Решение по дело №355/2020 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260047                                     14.12.2020 г.                             град Чирпан

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН                                                                   ПЪРВИ СЪСТАВ

На осми декември                                           две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Атанас Динков

 

Секретар: Донка Василева

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Динков АНД № 355 по описа за 2020 г. за да се произнесе съобрази:

 

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от О.Д.Д., ЕГН **********, против Електронен фиш, Серия К, № 3052345, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Жалбоподателката О.Д.Д., представлявана от адв. П.К. *** моли електронния фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

С обжалвания ЕФ жалбоподателката О.Д.Д., ЕГН ********** е санкционирана на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП (" Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв."), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 19.04.2019 г. в 09.19 часа в обл. Стара Загора, общ. Чирпан, Път 2-66, км. 92+700, в посока гр. Стара Загора, при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак В26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"), разположен западно на 150 м. е управлявала лек автомобил „**“, с регистрационен номер **, със скорост 96 км/ч, при отчетен толеранс от 3 км., като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) №  ТFR1-М 618.

Жалбата е основателна

В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В процесния случай, предмета на това доказване включва и представянето на доказателства за мястото за разполагане на АТСС, което следва да е било позиционирано така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.

От служебно изисканата в хода на съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-М (л. 41 от делото) се установява, че точката с координати ЕL: 25.26667° и NL: 42.18333° се намира по пряка линия, перпендикулярно на около 260 метра от най-близката точка от Път 2-66, в отсечката Плодовитово – Чирпан и от нея е невъзможно АТСС ТFR1-М, № 618 да измери скорост на МПС, движещо се по този път и тази отсечка. Снимковия материал от заснетия клип, представлява веществено доказателствено средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН дело № 219 по описа  за 2018 г. на Административен съд - Стара Загора).

Установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като от точка с географски координати ЕL: 25.26667° и NL: 42.18333°, посочена в приложения от АНО снимков материал от клип № 2222 (л. 11 и л. 44 от делото), обозначаваща местоположението на АТСС № TRF-1М, № 618, не е било възможно да се извършва измерване на скоростта на превозно средство, движещо се по Път 2-66, км. 92+700, в посока гр. Стара Загора, в частност на скоростта на процесния автомобил. Т.е. в случая не е било спазено изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС да се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото не са ангажирани опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да се приеме, че на посочените в ЕФ място, място и час е управлявано МПС с отчетеното превишение на скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156 по описа  за 2020 г. на Административен съд – Стара Загора).

На второ място, обжалвания ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, според които той следва да съдържа данни за "...описание на нарушението, нарушените разпоредби...", като под "описание на нарушението", несъмнено следва да се разбира изложение на всички съставомерни факти. В случая в ЕФ е отразено, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС - "... в обл. Стара Загора, общ. Чирпан, Път 2-66, км. 92+700, в посока гр. Стара Загора, при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак В26 ...". В случая обаче, не става ясно   „западно“ от къде е бил разположен пътния знак, въвеждащ ограничението – западно от гр. Чирпан или западно от км. 92+700. Ако се приеме, че знакът е бил поставен западно на 150 м. от гр. Чирпан, това би означавало, че жалбоподателката не е навлязла в зоната на действието му, респективно не е извършила твърдяното административно нарушение. Недопустимо е обаче тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика – същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на ЕФ при описанието на нарушението. Недопустимо е и тези обстоятелства, доколкото не са посочени като такива за обосноваване на обвинението, да се установяват за първи път в съдебната фаза на административнонаказателния процес (при оспорването на ЕФ), с оглед доказването на това обвинение. Изложеното представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.  

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 400 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в представения договор за правна защита и съдействие от 09.10.2020 г. (л. 30 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание (глоба в размер на 300 лева), както и обема на извършените процесуални действия (делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключено в две съдебни заседания, в първото от които е участвал процесуалния представител на жалбоподателя), съдът намира, че така уговорения и заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума предвиден в чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).

Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като за разликата над 300 до 400 лева, претенцията му следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА Електронен фиш, Серия К, № 3052345, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора.

ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на О.Д.Д., ЕГН **********, представлявана от адв. П. *К. от АК – Стара Загора, сумата от 300 (триста) лева, разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за разноски за разликата над 300 лева до претендирания размер от 400 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд - Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: