихващане с платените от него две суми 45,16лв.
и 19,00лв., като платени без основание.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че ЕТ „Х. И. Х.-ХХ“, представляван от ответника
Х. И. Х. се е намирал в облигационни отношения с дружеството доставчик на
електроенергия за имот в село ***, обл. Русенска, представляващ „Пивница“,
за който обект има разкрити клиентски № ***, абонатен №*** в ищцовото
дружество.
На 27.06.2022г. в ищцовото дружество е депозирано искане от
пълномощник на ответника за прекратяване на договорните отношения между
страните считано от 30.06.2022г., „поради прекратяване дейността на
фирмата и прекратяване на договора за наем“.
3
С констативен протокол от 30.06.2022г., служители на ЕРП Север са
преустановили захранването за процесния обект в село *** – Пивница, като
са демонтирали уреда за измерване (електромера), като в протокола са
записали неговите показания и характеристики. В частта от протокола за
технически данни е посочено, че предпазителя за обекта е тип „автоматичен
3х63А“ и се е намирал на стълб или стойка извън имота.
Ищцовото дружество е претендирало от ответника плащане на две
фактури – с №**********/11.07.2022г. на стойност 346,32лв. с ДДС, в която
сума според приложенията към фактурата представлява сбора от дължимите
суми за мрежови услуги - достъп средно/ниско напрежение (предоставена
мощност по броя дни) за периода месец юли 2021г.- част от месец юни 2022г.
вкл. и фактура с №********** от 13.07.2022г. на стойност 7,76лв. с ДДС,
представляващи цена за мрежови услуги за месец юни 2022г.
Представени са по делото два фискални бона, издадени от ищцовото
дружество, с които е удостоверено заплащането от ответника по клиентски
№*** на сумата от 45,16лв. на 27.06.2022г. и на сумата от 19,00лв. на
22.06.2022г.
Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе и срещу
ответникът е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата от 354,08лв. дължима главница за предоставени мрежови услуги по
горепосочените две фактури, 9,24лв. обезщетение за забава за периода
18.07.2022г. – 20.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 02.11.2022г. до окончателното заплащане, както и 75лв.
разноски за заповедното производство.
Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника и на осн. чл.
415, ал.1 т.1 ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване на
установителен иск за претендираното вземане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства и изразеното от
страните становище по делото дава основание да се приеме, че не е спорно, че
4
между тях е възникнало облигационно правоотношение във връзка с
доставянето на електрическа енергия за посочения имот в село ***, обл. Русе,
с предназначение „Пивница“ за който имот в ищцовото дружество има
разкрити клиентски ***, абонатен №***. Независимо, че титуляр на
откритата партида за имота и първоначално страна в договорните отношения
е бил ЕТ „Х. И. Х. ХХ“, то след неговото заличаване правата и задълженията
му по възникналите облигационни отношения следва да се упражняват от
физическото лице, което единствено е загубило качеството си на търговец. ЕТ
и физическото лице не са различни правни субекти, поради което
възраженията на ответника основани на загубеното му търговско качество не
биха могли да бъдат основание за недължимост на претендираните суми по
процесните фактури. Още повече, че съгласно чл. 17, ал.3 от ОУ на
Договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД потребителят (клиентът) има задължението да съобщи на
дружеството в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по
чл. 12, ал.1 от ОУ, включително и за всяка промяна в собствеността относно
обекта в който се предоставя електрическа енергия. В случая няма
доказателства, че ответникът е съобщил за дерегистрацията на ЕТ, за
преустановяване на дейността му, включително и за стопанисването на
процесния обект (ползван от него като наемател) и да е поискал да бъде
отразена тази промяна в ищцовото дружество, или пък да е поискал промяна
(прим. при смяна на предназначението на имота в битово) или прекратяване
на договорните отношения във връзка с доставката на електрическа енергия
за процесния обект преди 27.06.2022г., когато е депозирал чрез пълномощник
искане за това. Последното на практика представлява извънсъдебно
признание на ответника, че до посочената в искането дата – 30.06.2022г.
същият е имал качеството „клиент“ на ищцовото дружество и потребител на
доставяни от него услуги и като такъв дължи заплащане на предоставените му
услуги.
След приетото решение Ц-29 от 01.07.2020г. на КЕВР са утвърдени
нови цени за клиенти на „Електроразпределение Север“ АД (ЕРП Север) за
достъп и пренос на електроенергия през електроразпределителната мрежа,
като цената за достъп до нея се дължи от всички клиенти, присъединени към
нея и независимо от реалното ползване на електрическа енергия.
