Решение по дело №4746/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 449
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20193110204746
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 449/12.3.2020г.

 

гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

          с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4746 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д.Е.“ ООД, подадена чрез адвокат Г.А., срещу Наказателно постановление № 461173-F504319/02.09.2019 г., издадено от директора на дирекция «Обслужване» в ТД на НАП – Варна, с което на въззивното дружество на основание чл. 178 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от адв. Г.А. ***, който излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – Варна не изпраща представител. В представени писмени бележки чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х.А.изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното: 

 

          От фактическа страна:

На 28.06.2019 г. „Д.Е." ООД е достигнало облагаем оборот от повече от 50 000 лв. за предходните 12 месеца, поради което на 07.07.2019 г. подало заявление за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност с вх. № ДДС.000-0058544 поради достигнат облагаем оборот от 50048,31 лв.

На дата 19.07.2019 г. в ТД на НАП Варна - гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 128 е извършена проверка от служители на ТД на НАП – Варна, измежду които и св. Н.Р.Г..

Проверката била възложена с Резолюция № 032691901676687/ 08.07.2019 г. във връзка с подаденото от „Д.Е." ООД заявление за регистрация по ЗДДС и приключила с Акт за регистрация по ЗДДС №030421901791423/19.07.2019г., връчен на дата 25.07.2019 г.

Контролните органи приели, че за периода от месец юли 2018 г. до месец юни 2019 г., по декларирани данни, предоставени документи и направени справки, задълженото лице има реализиран облагаем оборот по чл.96, ал.1 ЗДДС в размер на 71776,76лв., формиран от продажбата на стоки. Според проверяващите служители „Д.Е." ООД е достигнало оборот от 53247,66 лв. през месец февруари 2019 г. във връзка с регистрирани продажби на стоки чрез фискално устройство. Инспекторите по приходите приели, че е налице разминаване в посочения в справката от задълженото лице и определения в хода на проверката облагаем оборот по чл. 96 от ЗДДС, което се дължало на невключени от задълженото лице суми от регистрирани продажби чрез фискално устройство за проверявания период.

Приемайки, че заявлението за регистрация по чл. 96 от ЗДДС е следвало да се подаде от въззивното дружество в срок до 07.03.2019 г., св. Н.Р.Г. на 13.08.2019 г. съставила АУАН срещу дружеството за нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, който бил предявен на упълномощен представител Т.Ж.М., която написала възражение, че не е съгласна с АУАН, като дружеството ще подаде възражение в законоустановения срок.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило възражение, с което дружеството оспорило констатацията на контролните органи, че е възникнало задължение за задължителна регистрация по ЗДДС за достигнат оборот през месец февруари 2019 г. поради наличие на вземания от клиенти към 01.07.2018 г. и след това, плащанията по които са постъпили през месец ноември и месец декември 2018 г.

На 02.09.2019 г. Т.П.М.(директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Варна) приел идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и издал обжалваното наказателно постановление.

 

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Н.Р.Г.; писмени доказателства: пълномощно, акт за регистрация по ЗДДС, удостоверение за извършено връчване по електронен път, инициативна входяща преписка, имейл от А.Г.Ч. до Н.Р.Г.,*** до „Д.Е.“ ООД, отчет за дневните продажби за месец юни 2019 г., пълен отчет на фискална памет за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., отчет за дневните продажби за месец май 2019 г., пълен отчет на фискална памет за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., отчет за дневните продажби за месец април 2019 г., съкратен отчет на фискална памет за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г., отчет за дневните продажби за месец март 2019 г., пълен отчет на фискална памет от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г., отчет за дневните продажби за месец февруари 2019 г., пълен отчет на фискална памет за периода от 01.02.2019 г. – 28.02.2019 г., отчет за дневните продажби за месец януари 2019 г., пълен отчет на фискална памет за периода от 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г., отчет за дневните продажби за месец декември 2018 г., пълен отчет на фискална памет за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., отчет за дневните продажби за месец ноември 2018 г., пълен отчет на фискална памет за периода от 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г., отчет за дневните продажби за месец октомври 2018 г., пълен отчет на фискална памет за периода от 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г.; отчет за дневните продажби за месец септември 2018 г., пълен отчет на фискална памет от 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г., отчет за дневните продажби за месец август 2018 г., пълен отчет на фискална памет за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., отчет за дневните продажби за месец юли 2018 г., пълен отчет на фискална памет за периода от 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г., фактура № 1 от 05.09.2018 г. на доставчик „Ди Ес“ ЕООД, фактура № 2 от 13.09.2018 г. на доставчик „Ди Ес“ ЕООД, фактура № 9 от 11.07.2018 г. на доставчик „Ди Ес“ ЕООД, фактура № 10 от 15.08.2018 г. на доставчик „Ди Ес“ ЕООД, аналитичен регистър на „Ди Ес“ ЕООД, справка за получени суми по фактури, справка за общия облагаем оборот на „Ди Ес“ ЕООД, справка за издадени фактури от „Ди Ес“ ЕООД за периода от 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г., оборотна ведомост на „Ди Ес“ ЕООД за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г., справка от ТД на НАП – Варна за „Д.Е.“ ООД, протокол за предаване на документи на орган по приходите, резолюция за извършване на проверка, заявление за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, справка за общия облагаем оборот на „Д.Е.“ ООД, заповед на изпълнителния директор на НАП, два броя писма от дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Варна до директора на ТД на НАП – Варна, решение по жалба срещу акт за регистрация по ЗДДС № 216 от 20.09.2019 г. и заключение по назначената и изготвена съдебно счетоводна експертиза.

Съдът кредитира свидетелските показания на св. Н.Р.Г. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства. От същите, обаче, не се установява дружеството да е достигнало облагаем оборот от 50000 лева за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца. Св. Г. посочва, че е подадено заявление от дружеството за регистрация по ЗДДС, извършена е проверка, издаден е акт за регистрация. От показанията на св. Г. се установява, че същата е констатирала разлика между приложената към заявлението справка за деклариране на облагаем оборот и оборотът, който инспекторите по приходите са установили като регистриран във фискалното устройство.

Съдът кредитира заключението на вещото лице Г.П.Г. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза като пълно, ясно и обосновано.

От същото се установява, че дружеството е достигнало прага за задължителна регистрация - облагаем оборот 50 000 лв. за реализиран оборот за предходните 12 месеца - на 28.06.2019 г.

Вещото лице посочва, че към заявлението за регистрация дружеството е представило Справка за общия облагаем оборот на „ДИ ЕС" ЕООД, в която справка е посочена обща стойност на облагаемия оборот за периода 01.07.2018-30.06.2019 г. в размер 50 048,31 лв. От табл. 5 на констативно-съобразителната част е видно, че определеният от ССЕ облагаем оборот за същия период, съвпада с този, посочен от ДЗЛ в справката и заявлението. Вещото лице не е установило разминавания, както в общата стойност на декларирания от ДЗЛ оборот за периода, така и в стойностите на оборотите по отделни месеци.

Съгласно заключението фактури с номера 1-9/11.07.2018 на стойност 1 831,34 лв. и 1-10/15.08.2018 на стойност 4 328,77 лв., издадени към контрагент „Фифи и Гери" ООД, са включени в облагаемия оборот, определен от ДЗЛ в подадената справка към заявлението за регистрация, за данъчните периоди на издаването им - съответно месеците 07.2018 г. и 08.2018 г.

