РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
2316/8.12.2022г.
Град
Пловдив, 08 декември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2493 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.Д.Ш., с ЕГН
**********,***, чрез адв.С.Н., против заповед за
налагане на ПАМ № 52-22-5697-000102
от 16.09.2022 г. на мл.
инспектор в сектор “Сигма“ към ОД на МВР – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. "б“ от ЗДвП –
временно
отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач , който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендират се разноските по
делото.
Ответникът – младши инспектор Г. П. в
сектор “Сигма“ към ОД на МВР – Пловдив, в нарочно становище се сочи, че оспорва
жалбата и моли съдът да отхвърлите като неоснователна, като потвърди
обжалваната заповед. Счита, че заповедта е издадени от компетентен орган, в
срок, липсват неясноти, които да водят до вътрешни противоречия и описаната
фактическа обстановка отговаря на истината. При евентуално уважаване на жалбата
прави възражение за намаляване на разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004
г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери.
Окръжна прокуратура –Пловдив не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок – жалбата е подадена на ръка в Административен съд
– Пловдив на 28.09.2022 г., а заповедта е връчена на лицето на 16.09.2022 г.,
на при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Процесната заповед е издадена на 16.09.2022 г., предвид това, че 16.09.2022
г. на жалбоподателят, в качеството му на водач МПС му е била извършена
полицейска проверка в 23:20 ч., в хода на която е отказал проверка за алкохол с
техническо средство. Съставен му е АУАН и са му издадени ЗППАМ и талон за
изследване, екземпляри от които са били връчени на нарушителя.
Пловдивският административен съд, въз основа на приетите за установени
факти и след служебна проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на основание чл. 169 АПК, счита
следното: По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ.
Описаните в АУАН № 367549 от
16.09.2022 г. фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по
установената от административния орган фактическа обстановка, не се
оспорва и от жалбоподателя.
Въз основа на събраните доказателства по делото съдът намира за
безспорна установената от писмените и гласни доказателства по делото фактическа
обстановка.
Съдът не споделя обаче
възраженията в жалбата относно неправилно издадената заповед.
По делото са представени заповед
№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР –
Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на министъра на вътрешните
работи е оправомощил в т.13. Полицейските органи от звената, осъществяващи
охранителна дейност по чл.14, ал.2, т.1 /патрулно-постава дейност/ или т.2
/териториално обслужване на населението/ от Закона за Министерството на
вътрешните работи в РУ и сектор СПС при ОДМВР- Пловдив, оправомощени със заповед на Директора на ОДМВР- Пловдив да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП и КЗг и да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по
чл. 171 от ЗДвП. Поради
това съдът намира, че процесната заповед за ПАМ е издадена от компетентен
орган.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и
се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. ПАМ по своя характер е
вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
Заповедта за прилагане на процесната мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез
препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на
административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, неоспорени от
визираното като нарушител лице, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи
се в управление на МПС, като при проверка водачът е отказал да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
От представените по делото доказателства, в това число и докладна на издателя на заповедта е видно, че
при извършената проверка е констатирано, че водачът силно миришел на алкохол,
поради което проверяващите са го поканили да се тества с техническо средство.
Водачът категорично отказал.
Твърди се от жалбоподателя, че кръвната му проба била извършена, когато
лицето не било управлявало автомобила. Следва да се посочи, че кръвната проба,
видно от представените талон за кръвна проба № 0064447 от 16.09.2022 г. е със
зададен час 23,40 на връчване на талона, като са дадени указания същата да бъде
извършена до 120 минути от връчването на талона. Няма спор, че жалбоподателят е
отказал да се тества с техническо средство, като е посочил това изрично с
големи букви в него. Същият обаче се е явил в сектор „Базова научно-техническа
лаборатория“ към ОД на МВР - Пловдив, съгласно изготвения протокол № 1812 от
19.09.2022 г. на 17.09.2022 г. едва в 2,00 ч за даване на кръвна проба, т.е.
извън установеното време, което на практика се приравнява на липса на дадена
кръвна проба. От представения протокол е видно, че установеното количество
алкохол в кръвната проба е 1,52 g/L.
Материалноправните предпоставки – отказ да се извърши изследване за
концентрацията на алкохол в издишания въздух с техническо средство и установено
количество на алкохол в кръвта чрез медицинско изследване /даване на кръв/ са
документално установени и се намират в една и съща правна норма. Налице са
фактическите и правни основания на две от хипотезите по
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ.
Според чл. 171, т. 1 б. "б", който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на отказ от
тестване и изследване от кръвна проба след посоченото време, съответно изследване
с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи, от които е видно, че установеното количество алкохол в кръвната
проба е 1,52g/L.
Според Съда са спазени административнопроизводствените правила при
издаване на обжалваната заповед, правото на защита на жалбоподателя не е
нарушено, поради което атакуваният индивидуален административен акт е
законосъобразен.
На последно място, настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка
/която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ
факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се
характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от
законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да
бъде приложена при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при
наличието на всички материално и процесуално правни предпоставки. Временното
отнемане на СУМПС препятства възможността за водача да управлява МПС по
пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение.
Предвид установените факти по делото съдът намира, че отмяната на процесната
ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени
процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми,
като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото не следва да се уважава претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Ш., с ЕГН **********,***, против
заповед за налагане на ПАМ № 52-22-5697-000102 от 16.09.2022 г. на мл.
инспектор в сектор “Сигма“ към ОД на МВР – Пловдив.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: