Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София ….. . г.
Софийски Градски съд – Наказателно отделение, 1-ви въззивен състав в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретар Гаджева и с участието на прокурора Димитров, като разгледа докладваното от съдия Николов ВНОХД № 3140 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда от 26.02.2018г. по НОХД №20571/2015г. Софийски Районен съд –НО, 109 състав е признал подсъдимата Я.Х.Д. за невиновна в извършване на престъпление по чл.212, ал.1 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест и писмено допълнение към същия от представител на СРП, в които се излагат доводи, че неправилно първостепенният съд е оправдал подс. Я.Х.Д.. Излагат се съображения, че от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите В.С., М.С., И.Т., Т.Л., Б.Н., К.Н., Й.М., Т.Г.и Д.Б., както и от приетата графическа експертиза, се установява по категоричен начин, че подсъдимата Д. е автор на престъплението по чл.212, ал.1 от НК. С протеста и писменото допълнение към него се моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимата Я.Х.Д. за виновна в извършване на престъплението по чл.212, ал.1 от НК, за което е предадена на съд.
Пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста и моли той да бъде уважен като основателен.
Адв.С. –защитник на подсъдимата Я.Х.Д., моли протеста да бъде оставен без уважение. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна.
Подсъдимата Я.Х.Д. моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
За да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Я.Х.Д. сключила трудов договор №102/27.03.2013г. с „И.А.М.” АД в качеството си на служител на длъжност „отговорник, спомагателни дейности” (мениджър развитие) и на 01.04.2013г. постъпила на работа в дружеството. Била е запозната с длъжностната характеристика за „отговорник, спомагателни дейности”, според която в основните отговорности, присъщи за длъжността се вменява да спазва действащите правила и процедури - раздел III, т. 1. Част от същите са процедура „Продажба на кредитни продукти” и процедура „доставка на кредити” към май 2013г.
Според същите процеса по отпускане на паричен заем започва с директен контакт между потенциалния клиент и кредитния консултант - представителят на дружеството, който осъществява контакт с клиентите. При срещата кредитният консултант презентира заемните продукти на дружеството и разяснява условията за отпускането на кредитна сума. На потенциалния клиент, проявил интерес към продуктите на дружеството, се предоставя задължително стандартен европейски формуляр (СЕФ) по смисъла на чл. 5, от Закона за потребителския кредит. След опознаване с информацията в СЕФ и в условията на валидно формирана воля, клиентът
отправя писмено волеизявление до дружеството, оформено като предложение за сключване на договор за паричен заем от негова страна. Предложението за сключване на договор за паричен заем представлява писмен документ по утвърден образец, в който кредитния консултант попълва информацията предоставена от клиента като лични данни, размер на исканата сума, срок на погасяване, както и данни на трето лице - лице за контакт, което може да бъде роднина по права или съребрена линия, съпруг/а, колега, и предоставя копие от личната си карта, което следва да бъде заверено и подписано от него с текст „Вярно с оригинала”. От тук нататък задължение на кредитния консултант е да информира служителите в съответния регионален офис, да представи подписаното от потенциалния клиент Предложение за сключване на договор за паричен заем и да изрази в писмен вид становище относно контакта с потенциалния клиент. Задължително второ по ред становище относно кредита давал служителя, към чиито екип се числи кредитния консултант „отговорник спомагателни дейности”, а при негово отсъствие съответния „офис мениджър” (РМ). Тази информация преминавала през кредитния отдел и той чрез въвеждане на данни в скоринг система, опеделяща кредитоспособността на клиента, вземал окончателно решение за отпускане на сумата.
На 29.05.2013г. е съставено предложение за сключване на договор за паричен заем за заемател свидетеля В.Л.С.от гр.Петрич и лице за контакт свидетеля Й.Р.М.. На същото е попълнен индивидуален код 70220 отговарящ на кредитен консултант М.С.. Не е установено по делото кое лице е попълнило документа, но същият е изготвен без знанието на свидетеля С.. Последният никога не е кандидатствал за кредит в „И.А.М.” АД. Свидетелят Самарджиев не е участвал в съставянето на въпросното Предложение за сключване на договор за паричен заем.
