Р E Ш Е Н И Е
№ ……..…./05.08.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на девети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9020/2020 г.
Производството е образувано по предявени от „А.з.к.н.п.з.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** срещу
Д.Я.Я., ЕГН **********, адрес: *** обективно
кумулативно съединени искове с правни квалификации както следва чл. 422 във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК, чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК и чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с
чл. 33 ЗПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 541,79 лева, представляваща дължима главница по договора за паричен заем № *******/**********г.,
сключен между „В.К.” ООД и Д.Я.Я., ЕГН **********, което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. и приложение
1/01.07.2019 г. към него ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата; сумата от 85,01
лева, представляваща дължима договорна лихва за периода 16.08.2018 г. до
13.04.2019 г. по договора за паричен заем № *******/**********г., сключен между
„В.К.” ООД и Д.Я.Я., ЕГН **********,
което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. и приложение 1/01.07.2019 г.
към него; сумата от 31,60 лева, представляваща
обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 14.04.2019 г.
до 28.01.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г.
по описа на Районен съд, град Варна.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответника и „В.К.“ ООД е
сключен договор за паричен заем № *******/**********г. Твърди, че заемателят е получил Стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по паричен заем. Съгласно
договора се излага кредиторът да се е задължил да предостави на Я. заем, в
размер на 600 лева. Твърди, че сумата е предоставена на ответника с подписването
на договора, който има силата на разписка. От своя страна Иванов се е задължил
да върне заетата му сума, ведно с договорна лихва на 9 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 109,85 лева. Излага, че ответникът е извършил
плащания в общ размер на 212 лева. Твърди се, че съгласно клаузите на договора,
ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да
предостави едно от предвидените в договора обезпечения. При неизпълнение на
това задължение е предвидено кредитополучателят да дължи неустойка. Посочва, че
на Я. е начислена неустойка в размер на 252 лева. Твърди, че при забава в
плащанията заемателят дължи заплащане на такса
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения, както и разходи за ангажиране дейността на служител,
осъществяващ администриране дейността по събиране на сумите. Посочва, че на Я.
дължи такива в размер на 175 лева. Твърди, че последната падежна дата е
13.04.2019 г. Сочи, че с приложение № 1 от 01.07.2019 год. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г. „В.К." ООД
е цедирало вземането си към ответника н. „А.к.н.п.з.“
ЕООД. З. събиране
на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
която е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което в законовоустановения
срок по реда на чл. 415 ГПК са предявени исковите претенции. Молбата е за
уважаване на исковите претенция. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Оспорва дължимостта на претендираните
суми. Заявява, че не е надлежно уведомен за извършената цесия. Посочва, че
клаузите на договора, с която е предвидена възможност за прехвърляне на
вземането на трето лице, е неравноправна. Твърди, че „В.К.“ не е имал
възможност да прехвърли с договора за цесия процесните
вземания, тъй като договорът за кредит не предвижда такава валидна възможност.
Заявява, че с процесния договор за цесия не е
прехвърлено именно процесното задължение. Оспорва
между страните да е подписван договор за кредит № *******/**********г. Счита,
че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Уговорената в чл. 4
неустойка, не е неустойка, а договорна лихва и представлява допълнителна
печалба на кредитора и поради невъзможността за изпълнението й представлява
сигурна част от дълга. Освен това неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции,
поради това клаузата, с която е уговорена нейната дължимост
се явява нищожна. Таксата за експресно разглеждане не се дължи по силата на чл.
10а, ал.2 ЗПК. Оспорва искането му да е разгледано с приоритет. Счита, че
поради нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 договорът за заем следва
да се приеме за недействителен, на основание чл. 23 ЗПК. Освен това фиксираният
лихвен процент в размер на 40,29 % нарушава добрите нрави и е в разрез с
добросъвестността. Счита, че между страните не е налице уговорка за заплащане
на договорна лихва. Твърди, че с извършеното плащане от 212 лева следва да се
редуцира задължението за главница, а не за договорна лихва, неустойка и такса
експресно разглеждане на кредита. Оспорва да са сторени разноски за
извънсъдебно събиране на вземания. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
По
допустимостта на исковите претенции:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 1926/2020
г. по описа на Районен съд, град Варна се установява, че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, което е
било уважено от страна на състав на Районен съд, град Варна като е издадена
заповед № 929/17.02.2020 г. по ч. гр. д. № 1926/2020 г. Последната е връчена по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбите на
чл. 415 ГПК е дал указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК.
Исковите претенции са предявени в указания едномесечен срок от получаване на
разпореждането.
От гореизложеното следва изводът, че
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са допустими и
подлежат на разглеждане по същество. Депозираната искова молба отговоря на
изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК. Заявените с нея искови претенции
са допустими, предвид факта, че са заявени в срока по чл. 415 ГПК и е налице
пълен идентитет с издадената заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Спорното материално право - предмет на правния спор, се
въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца и заявения петитум, съдържащи се в исковата молба. Индивидуализацията
на спорния предмет се извършва от ищеца чрез посочване на носителите на
правоотношението /страните в процеса/, правопораждащите
юридически факти /основанието на иска/, в какво се състои претендираното
право и вида на търсената защита /петитума на иска/.
Ако исковата молба съдържа несъответствие между обстоятелствена част и петитум, или в исковата молба ищецът е въвел факти и обстоятелства
за спорното право /основанието на иска/, но е пропуснал да посочи в какво се
състои претендираното право в петитума
на иска, или е посочил ясен петитум, но не е уточнил
фактите и обстоятелствата, или когато ищецът е предявил няколко иска, но не е разграничил
кои от твърдените факти към кой иск се отнасят или не е разграничил отделни петитуми за всеки от съединените искове, съдът е задължен
на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да
остави исковата молба без движение и да даде конкретни указания на ищеца за
отстраняване на констатираните нередовности. След
отстраняване от ищеца на констатираното от съда несъответствие, съдът дължи
разрешение на спора по предмета на делото, като в този случай ищецът не
предявява нов иск. Поправката на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК не
съставлява изменение на иска – аргумент от чл. 129, ал. 5 ГПК. В този смисъл
решение № 244 от 09.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на 2 ТО, решение №
185/09.07.2012 г. по т. д. № 146/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
222/06.12.2016 г. по т. д. № 2959/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
116/28.11.2012 г. по т. д. № 102/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/. Като
съобрази горецитираната практика, съдът не дължи
произнасяне по направеното оттегляне от исковите претенции за сумата от 251,35
лева, от 252 – неустойка за неизпълнение на задължение и 175 лева – такси за
извънсъдебно събиране на задължението, доколкото това оттегляне е направен по
реда на уточняване на заявените искови претенции с депозираната молба от 26.08.2020
г.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
От приетия като писмено
доказателство договор за паричен заем № *******/**********г., сключен между „В.К.“
ООД като заемодател и Д.Я.Я. като заемател
се установява, че на последния е предоставена в заем сумата от 600 лева. В него
е уговорено, че заемът следва да се върне в срок от девет месеца чрез внасянето
ежемесечно погасителна вноска в размер на 109,85 лева /включваща главница,
лихва и такса експресно разглеждане на кредита/ с падеж съответно на 15.09.2018
г.; 15.10.2018 г.; 14.11.2018 г.; 14.12.2018 г.; 13.01.2019 г.; 14.03.2019 г.; 13.04.2019
г. Уговорен е и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,29 % и годишен
процент на разходите на заема в размер от 49,45 %. Посочено е, че договорът има
сила на разписка, от където следва изводът, че с полагането на подписа си
ответникът е удостоверил, че е получил заемната сума.
Договорът за заем е реален такъв и се смята
сключен от предаването на сумата от заемодателя на заемателя.
По делото е прието заключение по назначената Съдебно почеркова
експретиза, което съдът цени като компетентно
изготвено, от което видно, че подписите положени на всяка страница от договор
за паричен заем от 17.07.2017 г. и заемател в края на
документа са изпълнени от Д.Я.Я., ЕГН **********. С
оглед обстоятелството, че договорът е подписан от ответника и предвид факта, че
същият служи за разписка следва изводът, че сумата е предадена на заемателя и е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение между „В.К.“ ООД и Д.Я.Я.. Този извод
на съда се подкрепя и събраното по делото писмено доказателство, а именно
разписка за отпускане на кредит от 17.07.2018 г. в размер на 600 лева –
двустранно подписана от страните и неоспорена по делото. По силата на
възникналото облигационно правоотношение заемателят Я.
