№ 914
гр. Сливен, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230102389 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от
ЗЗД и чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по ДОГОВОР ЗА
ПЕТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 597659 от 26.11.2021 г. със „Сити Кеш“ ООД.
Съгласно ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, същата трябвало да върне
сумата от 2479 лева, при сума на получаване 1000 лева, при лихва от 198,59 лева и
неустойка в размер на 1080,41 лева, при срок на кредита от 37 вноски.
Въз основа на чл. 11 от Договора, ищцата дължала неустойка с обезщетителен
характер в случай, че в срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи
обезпечение, изразяващо се в банкова гаранция или поръчителство на едно физическо лице.
В тази връзка на същата е начислена неустойка в размер на 10,80 лева.
Твърди се, че ищцата е погасила предсрочно задълженията си по ДОГОВОРА, като е
заплатила пълната сума от 2479 лева.
Счита се, че Договор за потребителски кредит № 597659 от 26.11.2021 г., е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на
чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката по чл.11 от Договора за
потребителски кредит, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Сключеният Договор за потребителски кредит е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в него не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично
1
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.
Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за
недействителност на Договор за кредит.
Наред с това твърди, че разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление
на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула.
Спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Наред с това, посочената годишна лихва в договора за потребителски кредит, не
било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този
начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната
разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било
пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се
заплащало от потребителя.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато
се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на ,добри
нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност
на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
подзащитния ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
В допълнение, неустойката по Договор за потребителски кредит № 597659 от
2
26.11.2021 г. била нищожна, тъй като последната била нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП. По този начин безспорно
се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това,
неустойката по Договор за потребителски кредит № 597659 от 26.11.2021 г. била нищожна,
тъй като последната била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни
по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
С неустойката по Договор за потребителски кредит № 597659 от 26.11.2021 г. в полза
на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение. В тази връзка, доколкото Договор за потребителски кредит №
597659 от 26.11.2021 г. е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на
чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по
кредита, то на основание чл.23 от ЗПК, ответното дружество следвало да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата от 1279лева.
Предвид изложеното се моли съда да приеме, че Договор за потребителски кредит №
597659 от 26.11.2021 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, се моли
съда да приеме, че неустойката по Договор за потребителски кредит № 597659 от 26.11.2021
г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Въз основа на изложеното, се моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди
„Сити Кеш“ ООД да заплати на ищцата сумата от 1279 лева, недължимо платена по
недействителен Договор за потребителски кредит № 597659 от 26.11.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата, а в условията на евентуалност се моли съда на основание чл.55 ал.1 от
ЗЗД, да осъди „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищцата сумата от 1080,41 лева, недължимо
платена неустойка по Договор за потребителски кредит № 597659 от 26.11.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото.
Моли се съда да задължи ответното дружество на основание чл. 190 от ГПК да
предостави справка за извършените плащания по Договор за потребителски кредит №
597659 от 26.11.2021 г.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, чрез
процесуален представител, в който се признава предявения иск за основателен и на
основание чл. 237 от ГПК се моли съда да постанови решение при признание на иска.
Твърди се, че съгласно чл. 26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части от договора не
влече нищожност на целия договор. Следвало да се вземе предвид, че прогласяване
нищожността на неуточнената клауза не обосновава нищожност на целите договори за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
3
Претендират се разноските по делото, тъй като с поведението си ответното
дружество не е дало повод за завеждане на делото.
Предвид изложеното се моли да бъде постановено решение при признание на иск,
като по отношение на разноските се приложи разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адв.
възнаграждение.
В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирано е
становище от процесуалния й представител, с което моли съда да се даде ход на делото в
негово отсъствие. Поддържа изцяло депозираната искова молба и приложените с нея
доказателства и искания. По същество моли съда да уважи предявените искови претенции,
като излага подробни съображения. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответното дружество „Стик Кредит“ АД, редовно призовано, не изпраща
представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
Между ищцата Й. С. С. и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за потребителски
кредит № 597659 от 26.11.2021 г. Съгласно договора кредитополучателят е следвало да
върне сумата от 2479 лева, при сума на получаване 1200 лева, при лихва от 198.59 лева и
неустойка в размер на 1080.41 лева, при срок на кредита от 37 вноски.
Въз основа на чл. 11 от Договора, ищцата дължала неустойка с обезщетителен
характер в случай, че в срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи
обезпечение, изразяващо се в банкова гаранция или поръчителство на едно физическо лице.
В тази връзка на същата е начислена неустойка в размер на 1496,88 лева.
От заключението на приетата и неоспорена по надлежния ред СИЕ се установява, че
сумата, заплатена от Й. С. по договора за кредит е в размер на 1578.75 лева, от които 1200
лева главница, погасена договорна лихва- 72.35 лева, погасена неустойка – 306.40 лева.
С определение в с.з., проведено на 28.11.2023 г., съдът е допуснал изменение на
предявеният осъдителен иск чрез намаляването му от сумата 1279 лева на сумата 378.75
лева , представляваща недължимо платена сума по недействителен договор и изменение на
евентуалния осъдителен иск чрез намаляването му от сумата 1080.41 лева на сумата 306.40
лева, представляваща недължимо платена неустойка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Безспорно се установи в производството, че между страните е сключен на 26.11.2021
договор за паричен заем в размер на 1200 лева.
Видно договора и от погасителния план по договора за кредит отпуснатата главница
е 1200 лева със срок на договора 37 месеца , месечна вноска по 67 лева или е следвало да
върне сумата 2479 лева.
4
Съдът намира , че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е
в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент
на разходите в размер на 49.87%.Този годишен процент на разходите е неточен и
заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителят да осигури
поръчител или банкова гаранция за обезпечение на договора.
Уговорената неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника
по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което
кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер
на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е
предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, като не е посочено реално ГПР. Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да
бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договорът за потребителски кредит е
недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и
не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.
Установи се от назначената и приета по делото СИЕ, че ищцата е погасила общо
сумата 1578.75 лева, от които 1200 лева главница, погасена договорна лихва- 72.35 лева,
погасена неустойка – 306.40 лева Ако се включи възнаграждението за неустойка, по ГПР ще
бъде в размер на 789.87 %.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност
на договор за потребителски кредит от 26.11.2021 г е основателен и следва да бъде уважен.
Основателен е и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо
от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК.
Безспорно се установи в производството , че ищцата е сключила договор за кредит с
ответното дружество на 26.11.2021 г., по силата, на който кредиторът е предоставил на
потребителя сума в размер на 1200 лева. Ищцата е погасила кредита със сумата 1578.75
лева.
Договорът за кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
договора за кредит не е посочен реалния годишен процент на разходите. По този начин
ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
5
посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.
Главницата по договора за кредит е в размер на 1200 лв., т.е., ще следва да бъде
уважен изцяло предявеният иск с допуснатото от съда изменение за сумата от 378.75 лв.
Предвид произнасянето по главния осъдителен иск, съдът не дължи произнасяне по
иска, предявен в условията на евентуалност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сторените разноски по делото в размер на 200 лева възнаграждение за вещо лице и
149.16 лв. заплатена държавна такса.
Ответното дружество следва да заплати на пълномощника на ищцата сума в размер
на 1137.60 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, претендирано от
адвоката, тъй като не надвишава минималните размери, предвидени в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е и
възражението да не му се присъжда отговорността за разноски, с оглед признаване на иска.
На първо място ищецът не е поискал решение при признание на иска, а освен това в
отговора на исковата молба се съдържа оспорване за това, че ищцата не е платила суми,
дължими за неустойка по договора за кредит, което е един вид оспорване на претенцията.
Освен това ответникът винаги дава повод за завеждане на дело, щом поддържа в правния
мир недействителен договор, по който събира вземания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Славянска“ № 29, ет.7,
представлявано от Н.П.П..и Й. С. С., ЕГН **********, от *****, че сключеният договор за
потребителски кредит № 597659 от 26.11.2021 г. е нищожен, като противоречащ на чл.26,
ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П.. ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. С.,
ЕГН **********, от ****на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23
от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 378.75 лв., представляваща, получена, без основание от
„СИТИ КЕШ“ ООД, по договора за паричен заем № 597659 от 26.11.2021 г. ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 13.06.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 349.16 лева.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
6
управление гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П.. ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Д. В. М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 1137.60 лв.
УКАЗВА на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П.. че могат да заплатят сумите
за държавни такси и адвокатско възнаграждение по следвана банкова сметка:*****,
ТИТУЛЯР адвокат Д. В. М. -клиентска сметка на основание, а дължимите суми на ищцата с
пощенски запис на адрес ****.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7