№ 441
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Стойчев
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231000601086 по описа за 2023 година
Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по жалба на защитата срещу присъда на СГС по н.о.х.д №988/2023г., с
която съдът: ПРИЗНАЛ подсъдимия Б. М. А. с ЕГН **********, роден на ********г. в
Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска Република, със статут на
бежанец в Република България, със средно образование, женен, осъждан, трудово
ангажиран, е постоянен адрес: гр.***, ж.к."***,бл.***,вх.*,ет.*,ап.* и настоящ адрес в
страната: гр. ***я, кв. „***“, бл.**, ет. *, ап.* за ВИНОВЕН
В ТОВА ЧЕ :
на 27.09.2020г. около 11.30 часа, в гр. София, бул. „Рожен“ №31, на паркинга на стоков
базар „Илиянци“, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Мерцедес“ модел „308 Д“ е рег. №********, нарушил правилата за движение както следва:
• чл.21, ал.1 от Закон за движението по пътищата: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч.... ” ;
• чл.21, ал.2 от Закон за движението по пътищата: „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнА.зира с
пътен знак ” ;
(поде. Б. М. А. превишил разрешената скорост на движение на паркинга от 10 км/ч,
1
въведена с пътен знак „В 26“, като управлявал товарния автомобил със скорост 18 км/ч),
вследствие на което реА.зирал пътнотранспортно произшествие с пешеходеца Л. В. С. (при
движението си напред товарния автомобил, управляван от подсъдимия, ударил навлезлия
пред автомобила пешеходец с предната си дясна част, като последният паднал на терена и
през тялото му преминала предната дясна гума на товарния автомобил) и по описания
начин, по непредпазливост, причинил смъртта на Л. В. С., поради което и на основание
чл.343, алЛ, б.”в” вр. с чл. 342, ал. 1., пр. 3 НК, чл.36, чл.58а НК го осъдил на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА /две години и
шест месеца/,определено при условията на чл.373, ал.З НПК, вр. с чл. 58а НК, което да се
изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 343г НК ЛИШИЛ Б. М. А. с ЕГН ********** от ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.59, ал.1, т. 1 от НК приспаднал от наказанието „Лишаване от свобода“
времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото.
На основание чл.189, ал.З от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия Б. М. А. с ЕГН **********, да
заплати в полза на държавата, съответно - по сметка на СДВР-МВР, направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 3850.20 /три хиляди осемстотин и петдесет
лв. и двадесет ст./ лв.
На основание чл.189, ал.З от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия Б. М. А. с ЕГН **********, да
заплати в полза на В. К. С. сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, която представлява разноски
по делото за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189, ал.З от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия Б. М. А. с ЕГН **********, да
заплати в полза на Н. В. И. сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, която представлява разноски
по делото за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189, ал.З от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия Б. М. А. с ЕГН **********, да
заплати в полза на К. С. М. и Л. С. А. сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, която
представлява разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение. служебно издаден
изпълнителен лист.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на САП пледира
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, така както е постановена.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Пледира за намаляване на размера на
наказанието Лишаване от свобода и приложение на института на отлагане на изтърпяването
му по чл. 66 ал.1 от НК.
Подсъдимият А. поддържа исканията на своя защитник, а като последна дума пред
въззивния съд изразява съжаление за стореното, макар да смята че е виновен и отразеното в
обвинитения акт относно скоростта му на движение преди удара е невярно.
Повереника адвокат Р. пледира от името на честните обвинители присъдата да бъде
потвърдена.
2
Частните обвинители поддържат това искане.
ЧО К. С. , лично пледира за ефективна присъда.
САС, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
В първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за
повторно разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството пред СГС е протекло по реда на чл. 371 ал.1 т.2 от НПК но при
липсата на основна законова предпоставка за това, а именно реално признаване от страна на
подсъдимия на фактите и осъзнат отказ от правото да ги оспорва в рамките на състезателен
съдебен процес, както пред първата инстанция, така и при въззивната и касационната
проверка.
Подсъдимият А. е признат за виновен, че превишил разрешената скорост на движение на
паркинга от 10 км/ч, въведена с пътен знак „В 26“, като управлявал товарния автомобил със
скорост 18 км/ч и именно в резултат на това нарушение причинил по непредпазливост
смъртта на пострадА.я. Запитан от първия съд дА. признава фактите в обвинителния акт
подсъдимият формално завява, че ги признава но веднага след това прави пространно
изказване, в което ги оспорва. В частност оспорва, че се е движил с над 10км./ч. Твърди че
скоростта му била много по – ниска, а непосредствено преди удара практически била 0.
Въпреки формалното признание, обезсмислено от незабавното фактическо оспорване на
фактите, СГС обявил с определение по чл.372 ал.4 от НПК и в нарушение на тази
разпоредба, че е нА.це самопризнание и то се подкрепя от доказателствата, събрани на
досъдебното производство. Нарушението е съществено, тъй като е лишило подсъдимия от
правото да осъществи защита и по фактите, каквато явно е била действителната му воля. То
не може да бъде отстранено във въззивното производство, въпреки че и пред САС
подсъдимият спори по фактите, тъй като самопризнанието по чл. 371 ал.1 т.2 от НПК е
неоттегляемо и въззивният съд не може за пръв път да предприеме съдебно следствие по
общия ред. В този смисъл е и задължителната съдебна практика/ТР №1 на НК на ВКС от
06.04.2009г./.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда на СГС по н.о.х.д №988/2023г.,
ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4