Относно плащането по двете фактури вещото лице посочва, че на 23.11.2018 г. е отчетен оборот на ФУ (парично постъпление) в общ размер 9 000 лв., в това число 1 831,34 лв. по ф-ра № 1-9/11.07.2018 г. и 600 лв. частично плащане по ф-ра 1-10/15.08.2018 г.; на 04.12.2018 г. е отчетен оборот на ФУ в размер 3 501,45 лв., в това число 3 478,45 лв. частично плащане по ф-ра 1-10/15.08.2018 г.; на 07.12.2018 г. е отчетен оборот на ФУ в размер 232 лв., в това число 100 лв. частично плащане по ф-ра 1-10/15.08.2018 г.; на 13.12.2018 г. е отчетен оборот на ФУ в размер 610 лв., в това число 150 лв. окончателно плащане по ф-ра 1-10/15.08.2018 г.. Съгласно аналитичен счетоводен регистър за група 41 – Вземания, плащанията по двете фактури са отчетени на датите на получаване на сумите по тях (на горепосочените дати), като е увеличена касовата наличност, водена по сметка 501 - Каса в лева, срещу намаление на вземанията от клиент „Ф. и Г.". ССЕ пояснява, че при определяне на облагаемия оборот на „ДИ ЕС" за изследвания период, е съобразен фактът, че фактурите са издадени в месеците 07.2018 г. и 08.2018 г., докато плащанията им са регистрирани във ФУ през месеците 11.2018 г. и 12.2018 г., когато са получени. Съгласно заключението за да не се дублира стойността на фактурите в натрупания облагаем оборот и през месеците на издаване, и през тези на плащане, платените суми са посочени със знак минус в колона 4 на табл. 4 от констативно-съобразителната част; съответно тези суми са изключени от стойността на натрупания облагаем оборот - за месеца на плащане и общо.

Вещото лице посочва, че видно от табл. 5 на констативно-съобразителната част във ФУ на „ДИ ЕС" за месец 11.2018 г. са отчетени получени плащания в брой в размер 20 861 лв. В тази стойност са включени плащания в размер 18 000 лв (2 по 9 000 лв., получени на 22 и 23.11.2018), които представляват плащания по издадени фактури към контрагент „Ф. и Г." в предходни месеци. Експертизата описва подробно издадените фактури към този контрагент и погашенията по тях чрез плащания в брой, в това число и двете плащания от месец ноември 2018 г. на стойност 18 000 лв., в таблица 3 на констативно-съобразителната част. Експертизата пояснява, че за да се избегне дублиране на този оборот, сумата 18 000 лв. следва да бъде изключена от стойността на облагаемия оборот за месец 11.2018 г., чийто размер възлиза на 2 861 лв. (20 861 лв.-18000 лв.).

Съгласно заключението във ФУ на „ДИ ЕС" за месец 12.2018 г. са отчетени получени плащания в брой в размер 7 627,45 лв. В тази стойност са включени плащания в размер 3 728,45 лв. (3478,45+100+150), които представляват плащания по издадени фактури към контрагент „Ф. и Г." в предходни месеци, описани подробно преди това от експерта и посочени по-горе.

Експертизата пояснява, че за да се избегне дублиране на този оборот, сумата 3 728,45 лв. следва да бъде изключена от стойността на облагаемия оборот за месец 12.2018 г., чийто размер възлиза на 3 899 лв. (7627,45-3728,45).

 

От заключението на вещото лице се установява, че в справка приложение № 2 към Акта за регистрация по ЗДДС сумите по фактура номер 1-9/11.07.2018 на стойност 1831,34 лв и номер 1-10/15.08.2018 на стойност 4 328,77 лв. участват както в оборотите за месеците на издаването им (07 и 08.2018 г.), така и в оборотите за месеците на плащанията по тях (11 и 12.2018 г.).

Съгласно заключението на вещото лице получените през месец 11.2018 г. плащания в общ размер 18 000 лв., в това число по фактури с отложен падеж, издадени към контрагент „Ф. и Г." преди началото на изследвания период - 01.07.2018 г., са включени в облагаемия оборот за месеца, т.е. не са приспаднати от оборота. Посочено е още, че общата стойност на платената сума 18 000 лв. включва плащания по фактури, издадени преди 01.07.2018, на обща стойност 15 568,34 лв. (ф-ри, издадени през месеците 01, 03, 04, 05 и 06.2018 г., с номера от 1-3 до 1-8) и плащания по двете фактури 1-9/11.07.2018 г. (1831,34 лв.) и 1-10/15.08.2018 (4 328,77 лв.). В облагаемия оборот за м.12.2018 г., посочен в справката - 7 627,45 лв., не са включени плащания по фактури с отложен падеж, издадени преди началото на изследвания период-01.07.2018 г. (ССЕ пояснява, че в месец 12.2018 г. е дублирана само стойността на плащанията по ф-ри с номера 1-9 и 1-10, издадени през изследвания период).

Видно от заключението на вещото лице в информационната система на НАП е отчетен оборот от получени през изследвания период плащания в общ размер 71 776,76 лв. Относно въпроса дали тази сума се разделя на данъчна основа и ДДС, експертизата пояснява, че предвид факта, че всички продажби на „ДИ ЕС" са отчетени в група Б (облагаеми продажби със ставка 20%), в месечните отчети на фискалната памет, въз основа на които е изчислена стойността, са посочени отделни общата стойност на регистрирания оборот, както и включената в това число стойност на ДДС, определена при посочената ставка. В този смисъл сумата 71 776,77 лв. включва в себе си размер на ДДС, определен при ставка 20%. От анализа по предходните въпроси се установява, че в тази стойност са включени плащания в размер 15 568,34 лв. по фактури с отложен падеж, издадени преди 01.07.2018 г. (началото на изследвания период), както и плащания в размер 6 160,11 лв. по фактури с отложен падеж (с номера 1-9 -1813,34 лв. и 1-10 - 4328,77 лв.), издадени през месеците 07.2018 г. и 08.2018 г. Общата стойност на включените в оборота на ФУ плащания по фактури с отложен падеж възлиза на 21 728,45 лв. (15568,34+6160,11). Според вещото лице тази сума не следва да участва при определяне на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС, предвид следното:

сумата 15 568,34 лв участва в облагаемия оборот, определен за периода до 30.06.2018 г., като стойностите на отделните фактури се включват в оборотите за съответните месеци, в които са издадени тези фактури;

сумата 6 160,11 лв. е включена два пъти в справката на л. 55 (гръб) - веднъж в месеците 07 и 08.2018 г. - когато са издадени двете фактури - и още веднъж в месеците 11 и 12.2018 година - когато са получени плащанията по тях. Предвид изложеното, след приспадане на тези две суми (21728,45 лв.) от стойността на регистрираните с ФУ плащания 71 776,76 лв., облагаемият оборот на „ДИ ЕС" възлиза на 50 048,31 лв. (71776,76 лв. - 21728,45 лв. ).

Въззиваемата страна прави възражения, че експертизата не може да докаже, че сумите са плащани по фактурите, посочени от вещото лице, поради липса на прикрепени фискални касови бележки към самите фактури. Според процесуалния представител на ТД на НАП – Варна няма как да се обвържат частичните плащания с издадените две фактури 1-9/11.07.2018 г. и 1-10/15.08.2018 г., поради което и при определяне на облагаемия оборот не са включвани два пъти посочените фактури – веднъж при издаването им и веднъж при плащането. Съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като при разпита на вещото лице, същото изрично заяви, че необходимата за експертизата информация се е съдържала в материалите по делото и в счетоводните регистри на дружеството. Освен това съдът намира, че по делото се намира аналитичен регистър на „Д.Е.“ ООД (Група 41), в който срещу всяко плащане е описан и документът, въз основа на който е извършено.