Предложението за сключване на договор за паричен заем е въведено чрез системата „EASYWEB” с код на служителя подсъдимата Я.Х.Д.. Онлайн - системата „ EASYWEB” кореспондира с единната информационна система на дружеството „Е-check”. За достъп в „EASYWEB” на съответния кредитен консултант е било необходимо да попълни своето ЕГН и кодът, под който осъществява дейност, след което да се визуализира форма на предложението, в която се попълват всички полета. След като предложението за паричен заем бъде качено през „EASYWEB”, то се визуализирало в единната система „Е- check”, а самата кредитна форма в „EASYWEB” се нулирала. Според снимката от електронната система на дружеството въпросният кредит е качен на 29.05.2013г. в 12: 12 часа за разглеждане, като в 12:18 часа подсъдимата Д. е извършила смЯ.на личен финансов съветник - кредитен консултант и го е прехвърлила на М.С.. Не е установен първоначален финансов съветник.
Предложението за сключване на договор за паричен заем е разгледано от кредитния съвет, който е дал положително становище. Изготвени са документите по кредита - Договор за паричен заем „Easy Credit” №1847375- 29.05.2013г. и Запис на заповед от 29.05.2013г., които са предоставени на касиера свидетелката Т.Л.. Същата на 29.05.2013г. ги е представила на „отговорник, спомагателни дейности” подсъдимата Д., заедно с исканата по кредита сума от 700 лева, за да ги представи на кредитоискателя, който след подписване на договора и записа на заповед, да получи сумата, а подсъдимата Д. да върне на касиера подписаните документи.
Подсъдимата Д. се подписала в регистъра за касовите операции за получаване на сумата и взела документите. Сумата не представила на свидетеля С., като на следващия ден - 30.05.2013г. отчела на касиера Л.Договор за паричен заем „Easy Credit” № 1847375-29.05.2013г. и Запис на заповед от 29.05.2013г., на които е придаден вид, че са подписани от кредитоискателя за „заемател/възложител” в договора и за „издател” в записа на заповед.
Подсъдимата Д. отчела три пълни месечни вноски всяка от по 39, 69 лева и една частична от 0, 93 лева, отразени в седмичните отчети за паричните постъпления от 06.06.2013г., от 13.06.2013г., от 26.06.2013г., след което престанала да заплаща месечни вноски по кредита за свидетеля С..
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно въззивният съд отново да излага такава / виж. Реш. № 250 от 16.10.2014 г. по н. д. № 640/2014 г., н. к., 1 Н. О. на ВКС; Реш. № 131 от 02.06.2015 г. по н. д. № 341/2015 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/. Същата се установява по категоричен начин от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на НПК доказателства, доказателствени средства, както и способи за доказване.
Първостепеният съд в съответствие с изискванията на доказателственото право е подложил на задълбочена оценка събраната пред него доказателствена съвкупност, включваща: показанията на свидетелите Т.В.Л., М.К.С., В.Л.С., И.М.Т., Б.А.Н., К.К.П.- Н., Й.Р.М., Т.А.Г., Д.И.Б.; писмените доказателства- договор за паричен заем „Easy Credit” №1847375-29.05.2013г., запис на заповед от 29.05.2013г., предложение за сключване на договор за паричен заем от 2013г., ксерокопие от лична карта с титуляр В.Л.С.№*********, договор за пръчка, изработка и реклама между „И.А.М.” и М.К.С. от 12.04.2013г., покана за доброволно изпълнение от 03.09.2013г. до В.Л.С., извлечение от регистъра за касовите операции от 30.05.2013г., седмичен отчет за паричните постъпления от 06.06.2013г., от 13.06.2013г., от 26.06.2013г., справка за съдимост, намиращи се по досъдебно производство № ЗМ 15100/2014г. по опис на 09 РУ СДВР, писмо от БТК ЕАД per. №19537/30.11.2016г., писмо от „И.А.М.” АД изх. №Вх-665/17.01.2017г. с приложенията към същото процедура „Продажба на кредитни продукти” към май 2013г., процедура „доставка на кредити” към май 2013г., трудов договор на Яна Х.Д. №102/27.03.2013г., длъжностна характеристика на същата, заповед №ДН-42 от 06.08.2013г. за образуване на дисциплинарно производство срещу подсъдимата Д., заповед № 189/03.09.2013г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на подсъдимата Д., констативен протокол от 02.08.2013г. с приложения 1 и 2 към него, констативен протокол от 12.08.2015г. с приложение 1 към него, стандартен европейски формуляр, извлечение от електронна система, писмо от „И.А.М.” АД изх. №Вх-166/11.05.2017г., изх. №В.-401/11.08.2017г., регистър на касовите операции - върнат на 09 РУ СДВР по изрично тяхно искане със съдебно определение от 26.02.2018г., справка за съдимост за подсъдимата; както и способите –съдебно графическа експертиза изготвена и приета в хода на първоинстанционното съдебно следствие.
Първоинстанционният съд в мотивите към постановения от него акт е обсъдил процесната доказателствена съвкупност, като въззивният съд не намира за необходимо отново да я обсъжда, тъй като с протеста и писменото допълнение не се оспорва приетата от контролирания съд фактическа обстановка, а направените въз основа на нея правни изводи за съставомерността на осъществената от подсъдимата деятелност.
Престъплението по чл.212 ал.1, вр. с ал.3 и ал.4 от НК е съставно, включващо два акта – използването на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ, чрез който се въвежда в заблуждение конкретно физическо лице, упражняващо фактическа власт върху вещи /движими или недвижими/, предмет на престъплението / в конкретния случай пари/. Деецът въздейства върху измаменото лице чрез особеното средство – неистински или преправен документ или такъв с невярно съдържание, у което се формира невярна представа относно правното основание за дадено имуществено разпореждане и в резултат на което това лице се разпорежда с дадено имущество. Т.е. актът на имуществено разпореждане следва да е станал в следствие на заблуждението на разпоредилото се физическо лице.
Правилно първоинстанционният съдебен състав е приел, че описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически дадености очертават рамката на предмета на доказване по делото.
В обвинителният акт се твърди, че документите които са ползвани от подсъдимата като средство за извършване на престъплението са: Договор за паричен заем „Easy Credit“ № 1847375/ 29.05.2013 и запис на заповед, издадена на 29.05.2013 г.
Тези два документа все още неподписани, както обосновано е приел първата инстанция, са били дадени от свидетелката Т.Л. на подсъдимата на 29.05.2013г., заедно със инкриминираната сума от 700 лева, за подписване от кредитополучателя, като последната ги е върнала на Т.Л. подписани, на дата 30.05.2013г. Следователно, напълно правилен и законосъобразен се явява изводът на първата инстанция, че тези два документа в конкретния случай не могат да бъдат средство по смисъла на чл. 212,ал.1 от НК, за извършване на процесната инкриминирана деятелност.
На следващо място, лицето, което се твърди, че е въведено в заблуждение- Т.Л., не се установи от събраната в хода на съдебното следствие доказателствена маса, да е имало разпоредителна власт върху ощетеното имуществото на "И.А.М." АД.
И тук отново въззивният съд намира за законосъобразен извода на първата инстанция, че от доказателствата по делото се установява, че в настоящият случай кредитен съвет е взел решение за отпускането на инкриминираната парична сума, а не свидетелката Т.Л., поради което в настоящата казуистика последната не е предмет на престъплението, т.е. не се явява физическото лице, което се въвежда в заблуждение.
Тъй като с оглед очертаната с обвинителния акт рамката на предмета на доказване по делото, съобразно която свидетелката Т.Л. е лицето което се твърди да е било въведено в заблуждение, то съдът е в невъзможност да признае за виновна подсъдимата в извършване на престъпление по чл.209,ал.1 от НК, а именно че е въвела в заблуждение свидетелката Т.Л..
Що се отнася до доводът в протеста и допълнението към него, че първоинстанционният съд е следвало да признае подсъдимата за виновна за престъпление по чл.206 от НК, въззивният съд намира за изцяло неоснователно.
Разликата между измамата и обсебването е, че при обсебването чуждото имущество попада на правно основание у дееца да го владее или пази, докато при измамата фактическата власт върху това имущество се получава въз основа на измамливо формирано или поддържано заблуждение.
При така дадената в обвинителния акт фактическа конструкция на обвинението, за извършено престъпление по чл.212,ал.1 от НК -документна измама, въззивният съд счита за недопустимо да признае подсъдимата за виновна за извършено престъпление по чл.206 от НК, тъй като липсват в обвинителния акт фактически твърдения описващи от обективна и субективна страна състава на обсебването.
В конкретния случая, за оправдаването на подсъдимата единствена вина има държавното обвинение, поради неправилно възприетата от него и възпроизведена в обвинителния акт фактическа конструкция на изпълнителното деяние и един от непосредствените предмет на престъплението, а именно твърдения за използването на документи, които се установи, че не са послужили като средство за въвеждане в заблуждение, както и посочване на конкретното заблудено лице, което също се установи, че няма разпоредителна власт върху инкриминираното имущество.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.02.2018г., постановена по н.о.х.д. № 20571/2015г. по описа на Софийски районен съд, НО, 109 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.