Присъда по дело №95/2024 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ КЪМ Присъда ПО НОХД № 95/2024 г. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД ***.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СТАРА ЗАГОРА, ТЕРИТОРИАЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ *** е внесла обвинителен акт срещу А.А.М. за извършено
престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за това, че на
неустановена дата през първата половина на месец май 2021г. в землището на
гр. ***, обл. Стара Загора, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило
14- годишна възраст, а именно с Б.И.А. /родена на *****г./, като извършеното
не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като макар и непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Пострадалото лице, редовно призовано, не е упражнило правото си да се
конституира като акцесорна страна в процеса.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура
Стара Загора, Териториално отделение *** поддържа повдигнатото
обвинение, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за
безспорно установено от събраните по делото доказателства. Счита, че
наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, а именно
лишаване от свобода в размер на една година, което да се редуцира с една
трета
Служебният защитник на подсъдимия изцяло се солидаризира с
представителя на държавното обвинение относно доказаността на
обвинението от обективна и субективна страна и справедливостта на
предложения от прокурора размер на наказанието.
Подсъдимият в правото си на лична защита се признава за виновен и
изразява съжаление за стореното. С последната си дума моли за налагане на
по-ниско наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
А.А.М., роден на ****г. в гр. ***, живущ в ***** български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият **** г. живеел в гр. ***, обл. Стара Загора, в кв. ****, в
дома на баба си - свидетелката ****.
Пострадалата Б.И.А. е родена на ***** г. в гр. *** и видно от копие от
удостоверение за раждане /л. 13 от том първи на ДП/, майка на А. е
свидетелката Д. А., а баща е св. И.А.. През 2020 г. свидетелите Д. А. и И.А.
1

заминали да работят в чужбина /в Ирландия/, а дъщеря им - пострадалата Б.
А., останала в Република България, за да продължи образованието си. Тъй
като родителите на постр. Б. А. работели извън страната, непосредствени
грижи за нея полагала баба й по бащина линия - свидетелката К. А.. Така Б. А.
заживяла при баба си в къща, находяща се в кв. **** в гр. ***, и към пролетта
на 2021 г. била навършила дванадесет години, т.е. била малолетна. През
учебната 2020/2021 година постр. Б. А. била ученичка в шести клас във
*****“ в гр. ***. Обичайно всяка сутрин св. К. А. водела пострадалата А. до
учебното заведение, а следобед А. се прибирала сама в дома си.
Пострадалата Б.И.А. се познавала с обв. А.А.М., с когото били приятели
от деца. Обвиняемият А.М. живеел в близост до дома на бабата на
пострадалата, в имот, находящ се в кв. **** в гр. ***. Родителите на обв.
А.М. /А.Д.М. и А.М.Б./ работели във Федерална Република Германия, а грижи
за него полагала баба му по бащина линия - свидетелката Р. Ил. А..
През пролетта 2021 г. обвиняемият А.М., който бил непълнолетен, и
пострадалата Б. А. /на 12 години/, се сближили и станали „гаджета“. Двамата
започнали често да се срещат и комуникират, като не казали за отношенията
помежду си на семействата си и периодично отсъствали от учебни занятия, за
да се срещат.
През първата половина на месец май 2021 г. на неустановена в хода на
разследването пострадалата се срещнала с обвиняемия А.М. в землището на
гр. ***, обл. Стара Загора, на поляна извън населеното място. Обвиняемият
А.М. знаел къде учи пострадалата, на колко години е, и че е малолетна, т.е. че
не е навършила 14 години. Тогава той предложил на пострадалата Б. А. да
правят секс. Малолетната пострадала се съгласила и споделила на
обвиняемия, че е девствена. Тогава, на неустановена дата през първата
половина на месец май 2021 г. обвиняемият А.М. и пострадалата Б. А.
съблекли част от дрехите си и започнали да се прегръщат и целуват, след
което легнали на поляната. След това обвиняемият А.М. разтворил краката на
малолетната Б. А. и проникнал с половия си член във влагалището й. През
цялото време, докато траел доброволният полов акт пострадалата изпитала
слаба болка в областта на половите органи, но въпреки това не реагирала и
обвиняемият продължил действията си. Съвкуплението между тях
продължило няколко минути. След като обвиняемия еякулирал във
влагалището на постр. Б. А., той и постр. Б. се облекли и си тръгнали от
мястото.
По-късно, след съвкуплението на обв. А.М. с постр. А., менструалният
цикъл на пострадалата закъснял и тя се усъмнила, че е забременявала. Тогава
постр. Б. А. споделила с баба си - свидетелката К. А., че е имала доброволни
сексуални отношения с обв. А.М.. От своя страна, св. К. А. вече била
възприела пряко, че от известно време на нейната внучка й прилошавало,
както и, че е наедряла в коремната област. След това, в края на месец
септември 2021 г. св. К. А. се обадила по телефона на майката и бащата на
2

