Решение по дело №2255/2020 на Административен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 410/17.03.2021 година, град Бургас,

 

            Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

 

           Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г. С., разгледа адм. д. № 2255/2020 година.

 

            Производството е по реда на глава деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

            Делото се разглежда за втори път от състав на АдмС – Бургас след като спорът е решен с решение № 239/14.02.2020 година по адм. д. № 1723/2019 година, а то е отменено с решение № 13560/03.11.2020 година по адм. д. № 4950/2020 година на Осмо отделение на ВАС.

            Жалбоподателят И.Ц.Д. с ЕГН ********** с адрес *** е обжалвала ревизионен акт (РА) № Р-02000218004881-091-001/23.04.2019 година, издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в НАП в частта, в която е потвърден с решение № 108/05.07.2019 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Бургас (ОДОП) при ЦУ на НАП (лист 3 – 6, 17 – 26 и 13 – 16).

            С потвърдената част от РА на жалбоподателя са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2015 година в размер на 532,42 лева – главница и 160,93 лева – лихва, както и за данъчен период 2016 година в размер на 976,63 лева - главница и 196,16 лева – лихва.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на потвърдената част от РА. Според жалбоподателя, напълно неоснователно ревизионният екип е провел производството по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК, защото в уведомлението по чл. 124 ал. 1 от ДОПК не е извършено позоваване на някой от изрично описаните особени случаи, а в ревизионния доклад (РД) не е извършено каквото и да е позоваване на обстоятелствата по чл. 122 ал. 2 от ДОПК. Оспорва се подхода на ревизионния екип в началото на всеки от процесните данъчни периоди да приема, че началното салдо на ревизираното лице за годината е с нулева стойност при условие, че във всеки от съответните предходни данъчни периоди е било установено положително салдо в паричния поток от приходи и разходи. Заявява се, че по този начин резултатите от ревизията са изопачени и в резултат на това, изводите в РА са неправилни. Допълнително се оспорва териториалната компетентност на един от органите по приходите, участвали в извършването на ревизията с довод, че той е служител на ТД – Варна на НАП и липсват доказателства за командироването му в района на ТД – Бургас на НАП, за извършване на ревизия на Д..

            Иска се отмяна на РА. Претендират се разноски.

            Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Представя преписката. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

            След преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът приема следното от фактическа страна.

            През периода 01.01.2012 - 06.04.2017 година (в който са включени и данъчни периоди 2015 – 2016 година, обект на РА) И.Д. е била омъжена за Р.Н.. Тя не регистрирана по ЗДДС.

            По данни от Търговски регистър, през процесните периоди Д. е била едноличен собственик на капитала на „Ивендинг" ЕООД с ЕИК ********* (регистрирано с капитал от 20 лева), съдружник и представляващ на „СИ 2015" ООД с ЕИК ********* (регистрирано с капитал от 2 лева), „Раклица 2015" ООД с ЕИК ********* (регистрирано с капитал от 100 лева) и „Бургас паметници" ООД с ЕИК ********* (регистрирано с капитал от 100 лева).

            От ревизионния екип е констатирано, че от 2014 година до 2017 година Д. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице.

            В хода на ревизията е извършена проверка относно подадени от Д. декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за всички данъчни периоди, включително и за 2015 – 2016 година, при която е установено, че от нея не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди.

            С ИПДПОЗЛ № Р-02000218004881-040-001/27.08.2018 година от ревизираното лицето са изискани всички документи относно източниците и размера на доходите, както и относно извършените разходи за 2012 – 2017 година.

            В определения срок от Д. е представено писмено обяснение, според което през процесния период тя не е имала доходи от извън трудови правоотношения; не е била регистрирана като ЕТ; не е упражнявал свободна професия, занаятчийство и не извършва услуги с личен труд; нямала е доходи от селско стопанство и не е притежавала земеделска земя; не е получавала доходи от застраховки; не е получавала стипендии и помощи; не е притежавала движими ценности – благородни метали, скъпоценни камъни, произведения на изкуството и др.; нямала е вземания от трети лица; не е получавала заеми и кредити; не е притежавала акции и дялови участия в дружества, регистрирани извън територията на България; имала е един договор за наем на притежаван от нея офис, за който ѝ е преведен депозит на 07.12.2017 година, както и че е имала участия в четирите търговски дружества - „Ивендинг" ЕООД, „СИ 2015" ООД, „Раклица 2015" ООД и „Бургас паметници" ООД. В същото обяснение Д. е посочила, че има присъдена при развода си издръжка за детето в размер на 115,00 лева (без да е представила доказателства за заплащането ѝ от бившия ѝ съпруг - Р.Н.); че притежава лек автомобил „Шкода Фабия" с рег. ****; че има открита разплащателна банкова сметка *** „Райфайзен банк“ АД, по която са превеждани парични

суми от бившия съпруг; че няма никакъв спомен за наличните парични средства в брой в началото и края на всеки от ревизираните периоди, в това число 2015 година и 2016 година (лист 481 - 482).

            При ревизията, за установяване на доходите на Д., от ревизионния екип е изискана информация от търговските банки в страната  за банкови сметки, разкрити от нея. Такива сметки са установени в „Алианц банк България" АД, „Инвестбанк" АД и „Райфайзен България" АД.

            Проследено е движението по сметки на Д. в „Райфайзен България" АД като през 2016 година е установено, че в началото на годината по една от тях салдото е било нулево, през годината са внесени общо 11 914,10 лева, а са изтеглени общо 5 129,10 лева, т.е. към 31.12.2016 година салдото по тази сметка е 6 784,30 (в действителност аритметичната разлика е 6 785 лева). По втора сметка на ревизираното лице с същата банка за 2015 година е констатирано, че в началото на годината салдото е 4,46 лева, че от сметката не е теглена сума, както и че няма вноски, а от банката е направена удръжка в размер на 3,52 лева - за поддържане на сметката, като към края на 2015 година налични по тази сметка остават 0,94 лева.

            Предвид липсата на конкретна информация от ревизираното лице в тази насока, от НСИ са получени данни за разходите за живот и издръжка, както и за обучение на малолетното дете на Д. през 2015 – 2016 година.

            Изискана е информация за притежавани от нея МПС, а от инфраструктурните дружествата – доставчици на електричество, вода и телекомуникационни услуги, за извършени разходи от Д..

             По повод исканията, от телекомуникационния оператор „БТК“ ЕАД е изпратена информация, част от нея относима към процесните периоди – 2015 и 2016 година. Установена е, че за 2015 година от Д. е платена сума в размер на 1 947,79 лева, а  за 2016 година е платена сума в размер на 996,99 лева. Тези суми са отразени като „разход“ на ревизираното лице през 2015 година и 2016 година.

            Констатирано е, че през 2016 година Д. е заплатила местен данък в размер на 30,00 лева, която сума също е отнесена като „разход“ при определяне на паричния поток за периода.

            По писмени обяснения от „СИ 2015“ ООД е установено, че за 2015 година в капитала на дружеството е направена вноска в в размер на 5 500,00 лева, съответно дяловото участие на И.Д. е оценено в размер на 2 750,00 лева, определени като „разход“ за 2015 година.

            Така, след извършена съпоставка на доказателствата в ревизионната преписка, за 2015 година е установено, че И.Д. не е получила никакви доходи, а е направила разходи за издръжка и живот в размер на 580 лева, съгласно декларираното от нея,  както и е извършила плащания за телекомуникационни услуги на стойност 1947,79 лева, финансирала е търговското дружество „СИ 2015“ ООД, в което е съдружник,  с парични вноски в размер на 2 750 лева, както и направила дялова вноска в капитала на регистрираното през 2015 година „Раклица 2015“ ООД в размер на 50,00 лева.  Предвид обстоятелството, че лицето не е реализирало доходи от никакви източници през 2015 година, от ревизионния екип е прието, че направените  разходи за този период  в размер на 5324,27 лева са с неустановен произход.

            За 2016 година е констатирано, че жалбоподателката не е декларирала получени облагаеми и необлагаеми доходи, установена е възстановена сума от покупка на стойност 254,70 лева, както и разходи за придобиване на недвижим имот с НА № 17/27.01.2016 година в размер на 500 лева (1/2 част от общо заплатените 1000 лева), разходи за издръжка и живот – 580 лева, 50 лева дялова вноска като съдружник в регистрираното „Бургас паметници“ ООД, 30 лева платени местни данъци и такси, плащания за телекомуникационни услуги – 996,99 лева, покупка на мебели на стойност 1080 лева.

            При анализ на банковите сметки е установено, че към 01.01.2016 година И.Д. не е разполагала с парични средства, а към 31.12.2016 година наличностите са в размер на 6 784 лева. Така е прието, че остава неясен произхода на средства в общ размер от 9 766,29 лева.

            В съдебното производство е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза. Експертът е съпоставил приходите и разходите на Д., установени при ревизията и е изчислил баланса между тях за всеки отделен данъчен период, в това число и за 2015 – 2016 година, включително. За 2015 година вещото лице и установило, че по данните от делото може да бъде направен извод, че през 2015 година И.Д. не е декларирала доходи за облагане в размер на 5 324,27 лева, а през 2016 година – в размер на 9 765,35 лева, съпоставими с резултата от проведената ревизия (583 – 590 от адм. д. № 1723/2019 година).

            В ревизионното производство, като ръководител на екипа е определена Р.Д.Ж. – главен инспектор по приходите в ТД – Варна – офис Добрич, която, наред с В.Р. – началник на сектор в ТД – Бургас на НАП (възложила ревизията), е посочена като издател на РА (лист 17 и 23 от адм. д. № 1723/2019 година).

            Самият ревизионен екип е сформиран от Р.Ж. и Р.Ш. – инспектори, органи по приходите на работа в ТД – Варна на НАП. За предметния и времеви обхват на ревизията са представени заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) от 20.08.2020 година, ЗИЗВР от 29.10.2018 година, ЗВР от 30.11.2018 година, заповед за спиране на производството от 30.01.2019 година, заповед за възобновяване на ревизионното производство от 18.03.2019 година (лист 561, 197, 99 от адм.д. № 1723/2019 година, лист 43 и 46 от адм.д. № 4950/2020 година )

            За установяване компетентността на органите по приходите, извършили ревизията и на един от издателите на РА, съобразно указанията, дадени с решението на ВАС, настоящият състав е изискал от ответника заповеди за командироване на служители от ТД – Варна в ТД – Бургас на НАП, за извършване на ревизията на И.Д..

            В отговор от ответника е постъпило писмено становище, в което е отговорено, че не са открити заповеди за командироване на служителите от ТД – Варна в ТД – Бургас, като се уточнява, че всички документи в хода на ревизията са връчвани по електронен път на e-mail, деклариран от ревизираното лице, а по същия начин са получавани и всички документи, съставляващи ревизионната преписка. Относно начина на определяне на ревизионния екип в конкретния случай от ответника е представено писмо от заместник – изпълнителен директор на НАП, издадено на основание чл. 10 ал. 1 – 2 от ЗНАП – за определяне на служители от агенцията, които да извършат ревизии на конкретни физически лица (сред тях и на И.Д.) и на търговски дружества. За ревизията на И.Д. са посочени Р.Ж. и Р.Ш. от ТД – Варна на НАП, които са и реално назначени. Приложено е и постановление от 09.18.2018 година на прокурор по прокурорска преписка № 348/2016 година на Специализираната прокуратура, в която е описана дейност на няколко физически лица, характеризирани като „организирана престъпна група“, сред които е и Р.Н., бивш съпруг на И.Д.. Със същото постановление е възложено на „директора на ЦУ на НАП“, да организира в съответните териториални дирекции извършването на ревизии, в това число и на изрично посочената И.Д. (лист 21 - 24).

            При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

            Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл. 156 ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл. 149, във връзка с чл. 145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

            Ревизионният акт отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ал. 1 от ДОПК – съдържа всички реквизити и е подписан с електронен подпис от издателите си (лист 9 – 15 от адм.д. № 4950/2020 година на ВАС).

            Налице e нарушение на изискването за компетентност на органите по приходите, извършили ревизията, както и на един от издателите на РА – ръководителят на ревизионния екип.

            Между страните не е спорно, че постоянният адрес на ревизираното лице е в град Бургас (на улица „Васил Левски“ № 15).

            Съгласно чл. 7 ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция, а съгласно чл. 8 ал. 1 т. 1 от ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП относно производства по този кодекс, е тази по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци – в случая ТД – Бургас на НАП.

            ЗВР са издадени от началник на сектор „Ревизии“ в ТД – Бургас на НАП, който е компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-1/02.01.2018 година и заповед № РД-3/02.01.2019 година  на директора на ТД - Бургас на НАП, в съответствие с нормата на чл. 112 ал. 2 т. 1 от ДОПК (лист 59 - 62 от адм. д. № 1723/2019 година).

            Със ЗВР е определен ревизионният екип, в които са включени служители работещи в ТД – Варна на НАП, офис „Добрич“. Ревизионното производство е проведено, а РД е съставен от органи по приходите, които са служители на ТД – Варна на НАП и един от тях (ръководителят на ревизията) е и от органите, издали РА - ръководителят на ревизията Р.Ж..

            Съгласно чл. 10 ал. 8 от ЗНАП, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда.

            С оглед цитираната правна норма, за да бъде надлежно извършена ревизия от органи по приходите – служители на териториална агенция, различна от компетентната, е необходимо изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него лице да им нареди да преминат в компетентната дирекция за извършване на конкретни действия, които да са формулирани в нареждането. Също така, следва да е мотивирана и необходимостта от преминаване, след което териториалният директор в дирекцията, в която работят тези служители, въз основа на нареждането, трябва да ги командирова в другата дирекция, за срока на ревизията, респективно за осъществяване на възложените от изпълнителния директор конкретни задачи.

            В представеното по делото писмо изх. № 11-02-135#2/13.08.2018 година (лист 20 - 22) от заместник – изпълнителния директор на НАП до териториалните директори на ТД – Бургас на НАП и ТД – Варна на НАП, с което е възложено да се организира възлагането на ревизии на конкретни лица (сред тях и на И.Д.), изрично е посочено, че ревизията на Д. следва да се извърши от Р.Ж. и Р.Ш. от ТД - Варна.

            С това писмо е налице само частично изпълнение на условията по чл. 10 ал. 8 от ЗНАП, тъй като в него не е посочено, какво налага производството да се проведе от лица извън служителите на ТД – Бургас на НАП, а и не е налице командироване при условия и по ред, определени в Кодекса на труда, на служителите  ТД – Варна на НАП за периода на извършване на ревизията.

            От ответната администрация липсват командировъчни заповеди, от които да се установява, че служителите от варненската дирекция са били командировани за осъществяване на процесуални действия, свързани с установяване задълженията на живеещата в Бургас И.Д.. В хода на ревизията са изготвени и изпратени редица искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от задължени лица (ИПДПОЗЛ), както и искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица (ИПДПОТЛ). Направено е искане за продължаване срока за извършване на ревизията и за спиране на производството. Изготвени са и са изпратени уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК и уведомление на основание чл. 17 ал. 1 от ДОПК. Съответно съставен е РД, а, като естествен завършек на ревизията, е издаден и процесния РА.

            На датите, на които са издадени всички описани по-горе документи, служителите Р.Ж. и Р.Ш. от ТД - Варна не са били командировани в ТД – Бургас на НАП и на са били териториално компетентни да извършват посочените процесуални действия.

            Действително, процесуалните действия са били извършени по електронен път, без да е необходимо физическото присъствие на ревизорите в Бургас, както основателно отбелязва процесуалния представител на ответника. Това обстоятелство, обаче, не изключва необходимостта от командироване на ревизионния екип, защото приложимата (в редакцията към момента на ревизията) норма на чл. 10 ал. 8 от ЗНАП, уреждаща компетентността, е императивна по своя характер и няма значение дали документите са били подписани лично или чрез електронен подпис, защото начинът на подписване на един документ не определя компетентността на съответния орган.

            В случая, след като не се установява наличието на предпоставките по  чл. 10 ал. 8 от ЗНАП (в редакцията си към ДВ, бр. 105/2016 година): 1. необходимост ревизията да бъде извършена от органи по приходите от териториална дирекция, различна от тази по седалището на лицето и 2. надлежно командироване на тези служители през целия период на извършване на ревизията или поне в дните, в които са извършени съответните процесуални действия, следва да се приеме, че органите по приходите, извършили ревизията и съставили РД, а единият от тях (като ръководител на ревизията) и издател на РА, не са били териториално компетентни да извършат ревизията. Установеният порок има за последица нищожност на РА, тъй като единият от органите по приходите, подписали РА, не е притежавал териториална компетентност, а законът предвижда единствено съвместна компетентност на неговите издатели (в този смисъл решение № 17 295/17.12.2019 година по адм. д. № 9339/2019 година, решение № 14 982/06.11.2019 година по адм. д. № 5670/2019 година, решение № 8639/26.06.2018 година по адм. д. № 2537/2018 година, решение № 7876/12.06.2018 година по адм. д. № 12 352/2017 година, решение № 3361/16.03.2018 година по адм. д. № 7101/2017 година на ВАС).

            Предвид обстоятелството, че спорът се разглежда по същество за втори път пред АдмС – Бургас, нормата на чл. 227 от АПК, както и за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав счита, че следва да изложи мотиви за процесуалната и материалната законосъобразност на РА.

            След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема, че в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Срокът за извършване на ревизията е продължаван с надлежно издадени заповеди, като общата му продължителност – при отчитане изричното спиране на производството – не е надхвърлил срока по чл. 114 от ДОПК. ЗВР са надлежно връчени на ревизираното лице, както и РД (с приложенията), а също и издаденият РА. Периодът между връчването на РД и издаването на РА е достатъчен за упражняването на възможността по чл. 117 ал. 5 от страна на И.Д.. На Д. е връчено уведомление, че ревизионното производство ще продължи по чл. 122 – 124а от ДОПК, като в уведомлението изрично е посочено, за кои от ревизираните периоди е установено превишение на разходите над доходите (и в какъв размер), а от ревизионния екип са посочени и обстоятелствата по чл. 122 (по т. 2 и т. 7) от ДОПК, които е прието, че са осъществени, за да се премине към особения ред. Предметният обхват на ревизията по ЗВР съответства на установеното по РА.

            По материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът приема следната фактическа обстановка.

            Предвид установеното в ревизията, от органите по приходите е направен извод, че са налице обстоятелствата на чл. 122 ал. 1 т. 2  и т. 7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи, както и че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За 2015 година е установено превишение на разходите над приходите на Д. в първоначален размер 4 740 лева, а за 2016 година – в размер на 9 189 лева. Затова ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК.

Установените обстоятелства се съдържат в уведомление, получено от Д. на основание чл. 124 ал. 1 от ДПОК. На основание чл. 17 ал. 1 т. 2 от ДОПК на ревизираното лице е изготвено и връчено уведомление № Р-02000218004881-139-001 от 29.01.2019 година (лист 170).

От И.Д. са представени декларации по чл. 124 ал. 3 от ДОПК и писмени обяснения, данните от които са възприети като достоверни от ревизионния екип и са използвани за мотивиране на РА.

            Съдът счита, че основанието за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК е доказано от ответника в съдебното производство.

            Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при  пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

            За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

            Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122 ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122 ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа.

            В конкретния случай, органите по приходите са приели, че И.Д. е укрила приходи – документираните ѝ разходи през 2015 – 2016 година надхвърлят приходите, за които е представила доказателства в хода на ревизията. 

            Настоящият съдебен състав счита, че този извод е обоснован. От анализа и съпоставката на данните, подадени в приходната администрация от ревизираното лице, от една страна, а от друга – от данните, установени непосредствено от органите по приходите по информацията, предоставена от банки, от търговските дружества, в които Д. е била съдружник, както и от данните за заплащани от нея суми от бита, може да бъде направено единствено възможното заключение, че в действителност тя е разполагала с парични средства, надхвърлящи по размер средствата, които е афиширала. Съответно – обоснован е и изводът за несъответствие между обявените приходи на Д. и действителното ѝ имуществено и финансово състояние през 2015 – 2016 година.

Основното възражение на жалбоподателя срещу материалната законосъобразност на констатациите в РА е, че данъчната основа и дължимите данъци са определени неправилно, тъй като не е взет предвид резултатът от паричния поток (приходи/разходи) от предходни данъчни периоди – до 2014 година, включително, т.е. крайните и начални суми през съответните години.

Възражението е неоснователно. При определяне на данъчната основа за 2015 година и 2016 година ревизиращите са използвали основно данните, предоставени от самата Д., а тя изрично е посочила размерите на получените средства от трети лица и от осъществяваната от нея дейност. Тези данни са съпоставени със служебно изискана информация от трети лица, която не е оспорена от ревизираното лице. Тезата на жалбоподателя, че при извършването на ревизията е следвало да бъдат отчитани и салдата към началото и края на всеки ревизиран данъчен период – за следващия го, не може да бъде споделена. Салдото е величина, показваща съотношението на разходите и приходите към определена дата, а финансовият резултат (доходът, като база за определяне на данъчната основа) е събирателна величина за всички източници през годината, съответно – данъкът се определя и дължи на годишна основа, а не по състоянието на съотношението приходи/разходи към определена дата, била тя и последния ден на съответната календарна година.

Отделно от изложеното, съпоставката между приходите и разходите на лицето има за цел да установи дали то е разполагало със средства от доказан източник, върху които са платени съответните данъци или е придобило имущество и е правило разходи от средства с неустановен произход, които не са декларирани. Полученият резултат в края на съответната година (данъчен период) не е индикация за налични средства, с които ревизираният е разполагал към 31 декември на съответната година, за да бъде отчитан за следващата, защото ако той е имал в наличност такава сума към съответния период, то трябва да посочи точния ѝ размер, както и да представи доказателства за произхода ѝ, за да бъде призната от ревизионния екип. В конкретния случай от И.Д. не са представени такива доказателства, а съпоставката на средствата, получени от нея, респективно – изразходвани, за 2015 - 2016 не обуславя извод за материална законосъобразност на жалбата.

РА е съобразен с приложимото процесуално и материално право. Като краен резултат, обаче, предвид установения порок в компетентността на издателите на РА, жалбата се явява основателна и РА следва да се прогласи за нищожен.

            От процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е поискано присъждането на разноски и това искане е основателно. Съгласно чл. 161 ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

            Предвид нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и размерът на доказаните разноски на жалбоподателя, съдът приема, че НАП (административната структура, в която е ответника), следва да заплати на И.Д. разноски в общ размер 710 (седемстотин и десет) лева, от които 10 лева за държавна такса, 400 лева – депозит за вещо лице (лист 7 и 574 от адм.д. № 1723/2019 година) и 300 лева - адвокатско възнаграждение (лист 51 от адм. д. № 4950/2020 година).

            По изложените съображения, на основание чл. 160 от ДОПК, съдът,

 

Р   Е   Ш   И

 

            ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на ревизионен акт № Р-02000218004881-091-001/23.04.2019 година, издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в НАП в частта, в която е потвърден с решение № 108/05.07.2019 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП

 

            ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на И.Ц.Д. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 710 (седемстотин и десет) лева – разноски по делото.

 

            Решението може да бъде обжалвано или протестирано с касационна жалба или протест пред Върховен административен съд  в 14 - дневен срок от съобщаването му.                                                          

 

СЪДИЯ: