№ 179
гр. Дупница , 24.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Частно гражданско
дело № 20211510101302 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53 Е, вх. В, срещу М. ЯНК. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Чаталджа“ № 6,
за следните суми: 2778.72 лева - главница, договорна лихва в размер на 880.98 лева за
периода от 15.03.2020г. до 03.04.2021г., неплатено възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги в размер на 2436.34 лв., обезщетение в размер на законната лихва за периода
от 16.04.2018г. до 03.04.2021-датата на предсрочната изискуемост, в размер на 813.49 лв., и
обезщетение в размер на законната лихва за периода от 03.04.2021-датата на предсрочната
изискуемост до 23.06.2021г., в размер на 137.12 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от
договор за потребителски кредит № ********** от 22.01.2018г., сключен между страните,
копие от който е приложено към заявлението, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от
ГПК.
Съгласно клаузите на договора, кредиторът се е задължил и е предоставил на
кредитополучателя договорената сума в размер на 5000.00 лева, заедно с възнаградителна
лихва в размер на 3783.28 лв., които длъжникът се е съгласил да върне на 36 бр. равни
месечни погасителни вноски.
Съгласно клаузите на договора, страните по него са сключили споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, задължението по което е в размер на
5850.72 лв., разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на кредита.
1
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато
същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното
производство, съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК.
При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение и предвид
качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът
намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при
което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на
потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1
ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение
страна.
Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Нито законът, нито договорът и общите условия дават
легално определение на понятието "управление на кредита", но изхождайки от общоприетия
му смисъл, както и от целта на самия закон, както и това какво е основното право на
заемодателя по договора за кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като дейност,
извършвана от заемодателя по фактическото реализиране на задължението по договора за
кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация за
движението на сумите по сметката на заемополучателя, проследяване на постъпленията и
други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на
вземането. Като се има предвид това, следва да се приеме, че таксата за допълнителни
услуги е такава по управление на кредита, без значение е, че е наименувана по този начин.
От представеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не се
установява конкретното съдържание на вида, размера и действието, за което е начислено
допълнителното възнаграждение. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В този смисъл посоченото допълнително възнаграждение се явява
нищожно поради противоречие с императивна правна норма, поради което се явява
недължимо.
2
Така нареченото "споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги"
всъщност е част от договора за кредит, но е обособено отделно от договора, и по този начин
е заобиколено ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
Допълнителната услуга реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема
никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена някаква неясна възможност да
получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията по него
става "по съгласие на страните"- т. е. кредиторът може да откаже да предостави кредит без
да търпи негативни последици и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално
срещу тази "услуга" клиентът не получава нищо. За това тази клауза е нищожна поради
липса на основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на страните.
Останалите допълнителни услуги са свързани пряко с договора за кредит- приоритетно
отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна
на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по
договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези
разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, като по този начин е нарушен ЗПК, а
освен това, тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния
размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите,
които предвиждат възнаграждения за допълнителни услуги, надвишаващи регламентираните
в ал. 4 от същата разпоредба, са нищожни. По тези съображения вземането по
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не съществува.
В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради
което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
заявителя срещу соченото като длъжник лице.
С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да
бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявлението, поради което върху соченото
като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 92.20 лева – държавна
такса и 32.71 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е,
вх. В, срещу М. ЯНК. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Чаталджа“ № 6, в
частта, в която е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение
3
по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 2436.34 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и
шест лева и тридесет и четири стотинки), представляваща неплатено възнаграждение по
закупен пакет от допълнителни услуги, произтичащи от сключен между страните договор за
потребителски кредит № ********** от 22.01.2018г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
полза на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу М. ЯНК. Р.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Чаталджа“ № 6, за следните суми: 2778.72 лв.
(две хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки)-
главница, договорна лихва в размер на 880.98 лв. (осемстотин и осемдесет лева и
деветдесет и осем стотинки), дължима за периода от 15.03.2020г. до 03.04.2021г.,
обезщетение в размер на законната лихва за периода от 16.04.2018г. до 03.04.2021г., в
размер на 813.49 лв. (осемстотин и тринадесет лева и четиридесет и девет стотинки),
обезщетение в размер на законната лихва за периода от 03.04.2021-датата на предсрочната
изискуемост до 23.06.2021г., в размер на 137.12 лв. (сто тридесет и седем лева и
дванадесет стотинки), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението-24.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата в
размер на 92.20 лв. (деветдесет и два лева и двадесет стотинки) – държавна такса и 32.71
лв. (тридесет и два лева и седемдесет и една стотинки) - юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на заявителя, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4