пострадалата Б. А.. От своя страна, свидетелите Д. А. и И.А. организирали
прибирането си в Република България, с оглед съобщената им информация за
случилото се с дъщеря им. На 07.10.2021 г. свидетелите Д. А. и И.А. посетили
заедно с пострадалата Б. А. кабинета на д-р Д.Г. в гр. ***, който констатирал
бременността на Б. А.. Пострадалата Б. А. споделила с родителите си, че на
неустановена дата през първата половина на месец май 2021 г. обв. А.М. е
осъществил съвкупление с нея.
Междувременно, в РП - Стара Загора постъпил сигнал от Националната
Здравноосигурителна каса, с изх. № 07-01-165/04.08.2022 г., съдържащ данни,
че Б.И.А. е била заведена в регистъра „Майчино здравеопазване“ в НЗОК,
поради бременност от доктор Д.Г. и по-късно било образувано настоящото
наказателно производство.
На неустановената дата през първата половина на месец май 2021г.,
непълнолетният А.М. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Към посочения период
непълнолетният А.М. е бил способен, с оглед физическото и психичното си
развитие, правилно да възприема и възпроизвежда фактите, от значение за
делото, и да дава достоверни обяснения за тях.
Постъпката на А.А.М. не е в резултат на внезапно настъпили и трудни за
осмисляне, рационализиране и реализиране на обстоятелства. Знанието за
нередност и наказуемост, ведно с избора му за действие, определят наличието
на съответен интелектуален капацитет за способност за правилна преценка на
характера, значението и запретеността на стореното деяние, както и
последиците от извършването му.
Не се установява понижен самоконтрол и повлияност от внезапно
настъпили обстоятелства, спрямо които е бил затруднен да се
противопостави.
При него са налице съобразителност с конкретни детайли и ситуативни
стимули и е действал, съобразно собствената си преценка, желания и
намерения, като действията му са съобразени изцяло с културната
принадлежност и традициите на етноса, към който принадлежи. Асен Асенов
Митен е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на
подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
обяснения на подсъдимия, в които прави признание за извършеното
деяние.
-показания на свидетелите Б.И.А., Д. А. А., И.З.А., К. С. А., Д.К.Г.,
П.Е.Г., Л.К.И., Р. И. А. и А.А.М., от които се установяват всички
съставомерни факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и признати от подсъдимия;
3

както и от приложените по ДП писмени доказателства, включително и
справка за съдимост, характеристична справка и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т. 4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК.
В този изричен смисъл Решение № 432 от 26.11.2014 г. по нак. д. №
1182/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по
н. д. № 940/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№ 347 от 23.10.2015 г. по н. д. № 956/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-
во нак. отделение, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940/2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената фактическа обстановка следва, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение с правна
квалификация- чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за това, че на
неустановена дата през първата половина на месец май 2021г. в землището на
гр. ***, обл. Стара Загора, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило
14- годишна възраст, а именно с Б.И.А. /родена на *****г./, като извършеното
не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като макар и непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си.
Налице са всички елементи от обективна и субективна страна на
престъпния състав:
-осъществен сексуален контакт /вагинално съвкупление/ с пострадало
лице от женски пол;
-малолетие на пострадалата към момента на осъществяване на
4

сексуалния контакт;
субект на престъплението от мъжки пол;
-липса на упражнена принуда под някоя от формите й, което обуславя
извод, че деянието не попада в приложното поле на по-тежко наказуемия
състав на чл. 152 НК;
Престъплението по чл. 151 НК е на просто, формално извършване, като
същото е довършено със самия факт на осъществения сексуален акт.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината.
В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на пряк
и евентуален само при резултатните, не и при формалните (на просто
извършване) престъпления. При безрезултатните престъпления умисълът
може да бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава
общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши.
Така изрично Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н.
о. на ВКС.
От изричните признания на подсъдимия следва, че той е бил наясно с
малолетието на пострадалата и съвсем съзнателно е извършил сексуален
контакт с нея, която е достатъчно за съставомерност на деянието от
субективна страна при пряк умисъл.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 151 НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до шест години
Доколкото всички деяния са извършени, докато подсъдимият е бил
непълнолетен, то съдът е обвързан да приложи чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и да
индивидуализира наказателната отговорност в диапазона, получен след
редукцията, а именно - лишаване от свобода до 3 години.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи
вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената
опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на
генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на
подсъдимия Г. Х. И. при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 г. в сила
от 06.04.2010 г.), предвид изказаното от него самопризнание и императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на
разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимия
на неустановена дата през месец първата половина на месец май 2021г., т. е.
след влизане в сила на посоченото изменение на НК. Ето защо, съдът наложи
на подсъдимия А.А.М. за извършеното от него престъпление по чл. 151, ал. 1
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК – наказание "Лишаване от свобода" за срок от една
5

година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното
наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание "Лишаване от
свобода" за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1
от НК отложи за изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за
максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената
опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на
подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и
върху останалите членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Разноски по делото не са направени.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	16
Дата:	11 юни 2024 г. (в сила от 27 юни 2024 г.)
Съдия:	Христина Вълчанова

Дело:	20245520200095
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 април 2024 г.

Присъда по дело №95/2024 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите