№ 137
гр. Враца, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Ана Б. Ангелова-Методиева
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско
дело № 20201400500360 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Национална агенция по приходите -
гр. София против решение №119/01.07.2020 год. по гр.дело №587/2019 год. по
описа на РС- Козлодуй в частта, с която състав на съда е признал за
установено по отношение на въззвивника-ответник, че ищецът В. А. М. не
дължи поради погасяването им по давност следните вземания за незаплатени
глоби по издадени фишове и наказателни постановления : 1/ по Наказателно
постановление №93/13/13.03.2013 год. на ОДМВР-Варна, с което на ищеца е
наложена глоба в размер на 2000.00 лева ; 2/ по Наказателно постановление
№94/13/13.03.2013 год. на ОДМВР- Варна, с което на ищеца е наложена глоба
в размер на 300.00 лева ; 3/ по Наказателно постановление №218/28.06.2013
год. на Община Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 150.00
лева; 4/ по електронен фиш серия К №08656708/07.08.2013 год. на ОДМВР -
Плевен, с който на ищеца е наложена глоба в размер на 50.00 лева; 5/ по
Наказателно постановление №14-0996-000822/07.07.2014 год. на ОДМВР-
Монтана, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 3800.00 лева.
1
Жалбоподателят поддържа, че в тази си част решението на РС-Козлодуй
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът
неправилно е формирал извод за приложението на чл.82,ал.3 от ЗАНН по
отношение на погасителната давност. Сочи, че сумите по посочените по-горе
фишове и наказателни постановления представляват публични вземания, по
смисъла на чл.162,ал.2,т.7 по ДОПК, като нормите на ДОПК са приложими и
по отношение на погасителната давност за тези вземания, включително тези
за нейното спиране и прекъсване. В конкретния случай по отношение на
всяко едно от описаните по-горе вземания е налице както прекъсване на
давността, така и спирането й, считано от 21.10.2015 год., на която дата по
образуването пред публичния изпълнител изпълнително дело №1388/2006
год. е наложена обезпечителна мярка "запор" на работната заплата на В. М.
при неговия работодател. Към тази дата вземанията не са били погасени по
давност, а след тази дата давностният срок е спрял да тече на основание
чл.172,ал.1,т.5 от ДОПК.
Иска решение №119/01.07.2020 год. по гр.дело №587/2019 год. по описа
на РС-Козлодуй да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде
постановено друго,с което съдът признае за установено,че В. А. М. дължи на
НАП-гр.София сумите по описаните по-горе наказателни постановления и
фишове.
Не сочи и не представя нови доказателства.Претендира разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца пред РС-
Козлодуй и въззиваем пред ОС-Враца В. А. М. от гр.Козлодуй, в който се
мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият
поддържа, че с налагането на запор на трудовото му възнаграждение на
21.10.2015 год. давността е прекъсната, а не е спряла да тече, като новият
двугодишен давностен срок е изтекъл на 21.10.2017 год., когато вземанията са
погасени по давност. Давността не е прекъсвана с предприемане на действия
/по принудително изпълнение/ от страна на жалбоподателя, тъй като
следващото разпореждане за присъединяване е направено на 28.11.2017 год.
Иска решение №119/01.07.2020 год. по гр.дело №587/2019 год. по описа
на РС-Козлодуй да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
2
В откритото съдебно заседание по делото въззивникът, редовно
уведомен, се представлява от юрк. Д. М., която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и моли решението в атакуваната му част да
бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което искът да
бъде отхвърлен.