Съдът намира, че изводите на вещото лице са обосновани, доколкото съответстват на приложените по делото счетоводни документи, като следва да бъде отчетено, че същото е извършило проверка и в счетоводните регистри на дружеството. Възраженията на въззиваемата страна за необоснованост на заключението са неоснователни, тъй като вещото лице е ползвало всички възможни източници на информация – счетоводни регистри на дружеството, намиращите се по делото счетоводни документи, включително първични такива, както и данните за регистрираните от фискалното устройство продажби. Напротив констатациите на актосъставителя се явяват необосновани, следователно и неправилни, тъй като, както заяви св. Г., инспекторите по приходите са проверили само изисканите и представени от дружеството документи, като не са извършвали непосредствена проверка в счетоводните регистри и първичните счетоводни документи на дружеството.

  Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях изгради своите фактически изводи.

 

От правна страна:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че АУАН и НП са изготвени от длъжностно лице със съответната компетентност, АУАН е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН.

Въпреки това съдът намира, че АУАН и НП не съдържат задължителен реквизит по чл. 42, т. 2 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва дата и място на извършване на нарушението. В същите е посочено, че заявление за регистрация по чл. 96 ЗДДС е следвало да се подаде в срок до 07.03.2019 г. Това, обаче, не изпълва изискването за посочване на датата на извършване на нарушението, тъй като до тази дата (07.03.2019 г.) дружеството все още не е било в нарушение, тъй като е имало възможност да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Не е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на санкционираното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.

Датата и мястото на деянието са задължителни реквизити на АУАН съгласно  чл. 42, т. 2 ЗАНН и на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, наред с описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Тези задължителни реквизити индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Липсата на индивидуализация на нарушението в АУАН и НП е довело до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание.

В допълнение съдът следва да отбележи, че датата и мястото на деянието са от значение не само за правото на защита на привлечения към отговорност, но лишава и съда от възможност да прецени дали има извършено нарушение, изтичането на давностните срокове в административно-наказателното производство, приложимата редакция на нарушените и санкционните норми.

Тези обстоятелства не могат да бъдат предполагани от съда, от страните, нито извличани чрез тълкуване или по друг начин, тъй като това фактически се явява попълване на съдържанието на АУАН и НП в съдебната фаза, което е недопустимо. В този смисъл е и решение, постановено по КНАХД №1694 по описа за 2019 г. по описа на Административен съд – Варна.

Следователно обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно като издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място съдът намира, че наказателното постановление е издадено и в нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

От събраните по делото доказателства се установи, че дружеството е достигнало облагаем оборот 50 048,31 лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца на 28.06.2019 г. Т.е. за въззивното дружество не е съществувало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС преди тази дата. Задължението за регистрация на дружеството е възникнало на 01.07.2019 г. и е могло да бъде изпълнено до 08.07.2019 г., включително, доколкото 07.07.2019 г. е неделя – неприсъствен ден. От представените по делото доказателства се установява, че на 07.07.2019 г. дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС, следователно същото своевременно е изпълнило задължението си по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и не е нарушило посочената разпоредба.

Следователно наказателното постановление е незаконосъобразно и поради противоречието му с материалния закон, доколкото въззивното дружество е изпълнило своевременно задължението си за регистрация по ЗДДС и не е нарушило чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

 

По разноските:

На основание чл.63, ал. 3 ЗАНН и направеното искане въззиваемата страна ТД на НАП - Варна следва да бъде осъдена да заплати на въззивното дружество „Д.Е.“ ООД направените по делото разноски в общ размер на 560 лв., както следва: за адвокатско възнаграждение (360 лв.) и депозит за експертиза (200 лв.). Доколкото ТД на НАП – Варна е териториална дирекция на Национална агенция по приходите, а не самостоятелно юридическо лице – по арг. от чл. 6, ал. 1 Закон за Националната агенция по приходите и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от същия закон, съгласно която НАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, съдът намира, че Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати разноските на въззивното дружество.

          Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 461173-F504319/02.09.2019 г., издадено от директора на дирекция «Обслужване» в ТД на НАП – Варна, с което на „Д.Е.“ ООД на основание чл. 178 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

          ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „Д.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лева), представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

 

 

                                                   СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: