№ 31
гр. Разград, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Е. Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. И.а
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20243300600076 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда №1 от 16.01.2024 г., постановена по НЧХД № 337/2023 г. по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимата Д. Р. Д. е призната за виновна в това, че за времето от
14.01.2023г. до 11.06.2023г. в гр.Разград, като родител осуетила изпълнението на съдебно
решение №84-279/30.10.2013г по гр.д. №9503/2013г. на РС-София, относно режима на
личните контакти между децата Д. А. И.а и Б. А. И. и баща им А. С. И. – престъпление по
чл.182 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК я освобождава от наказателна
отговорност, като и налага административно наказание „Глоба“ в размер на 3000лв.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на тъжителя сумата 1422лв. лева за
разноски.
Производството е проведено в отсъствие на подсъдимата, същата обявена за
международно издирване с цел установяване на адрес.
Против присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимата
адвокат А. М. К.Н.. В жалбата се излагат оплаквания за това, че съдебният акт не е
постановен при пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.
Излага доводи, че деянието е несъставомерно от субективна страна, като престъплението не
е доказано липсата на пряк умисъл у подсъдимата. Д. Д. е действала с единствената цел – да
защити интересите на децата. Освен това не е била запозната с привилегията на чл.182 ал.3
НК, да не бъде наказвана.
1
Искането в жалбата е въззивния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт и
постанови решение, с което за бъде призната за невиновна по обвинението за извършено
престъпление или да бъде намален размерът на наложената глоба.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Препис от жалбата е връчен на частния тъжител А. С. И., чрез адвокат В. П., като
възражения не са постъпили.
Постъпили допълнителни съображения към въззивната жалба от адв. Н. преди
съдебното заседание с вх. №2037 от 22.04.2024г., в които излага доводи, че делото не е
подсъдно на съдилищата в Разград, поради обстоятелството, че подсъдимата заедно с децата
на 09.09.2021г. е напуснала пределите на страната и се намира в чужбина, като
производството да бъде изпратено по компетентност на съдилищата в София. Сочи, за
наличие на решение по гр.д. №2270/2021г. от 21.10.2022г. на РС-Разград, с което са
изменени мерките за упражняване на родителските права, съответно режима на лични
отношения, като родителските права са предоставени на бащата, поради което счита, че
липсва умисъл у подсъдимата, тъй като в инкриминирания период 14.01.2023г. до
11.06.2023г., същата е знаела за новото решение и след като родителските права са
предоставени на бащата, не е нарушила решение, което не съществува, защото е изменено.
Адвокат Н. е депозирала молба-искане, на основание чл.187 ал.2 НПК да и бъде
определено възнаграждение в размер на 400лв, които тъжителят да внесе в
законоустановения седмодневен срок.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимата не се явява, същата не
е намерена на посочения адрес. От писмо на ОД на МВР-Разград е видно, че Д. Р. Д. е
обявена за издирване с телеграма №19930/01.08.2022г. във връзка с образувано ДП
№10/2022г. ОСлО-ОП Разград. Сигнала въведен и за международно издирване с шенген от
05.01.2023г. При извършена справка на 03.04.2024г. в АИС-ГК се установява, че след
напускането на страната с двете си деца на 09.09.2021г. няма отразено влизане в страната.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитника на подсъдимата адвокат
А. М. К. Н. поддържа жалбата и допълнителните съображения като моли подсъдимата да
бъде оправдана. Доразвива доводите си, за липса на местна подсъдност на спора, това че
целта на подсъдимата не е да осуети срещите с бащата, а за да защити интересите на
децата. Както, че бащата е променил адреса си, излага съображения за липса на субективна
страна на деянието. Подсъдимата знаела към него момент, че съдебното решение е изменено
и че децата се предоставят на тъжителя. Това, че не е била уведомена за привилегирования
състав на деянието. Евентуално моли размерът на наложената глоба да бъде в минимален
размер, защото лицето е във финансови затруднения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят А. С. И., редовно
призован не се явява, представлява се от адв. П.. Същият счита жалбата за неоснователна, а
присъдата за правилна и законосъобразна, при наличието на доказателства за осъществено
деяние от обективна и субективна страна. Излага доводи, във връзка с аргументите на
2
защитата в жалбата и допълнителните съображения, които намира за неоснователни, оспорва
изложеното във въззивната жалба и допълнителните съображения. Сочи, че целта на
наказателните производства е да се установи местонахождението на подсъдимата, за да се
възбуди производство по Хагската конвенция, като при това положение подсъдимата
потвърди настоящото си местонахождение - само да са стабилни децата в своето битие и
обезпечени в образователен и социален аспект.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт,
изложените във въззивните жалби доводи и възражения и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и
обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен
състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, постановена
при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране
гласни, писмени доказателства, съдът е стигнал до единствения и непротиворечив извод
относно извършеното деяние, авторството и виновността. При самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна
на фактическата обстановка по делото, като намира следното:
Подсъдимата Д. Р. Д. е родена на 24.05.1978г. в гр.Търговище, настоящ адрес в гр.
Разград. Същата е българска гражданска, неомъжена, неосъждана.
Подсъдимата Д. Р. Д. и тъжителя А. С. И. съжителствали до м. юли 2012г. Имали
общи деца - Д. А. И.а, род. на 26.12.2010г. и Б. А. И., род. на 11.04.2012г. С Решение
№279/30.10.2013г. на РС-София, било утвърдено сключено между тях споразумение, с което
местоживеенето на децата е определено при тяхната майка, определен е режим на лични
отношение между бащата и децата – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10
часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване при бащата, както един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, на рождения ден на всяко от двете деца от 10
часа на съответния ден до 17 часа на същия ден през всяка четна календарна година и от 10
часа до 12 часа на съответния рожден ден през всяка нечетна година, през първата половина
от официалните празнични дни, обявени от Министерския съвет, считано от 10 часа на
първия ден до 17 часа на последния ден от първата половина на съответния период от
почивни дни, с преспиване на Коледа през четна година и на Нова година през нечетна
година.
На 19.08.2021г. тъжителят попълнил нотариално заверена декларация по чл.76 т.9
ЗБДС, с която дал съгласие малолетните деца Д. и Б. да пътуват с майка си до Гърция и
Румъния за времето от 06.09.2021г. до 14.09.2021г. На 09.09.2021г. децата заедно със своята
3
майка напуснали Р България през ГКПП - Дунав мост при гр.Русе - Гюргево, след което
няма данни за завръщането им в страната. Частния тъжител многократно се опитвал да се
свърже с подсъдимата, както и да осъществи контакт с децата, но безрезултатно.
От приложената преписка на ОЗД при ДСП-Разград е видно, че в ДСП-Разград още
на 17.02.2021г. е било получено за произнасяне по компетентност Решение
№172/11.01.2021г. на АС-София, по подадена жалба от бащата на децата А. И., във връзка с
издадено по отношение на постановен отказ от ДСП-Люлин гр.София, да се произнесе по
сигнал, постъпил по искане за издаване на задължително предписание. Извършена е
проверка по сигнала, на основание чл.18 ал.1 ППЗЗДет във вр. с чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗДет, като
на майката са издадени: Задължително предписание по отношение на двете деца от
02.03.2021г. да оказва съдействие във връзка с реализиране на контакт между децата и
техния баща. От започване на работа с децата и отваряне на случая родителите подавали
различни сигнали до ОЗД-Разград. На 20.09.2021г. подаден сигнал от бащата, че от
15.09.2021г. няма информация къде се намират децата. От майката получено писмо по ел.
поща, че децата са с нея и са много добре. Потвърдена информация и от директора на
училището в гр.Разград, че децата не са посещавали учебни занятия от началото на учебната
година, а от ОД на МВР това, че е регистрирано преминаване на ГКПП-Русе осъществено от
майката и децата на 09.09.2021г. - излизане. Въз основа на събрана информация, че не
установено местопребиваването на двете деца и с оглед, че не са установени в
териториалния обхват на ЗДС-Разград, със социални доклади от 21.03.2022г. случаите на
двете деца са затворени и работата по тях е прекратена.
В показанията си св.А. В. сочи, че е бил свидетел по делата, които се водят за
откриване на децата. Присъствал, когато А. е отивал да вземе децата, когато са били в София
„за да не стават панаири“. Когато са били в Разград ги е вземал от бабата, когато Д. е била
на работа в Австрия, поради което смята, че децата са в Австрия с нея. След даденото на
подсъдимата разрешение да пътува с децата същата не се прибрала и тъжителят не знаел
къде са и какво правят. Не знае тя да се е свързвала с него от началото на 2023г.
Тъжителят предявил иск по реда на чл.59 ал.3 и ал.9, ч.142 и чл.143 от СК против
подсъдимата, като с решение по гр.д. №270/2021г. на РС-Разград в сила от 05.12.2023г. е
изменено решение по гр.д. №9503/2013г. на РС-София, като родителските права на децата
Д. А. И.а и Б. А. И. са предоставени на бащата А. С. И..
Децата Б. и Д. И.а са обявени за международно издирване в ШИС като безследно
изчезнали лица с цел установяване на адрес. Няма получена нова информация относно
същите видно от писма от ДМОС МВР
Въззивният съд намира, че описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била
установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните и проверени доказателства.
В показанията си св.В. сочи, че е свидетел на безрезултатните опити на тъжителя да се
свърже с децата си, след даденото разрешение на подсъдимата да пътува с тях в чужбина.
Налице са многобройни писмени доказателства – социални доклади, справки от МВР, за
липсата на резултат от издирването на подсъдимата, която е напуснала с децата пределите
4
на страната, обявяването и за издирване, както това на децата и до момента е без резултат.
Тъжителят няма никакъв контакт с тях. Видно и от подадената от подсъдимата насрещна
исковата молба по гр.д. №2270/2021г. на РС-Разград, в която признава, че е прекратила
връзката с бащата на децата, който нямал директен достъп до нея.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел единствено
възможния извод, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 182 ал.2 от НК, а именно, че за времето от 14.01.2023г. до
11.06.2023г. в гр.Разград, като родител осуетила изпълнението на съдебно решение №84-
279/30.10.2013г по гр.д. №9503/2013г. на РС-София, относно режима на личните контакти
между децата Д. А. И.а и Б. А. И. и баща им А. С. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.
2 от НК родител или друг сродник, който не изпълни, или по какъвто и да е друг начин
осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителски права или
относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди
лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет
хиляди до десет хиляди лева.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК са обществените
отношения, които гарантират безпроблемното упражняване на родителските права и
осъществяването на личните контакти между родителите и децата, които контакти са
регламентирани посредством влязъл в сила съдебен акт, какъвто в случая е процесното
съдебно решение по гр.д. № 9503/2013г. на РС-София. Пострадал от това престъпление
може да бъде както детето, така и родителят, на който са предоставени родителските права
или права за лични контакти с детето. Изпълнителното деяние на престъплението може да се
осъществи както с действие, така е посредством бездействие. За да бъде извършено
престъплението е необходимо деецът да не предаде детето на родителя, или да предприеме
такова поведение, което като резултат да доведе до невъзможност на правоимащия да се
срещне и да осъществи контакт със своя низходящ. В настоящия случай е налице втората
хипотеза - осуетяване на изпълнение на съдебно решение, тъй като подсъдимата е създала
обективни пречки за упражняване съответното право на бащата, като е завела децата на
неизвестно за тъжителя място, с явното съзнание, че в процесния период не може да бъде
изпълнено решението и става дума за резултатно престъпление.
Деянието е извършено от подсъдимата при умишлена форма на вина. Същата е
осъзнавала, че личните контакти на бащата с децата са уредени посредством влязло в сила
съдебно решение, предвиждала е, че с действията си – извеждане на децата от страната
създава пречки за изпълнението му, като допускала това. В този смисъл са неоснователни
доводите в жалбата на защитата на подсъдимата за липса на субективна страна на деянието,
тъй соченото решение по гр.д. №2270/2021г. на РС Разград, с което са изменени мерките за
упражняване на родителски права, не е било влязло в сила към инкриминирания период -
14.01.2023г. до 11.06.2023г., при което е било в сила решението по гр.д. № 9503/2013г. на
РС-София.
За престъплението по чл.182 ал.2 от НК се предвижда наказание пробация и глоба от
5
2 000 до 5000лв. Правилно първостепенният съдебен състав е приложил в случая
разпоредбата на чл. 78а от НК и е освободил подсъдимата от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като са налице изискуемите предпоставки за
това – подсъдимата не е осъждана и за престъплението се предвижда наказание пробация и
глоба. При определяне на глобата предвидена в чл.78а от НК - от 1000лв до 5000лв.
районният съд е наложил такава в размер на 3000лв. Настоящият състав намира, че съдът не
е съобразил всички обстоятелства по делото от значение за определяне на такъв размер на
наказанието глоба. При липса на данни за имотното състояние и трудова заетост на
подсъдимата, намира, че съответна глобата е в размер на 2000лв., който размер намира за
съобразен на извършеното деяние, предвид инкриминирания период, отражението върху
тъжителя и децата, които са лишени от контакти. В този смисъл следва да се измени
първоинстанционната присъда.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата е осъдена от
първоинстанционния съд да заплати на частния тъжител сторените от последната пред
първа инстанция съдебни разноски. На същото основание следва да заплати сторените
разноски във въззивното производство в размер на 1000лв., заплатено адвокатско
възнаграждение.
По искането на служебния защитник на подсъдимата за внасяне на сумата 400лв.
като възнаграждение от страна на тъжителя, намира същото за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.2 НПК по дела, които се преследват по тъжба на пострадалия,
разноски се внасят предварително от тъжителя, но това са разноски свързани със събиране
на доказателства. Възнаграждението на служебния защитник какъвто в случая е адв. Н.,
назначена при хипотезата на чл.94 ал.1 т.8 НПК, поради разглеждане на делото в
отсъствието на подсъдимата, се определя от НБПП. Отношенията във връзка със
заплащането на правната помощ между служебния защитник и НБПП са уредени в глава
седма от ЗПП. В аргумент на това е и ТР №4/2010г. на ОСНК ВКС - подсъдимият следва да
заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички
случаи на задължителна защита. На частния тъжител се възлагат разноски единствено при
оправдаване на подсъдимия или прекратяване на наказателното производство, в какъвто
смисъл е и константната практика на ВКС.
По останалите възражения в жалбата: Неоснователно е възражението за процесуални
нарушения свързани с подсъдността поради това, че подсъдимата не живее, съответно и
местожителството на децата не е в гр.Разград, тъй като е напуснала пределите на страната
на 09.09.2021г. Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 НПК делото е подсъдно на съда в чийто
район е извършено престъплението. В случая обвинението е за престъпление по чл.182 ал.2
НК – според посоченото в тъжбата последното местоживеене на майката, при която се
определя местоживеенето на децата в инкриминирания период е в гр.Разград, това е видно и
от справка НБДН. Неприложима е разпоредбата на чл.36 ал.3 НПК, предвид това, че делото
не е от общ характер и не се провежда досъдебно производство. Аргумент в подкрепа е и
разпоредбата на чл.37 НПК - за подсъдност на делата за престъпления извършени в
6
чужбина. Явно в случая подсъдимата пребивава с децата извън страната и не е ясно в коя
държава, поради което делото е подсъдно на съда по местоживеене на лицето, ако е
български гражданин, а в случая същото е гр.Разград. На следващо място е неоснователен
доводът, че подс.Д. не е запозната с привилегирования състав на чл.182 ал.3 от НК, тъй като
дори да е така, нормите на ал.2 и ал.3 не са в условията на преюдициалност. Довода, че не
следва да носи отговорност, тъй като мерките за лични отношения са изменени с решение по
гр.д. №2270/2021г. на РС-Разград, е неоснователен. Видно от приложеното решение № 692
по гр.д. №2270/2021г., същото е влязло в сила на 05.12.2023г., като до този момент е бил
приложим режима на лични отношения между бащата и децата регламентиран в одобреното
между него и подсъдимата споразумение по гр.д. №9503/2013г. на РС-София. Останалите
възражения във връзка с прилагане на писмени доказателства за здравословното състояние
на децата, успеха им в училище, здравословното състояние и адреса на бащата,
отношенията между него и майката са ирелевантни и са свързани по-скоро с иск за
упражняване на родителските права, а предмет на настоящото поризводство е деянието на
подсъдимата във връзка с неизпълнение и осуетяване на съдебно решение относно режима
на лични отношение между другия родител и децата.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на присъдата, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения същата следва да бъде изменена, единствено в частта на размера на
наложеното административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а, ал. 1 НК като същия
бъде намален от 3000лв. на 2000 лева, а в останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т.1 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 1 от 16.01.2024 г., постановена по НЧХД № 337/2023 г. по
описа на Районен съд – Разград, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимата
Д. Р. Д., ЕГН********** административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а, ал. 1 НК от
3000лв./три хиляди лева/ на 2000лв./две хиляди лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК, Д. Р. Д., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ
на А. С. И., ЕГН********** сумата 1000 лв./хиляда лева/ представляваща заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8