Въззиваемия В.М., също редовно уведомен, не се явява, но се
представлява от адв. С., който оспорва жалбата по доводи, изложени в
подадения писмен отговор по нея. Счита, че районният съд правилно е
приложил двугодишната погасителна давност, която изключва приложението
на давността по чл. 171 ДОПК. Затова счита, че решението е правилно и моли
да бъде потвърдено. Претендира разноски съгласно представения списък.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба, уточнена с молба от
25.02.2020 г., подадена от В. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, срещу
Национална агенция за приходите /НАП/ гр. София с искане да бъде признато
за установено по отношение на ответника НАП гр. София, че ищецът не му
дължи вземане в размер на общо 9259.60 лева за неплатени глоби по издадени
в периода от 13.07.2010г. до 10.08.2015г. фишове и наказателни
постановления, която сума се съдържа в удостоверение за наличие на
задължения изх. № 060371802415949/27.11.2018г. издадено от НАП - Велико
Търново, офис Враца, приложено по изпълнително дело № 262/2018г. по
описа на ЧСИ Г. Б., тъй като вземането е погасено по давност, а именно
следните вземания поотделно:
- Наказателно постановление № 673/13.07.2010г. на РУ на МВР –
Козлодуй, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/;
- Наказателно постановление № 24/26.01.2011 г. на РУП – Козлодуй, с
което па ищеца е наложена глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/;
- Наказателно постановление № 960/12/30.10.2012г. на ОД на МВР –
Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 300лв. /триста лева/;
- Наказателно постановление № 152/13-27.02.2013г. на ОД на МВР –
Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/;
- Наказателно постановление № 155/13/28.02.2013г. на Главна дирекция
Охранителна полиция – Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на
2000.00лв. /две хиляди лева/;
- Наказателно постановление № 218/28.06.2013г. на Община Варна с
3
което на ищеца е наложена глоба в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/;
- Електронен фиш № К — 0865670/07.08.2013г. на Охранителна полиция
– Плевен, с което па ищеца е наложена глоба в размер на 50лв. /петдесет
лева/;
- Наказателно постановление № 93/13/13.03.2013г. на Охранителна
полиция – Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 2000лв. /две
хиляди лева/;
- Наказателно постановление № 94/13/13.03.2013г. на Охранителна
полиция – Варна, с което па ищеца е наложена глоба в размер на 300лв.
/триста лева/;
- Наказателно постановление № 14-0996-00822/07.07.2014г. на
Охранителна полиция – Мотана, с което на ищеца е наложена глоба в размер
на 3800лв. /три хиляди и осемстотин лева/ и
- Наказателно постановление № 15 - 0996-000836/10.08.2015г. на ОД на
МВР – Монтана, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 300лв.
/триста лева/.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на
03.01.2014 г. срещу него е бил издаден изпълнителен лист по НОХД №
4770/2011 г. по описа на PC - Варна срещу за сумата от 120,00 лева, съдебни
разноски за възнаграждение за служебен защитник. Въз основа на същия
изпълнителния лист и подадена на 13.04.2018 г. молба от НАП - ЦУ гр.София
било образувано изпълнително дело № 262/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б. с
район на действие Окръжен съд - Враца. С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят поискал налагане на запор на банковите
сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, като видно от изпратената
до длъжника покана за доброволно изпълнение, общия размер на
задължението по изпълнителното дело възлизало на 325,20 лева, като този
размер е посочен и в запорното съобщение изпратено до тогавашния
работодател на длъжника „ВЕЦ Козлодуй” ЕАД, както и до обслужващата го
банка „Сосиете Женерал Експресбанк” АД. След образуване на
изпълнителното дело, в изпълнение на задълженията си по чл. 458 ГПК и чл.
191 ДОПК съдебния изпълнител уведомил ТД на НАП - Враца за започнатото
принудително изпълнение срещу ищеца. От своя страна, ТД на НАП - Велико
Търново, офис Враца, уведомило съдебния изпълнител, че ищецът-длъжник
има непогасено задължение в размер на общо 9 259.60 лева съгласно
4
удостоверение за наличие на задължения изх. № 060371802415949/27.11.2018
г. приложено в изпълнителното дело, без да е посочено как е формирано това
задължение, което задължение било предмет на изп. дело № 1388/2006 г. по
описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца. След получаване на
удостоверението съдебния изпълнител е присъединил това вземане на НАП
срещу ищеца в размер на общо 9 259.60 лева, за което уведомил длъжника и
работодателя му. След получаване на съобщението ищецът-длъжник посетил
кантората на съдебния изпълнител, но от направената справка по делото не
установил наличие на документ, от който да е разбере как е формирано
задължението от 9259.60 лева, поради което е подал молба за издаване на
удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК.
След получаване на удостоверението ищецът-длъжник разбрал, че то е
формирано от неплатени глоби по фишове и наказателни постановления
издадени за извършени нарушения на ЗДвП.
Ищецът е изложил съображения, че не дължи посочените суми, защото те
са погасени по давност съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗАНН, тъй като
кредиторът не е предприемал действия за принудителното им събиране по
изп. дело № 1388/2006 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис
Враца в продължение на повече от две години, нито по изп. дело № 262/2018
г. по описа на ЧСИ Г. Б..
В законния срок ответникът – НАП гр. София, чрез юрк. Д. М., е подал
писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен. В подкрепа на
становището си за неоснователност на претенцията е изложил твърдения, че
срещу ищецът на 15.03.2006 г. е било образувано изп. дело № 1388/2006 г. по
силата на постановление за доброволно изпълнение № 1388-
000001/15.03.2006 г. за негови задължения по изпълнителен лист от
16.11.2005 х. по НАХД № 175/2005 г на Районен съд – Лом. В това
изпълнително дело били присъединени за събиране с разпореждане №
1388/2006/000002/20.09.2013 г. задължения на ищеца по следните
изпълнителни титули: наказателно постановление № 88А/16.09.2005 г. на
РПУ-Лом; наказателно постановление № 673/13.07.2010г. на РУ на МВР –
Козлодуй, наказателно постановление № 24/26.01.2011 г. на РУП – Козлодуй,
наказателно постановление № 960/12/30.10.2012г. на ОД на МВР – Варна,
което действие според ответника е действие по принудително събиране,
респективно с него давността е прекъсната и е започнала да тече отначало. С
5
разпореждане изх. № С-160006-035-0262232/19.08.2016 г. на основание чл.
225 ДОПК публичният изпълните прекратил частично образуваното изп. дело
№ 1388/2006 г., считайки, че вземанията по наказателно постановление №
88А/16.09.2005 г. на РПУ-Лом и по изп. лист от 16.11.2005 х. по НАХД №
175/2005 г на Районен съд – Лом са погасени по давност, поради което тези
суми не били включени в издадено удостоверение, приложено по
изпълнителното дело под опис на ЧСИ Г. Б.. По отношение на останалите
задължения обаче се твърди, че ищецът е предприел действия за плащането
им, за което свидетелстват издадените по делото две разпореждания – от
10.01.2019 г. и от 21.01.2019 г., като частично платени са задълженията по
наказателно постановление № 673/13.07.2010г. на РУ на МВР – Козлодуй,
наказателно постановление № 960/12/30.10.2012г. на ОД на МВР – Варна,
поради което според ответника за ищеца не съществува възможност съгласно
текста на чл. 174 ДОПК да иска тяхното връщане. Ответникът твърди, че с
ново разпореждане от 07.07.2015 г. към производството по принудително
събиране са присъединени задължения на ищеца по следните изпълнителни
титули: наказателно постановление № 152/13-27.02.2013г. на ОД на МВР –
Варна; наказателно постановление № 155/13/28.02.2013г. на Главна дирекция
Охранителна полиция – Варна и наказателно постановление №
218/28.06.2013г. на Община Варна, с което действие, според ответника,
давността е прекъсната. Посочва се, че с постановление от 21.10.2015 г. на
публичния изпълнител спрямо длъжника-ищец била наложена обезпечителна
мярка – запор на вземане от трети лица, в случая работодателя му, за която
мярка бил уведомен както длъжника, така и работодателят му – „ЕРМ“ ЕООД
гр. Банкя. Относно задължението по наказателно постановление №
155/13/28.02.2013г. на Главна дирекция Охранителна полиция – Варна
ответникът заявява, че е доброволно заплатено от ищеца, за което са издадени
три разпореждания, поради което счита, че по арг. от чл. 174 ДОПК не може
да бъде искано тяхното връщане. Твърди се в отговора, че с ново
разпореждане от 22.07.2015 г. към изпълнителното производство са
присъединени за събиране задължения на ищеца по електронен фиш № К —
0865670/07.08.2013 г. на Охранителна полиция – Плевен, наказателно
постановление № 93/13/13.03.2013 г. на Охранителна полиция – Варна,
наказателно постановление № 94/13/13.03.2013 г. на Охранителна полиция –
Варна, наказателно постановление № 14-*********/ 07.07.2014 г. на
6
Охранителна полиция – Мотана, с което действие била прекъсната давността
за тези задължения. Ответникът заявява, че ищецът е запознат с вида и
размера на тези задължения както защото всяко едно от разпорежданията за
присъединяване му били връчени, така и защото по образуваното срещу него
изпълнително дело при ЧСИ е било издадено удостоверение за размера на
дължимите му публични задължения. Оспорва се в отговора, че вземанията, с
изключение на тези по наказателно постановление № 88А/2005 г. и
изпълнителен лист от 16.11.2005 г., са погасени по давност с довода, че
ищецът не е подавал молба до НАП с искане в този смисъл и че сам е плащал
доброволно задълженията по тях. При тези доводи е поискано предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Районният съд е приел, че е сезиран с иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника вземане в размер на общо 9259.60 лева за
неплатени глоби по издадени в периода от 13.07.2010г. до 10.08.2015г.
фишове и наказателни постановления поради погасяването му по давност. С
доклада по делото районният съд е разпредели доказателствената тежест на
страните по иска, срещу която дейност на съда не са направени възражения,
включително във въззивната жалба. По спора районният съд се е произнесъл
с решението, чиято отмяна се иска, приемайки иска за основателен. За да
постанови този резултат решаващият състав, след анализ на доказателствата
по делото, е установил, че спрямо ищеца са издадени акта, с които са му
наложени глоби за нарушения по ЗДвП, и които актове са влезнали в сила.
Разглеждайки поотделно всеки един от тези актове и установявайки датата им
на влизане в сила, решаващият състав е определил началния период на
давността за всяко едно от вземанията. Позовавайки се на разпоредбата на чл.
82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН и отчитайки началният срок на давността по този текст,
съдът е заключил, че предвиденият там двугодишен срок за изпълнение на
наложените с тези актове наказания е изтекъл. Районният съд е мотивирал
извода си както с възможността за прилагането на ЗАНН в хипотезата на
събиране на публични вземания от този вид, така и с довода, че в случая не се
касае за абсолютна давност по смисъла на чл. 82, ал. 3 ЗАНН, която по арг. на
ал. 4 на същия текст е неприложима поради образуваното срещу длъжника-
ищец изпълнително дело. Същевременно решаващият състав е приел, че в
този двугодишен период не са предприети действия, които спират или
прекъсват давността, обосновавайки също, че за такива не могат да се
7
приемат действията по присъединяване на отделните задължения към вече
образуваното изпълнително дело. С оглед изхода на делото, с решението са
възложени разноските в тежест на ответника.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания
в жалбата, становището на другата страна и събраните по делото
доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
Установява се, че на въззиваемия В.М. са наложени административни
наказания със следните актове, приложени по делото:
- Наказателно постановление № 673/13.07.2010 г. на РУ на МВР –
Козлодуй, връчено му на 03.12.2010 г. и влязло в сила на 11.12.2010 г.;
- Наказателно постановление № 24/26.01.2011г. на РУП – Козлодуй,
връчено му на 17.03.2011 г. и влязло в сила на 25.03.2011 г.;
- Наказателно постановление № 960/12/30.10.2012 г. на ОД на МВР –
Варна, връчено му на 28.03.2013 г и влязло в сила на 05.04.2013 г.;
- Наказателно постановление № 152/13-27.02.2013 г. на Главна дирекция
Национална полиция/Областна Дирекция на МВР – Варна, връчено на
24.04.2013 г. и влязло в сила на 07.05.2013 г.;
- Наказателно постановление № 155/13/28.02.2013 г. на Главна дирекция
Национална полиция/Областна Дирекция па МВР – Варна, връчено на
24.04.2013 г. и влязло в сила на 02.05.2013 г.;
- Наказателно постановление № 93/13/13.03.2013 г. на Главна дирекция
Национална полиция/Областна Дирекция на МВР – Варна, връчено на
07.08.2013 г. и влязло в сила на 15.08.2013 г.;
- Наказателно постановление № 94/13/13.03.2013 г. на Главна дирекция
Национална полиция/Областна Дирекция на МВР – Варна, връчено на
07.08.2013 г. и влязло в сила на 15.08.2013 г.;
- Наказателно постановление № 218/28.06.2013 г. на Община Варна,
връчено на 16.09.2014 г. и влязло в сила на 25.09.2014 г.;
- Електронен фиш/Глоба № К — 0865670/07.08.2013 г. на Главна
дирекция Национална полиция/Областна Дирекция на МВР – Плевен, връчен
на 14.02.2015 г. и влязло в сила на 04.03.2015 г.;
- Наказателно постановление № 14-0996-00822/07.07.2014 г. на Главна
дирекция Национална полиция/Областна Дирекция на МВР – Монтана,
връчен на 04.10.2014 г. и влязло в сила на 12.10.2014 г.;
8
- Наказателно постановление № 15 — 0996-000836/10.08.2015 г. на
Главна дирекция Национална полиция/Областна Дирекция на МВР –
Монтана, връчен на 01.09.2015 г. и влязло в сила на 09.09.2015 г.
Установява се от приложената по делото покана за доброволно
изпълнение, че спрямо въззиваемия е образувано изпълнително дело №
262/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б. за вземане в размер на 120.00 лева по
изпълнителен лист от 03.01.2014 г., издаден от Районен съд – Варна в полза
на Националното бюро по правна помощ. По това дело съгласно
представеното запорно съобщение е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на В.М., както и запор върху банковата му сметка в „Сосите
Женерал Експресбанк“АД, и двата от 22.11.2018 г. Към образуваното
изпълнително дело е присъединено за събиране вземане на НАП съгласно
получено удостоверение по чл. 191 ДОПК в размер на 9259,60 лева, за което
длъжникът е уведомен със съобщение с изх. № 23576/10.12.2018 г.
Вследствие на това съдебният изпълнител е изпратил нови запорни
съобщения до банката и работодателя на длъжника за увеличаване на размера
на запора с оглед присъединяване вземането на държавата.
От приложеното по делото удостоверение по чл. 87, ал. 7 ДОПК,
представено по изпълнителното дело, е видно, че в него не са включени
вземанията на НАП по наказателно постановление № 673/13.07.2010 г. на РУ
на МВР – Козлодуй, връчено му на 03.12.2010 г. и влязло в сила на 11.12.2010
г.; наказателно постановление № 24/26.01.2011г. на РУП – Козлодуй, връчено
му на 17.03.2011 г. и влязло в сила на 25.03.2011 г. и наказателно
постановление № 960/12/30.10.2012 г. на ОД на МВР – Варна, връчено му на
28.03.2013 г и влязло в сила на 05.04.2013 г. От това удостоверение е изводим
вида, размера и акта, на който се основават вземанията на НАП, а именно
вземания в общ размер на 8138,95 лева.
Приложено е съобщение за доброволно изпълнение от 15.03.2006 г., от
което става ясно, че срещу въззиваемия е образувано изпълнително дело №
1388/2006 г. при публичен изпълнител по повод на изпълнителен лист от
16.11.2005 г. за вземане в общ размер на 500,00 лева неолихвяема част,
главница 3,00 лева и лихва0.13 лева.
Представени са по делото разпореждания от 20.03.2019 г., от 25.02.2019
г., 20.03.2019 г., 21.01.2019 г., 10.01.2019 г., от които се установява, че
публичният изпълнител е разпределил плащания от извършени действия в
9
изпълнителното производство в резултат на наложения запор, както следва:
по фиш № 155/13/28.02.2013 г. сумата от 1014,45 лева; по наказателно
постановление № 24/26.01.2011 г. сумата от 36,90; по наказателно
постановление № 960/12.30.10.2012 г. сумата от 300,00 лева; по наказателно
постановление № 673/13.07.2010 г. сумата от 200,00 лева; по наказателно
постановление № 24/26.01.2011 г. сумата от 13,10 лева.
Представено по делото е и разпореждане от 19.08.2016 г. на публичния
изпълнител, от което е видно, че образуваното при публичния изпълнител
изп. дело на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 173, ал. 2 ДОПК е
частично прекратено по отношение на вземания по наказателно
постановление № 88А/16.09.2005 г. и изпълнителен лист от 16.11.2005 г.
поради изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари 2005
г., в който е следвало да бъдат платени.
Налични са по делото постановление за налагане на обезпечителна мярка
и запорно съобщение, от които се установява, че публичният изпълнител е
наложил на 27.10.2015 г. запор върху трудовото възнаграждение на
въззиваемия за вземане в размер на 9468,49 лева, от които неолихвяема част в
размер на 9462,00 лева, главница 3,00 лева и лихва 3,49 лева.
