Гр. София,
04.07.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни
през две хиляди и деветнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при участието
на секретаря Поля Георгиева,, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.д.
№ 13103 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 358240/12.03.2018 г., постановено по гр.д.
№ 47118/2017г. на СРС, І ГО, 42 състав, е
признато за установено по отношение на „П.9.“ ЕООД,
че съществува вземане на СУ „К.О.“ в размер на 12 525.56 лв., представляващо стойността на консумативни разноски
за ел.енергия за периода 01.01.2015 г. – 27.11.2016 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска 04.04.2017 г., за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение, по ч.гр.дело № 21264/2017 г. по описа на СРС, 42
състав. С решението ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 450,51 лева, предсавляващи сторени
съдебноделоводни разноски за исковото производство и сумата от 250,51
лева, сторени съдебноделоводни разноски
за заповедното производство.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът„П.9.“ ЕООД, който
чрез пълномощника си адв. И., в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. По-конкретно се поддържа, че основанието на
претенцията не е доказано, неправилен е изводът на първоинстанционния съд за
това, че ответникът не е доказал, че е върнал наетия имот след прекратяване на
наемното правоотношение, необосновано е прието, че ответникът не е доказал
предаване на имота на наемодателя, за което действие били събрани гласни
доказателства – св.Василев, не са анализирани всички доказателства, сочещи на
предаване на имота на ищеца, неправилно не е допусната съдебно-техническа
експертиза досежно фактическата власт върху имота и нейното начало, не е
доказан размерът на претенцията. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено
и да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен. Моли евентуално да се
уважи насрещната искова претенция. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна - СУ „К.О.“ депозира в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писменотговор, скойто оспорва жалбата по изложените в него
съображения и моли решението да бъде потвърдено.
В
настоящото производство доказателства при условията на чл.266 ГПК не са
ангажирани.
Решението е валидно и допустимо
(чл.269, предл.първо ГПК). Преценявайки доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност
на решението (чл.269, предл.второ ГПК), становището на въззиваемия и
ангажирания доказателствен материал, Софийски градски съд намира следното:
Претенцията, предявена на основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК,вр. чл.236, ал.2, вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД, от СУ
„Св.К.О." срещу „П.9."ЕООД, е да бъде признато за
установено, че съществува вземане на ищеца в размер на 12 525,56 лв., представляващо
стойността на консумативни разноски за ел.енергия за периода 01.01.2015 г. –
27.11.2016 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане на вземането.
Ишецът твърди в обстоятелствената част
на исковата молба, че между страните е бил сключен на 24.11.2004г. наемен
договор, по силата на който ищецът като наемодател предоставил на ответника
като наемател за ползване площ от 1272 кв.м. за срок от три години, променян
впоследствие с анекси. Срокът на договора изтекъл на 24.11.2009 г., но
ответникът продължил да ползва имота, без да заплаща разходите за ел.енергия за
периода 01.01.2015 г. – 27.11.2016 г.
По делото е установено и страните не
спорят, че на 24.11.2004 г. са подписали
наемен договор № 410, по силата на който СУ „Св.К.О." като наемодател
предоставил на „П.9."ЕООД за срок от три години терен с площ от 1272
кв.м., а „П.9.“ ЕООД като наемател се съгласил да заплаща уговорената наемна
цена, както и да заплаща електрическа енергия по показанията от контролен
електромер до тридесето число на предходния месец. Наемният договор е бил
изменян некокократно с анекси и крайният му уговорен срок е бил 24.11.2009 г.В чл.15
от наемния договор наемателят се е задължил в срок от пет дни след прекратяване на договора да освободи заеманите площи
и да предаде същите на наемодателя с протокол опис, удостоверяващ състоянието им къммомента на предаването.
Със
заповед от 11.03.2015г. на ректора на СУ„Св.К.О." е обявено за спечелило
търга за отдаване под наем на заведение за хранене, прилежащ терен и автомивка
„Соле - 4"ООД, като тази заповед е последваща спрямо заповед от 24.07.2013
г.,с която за спечелил търга е определен „А.Г."ООД. По заявление на СУ
„Св.К.О." е издадена заповед за изпълнение срещу „П.9."ЕООД по ч.гр.дело № 21264/2017 г.
на СРС, 42 състав, за сумата от 12 525,56 лв.,представляваща консумативни
разходи за периода 01.01.2015 г. до 27.11.2016 г. С влязло в сила решение от
27.01.2017г., постановено по гр.д. № 70068/2015г. от СРС, 1 г.о., 48 състав, е
признато за установено по иск на СУ „К.О.“, че ответникът „П.9.“ ЕООД дължи на
ищеца за същия имот разходи за ел.енергия за периода 01.02.2013г. –
31.12.2014г. В това решение е прието, че наемният договор е прекратен на
25.02.2011г. по инициатива на наемодателя.
Спорен между страните е въпросът ползвал
ли е ответникът имота през исковия период 01.01.2015 г. – 27.11.2016 г. и
плащал ли е ел.енергия за този период. В тази насока в първоинстанционното
производсво са събрани показания на свидетели на двете страни. Св.Петрова е
служител на ищеца. Знае за наетия от ответника имот, който го ползвал дълго
време, има информация, че имотът не е предаден на университета, тъй като имало
нарочен ред за предаването му, не може да каже със сигурнност кога е освободен
имота, но знае, че помещението е освободено, но не е предадено. Св.В.познава
управителя на ответника и знае за наетия от дружеството имот, посещавал го е до
2011г., разбрал, че през м.февруари 2011г. дружеството вече не стопанисва
имота, констатирал, че персоналът е сменен, попитал и му отговорили, че имотът
вече не се стопанисва от дружеството.Запознал се със „собственика на фирмата“ и
като клиент започнал да посещава автомивката и ресторанта.
Прието
е неоспорено заключение на съдебно-счетодовна
експертиза, според което през исковия период при ищеца са осчетоводени 22
фактури, включени в справките - декларации по ЗДДС, като общият размер на
паричните суми възлиза на 12 525,56 лв., в счетоводството на ищеца няма данни
за извършени плащания, осчетоводената парична сума съответства на отчетите за
електрическа енергия по контролния електромер, в счетоводството на ответника
фактурите не са осчетоводени, не е ползвано право на данъчен кредит, в
счетоводството на ищеца има осчетоводен депозит от 4 066,13 лв., наличен по
сметката и невъзстановен на ответника.
При посочените данни
първоинстанционният съд е приел претенцията за основателна поради това, че
ответникът не е доказал предаването на имота съобразно т.15 от наемния договор.
Решението е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Безспорно между страните от 2004 г. е съществувало
валидно наемно правоотношение, по силата на което ищецът като наемодател е
отдал под наем на ответника като наемател конкретен недвижим имот. Наемният
договор е прекратен на 25.02.2011 г. За всеки наемател, включително и за
ответника в качеството му на такъв, съществува законово задължение след
прекратяване на наемния договор да върне вещта на наемодателя – чл.233, ал.1,
предл.първо ЗЗД, като връщането на наетата вещ по смисъла на посочения законов текст не е просто изоставяне на същата, а акт,предприет по инициатива на наемателя. В случая страните са се съгласили предаването на имота да стане с нарочен
протокол – опис със съответно съдържание. В случая липсват доказателства
ответникът - наемател да е предприел предаване на имота на ищеца по уговорения
в договора начин, като фактическите действия по напускане на имота / в какъвто
смисъл са показанията на св.Василев/не са достатъчни, за да се приеме, че
имотът е предаден на наемодателя.
След като имотът не е предаден от
ответника на ищеца, то за ответника съществува законово вменено задължение при
противопоставяне на наемодателя на ползването от наемателя, какъвто е
настоящият случай, наемателят да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор, вкл.да заплаща консумативите за имота, в т.ч. и ел.енергия – чл.236, ал.2
от ЗЗД. Безспорно е установено от неоспореното заключение на счетоводната
експертиза, както и от неоспорените фактури, представени от ищеца, че през
исковия период ищецът е заплащал електрическата енергия за имота, като това
плащане е отразено в неговото счетоводство. В този смисъл неоснователно е
оплакването на жалбоподателя за недоказаност на плащането на ел.енергията от
ищеца, респ.на размера на претенцията. Поради непредаването на имота по начина,
уговорен в договора и поради неплащане на консумативите за него под формата на
суми за ел.енергия, то платените от ищеца суми за ел.енергия следва да му бъдат
възстановени от ответника.
При постановяване на решението първоинстанционният съд законосъобразно не е
обсъждал направеното от ответника евентуално възражение за прихващанесъс
сумата от 13 771.20 лв., представляваща невъзстановен депозит по наемното
правоотношение, тъй като по отношение на същото вземане е постановено влязло в
сила решение от 27.01.2017 г.,
постановено по гр.д. № 70068/2015г. от СРС, І ГО, 48 състав, и въпросът за
дължимостта на депозита не може да бъде пререшаван въобще.
По изложените
съображения жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора претенцията
на въззиваемия за присъждане на разноски за въззивната инстанция е основателна,
но липсват доказателства такива да са направени, поради което не следва да му
бъдат присъдени.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 358240/12.03.2018 г., постановено по гр.д. № 47118/2017г. от СРС, І
ГО, 42 състав, вкл.в частта за разноските.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.