№ 637
гр. Разград, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330100897 по описа за 2021 година
Производството е по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Депозирана е искова молба от “Енерго-Про Продажби“АД, с която са предявени искове
срещу „Енерго – Про Продажби“АД срещу М. М. Т. за установяване, че ответникът дължи
на ищеца сумата 351,30 лв. главница, представляваща потребена и неплатена ел. енергия по
фактури за периода 20.08.2019 г. – 19.03.2020 г. и законната лихва от датата на заявлението,
както и сумата 22,44 лв. мораторна лихва за периода до 22.10.2020 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да
заплати направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че
ответникът е клиент на електроразпределителното дружество за имот с адрес с.Т.***** и че
отношенията между страните се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Продажби“АД, че ел. енергията е
ползвана в имота, че за нея са издадени фактури, но ответникът не е извършил плащания,
както и че за тези суми е искана от ищеца и издадена от РС Разград заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№1801/2020 г., която е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
В писмено становище ищецът е заявил, че част от процесните суми са платени, а именно
142,17 лв. главница и 10,89 лв. законна лихва.
Исковата молба е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му
особен представител счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че
ответникът не е страна в облигационно отношение, че няма доказателства дали му е
доставено такова количество енергия и по какъв начин е определено това.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
1
обстоятелства: Видно от представените по делото фактури за процесния период от
07.01.2018 г. до 06.03.2021 г. по партида с титуляр ищеца е начислено задължение за
заплащане на ел. енергия в размер на 351,30 лв.. Тази ел. енергия е за обекти с аб.
№********** и аб.№ ********** с адреси с.Т.***** и ул.“***.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.1801/2020 г. е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 351.30лв. главница за периода 20.08.2019г.-19.03.2020г. сумата 22.44лв.
лихва ведно със законната лихва, считано от 03.11.2020г. до окончателното изплащане на
вземането,както и сумата 25лв.-държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.26 НЗПП. Заповедта е връчена при условията на чл.47
от ГПК.
По делото са представени съответно фактурите с №**********/20.08.2019 г.,
№**********/ /20.09.2019 г., №**********/21.10.2019 г. , №********** /20.11.2019 г.,
№**********/20.11.2019 г., №**********/19.12.2019 г., №**********/19.12.2019 г.,
№**********/20.01.2020 г., №**********/19.02.2020 г. и №**********/19.03.2020 г. в
които са отразени конкретните показания за изразходваната ел. енергия. Тези показания са
отразени и в справка за потреблението през последните 36 месеца.
Видно от представеното извлечение /л.87/ на 28.07.2021 г. е извършено частично плащане.
Общите условия, с които е уредена продажбата на електрическа енергия, осъществявана от
ищеца са утвърдени с решение №ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР и са публикувани във в-к
„Репортер“ и в-к „Черно море“.
В масивите на Агенцията по вписванията няма вписвания и отбелязвани за процесните
имоти в с.Т.*** и ул.“***. По искане на ищеца е изискана справка от Община Разград, отдел
МДТ, в която е посочено, че данъчнозадължено лице за адреса в с.Т.**** е В. Й. Г., а имот с
адрес с.Т. ул.“*** не е записан в информационната система на отдел „Местни данъци и
такси“ на Община Разград.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените установителни искове за сумите 351,30 лв. и 22,44 лв. са допустими, тъй като
действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е
издадена заповед за изпълнение и същата е връчена в условията на чл.47 от ГПК, заявителят
да поиска съдебно установяване на вземането му по реда на общия исков процес, което
ищецът е напрали в законовия едномесечен срок.
Разгледан по същество, искът за установяване на задължението за заплащане на сумата
351,30 лв. се явява неоснователен и недоказан. Освен, че част от задължението е платено,
поради което на това основание част от иска е неоснователен, по делото няма представено
нито едно доказателство, от което да следва извод, че ответникът се явява собственик или
ползвател на имотите, респ. потребител по смисъла на чл.4 от Общите условия и като такъв
за него да е възникнало задължението да заплаща ползваната в тези два имота ел. енергия.
Обстоятелството, че ответникът има регистриран адрес на ул.***, установено служебно от
2
съда във връзка с призоваването, не го прави ползвател на имота и дори не създава
презумпция, че живее в този имот.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния такъв за
установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава, тъй като обезщетение
за забава е функция от основното задължение, чието съществуване не бе доказано.
Предвид неоснователността на исковете, ищецът няма право на разноски по делото.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс,
представляван от Пл. Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия за установяване на задължението
на М. М. Т., ЕГН **********, адрес с.Т., ул.*** за заплащане на сумата 351.30лв. /трста
петдесет и единлева и тридесет стотинки/ главница за периода 20.08.2019г.-19.03.2020г.
сумата 22.44 лв. /двадесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/ лихва ведно със
законната лихва, считано от 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които издадена заповед №3151/05.11.2020 г. по ч.гр.д.№1801/2020 г. по описа на Районен
съд - Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.
№1801/2020 г.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3