Решение по дело №72/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение №11/08.02.2024г.,постановено по АНД №236/23г.,Дуловският районен съд е изменил Наказателно постановление №19-2300166/31.08.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра, с което на Земеделски производител (ЗП) Л. Л. К. от с.Чернолик, община Дулово,на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ), е наложено административно наказание по вид „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.62 ал.1 КТ, като е намалил размера му (според ДРС - „имуществена санкция“) от 2 000 лева на 1 500 лева.

Производството е образувано по касационна жалба на ЗП Л. Л. К., подадена чрез представител по пълномощие адв.И. А. от АК-Силистра, с искане да бъде отменено обжалваното решение на ДРС,въпреки редуцирания размер на наказанието,каквото по вид обаче, не ѝ е наложено с процесното пред районния съд НП. Моли се, след решаване на административнонаказателния спор по същество от настоящата инстанция, да бъде отменено изцяло първоначално оспореното НП.В условията на алтернативност, след обезсилване на оспорения съдебен акт, се настоява за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС, който да се произнесе по законосъобразността на наложеното наказание „глоба“ на касаторката като ЗП. Главното оплакване в жалбата е затова, че съдът недопустимо се е произнесъл по отношение на административно наказание „имуществена санкция“, каквото не е налагано на санкционирания ЗП, а и не е включено в предметния обхват на оспореното пред въззивната инстанция НП. Счита се, че горното нарушение на процесуалните правила е особено съществено,засягащо допустимостта изобщо на съдебния акт, поради което се настоява за неговото обезсилване.Релевирано е и оплакване за неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът е потвърдил по същество санкционен акт, който обаче не е издаден за допуснати нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд,респ. несъобразяване с коефициента на трудов травматизъм в упражняваната от ЗП дейност, а затова, че санкционираното лице – земеделски производител Л. Л. К. ,е допуснала на работа, в стопанисвана от нея птицеферма, Ф. Р. Т. при липса на сключен трудов договор в предписаната писмена форма. С това си действие тя е нарушила чл.62 ал.1 КТ.Последното също сочело за произнасяне на съда извън въведения в процеса пред него предмет, според твърденията на процесуалния представител на касаторката в съдебно заседание. Твърди се, че мотивите на оспорения съдебен по КАНД №67/24г. на АС-Силистра на ДРС, чиито предмет е свързан с нарушаване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд (чл.55 ЗЗБУТ), и мотивите на процесното по настоящото КАНД №72/24г. решение на ДРС, свързано с нарушение на режима за наемане на лица по КТ, били напълно идентични. Поради всичко това се настоява за касиране на съдебния акт и отмяна на НП, или, след обезсилване на решение-то на ДРС, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Подадена е и касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра, в хипотезата на чл.210 ал.2 АПК, с която се моли за отмяна на изменителното решение на ДРС относно размера на наложеното административно наказание, като се настоява да бъде потвърдено изцяло процесното пред него НП. Релевира се довод за неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд, с оглед критериите от чл.27 ал.2 ЗАНН, при установеност на утежняващи отговорността на санкционирания ЗП обстоятелства и пълно отсъствие на доказателства за смекчаващи такива.

Ответникът по първата касационна жалба - Дирекция „Инспекция по труда“ Силистра, не се представлява и не депозира писмено становище.

Ответникът по касационната жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра - Земеделският производител Л. Л. К., чрез адв.И. А., в съдебно заседание оспорва същата, считайки, че намаляването на размера на наложеното административно наказание е съответно на закона и установените по делото факти. Моли за оставяне на жабата на втория касатор без последици.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че решението на РС-Дулово е законосъобразно,а касационните жалби- неоснователни. Дава заключение за потвърждаване на оспорения съдебен акт. Ако съдът прецени,че произнасянето на ДРС за друго по вид административно наказание, различно от наложеното с релевираното НП, което да попълва хипотеза на съществено нарушение на процесуалните правила, предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.

Силистренският административен съд,след обсъждане на доводите от двете жалби, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационните основания, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на закона, като първата касаторка счита, че същото е вследствие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.В кръга на последните не е релевирано оплакване за неправилно конституиране на страната на ответника пред ДРС на учреждението, чиито орган е издал акта по чл.58д т.1 ЗАНН, вместо прекия му издател -административно наказващият орган,по аргум. от чл.61 ал.1 ЗАНН.

Съгласно чл.218 ал.2 АПК, който е приложимият ред от изричното препращане на чл.63в ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Производството пред ДРС се е развило между настоящия касационен жалбоподател ЗП Л. Л. К. и Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра, която е била призовавана и участвала във въззивното производство и по отношение на която, е постановено процесното пред настоящия съд решение. При стриктното тълкуване (stricto sensu), а то не може да бъде и друго по аргумент от чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове, на чл.61 ал.1 ЗАНН следва, че страна в производството пред въззивния съд е административно-наказващият орган,а не администрацията (учреждението), в чиято структура е същият.Провеждането на съдебно производство по отношение на ненадлежна въззиваема страна и постановяването на решение по административно-наказателния спор без участието на АНО, който е издал процесния пред районния съд юрисдикционен акт, е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание за неговото обезсилване. Въпреки липсата на довод/оплакване за недопустимост на решението и в двете касационни жалби, в хода на настоящия контрол, сезираният съдебен състав следи служебно за порок от тази категория. В подкрепа на горния извод е Тълкувателно постановление №3/28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№ 5/2022 г.Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно т.1 на което, надлежната въззиваема страна при обжалване на актовете по чл.58д т.1-т.3 ЗАНН, е административно-наказващият орган.

С оглед гарантиране правото на участие и защита на АНО, в случая директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра - компетентният издател на оспореното пред ДРС наказателно постановление (арг.чл.416 ал.5 КТ), районният съд следва да извърши всички процесуални действия по делото с негово участие ( директорът като длъжностно физическо лице, различно от Дирекцията като юридическо лице, респ. като учреждение )след надлежното му конституиране като страна в процеса - връчване на препис от жалбата; призоваване за съдебните заседания и т.н.

Глава дванадесета от АПК, регламентира касационния процес (чл.63в ЗАНН), вкл. контролно-отменителните правомощия на касационната инстанция, към които несъмнено принадлежи и това по чл.221 ал.3 АПК - да обезсили проверявания съдебен акт. В обсега на осъществения служебен контрол от настоящия състав на АС-Силистра,се формира извод за недопустимост на обжалваното съдебно решение и неговото обезсилване, с връщане на делото на районния съд за правилно конституиране на ответника по жалбата и извършване на процесуалната дейност на съда с негово участие. В такъв смисъл е произнасянето по т.2 от посоченото по-горе ТП №3/28.04.23г. по т.д. №5/2022г. на ОСС НК на ВКС; I и II колегии на ВАС, което съгласно чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ), е задължително за настоящия съд. Независимо от приемането му (по т.2) с особено мнение на 24 съдии от ВКС и ВАС, същото е гласувано съгласно правилата от ЗСВ, с нужното мнозинство и не подлежи на коментар неговото съобразяване в настоящия процес.

В условията на чл.210 ал.2 АПК, е прието за допустимо упражнено правото на касационна жалба от страна на неучаствалия в процеса пред ДРС, административно-наказващ орган, но по неговата основателност, с оглед установената недопустимост на атакувания съдебен акт, касационният съд не следва да се произнася.

При новото разглеждане на делото, ДРС следва да има предвид още и следното:Предмет на съдебния контрол за законосъобразност пред въззивната инстанция е Наказателно постановление №19-2300166/31.08.2023г., издадено от директора на ДИТ-Силистра, с което на касаторката, в качеството ѝ на ЗП, за нарушение на чл.62 ал.1 КТ, е наложена „глоба“ в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева, като АНО не е изложил мотиви защо наказанието е от този вид, но съгласно чл.412а КТ,за нарушения на трудовото законодателство,се налагат следните видове административни наказания: 1. глоба - на физическите лица и 2. имуществена санкция - на юридическите лица и на едноличните търговци, и на дружества, създадени по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).В касационната жалба на АНО се съдържат доводи за санкционирането на ЗП като физическо лице, в контекста на преценката на критериите от чл.27 ал.2 ЗАНН, включително за справедливост на наложеното наказание „глоба“, с оглед индивидуалната и генерална превенции. Процесното нарушение на чл.62 ал.1 КТ е преценено като сериозно неспазване на трудовото законодателство, поради което юридическата отговорност на касаторката е ангажирана за извършването му в периметъра на осъществяваната дейност в стопанисван от нея обект - птицеферма в с.Чернолик, като е взето предвид качеството ѝ на физическо лице. По делото липсват каквито и да данни за регистрирането ѝ като търговец по ТЗ или за участието ѝ в неперсонализирано дружество по ЗЗД. Друга, надграждаща правоспособността на физическото лице, е допълнителната такава на регистриран земеделски производител, който обаче не е нищо по-различно от самото физическо лице, регистрирало се по реда на Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Загл.изм. ДВ,бр.31/2015г.), издадена по законовата делегация от §4 ДР ЗПЗП, съгласно §3 ПЗР на същата наредба.

Следователно, субект на процесната административна отговорност е физическото лице Л. К. и, районният съд, като е изследвал предпоставките за налагане на „имуществена санкция“ на ЗП, се е произнесъл по несъществуващо (неналожено/неопределено от АНО) наказание на физическото лице, каквото (по вид) няма и нормативно предвидено, съгласно чл. 412а КТ. Последното е нарушение на базовия принцип за законоустановеност на административните нарушения и съответните наказания, изведен от чл.2 ал.1 ЗАНН. Касираният съдебен акт неизменно, в цялото си съдържание - както в мотивната част,така и в диспозитива,е проникнат от неправилното обсъждане на вида на процесното административно наказание и качеството на санкционираното лице,вкл. последното е посочвано като „въззивното дружество ЗП“, което е несъответно на фактите по делото. Установява се неяснота на волята на ДРС, с оглед на това, че процесният пред него юрисдикционен акт е правилно идентифициран (като номер, дата, издател, основание и т.н.), но с неправилно посочване (от самото начало на съдебното решение) на вида на наложеното наказание на физическото лице, регистрирано като ЗП.Последното налага, при новото разглеждане на делото, ДРС да се произнесе по съответствието със закона на обжалваното НП, във всичките му части, вкл. по отношение на правоспособността на санкционирания субект и вида и размера на наложеното административно наказание.

В обобщение на гореизложеното, се налага извод за недопустимост на оспореното пред настоящия състав решение на ДРС, като постановено по отношение на ненадлежен ответник в процеса, което попълва хипотезата,респ. правомощието на касационния съд, по чл.221 ал.3 АПК. Ето защо същото подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на ДРС. Докато не бъде отстранено горното съществено нарушение на съдопроизводствените правила,вкл. допълнително констатираната неяснота на волята на съда относно предмета на делото,по който се е произнесъл, в частта на наложеното административно наказание, касационният съдебен състав не следва да извършва проверка за материалната законосъобразност на обжалвания акт, поради което в тази насока няма да бъдат обсъждани оплакванията и в двете касационни жалби

Относно заявените претенции за разноски, съгласно регламентацията от чл.226 ал.3 АПК, районният съд, при новото разглеждане на делото, следва да се произнесе и по отношение на разноските за делото в АС-Силистра,поради което настоящият касационен състав не следва да се произнася по този въпрос. Компетентен и в зависимост от изхода на спора по същество е въззивната инстанция, на която делото е върнато за ново разглеждане.

В обобщение и въз основа на гореизложеното, АС-Силистра

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №11/08.02.2024г.,постановено по АНД №236/23г. по описа на Дуловския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията, дадени с настоящото решение.

Решението е окончателно.