се е задължил да върне предоставената в заем сума ведно с уговорената договорна
лихва на девет равни месечни вноски. От приетото по делото заключение по
назначената ССчЕ се установява, че длъжникът е
погасил единствено първата дължима вноска с извършеното плащане на 17.07.2018
г. като след това е налице неизпълнение на поетите договорни задължения.
С определението за насрочване, съдът е
съобщил на страните, че ще се произнесе по валидността на договорните клаузи. От
клаузите на сключения между страните договор за заем се установява, че заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му, а именно:
банкова гаранция в размер на цялото задължение или физическо лице, което да
отговаря на изрично посочи в договора изисквания. В случай на непредставяне на
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 283,50 лева, която следва да бъде
заплатена разсрочено като към всяка от вноските. В чл. 1, ал.3 от договора е
посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 283,60 лева, която
следва да се плати от заемателя разсрочено като се
раздели на равни части и се включи в размера на всяка погасителна вноска. От
чл. 11 на договора е видно, че заемателят заявява, че
е запознат и е съгласен с Тарифа на „В.К.“ ООД, от която се установява, че
разходите за събиране на вземането се изразяват в напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещението
на адреса на потребителя. По делото като писмено доказателство е приета тарифа
на „В.К.“ ООД относно договор за паричен заем. Като писмени доказателства по
делото са приети и две разписки от 17.07.2018 г., от които се установява, че Д.Я.
е заплатил сумата от 6.10 лева, представляваща такса кандидатстване. Последните
са двустранно подписани, а и се представят от самия ищец, което представлява
признание на неизгоден факт, а именно, че е заплатена сумата от 6.10 лева,
представляваща такса кандидатстване от страна на Д.Я..
По
отношение валидността на клаузите на процесния
договор, съдът намира следното от правна страна:
Между ответникът и „В.К.“ ООД са възникнали
правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Относно
договорената неустойка за неизпълнение на задължение: Критериите дали е
налице нищожност на клаузата относно дължимостта на
същата следва да се съобразят постановките на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно, че неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции е нищожна.
Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В
този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.
Освен обезпечителна и обезщетителна,
по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В
настоящия случай, съгласно представения договор, така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора.
Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели
да се обремени неоснователно заемополучателя с
допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер
на подлежащата на връщане сума, а е представено като санкция за неизпълнение на
задължения на заемополучателя за предоставяне на
обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави
още при сключването на договора, от което следва, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Отсъствието на
валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част.
По
отношение договорната клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на
заявката за паричен заем и за таксата
кандидатстване, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК посочва, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В настоящия случай е договорено
между страните заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 283,50 лева, както и се установява, че е заплатена такса
кандидатстване. Разглеждането на документите и кандидатстването за отпускане на
кредита предхожда сключване на договора. Тази дейност на заемодателя по
необходимост е свързана с усвояването на дълга. С оглед гореизложеното и тази
договорна клауза за заплащането на сумата от 283,50 лева, представляваща
дължима такса за експресно разглеждане на заявката, както и таксата
кандидатстване, се явяват нищожни. Същите са нищожни и поради заобикаляне на
установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК
По договорните уговорката за събиране
на такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит и такса прекратяване,
съдът намира следното от правна страна:
Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Уговорките в договора, че при забава на
погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения имат за цел
заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта
на тези такси е обусловена единствено от настъпила забава в плащанията, с
начисляването им на практика се достига до начисляване на допълнително
обезщетение за забава над допустимия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК размер. В този
смисъл разглежданите уговорки са нищожни поради противоречие с посочената
разпоредба на ЗПК. Клаузата, предвиждаща заплащането на административни
разноски от потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което същата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1
ЗЗП.
С оглед гореизложените мотиви, следва
изводът, че ответникът дължи връщане на предоставената в заем сума ведно с
уговорената договорна лихва, както и лихва за забава при несвоевременно
изпълнение на задължението за заплащане на заемната сума. От приетото по делото
заключение по назначената ССчЕ се установява, че
погасена е единствено главницата и договорната лихва по първата вноска с
извършеното плащане на 17.07.2018 г., а след това не е налице изпълнение на
поетото договорна задължение за заплащане на дължимата главница и договорна
лихва. Съдът кредитира изцяло заключението по назначената ССчЕ,
с което се установява дължимия размер на главницата и договорната лихва от
страна на ответника.
С рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016 г. и Приложение към него от 01.07.2019 г. вземането по
договора за заем било прехвърлено от заемодателя на ищеца по делото. С
пълномощно от 28.12.2016 г. цедентът „В.К.“ ООД е
упълномощило цесионера – ищец по делото да уведоми от
името на цедента всички длъжници
по всички вземания на дружеството, които са цедирани,
съгласно сключения Рамков договор и Приложение № 1, неразделна част от него. Наличието
на упълномощаване на новия кредитор да извърши уведомяване на длъжниците от името на стария кредитор не е
незаконосъобразно, доколкото това действие не е лично и незаместимо.
Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В този смисъл
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК.
Следва да се посочи, че договорът за цесия се
дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка,
чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на
едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице.
Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален.
Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента
на сключване на договора и да е прехвърлимо. Член 99,
ал.4 ЗЗД посочва, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В настоящото производство липсват и данни по
делото ищецът да е изпращал уведомление за извършената цесия до ответника преди
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към който момент се
счита, че са предявени и исковете, предмет на настоящото производство. Към
исковата молба обаче е приложено уведомление за извършената цесия, което е
връчено на ответника чрез назначения особен представител с преписа от исковата
молба на 23.02.2021 г. В този смисъл практиката на ВКС, обективирана
в решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК
посочва, че изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Защитата, която се
осъществява от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е
приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.
34, ал. 3 от ГПК и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. В този смисъл е решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на
първо т.о. на ВКС.
Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
С оглед гореизложените мотиви и при
съобразяване на цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно
съобщаване на цесията по отношение на ответника чрез назначения особен
представител, но едва към датата на връчване на препис от исковата молба. Въз
основа на изложените мотиви следва изводът, че ищецът се явява надлежен
кредитор на ответника.
Не се спори по делото, а и от приетата по
делото ССчЕ експертиза, която съдът цени като
компетентно изготвена се установява, че от страна на ответника са извършени
плащания в общ размер на 141,35 лева, с които са погасени задължения по
главница в размер на 58,21 лева; по договорни лихви – в размер на 20,14 лева;
за неустойка – 31,50 лева; такса експресно разглеждане на кредита – 31,50 лева.
От заключението на вещото лице се установява, че последното плащане е извършено
на 17.07.2018 г. като след него не са последвали други такива. Към датата на
депозиране на заявлението – 06.02.2020 г. дължимите от ответника сума са както
следва – главница в размер на 541,79 лева; договорна лихва – 85,01 лева.
По делото от страна на ищеца е представена
разписка от 17.07.2018 г., двустранно подписана между страните, от която е
видно, че ответникът Я. е заплатил сумата от 142 лева. Приета е и разписка, от
която се установява, че на 17.07.2018 г. Я. е заплатил и сумата от 6,10 лева –
такса кандидатстване. Двете писмени доказателства са двустранно подписани и не
са оспорени по делото, а и са представени от самия ищеца по делото, поради
което следва да приемат като признание за неизгоден факт. От съвкупния анализ
на гореописаните доказателства следва изводът, че на 17.07.2018 г. Я. е
заплатил сумата от 148,10 лева.
С оглед заключението по назначената ССчЕ, което съдът цени като компетентно изготвена, следва
изводът, че последното плащане извършено от ответника е на 17.07.2017 г., след
която липсват извършени плащания и с оглед гореизложените мотиви за нищожност
на част от договорните клаузи следва изводът, че Я. дължи връщане на заемната
сума и уговорената договорна лихва. Съдът цени като компетентно изготвено
заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, в
което е отразено, че към датата на депозиране на заявлението – 06.02.2020 г.
дължимите от ответника сума са както следва – главница в размер на 541,79 лева;
договорна лихва – 85,01 лева.
При съобразяване на посоченото в
заключението на вещото лице, че с част от заплатената от ответника сума от 141,35
лева, а именно 31,50 лева е покрита дължимата неустойка и такса експресно
разглеждане на заявлението за кредит в размер на 31,50 лева и с оглед
гореизложените мотиви, че клаузите, съдържащи се в договора за заем относно
неустойката и такса експресно разглеждане са нищожни и на връщане подлежи
главницата и договорната лихва, следва това плащане в размер на 63 лева следва
да се отнесе към претендираните суми – главница и
договорна лихва.
При наличието на задължение, произтичащо от
главница, и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и
съответната лихва. Ако страните не са уговорили поредност
при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по
силата на закона: първо лихвите и след това главницата, аргумент от чл. 76,
ал.2 ЗЗД. С плащането на сумата от 63 лева ответникът е заплатил част от дължимата
лихва, поради което същата остава дължима в размер на 22,01 лева. От тази
оставаща дължима сума следва да се приспадне и сумата от 0,65 лева,
представляваща разликата до пълно заплатения размер от 142 лева на 17.07.2018
г., както и сумата от 6,10 лева – представляваща заплатена такса за
кандидатстване, поради гореизложените мотиви за нищожност и на тази такса. Въз
основа на изложената следва, че оставащата дължима договорна лихва е в размер
на 15,26 лева като до този размер исковата претенция подлежи на уважаване, а за
горницата над 15.26 лева до пълно претендирания
размер от 85,01 лева – следва да се отхвърли.
По делото не са представени доказателства от
страна на ответника, че е заплатил дължимата главница като се доказва от
приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, че
е в неизпълнение считано от 15.09.2018 г., поради което основателно се явява и
искането за присъждане на лихва за забава за заплащане на дължимата главница за
процесния период от 14.04.2019 г. до 28.01.2020 г.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта относно размера на
дължимата лихва за забава, доколкото същото е за период по-дълъг от претендирания. Съдът при използване на системата Апис финанси установява, че дължимият размер на лихвата за
забава за процесния период е в размер на 43,65 лева.
С оглед обстоятелството, че ищецът претендира по-малък размер, съдът следва да
уважи исковата пертенциа в заявения размер, доколкото
е недопустимо съдът да се произнася свръхпетитум.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът,
че основателна се явява и претенцията относно дължимата главница в размер на 541,79
лева ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.02.2020
г., както и относно обезщетението за забава върху дължимата главница в размер
на 31,60 лева за периода от 14.04.2019 г. до 28.01.2020 г.
По
отношение на разноските:
Претенция за присъждане на сторените в
производството разноски е отправила ищцовата страна,
която претендира заплащането на сумата от 37,63 лева, представляващи дължими
разноски за заповедното производство; 136,83 лева – заплатена държавна такса в
исковото производство; сумата от 300 лева, представляваща заплатен депозит за
особен представител; сумата от 300 лева, представляваща заплатен депозит за
изготвяне на експретиза по делото и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 78,
ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение
в размер на 100 лева за исковото производство.
С оглед гореизложеното и предвид уважената
част от исковите претенции в тежест на ответника следва да се възложат разноски
за исковото производство, в размер на 658,40 лева. За заповедното производство
в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 33,64 лева
при съобразяване размера на уважените искови претенции. Присъждането на
сторените в заповедното производство разноски следва от постановките на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12.
Разноски от страна на ответника не се
претендират, доколкото същият се представлява от назначения от съда особен
представител.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „А.з.к.н.п.з.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и
Д.Я.Я., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 422
във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК, че Д.Я.Я.,
ЕГН ********** дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 541,79 лева, представляваща дължима главница по договора
за паричен заем № *******/**********г., сключен между „В.К.” ООД и Д.Я.Я., ЕГН **********, което вземане е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕАД, ЕИК ********* въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016 г. и приложение 1/01.07.2019 г. към него ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението – 10.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г.
по описа на Районен съд, град Варна
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „А.з.к.н.п.з.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и
Д.Я.Я., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл.
422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК, че Д.Я.Я.,
ЕГН ********** дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 15,26 лева, представляваща дължима договорна лихва за
периода 16.08.2018 г. до 13.04.2019 г. по договора за паричен заем № *******/**********г.,
сключен между „В.К.” ООД и Д.Я.Я., ЕГН **********,
което вземане е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.” ЕАД, ЕИК ********* въз основа на
рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2018 г. и
приложение 1/01.07.2019 г. към него, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по описа на Районен
съд, град Варна като отхвърля исковата
претенция за горницата над 15,26 лева до пълно претендирания
размер от 85,01 лева
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „А.з.к.н.п.з.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и
Д.Я.Я., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл.
422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 33 ЗПК, че Д.Я.Я., ЕГН ********** дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 31,60 лева,
представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от
14.04.2019 г. до 28.01.2020 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1926/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна
ОСЪЖДА Д.Я.Я.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 748,18 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски,
съразмерно на уважената част от исковите претенции и сумата от 33,64 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: