Р Е Ш Е Н И Е
№................, град Шумен,
04.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Росица Цветкова
при секретаря Св. Атанасова
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова адм. дело №301 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба от „Винекс Преслав“ АД със седалище и адрес на управление ***, Промишлена зона, с ЕИК *********, представлявано от К.Й., чрез адв. С. С. и адв. Б. А. при САК, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №01-2600/4969/13.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” град София.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на административния акт и в частност наличие на основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 т.3 и т.4 от АПК. Твърди се, че оспорения АУПДВ е издаден без основание, тъй като Заповед №ОЗ-РД/2892/17.08.2017 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“, с която е отказано изплащането на финансовата помощ по подаденото заявление от жалбоподателя за окончателно плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, не е влязла в законна сила. Оспорващият счита, че тази Заповед на изп. Директор на ДФ „Земеделие“ е основание за откриване на производство по издаване на АУПДВ и доколкото същата не е влязла в сила, не е налице годно основание за издаване на процесния АУПДВ по смисъла на чл.165 от ДОПК. Излагат се и доводи, че жалбоподателят е извършил всички дейности по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ и съобразно поетото задължение по Договор №201558/18.09.2015 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2014-2018 г., както и е извършил плащания надлежно по представените платежни документи. На тези основания жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/4969/13.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” град София като незаконосъобразен и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие” град София, редовно призован, чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт М. А., редовно упълномощен, оспорва жалбата. Излага
доводи за законосъобразност на оспорения административен акт и моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да
присъди направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е
процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
С Писмо
изх.№01-2600-4969/14.08.2017 г., оспорващият е бил уведомен, че на основание
чл.26 ал.1 от АПК е открито производство по издаване на АУПДВ. В уведомителното
писмо е посочено, че между страните има сключен Договор №201558/18.05.2015 г.
за дейност „Засаждане с разрешения, с които се преобразуват права от национален
резерв“ с краен срок на инвестицията до 31.05.2017 г. По подадено заявление и
представена банкова гаранция е била изплатена финансова помощ в размер на 476 573.62
лв. След подаденото заявление на 09.06.2017 г. за окончателно плащане по
Договора, е извършена проверка, при която е установено, че не са извършени
плащания по представените фактури на обща стойност в размер на 301 660.55
лв. Въз основа на това и съгласно т.5.6 от Договора се дължи връщане на
авансово изплатената финансова помощ, която е в размер на 476 573.62 лв.
Отправена е покана за доброволно плащане и е дадена възможност на оспорващия да
подаде възражение по направените констатации.
Със Заповед №ОЗ-РД/2892/17.08.2017 г., съобщена на оспорващия с писмо
изх.№01-2600/5060/17.08.2017 г., Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, на
основание чл.20а ал.2 от ЗПЗП, чл.10 т.1, т.2 и т.7 от УП на ДФ „Земеделие“,
чл.18а т.2 във вр. с чл.17 ал.3 т.4 и ал.4 и чл.18 ал.2 от Наредба
№2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по
Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 –
2018 г., издадена от министъра на
земеделието и храните, е отказал на „Винекс Преслав“ АД изплащане на финансова
помощ по Заявление за окончателно плащане по мярка „Преструктуриране и
конверсия на лозя“, за дейност „Засаждане с разрешения за засаждане, с които се
преобразуват права за засаждане от националния резерв“, за сумата в размер на
476 573.00 лв., която представлява авансово плащане. В мотивите на
заповедта е посочено, че между ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция“ и „Винекс
Преслав“ АД има сключен Договор №201558/18.05.2015 г. за дейност „Засаждане с
разрешения, с които се преобразуват права от национален резерв“ с краен срок на
инвестицията до 31.05.2017 г. По подадено заявление и представена банкова
гаранция е била изплатена финансова помощ, авансово, в размер на
476 573.62 лв. След подаденото заявление от дружеството на 09.06.2017 г.
за окончателно плащане по Договора, е извършена проверка, при която е
установено, че не са извършени плащания по представените фактури на обща
стойност в размер на 301 660.55 лв. Установено е, че не са представени
документи, удостоверяващи извършени плащания по представените фактури за
посочената сума, както и такива не са налични при дружеството. Въз основа на
това и съгласно т.4.4 б.д от Договора, непредставянето на изискуемите документи
е основание да се откаже изплащането на помощта, поради което е и отказано
изплащане на авансово изплатената финансова помощ.
Тази Заповед №ОЗ-РД/2892/17.08.2017
г. на Изп. директор на ДФ „Земеделие“ е била съобщена и връчена на дружеството
на 21.08.2017 г., което е оспорило както нея, така и връченото му уведомително
писмо изх.№01-2600-4969/14.08.2017 г. за откриване на производство по издаване
на АУПДВ, пред Министъра на земеделието и горите с жалби от 04.09.2017 г. Със
съответни Заповеди от 26.09.2017 г. министъра на земеделието, храните и горите
е оставил без разглеждане и двете жалби на дружеството. С Определение
№13577/09.11.2017 г. по адм.д.№11868/2017 г. по предявена частна жалба от
дружеството ВАС на Р България е отменил Заповед №РД 20-115/26.09.2017 г. на
министъра на земеделието, храните и горите и е върнал преписката на
административния орган за ново произнасяне по предявената жалба от „Винекс
Преслав“ АД срещу Заповед №ОЗ-РД/2892/17.08.2017 г. на изп. директор на ДФ
„Земеделие“, с която е отказано изплащането на финансовата помощ.
Няма спор между страните, тъй като
този факт им е известен, както и с оглед приложеното Съдебно удостоверение от
02.03.2018 г. по адм.д.№388/2017 г. по описа на АдмС град Шумен, се установи, че
пред Административен съд Шумен е образувано адм.д.№388/2017 г. по описа на съда
по предявена жалба от „Винекс Преслав“ АД срещу Заповед №ОЗ-РД/2892/17.08.2017
г. на Изп. директор на ДФ „Земеделие“, с която е отказано изплащане на
финансовата помощ, тъй като с последваща Заповед №РД20-19/29.12.2017 г.
министър на земеделието, храните и горите е оставил без уважение жалбата на
„Винекс Преслав“ АД срещу Заповед №ОЗ-РД/2892/17.08.2017 г. на Изп. директор на
ДФ „Земеделие“. Съдебният спор по адм.д.№388/2017 г. е висящ и няма влязло в
сила съдебно решение към настоящия момент.
Обжалваният в настоящото производство АУПДВ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” град София е издаден на основание чл.27 ал.3 и ал.4 от ЗПЗП във вр. с чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК, с който на оспорващото дружество е определено задължение в размер на 476 573.62 лв., представляваща изплатено авансово плащане по Договор №201558 от 18.05.2015 г., сключен между ДФ „Земеделие“ и „Винекс Преслав“ АД, за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор 2014 – 2018 г., за дейност „Засаждане с разрешения, с които се преобразуват права от национален резерв“. Посочено е, че този акт представлява и акт за нередности по смисъла на чл.14 ал.1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС.
В мотивите на акта административният орган е посочил, че по подадено заявление на 16.07.2015 г. и представена банкова гаранция на дружеството е било изплатена финансова помощ в размер на 476 573.62 лв., представляваща авансово плащане по сключения договор. След подадено заявление на 09.06.2017 г. за окончателно плащане по договора, е извършена проверка от административния орган, при която било установено, че от дружеството не са представени копия от платежни нареждания и банкови извлечения, които да удостоверяват извършване на плащания по фактури на обща стойност в размер на 301 660.55 лв. С оглед на това е било поискано от дружеството да представи необходимите документи за тези суми, като дружеството с писмо от 26.06.2017 г. е указало, че действително не е извършило тези плащания по изброени причини. С оглед на тези факти административният орган е приел, че дружеството не е доказало пред ДФ „Земеделие“ извършването на плащане за извършените дейности и разходи, за които е сключен договора за финансово подпомагане, тъй като не е изпълнено правилото на чл.17 ал.3 т.4 от Наредба №2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор за периода 2014 – 2018 г.
Административният орган изрично в АУПДВ е посочил, че във връзка с гореизложеното е издадена и Заповед №03-РД/2892/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е отказано изплащане на финансовата помощ по подаденото заявление за окончателно плащане. С постановяване на този отказ за изплащане на финансовата помощ, административният орган е приел, че възниква и правото му да претендира възстановяване на изплатеното авансово плащане по договора в размер на 476 573.62 лв. С оглед на това и на основание т.4.15 във вр. с т.4.4 б.б и б.д, т.5.8 и т.6.3 от Договора, чл.18а т.2 във вр. чл.17 ал.3 т.4 и ал.4 и чл.18 ал.2 от Наредба №2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК, чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК и чл.165 и чл.166 от ДОПК издал процесния АУПДВ.
Към делото е приложена и приета като доказателство цялата административна преписка по издаване на оспорения АУПДВ, включително подаденото заявления за авансово плащане и за окончателно плащане от дружеството, както и всички фактури, подробно описани в административния акт. По делото са назначени и приети като компетентно дадени и неоспорени от страните СТЕ и СЧЕ.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.168 ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При осъществената служебна проверка по реда на чл.146 от АПК съдът констатира, че оспореният административен акт е постановен от компетентен за това административен орган, а именно Изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие". Съобразно чл.27 ал.3 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а ал.5 сочи, че вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а вземанията които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите. Оспореният акт е издаден от компетентен орган по силата на посочените чл.27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП във връзка с чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК, а именно Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ "Земеделие". Актът е издаден от изпълнителния директор на фонда, на когото правомощията са предоставени на основание чл.20а ал.1 ЗПЗП. И доколкото специалният закон не посочва конкретно определен орган като компетентен за установяване и събиране на недължимо платените суми по схеми за плащане, финансирани по европейските фондове и държавния бюджет, по реда на чл.27 ал.3 и ал.5 ЗПЗП във вр. с чл.166 ал.2 ДОПК, следва да се приеме, че изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" притежавал материалната компетентност да издаде оспорения АУПДВ.
Процесният АУПДВ е издаден в предписаната от закона писмена форма, като в съдържанието си съдържа конкретни фактически и правни основания по смисъла на чл.59 ал.2 т.4 АПК. От изложеното описание следва безспорен и еднозначен извод за фактическите обстоятелства, причините, поради които същият е издаден, правните норми които се приемат за нарушени, и следващите от това последици, свързани с връщане на получени авансови плащания по договор. С оглед на това, съдът намира, че при постановяване на обжалвания акт не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 т.1 и т.2 от АПК.
Съдът приема, че при издаване на оспорения АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила.
За да бъде издаден АУПДВ, т. е. Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на съответните вече получени плащания, следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че е налице факта на недължимо платени или надплатени суми по проекти, които са финансирани от европейските фондове или държавния бюджет. В конкретния случай не е спорно, че на жалбоподателя е изплатена авансово сума по сключен Договор №201558 от 18.05.2015 г. между ДФ „Земеделие“ и „Винекс Преслав“ АД, за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор 2014 – 2018 г., за дейност „Засаждане с разрешения, с които се преобразуват права от национален резерв“.
С процесния АУПДВ се разпорежда реално възстановяване на публично държавно вземане, явяващо се такова по смисъла на чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК, представляващо получено авансова плащане по Договора. Според чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, а също и лихвите за тези вземания. Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
В процесния случай не е налице влязъл в сила административен акт, който да обективира публично държавно вземане и същото да е изискуемо и ликвидно и да подлежи на събиране посредством оспорения АУПДВ. За да има основание за събиране /връщане/ на сумата, трябва да е отпаднало основанието за плащане, и това в случая следва да е влязла в сила Заповед №03-РД/2892/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Тази Заповед е издадена от административния орган, съобразно правомощията му по реда на чл.20а от ЗПЗП, на основание чл.18 ал.4 във вр. с чл.18а т.2, чл.17 ал.3 т.4 и ал.4 и чл.18 ал.2 от НАРЕДБА №2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. и с нея се обективира отказ за изплащане на цялата финансова помощ по подадено заявление за окончателно плащане от жалбоподателя, която помощ е в размер на 476 573.00 лв. и представлява цялата авансово изплатена сума по договора. НАРЕДБА №2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. урежда условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., в която е включена и процесната марка "Преструктуриране и конверсия на лозя". Наредбата е издадена на основание чл.56 ал.3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, по силата на която норма министърът на земеделието, храните и горите издава наредби за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Този подзаконов нормативен акт урежда условията при които се отпуска финансовата помощ, сключване на Договора, авансовите плащания по Договора, сроковете заплащане, проверките, както и основанията при които се отказва изплащането на финансовата помощ. Изрично в нормата на чл.18 ал.4 от Наредбата е посочено, че, след получаване на резултатите от проверката по чл.18 ал.3 от Наредбата, изпълнителният директор на ДФЗ одобрява или мотивирано отказва със заповед изплащането на част или на цялата финансовата помощ и писмено уведомява ползвателя.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че именно Заповед №03-РД/2892/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е актът за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган по смисъла на чл.165 от ДОПК, тъй като тя обективира публично държавно вземане. Доколкото обаче същата не е влязла в законна сила, то не е налице изискуемо и ликвидно държавно вземане, което да подлежи на събиране посредством оспорения АУПДВ. При това положение липсва основание за издаване на процесния Акт за установяване на публично държавно вземане, по смисъла на чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК. Едва след влизане в сила на Заповед №03-РД/2892/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ може да бъде установяван и размера на дължимите за възстановяване суми, като последните подлежат на събиране по реда и при условията на чл.165 от ДОПК, чрез издаване на АУПДВ.
Изложеното по-горе се потвърждава и от факта, че мотивите в АУПДВ и Заповед №03-РД/2892/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ напълно са идентични, включително и основанието като фактически състав както за отказа за изплащане на финансовата помощ, така и за връщане на авансовото плащане по договора, което категорично води до извода, че Заповедта следва да е влязла в сила, за да бъде издаден АУПДВ. Съдът приема, че в настоящото производство, чиито предмет е оспорване законосъобразността на АУПДВ, не следва да бъдат обсъждани възраженията и доказателствата, касаещи основанията за отказ за изплащане на финансовата помощ по заявлението, а именно налице ли са или не извършени плащания по представените фактури от оспорващия, тъй като те са предмет на съдебното производство по оспорване на Заповед №03-РД/2892/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В противен случай би се стигнало до установяване на едни и същи фактически основания в две отделни съдебни производства.
В този смисъл съдът приема, че е налице съществено нарушение на установените административно-производствените правила, тъй като издаването на АУПДВ преди да е влязла в сила Заповед №03-РД/2892/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е могло и е повлияло, върху съдържанието на процесния акт, като при недопускането му административният орган, би могъл да стигне и до друго, различно решение. Като е издал оспорения акт, при липсата на основанията за това, административния орган е постановил незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.
От така установеното фактическо и
правно положение и спазвайки разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът приема,
че оспореният административен акт е издадена от компетентен орган, съобразно
неговите правомощия, при спазване на установената форма, но при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. С оглед на това съдът приема, че жалбата е
основателна и административният акт като незаконосъобразен следва да бъде
отменен.
Ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски общо в
размер на 2029.13 лв., от които 50.00 лв. държавна такса за образуване на
съдебното производство, 5.00 лв. държавна такса за съдебно удостоверение,
743.00 лв. възнаграждение за вещото лице по СТЕ, 175.00 лв. възнаграждение за
вещото лице по СЧЕ и 1056.13 лв.
възнаграждение за един адвокат. Направеното възражение от процесуалния
представител на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от жалбоподателя, съдът намира за неоснователно. Правилно е
твърдението на ответника, че делата по реда на ЗПЗП не са с материален интерес
и попадат в разпоредбата на чл.8 ал.2 т.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно тази норма е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 500.00 лв. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на настоящото производство, както и
осъществените фактически действия от процесуалните представители на оспорващия,
намира, че договореното и изплатеното възнаграждение от жалбоподателя за един
адвокат в размер на 1056.13 лв. не е прекомерно и не следва да бъде
намалено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя изцяло Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/4969/13.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” град София.
Осъжда Държавен фонд «Земеделие»
град София да заплати на „Винекс Преслав“ АД със седалище и адрес на управление
***, Промишлена зона, с ЕИК *********, представлявано от К.Й., направените по
делото разноски общо в размер на 2029.13 /две хиляди двадесет и девет лева и
тринадесет стотинки/ лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: