Р Е Ш
Е Н
И Е
№ 260331
гр. Пловдив, 05.02.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав, в публично заседание на четеринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7065 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ж.К.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. И. Н., против И.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която е предявен главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
страните имали връзка и поддържали интимни отношения, като известен период от
време са живели заедно и взаимно се опознали, включително кой с какви
материални възможности разполага. Ищцата пътувала за сезонна работа в сферата
на туризма до Г. от 2008г., а ответникът имал сервиз за гуми в гр. П.. Ищцата
твърди, че ответникът имал желание да
развие бизнеса си, за което се нуждаел от средства и я помолил за заем от около
10 000 лева. Същата се съгласила да му предостави сумата от 5000 евро, но
след като замине за летния сезон през 2017г., като имала възможност да му
превежда всеки месец по 1000 евро, докато достигне обещаната сума. Ответникът се съгласил с начина на получаване на заемната сума, като
страните се съгласили връщането на сумата да стане в срок до една година и
половина от получаването на последния превод. Ищцата извършила пет банкови
превода от по 1000 евро на дати : 01.06.2017, 05.07.2017, 03.08.2017,
11.09.2017г. и 23.10.2017г. от своята
лична сметка открита в „Б. П.“ – Г. по банкова сметка *** „Б. П. Б.“ АД, като
при извършване на преводите не била изписала като основание „заем“. Съгласно
уговорения между страните срок падежът на връщане на сумата настъпил на 23.03.2018г.
Ищцата твърди,
че през пролетта на 2019г. започнала да подканя ответника да й върне сумата от
5000 евро, като първоначално се оправдавал с трудности в бизнеса и че имал
други големи разходи, а в последствие се стигнало до разпадане на връзката им в
края на пролетта.
С оглед
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 5000 евро – представляваща заем, предоставена на
ответника с пет банкови превода от по 1000 евро на дати: 01.06.2017 г.,
05.07.2017 г., 03.08.2017 г., 11.09.2017 г. и на 23.10.2017 г., като в случай,
че съдът не приеме, че между страните е имало заемно правоотношение, то при
условията на евентуалност, ищцата претендира връщане на сумата като получена
без правно основание. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че с ищцата до средата на 2018г. са поддържали интимни
отношения и са живеели заедно на съпружески начала. Същата пътувала за сезонна
работа в Г., в това число и лятото на 2017г. Твърди, че никога не се е
интересувал от финансовите й възможности, както и че никога не е изпадал във
финансови затруднения и не е молил ищцата за финансова помощ под каквато и да е
форма. Когато ищцата се върнала през м. ноември 2017г. от Г., му казала, че тъй
като в Г. действат ограничения за теглене на пари в брой, както й за изнасяне на пари в брой
нямало как да си ги донесе в Б. и затова по време на престоя си извършила
съответните пет банкови превода по сметка на ответника. Твърди, че веднага след
завръщането й в Б. е върнал сумата на ищцата в размер на 5000 евро, в брой,
като предвид добрите отношения между тях не е искал разписка за връщане на
сумата.
Моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на
направените разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на
ответната страна - адв. Т. в писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
Между страните не е налице спор относно факта, че същите
са живеели съвместно през определен период от време, както и че ищцата е
извършила посочените в исковата молба пет банкови превода, всеки на стойност по
1000 евро или общо сумата от 5000 евро, с които е захранила банковата сметка на
ответника. Това се установява и от приетите като писмени доказателства по
делото пет броя извлечения от платежни нареждания за банкови преводи.
Ответника признава с отговора факта, че на посочените от
ищцата дати се е обогатил неоснователно със сумата от общо 5000 евро, но
твърди, че след завръщането на последната в Б. й е предал тази сума.
Като писмено доказателство е приета и разпечатка от
онлайн статия относно ограничителни мерки за движението на капитали в Г. от
29.06.2015г.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до
следните фактически и правни
изводи:
По иска с
правна квалификация чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД
При доказателствена тежест за
ищцата да установи твърдяното наличие на облигационна връзка основана на
договор за заем, същата не ангажира при условията на пълно и главно доказване
доказателства установяващи съществените елементи на договора. Установи се
единствено факта, че е превела на посочените дати сумата от общо 5000 евро на
ответника, който не отрича този факт. Не се установи обаче основанието на
извършените преводи, предоставянето на сумата в заем и поемането на задължение
за получателя да върне сумата, нито срок за това. По тези съображения
предявеният главен иск ще се отхвърли, като недоказан.
По предявения
евентуален иск:
Поради сбъдване на условието, под
което е предявен евентуалния иск, основан на института на неоснователното
обогатяване следва този иск да се разгледа.
За успешното доказване на този иск ищецът
следва да установи разместването на имуществени блага, което е лишено от
основание, както и че в резултат на същото ответната страна се е обогатила с
претендираната сума, а в същия размер е
налице обедняване в имуществената сфера на ищеца. В процесния казус страните не спорят, а и от
приетите писмени доказателства се установява, че ищцата е извършила посочените
в исковата молба пет банкови превода, всеки на стойност по 1000 евро или общо
сумата от 5000 евро, с които е захранила банковата сметка на ответника и същия
се е обогатил с процесната сума, която е постъпила в неговата имуществена
сфера. При твърдение на отрицателен факт от страна на ищеца- липса на основание
за превеждането на сумата, в тежест на ответника е установи наличието на
основание за това, в случай че излага такива твърдения. Ответната страна
основава своята теза на твърдението, че ищцата е превела сумата от общо 5000
евро по негова сметка, тъй като в този период съществувала забрана за пренасянето
на парични суми в Г. и след завръщането й в страната и преди завеждане на
исковата молба твърди, че предал сумата на ищцата в брой и не поискал разписка,
поради близките отношения с нея към онзи момент. Ответника не разполага и не
ангажира писмени доказателства за установяване на твърдението си, че е върнал
на ищцата сумата от 5000 евро.
Налице е
разместване на имуществени блага, което е лишено от основание и следователно
предявения евентуален иск, като доказан по основание и размер следва изцяло да
се уважи.
С оглед изхода
от спора и по аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищцата Ж.Х.. Същите
се констатираха от съда в размер на общо 1211,66 лева – заплатена ДТ в размер
на 391,66 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 820 лева, за същите е
представен списък и доказателства за реалната им направа и заплащането им
следва да се възложи в тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.К.Х., с ЕГН **********,
с адрес: ***, действаща чрез адв. И. Н., против И.П.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 79, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000 евро – представляваща заем, предоставен
на ответника с пет банкови превода от по 1000 евро на дати: 01.06.2017 г.,
05.07.2017 г., 03.08.2017 г., 11.09.2017 г. и на 23.10.2017 г., като недоказан
по основание.
ОСЪЖДА И.П.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Ж.К.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. И. Н. сумата
от 5000 евро /пет хиляди евро/,
получена без основание посредством пет банкови преводи от по 1000 евро на дати:
01.06.2017 г., 05.07.2017 г., 03.08.2017 г., 11.09.2017 г. и на 23.10.2017 г.
ОСЪЖДА И.П.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Ж.К.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. И. Н. сумата
от общо 1211,66 лева /хиляда двеста и единадесет лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните
за неговото изготвяне.
Препис от Решението да се връчи на
страните.
Районен съдия: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.