Предвиденото заплащане на „такса“ достъп до разпределителната мрежа
5
отделно от цената на потребената електроенергия е предвидено от месец юли
2020г. за небитовите клиенти на ЕРП Север (какъвто се явява и процесния
обект) и e 0,02053 лв./kW/ден (стр. 75 от решението). Таксата представлява
нов начин за ценообразуване на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа“ в съответствие с предоставената и реално
необходима мощност. Новият начин на ценообразуване отразява както
възможността във всеки един момент клиентите да ползват предоставената
им мощност, така и задължението на ЕРП Север да осигурява същата без
оглед на потенциалните искания от други клиенти. Заплащането на тази такса
е независимо от реалното потребление на електрическа енергия от клиента.
Т.е дължимостта предполага наличието на действащи облигационни
отношения между страните, както и реално предоставяне на услугата от
електроразпределителното дружество на клиента, т.е. последният във всеки
един момент да може да потреби енергия със заявената мощност.
В случая, с оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че
ответникът е бил клиент на дружеството в процесния период от месец юли
2021г. до месец юни 2022г. вкл. Мощността, с която е бил присъединен
процесния обект се установява от вида на предпазителя, описан в
констативния протокол за преустановяване на захранването – 3х63А.
Съобразявайки големината на тока, за който е предназначен предпазителя
(при по-висок би изключил) с помощта на закона на Ом и съобразявайки, че
мощността е функция на тока и напрежението, би могло да се изчисли и каква
е била присъединената мощност на процесния обект (което би могло да се
извърши и със специализиран софтуер, за което не са нужни специални
знания), съответно и каква е дължимата за достъп такса според решението на
КЕВР. Присъединената мощност в случая е по 13 kW на всяка една от трите
фази или общо 39 kW/ден, колкото е и отразеното във процесните фактури.
Умножена по броя на дните за съответния месец тази мощност, а след това и
по определената от КЕВР цена се получава стойността претендирана по
фактурите. Претендираната цена за достъп на небитови клиенти (0,2073лв.
без ДДС) е изцяло съобразена с актуалните приети от КЕВР цени за
процесния период (след 01.07.2021г.) – Решение Ц-27 от 01.07.2021г.,
посочени на стр. 85 от същото. Поради това изцяло неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на ответника, че с това решение
е отпаднало изискването за начисляване на таксата достъп. На стр. 3 (32 от
6
делото) от отговора на исковата молба, процесуалният представител е
цитирал приетите от Комисията цени, които не се отнасят за небитови
клиенти какъвто е ответникът.
По изложените съображения исковата претенция следва да се приеме
за изцяло доказана по основание и размер, включително и в частта относно
претендираното обезщетение за забава.
По направеното от ответника в условията на евентуалност възражение
за прихващане с недължимо платени суми по два представени фискални бона:
видно от съдържанието на последните, същите са издадени във връзка със
задължения на ответника по друг клиентски номер - №*** и друг адрес – с.
***, ул. ****. Също така във фискалния бон за възстановяване на захранване
(за 19 лв.) е посочен номер на електромер: ***, който не съвпада с номера на
електромера за процесния обект, посочен в Констативния протокол за
демонтажа му – **. Липсва каквото и да е основание, за да се приеме, че
платените от ответника две суми са във връзка с правоотношението му по
повод процесния обект „Пивница“, за да бъде разискван въпросът дали са
били дължимо платени или не. Поради това възражението за прихващане
следва да бъда оставено без уважение, по който въпрос съдът дължи
произнасяне и в диспозитива на съдебното решение съгласно чл. 298, ал.4
ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски за
настоящото производство в размер на 75лв. заплатена държавна такса и
480лв. адвокатско възнаграждение или общо 555лв., както и разноските за
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. в размер на 75лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. И. Х., ЕГН********** с
адрес село ***, община Иваново, обл. Русе, **** дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, сумата от 354,08лв. - главница за
предоставена услуга достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност за периода месец юли 2021г. до месец юни 2022г.
7
включително по фактури с №**********/11.07.2022г. и №**********, ведно
със законната лихва считано от 02.11.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 9,24лв. обезщетение за забава по посочените фактури считано
от 18.07.2022г. до 20.10.2022г., за които суми е издадена Заповед
№***/03.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд - Русе.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на Х. И. Х.,
ЕГН********** срещу „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД с ЕИК103533691 с
платени от него суми от 45,16лв. по фискален бон от 27.06.2022г. и 19лв. по
фискален бон от 22.06.2022г. като неоснователно.
ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН********** с адрес село ***, община
Иваново, обл. Русе, **** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД с
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258 сумата от 555лв. разноски за настоящото производство и
сумата от 75лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г.
по описа на Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8