Установява се от представените разпореждания на публичния
изпълнител, че към образуваното през 2006 г. изпълнително дело са
присъединени за събиране следните вземания на НАП спрямо въззиваемия: с
разпореждане от 20.09.2013 г. вземания по наказателно постановление №
88А/16.09.2005 г. на РПУ-Лом; наказателно постановление №
673/13.07.2010г. на РУ на МВР – Козлодуй, наказателно постановление №
24/26.01.2011 г. на РУП – Козлодуй, наказателно постановление №
960/12/30.10.2012г. на ОД на МВР – Варна; с разпореждане от 07.07.2015 г.
вземания по наказателно постановление № 152/13-27.02.2013г. на ОД на МВР
– Варна; наказателно постановление № 155/13/28.02.2013г. на Главна
дирекция Охранителна полиция – Варна и наказателно постановление №
218/28.06.2013г. на Община Варна; с разпореждане от 22.07.2015 г. вземания
по електронен фиш № К — 0865670/07.08.2013 г. на Охранителна полиция –
Плевен, наказателно постановление № 93/13/13.03.2013 г. на Охранителна
полиция – Варна, наказателно постановление № 94/13/13.03.2013 г. на
Охранителна полиция – Варна, наказателно постановление № 14-
*********/ 07.07.2014 г. на Охранителна полиция – Мотана, с разпореждане
10
от 28.11.2017 г. вземане по - Глоба/фиш № 15 — 0996-000836/10.08.2015 г. на
Главна дирекция Национална полиция/Областна Дирекция на МВР –
Монтана.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.
236 ГПК и е действително. Произнасянето на съда съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради
което производството и съдебният акт са допуситими. Съобразно
обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решението е правилно, а
въззивната жалба - неоснователна по следните съображения:
Предмет на проверка в настоящото производство е посоченото по-горе
решение на районния съд в частта му, с която е признато за установено, че
въззиваемият М. не дължи на НАП гр. София вземания, установени с
Наказателно постановление № 93/13/13.03.2013 г. на Главна дирекция
Национална полиция/Областна Дирекция на МВР – Варна, връчен на
07.08.2013 г. и влязъл в сила на 15.08.2013 г.; Наказателно постановление №
94/13/13.03.2013 г. на Главна дирекция Национална полиция/Областна
Дирекция на МВР – Варна, връчен на 07.08.2013 г. и влязъл в сила на
15.08.2013 г., наказателно постановление № 218/28.06.2013 г. на Община
Варна, връчено на 16.09.2014 г. и влязло в сила на 25.09.2014 г., електронен
фиш/Глоба № К — 0865670/07.08.2013 г. на Главна дирекция Национална
полиция/Областна Дирекция на МВР – Плевен, връчен на 14.02.2015 г. и
влязло в сила на 04.03.2015 г.; Наказателно постановление № 14-0996-
00822/07.07.2014 г. на Главна дирекция Национална полиция/Областна
Дирекция на МВР – Монтана, връчен на 04.10.2014 г. и влязъл в сила на
12.10.2014 г.
За решаване на спорния по делото въпрос от значение е да се отбележи,
че спрямо производства като настоящото, при които предмет на делото е
установяване на недължимост на публични вземания – глоби по издадени и
11
влезли в сила наказателни постановления и електрони фишове, приложимо
съгласно постановените на тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. на ВАС
на РБ, ОСС от I и II колегия, е правилото на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН след
прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН при изпълнение
на административното наказания „глоба“. Според този текст /чл. 82, ал. 1, б.
„а“/ административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две
години, когато наложеното наказание е глоба. Според ал. 2 на същия член,
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършването на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност.
Тълкувателната практика е развила съображения относно релевантните
действия, които са годни да прекъснат давността. Възприетите разбирания по
този въпрос са изразени в тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по т.д. №
8/2019 г. на ВАС на РБ – ОСС на първа и втора колегия, според постановките
на което образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 ДОПК
и съобщението по чл. 221, ал. 1 ДОПК не прекъсват давността.
Изложените принципни разбирания на съдебната практика дават
основание да се приеме, че в хипотеза като настоящата приложение намират
правилата относно давността по ЗАНН. Съобразявайки предвиденият в закона
начален момент на давността спрямо всяко едно от наложените
административни наказания, а именно влизане в сила на акта, може да се
заключи, че давността за вземанията, установени с наказателно
постановление № 673/13.07.2010 г. на РУ на МВР – Козлодуй, връчено на
03.12.2010 г. и влязло в сила на 11.12.2010 г. и наказателно постановление №
24/26.01.2011г. на РУП – Козлодуй, връчено на 17.03.2011 г. и влязло в сила
на 25.03.2011 г. е започнала да тече съответно на 11.12.2010 г. и на 25.03.2011
г., след който момент двугодишният срок е изтекъл съответно на 11.12.2012 г.
и на 25.03.2013 г. В този срок публичният изпълнител не е предприел никакви
конкретни действия, насочени срещу имуществото на длъжника и целящи
удовлетворяване на кредитора и погасяване на публичното вземане.
Началният момент на давността спрямо останалите вземания, установени
с наказателно постановление № 960/12/30.10.2012 г. на ОД на МВР – Варна,
връчено му на 28.03.2013 г и влязло в сила на 05.04.2013 г.; наказателно
12
постановление № 152/13-27.02.2013 г. на Главна дирекция Национална
полиция/Областна Дирекция на МВР – Варна, връчен на 24.04.2013 г. и
влязъл в сила на 07.05.2013 г.; наказателно постановление №
155/13/28.02.2013 г. на Главна дирекция Национална полиция/Областна
Дирекция па МВР – Варна, връчен на 24.04.2013 г. и влязъл в сила на
02.05.2013 г.; наказателно постановление № 93/13/13.03.2013 г. на Главна
дирекция Национална полиция/Областна Дирекция на МВР – Варна, връчен
на 07.08.2013 г. и влязъл в сила на 15.08.2013 г.; наказателно постановление
№ 94/13/13.03.2013 г. на Главна дирекция Национална полиция/Областна
Дирекция на МВР – Варна, връчен на 07.08.2013 г. и влязъл в сила на
15.08.2013 г. също датира от датата на влизането в сила на всеки един от
цитираните актове. Крайният момент на предвиденият в закона двугодишен
срок за погасяване по давност на вземанията, изчислен съобразно датата на
влизане в сила на последния влязъл в сила акт, е 15.08.2015 г. В периода от
05.04.2013 г. /началната дата на най-рано влезлият акт от тази група/ до
15.08.2015 г. жалбоподателят не е предприел никакви действия, които по
естеството си са насочени пряко към длъжника В.М. и целят удовлетворяване
на вземането на кредитора. В рамките на този период от време са издадени
само няколко разпореждания, с които към първоначално образуваното
изпълнително дело са присъединени за събиране вземанията срещу В.М. по
тези актове. По своята същност обаче предприетото действие може да се
определи като такова за образуване на изпълнително дело, което съобразно
дадените тълкувания не е годно да прекъсне давността по смисъла на чл. 82,
ал. 3 ЗАНН.
В обхвата на третата група вземания попадат тези по наказателно
постановление № 218/28.06.2013 г. на Община Варна, връчено на 16.09.2014 г.
и влязло в сила на 25.09.2014 г.; електронен фиш/Глоба № К —
0865670/07.08.2013 г. на Главна дирекция Национална полиция/Областна
Дирекция на МВР – Плевен, връчен на 14.02.2015 г. и влязло в сила на
04.03.2015 г.; наказателно постановление № 14-0996-00822/07.07.2014 г. на
Главна дирекция Национална полиция/Областна Дирекция на МВР –
Монтана, връчен на 04.10.2014 г. и влязъл в сила на 12.10.2014 г.; наказателно
постановление № 15 — 0996-000836/10.08.2015 г. на Главна дирекция
Национална полиция/Областна Дирекция на МВР – Монтана, връчен на
01.09.2015 г. и влязъл в сила на 09.09.2015 г. По смисъла на цитираната
13
разпоредба на чл. 82, ал. 2 ЗАНН началният момент на давността датира от
влизането в сила на всеки един от тези актове. След тази дата обаче и в
рамките на предвидения двугодишен давностен срок спрямо всяко едно от
тези вземания публичният изпълнител е предприел действие спрямо
наказания за изпълнение на наказанието. Това действие се изразява в налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника съгласно запорно
съобщение от 27.10.2015 г. От този момент за всяко едно от вземания,
установено с посочените актове, се поставя началото на нов срок, от който се
изчислява предвиденият двугодишен давностен срок. Съобразно тази дата,
крайният момент, в който може да се приеме, че двугодишният срок за
изпълнение на наказанието е изтекъл, е 27.10.2017 г. В рамките на този период
от време кредиторът не е предприемал други действия към наказания за
изпълнение на наложеното на последния наказание, включително няма данни
по делото дали от наложения от публичния изпълнител запор са постъпвали
суми. При тези мотиви срокът не може да се счита прекъснат, а доколкото
няма основания, от които да се приеме, че е спрял да тече, то следва
категоричния извод, че двугодишният срок за изпълнение е изтекъл. Едва
след този срок кредиторът и настоящ жалбоподател се е присъединил към
образувано срещу въззиваемия М. изпълнително дело при частен съдебен
изпълнител, следствие на което присъединяване е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Налагането на запора от 06.12.2018
г. по правило е годно да прекъсне давността, но тъй като в случая е
извършено след като тя вече е била изтекла, това действие не може да прояви
тази си сила /изтеклата давност не може да бъде прекъсната, щом като е вече
изтекла/.
След изтичане на законния срок за изпълнение на вземанията по чл. 82,
ал. 1, б. „а“ ЗАНН публичният изпълнител е разпределял извършени
плащания, преведени от частния съдебен изпълнител, постъпвали при
последния с оглед наложения запор. Извършените плащания не са годни да
прекъснат давността, тъй като са извършени след като тя е била изтекла.
Погашенията следствие на започналото принудително изпълнение не влияят
върху изтеклата до този момент давност и защото с влизане в сила на
решението, с което се признава, че вземането на кредитора е погасено по
давност, се препятства възможността то да бъде принудително събрано.
Изложената хипотеза следва да се разграничава от случаите на доброволно
14
плащане, което ако бе извършено в този период, би могло да се определи като
направено при наличие на основание и не може да бъде искано обратно. Друг
е въпросът, че всяко едно доброволно плащане представлява признание на
дълга за съответната доброволна платена част от вземането /съгласно
константната практика на ВКС/ и прекъсва давността за нея.
Настоящият съдебен състав не споделя направеното от жалбоподателя
възражение, че с налагането на обезпечителна мярка давностният срок е
спрял да тече по смисъла на чл. 172, ал. 1 ДОПК по отношение на последната
група актове. Действието на спиране с наложената мярка не може да се
възприеме и защото налагането на възбрана или запор след започването на
изпълнителното производство /т.е след изпращането на съобщението за
доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 ДОПК/, не представлява действие на
публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично
вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 221, ал. 4 ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са
наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид липсата на
наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното
производство по см. на чл. 221, ал. 1 ДОПК/, принудителното изпълнение
върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи
започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с
постановление на публичния изпълнител. Следователно налагането на запор
или възбрана в условията на започнало изпълнително производство, винаги
има характера на действие по принудително изпълнение и с него се прекъсва
даността, но не се спира, в който случай за установеното прекъсване са
изложени мотиви по-горе. Възражението не може да бъде прието за
основателно по отношение на вземанията, установени с първите два акта –
наказателно постановление № 93 и № 94. Обезпечителната мярка е наложена
едва на 21.10.2015 г., към който момент давността по отношение на тези две
вземания вече е била изтекла – 15.08.2015 г., поради което няма как да бъде
спрян или прекъснат срок, който вече е изтекъл.
За пълнота, признатите за погасени по давност вземания с изрично
разпореждане на публичния изпълнител не са част от предмета на делото,
очертан с исковата молба.
Изложените мотиви съвпадат с крайния извод на първоинстанционния
съд и дават основание съдебният акт в атакуваната му част да бъде потвърден.
15
С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна.
Същата своевременно е заявила претенцията си за присъждането им и е
представила доказателства за реалното им заплащане, поради което и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да й се присъди сумата от 600,00 лева,
представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивния съд.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119 от 01.07.2020 г., постановено по гр.
дело № 587/2019 г. по описа на Районен съд-Козлодуй в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК Национална агенция за
приходите гр. София да заплати на В. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 /шестстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16