№ 57
гр. Средец, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело
№ 20222170100051 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата по допускане на делбата.
Същото е образувано по иск с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС,
депозиран от В. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ***, чрез
пълномощника адв.И. С., против Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.Средец, *-**.
Твърди се, че страните са бивши съпрузи, сключили брак на
07.10.1995 г., който е прекратен с Решение № 34/10.08.2021 г., постановено по
гр. дело № 188/2021 г. по описа на Районен съд гр. Средец. По време на
брачното им съжителство, въз основа на отстъпено право на строеж и
одобрени архитектурни проекти, е построен МАГАЗИН със застроена площ
70.00 (седемдесет) квадратни метра в дворно място, находящо се в град
Средец *** и представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XV-587
(петнадесети за имот петстотин осемдесет и седми) в квартал 19А
(деветнадесет „А") по плана на гр. Средец, при граници: изток - улица, запад -
УПИ XVI-588, север - УПИ XIV-586 и юг - улица. Твърди се, че поради
възмездния характер на строителството, магазинът е придобит в режим на
СИО.
1
Тъй като страните не могат да поделят доброволно описания по-горе
имот, се иска да се постанови решение, с което да се допусне и извърши
делба на гореописания имот при квоти- по ½ ид.част за всеки от
съделителите.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата ,чрез
пълномощника адв.К. Я., е депозирала писмен отговор на исковата молба.
Оспорва предявения иск като недопустим, респ неоснователен , тъй като
ищецът не е съсобственик на магазина по причина, че имотът не е придобит в
режим на СИО поради липса на съвместен принос от негова страна. Твърди
се, че ответницата е изградила със собствени парични средства процесния
имот, предоставени й в заем от покойния съпруг на сестра й- Ж.Д.. С отговора
на исковата молба е предявена насрещна искова молба с правно основание
чл.23, ал.1 от СК, с която се иска признаване за установено, че Н. К. е
изключителен собственик на процесния магазин.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор
на така предявения насрещен иск, с който се оспорва същия като
неоснователен и недоказан. Твърди се, че процесният магазин е изграден по
време на брака с лични средства и усилия на В. А.. В тази връзка се оспорват
твърденията, че Н. К. е изградила с лични парични средства процесната
сграда, предоставени й в заем от Ж.Д.. Твърди се, че този кредит е изтеглен
формално от Ж.Д., като всъщност погасяването по него се извършва от В. А..
Представят се писмени доказателства.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът
поддържа предявения иск и моли съда да допусне до делба недвижимия
имот, представляващ търговски обект -магазин при посочените в исковата
молба квоти между съделителите. Ангажира писмени, гласни доказателства и
експертиза.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ответникът
по исковата молба поддържа депозирания от него насрещен иск за пълна
трансформация на имуществото и моли съда да отхвърли иска за делба.
Ангажира гласни и писмени доказателства .
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено следното :
2
Не е спорно по делото, че страните са бивши съпрузи, като
гражданският брак, помежду им е бил сключен на 07.10.1995г. и прекратен с
влязло в сила съдебно решение № 34/10.08.2021г. по гр.д. № 188/2021г. по
описа на СрРС, което се установява от приложеното съдебно решение. Видно
от съдържанието на същото, страните не са уредили имуществените си
отношения по повод процесния търговски обект-магазин.
Не е спорно между страните, че И. И. К. –майка на Н. К., С. Г. Д. –
сестра на Н. К. и Н. Г. К. са съсобственици на следния недвижим имот:
Дворно място, находящо се в гр.Средец, *-**, съставляващо урегулиран
поземлен имот (УПИ) с пл.№ 587 (петстотин осемдесет и седем) , за който е
отреден парцел XV (петнадесети), в кв.19 А(деветнадесети, буква А), по
плана на града, с площ от 510 (петстотин и десет) кв.м. , при граници на
имота: от изток - улица, от запад - УПИ XVI-588, от север - УПИ XIV-586 и
от юг – улица, ведно с построената в него масивна жилищна сграда на два
етажа, със застроена площ от 66 (шестдесет и шест) кв.м. Посоченото се
установява от приложения НА за собственост на недвижим имот № 6, том IV,
дело № 1415/1977г. на нотариус при БРС и приложените удостоверения за
наследници на Г.К.К. с изх.№ 00094-00-571/29.03.2022г., издадено от Община
Средец , удостоверение изх.№ 0006/31.03.2022г., издадено от кметството на
с.Радойново, общ.Средец за наследници на Н.П.Я. , и удостоверение за
наследници на Н.Г.Я. с изх.№ 0005/31.03.2022г. на кметството на
с.Радойново, общ.Средец.
Не е спорно и обстоятелството, че с НА за учредяване (отстъпване
право на строеж върху чужда земя) № 12,т.6, рег.№ 1318, д.1025 на от 2006г.
на В.а Кирилова – съдия по вписванията при СрРС, И. И. К. и С. Г. Д. са
отстъпили право на строеж на Н. Г. А.а (с фамилия К. след развода), да
построи масивна сграда на 1 етаж –магазин със застроена площ от 70 кв.м. в
посочения по-горе съсобствен на трите имот.
По делото е приложена скица № 814/28.07.2022г. на Община Средец
, с отразяване на построените сгради в имота, от която е видно, че имот №
501.587, за който е образуван УПИ XV в кв.191 по Кадастралния и
регулационен план на гр.Средец, ЕКАТТЕ: 17974, община Средец, одобрен
със заповед № РД -09-166/24.09.1986г. на Кмет на Община Средец има площ
от 485 кв. м., а площта на УПИ XV e 505 кв.м. и е отреден за жилищно
3
застрояване.
Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка №
**********/28.07.2022г. процесният търговски обект- магазин с площ от
70кв.м. е с данъчна оценка 7183,40 лв.
Видно от представената справка за актуални трудови договори към
21.09.2022г., сключени с „Н. А.“ ЕТ –собственост на свид.Н. А. –брат на В. А.,
В. Д. А. е бил назначен на трудов договор във фирмата за периода от
13.05.2004г. до 31.01.2013г. като водач на товарни и специализирани
автомобили, а Ж.Д. за периода от 10.10.2005г. до 01.12.2009г. на длъжност
водач на товарен и специализиран автомобил.
Видно от представените от ответницата по исковата молба
разрешение за строеж № 40/29.05.2007г. същото е издадено на основание
чл.148 от ЗУТ , като за строежа са одобрени и съгласувани проекти по части
„архитектурна“, „конструктивна“, „електро“ , „ВиК“ , „ВП“ , „ПБЗ“,
изработени от правоспособни проектанти. Оценките на съответствието на
проектите със съществените изисквания към строежите съгл. чл.142, ал.6, т.1
от ЗУТ е направена от ЕСУТ на Община Средец с протокол- решение №
6/22.05.2007г. , като конструктивният проект е съгласуван с технически
контрол.
Видно от приложената от ответницата скица от 14.12.2021г. на имот
№ 501.587, имот пл.№ 61, кв.6 , е идентичен с бившия УПИ VII-49 и УПИ
XIII-48, кв.6 по стар недействащ план на с.Сливово.
Ищецът с отговора на насрещния иск е представил скица №
272/27.03.2006г., с нанесена върху нея виза за проектиране от 11.04.2006г. и
съгласувания с ВиК ЕАД гр.Бургас от 21.02.2007г. и „ЕВН България
Електроразпределение“ АД от 12.03.2007г., фактура №
*********/21.02.2007г. на ВиК ЕАД Бургас за съгласуване на скицата,
фактура № **********/23.03.2007г. на ВиК ЕАД Бургас за съгласуване на
инвестиционните проекти, талон за прието заявление вх.№ 42416/02.04.2007г.
на „ЕВН България“ ЕАД и касови бележки за платени проучвателни работи и
предоставяне на графични данни, част от инвестиционен проект –част
„Архитектура“, приходна квитанция № **********/22.05.2007г. на Община
Средец за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за
строеж, експедиционни бележки за закупуване на бетон на името на Н. А.,
4
превозен билет за закупуване на 130бр.дървени греди с дължина 3 м. на името
на В. А., кантарни бележки за закупуване и извозване на арматура от 01.и
04.08.2008г., сертификати за качество и декларации за съответствие за
закупената арматура от „Промет Стиил“ АД, декларация с нотариална заверка
с рег.№ 2768/02.10.2006г. на съдия по вписванията при РС-Средец, приходна
квитанция за нанасяне на сградата в действащия кадастрален план по чл.52 от
ЗИКР № 30000051005/07.12.2021г. на Община Средец.
Видно от представената част от инвестиционния проект обектът
представлява строителство на сграда от допълващо застрояване –магазин за
хранителни стоки, разположен на улично –регулационната линия и е
съобразен с изискванията на Наредба № 7/23.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на територията и ЗУТ.
Видно от представената нотариално заверена декларация от
28.09.2006г. И. К. и С. Д. са дали съгласие Н. А.а да извърши преустройство
на съсобствената между трите стая за зимнина, с източно изложение,
намираща се на първи етаж на масивната жилищна сграда, на два етажа,
построена в процесното дворно място, и стаята да стане баня, тоалетна и
предверие към тях със северно изложение съгласно архитектурен проект на
магазин за хранителни стоки, построен в същия УПИ.
Видно от представеното писмо изх.№ 811-049/02.03.2023г. на
Юробанк И Еф Джи АД Ж.К.Д. фигурира като кредитополучател на
потребителски кредит от банката под № FL308030, отпуснат на 01.11.2007г.
за сумата от 10 000 лева, като потребителският кредит е продаден на
30.11.2009г.
Видно от показанията на свид.С. Д. –сестра на ответницата Н. К. и
съсобственик на процесното дворно място, сестра й живее на адреса, на който
се намира магазина, като магазинът е непосредствено до къщата. Предполага,
че щом е в двора й, сама го е построила. През 2007г. съпругът на
свидетелката- Ж.Д. изтеглил кредит, за да помогне на Н. К. да построи
магазина. Дал й парите и тя ги вложила в магазина. Свидетелката не знае дали
В. е участвал с пари в построяването на магазина. Не й е известно къде е
работила сестра и по това време, както и В. А. и покойният и съпруг към
момента на предоставяне на кредита. Не е виждала В. или Н. да участват в
строежа при посещенията й в къщата. Не знае дали са наемали работници.
5
Потвърждава, че покойният й съпруг в определен период от време е работил
за брата на В. А.- Н.. Според свидетелката покривът и дограмите на магазина
били поставени в периода 2012-2013г.
Свид.И. К. – майка на Н. К. и съсобственик на дворното място,
потвърждава съществуването на процесния магазин. Потвърждава
изтеглянето от Ж.Д. на кредит от 10 000лв. Сочи, че магазинът е построен от
В., както и от Н.. Строежът е започнал през 2007г. и приключен за няколко
месеца с поставен покрив, изградени стени и дограми на прозорците. През
този период Н. била в майчинство, а В. работил при брат си.
Видно от показанията на свид.Н. А. –брат на ищеца магазинът е
изграден за периода 2007г.-2008г.Със строителството му се занимавал
основно брат му. Той организирал всичко, включително много от СМР
извършвал сам. През този период В. работил при него и получавал заплата. Н.
не е работила. Потвърждава, че Ж.Д. е изтеглил формално кредит като предал
парите на В. и Н.. По това време Ж. работил при него и от фирмата му
изготвили необходимите документи за кредита. Към настоящия момент
магазинът е изграден, измазан отвътре, с поставени дограма и покрив без да
са извършени вътрешните довършителни работи.
Видно от показанията на свид. С.Г. същият е приятел на В. , познава
и Н.. Потвърждава изграждането на магазина в процесния имот. Твърди, че
магазинът е построен преди около 10-15 години. Тъй като е съсед, имал
наблюдения върху изграждането на магазина. Същият се изграждал с наети
работници основно, като нещата организирал В., който работил към онзи
момент. Твърди, че Н. не е работила в този период. Към днешна дата
магазинът е със завършен строеж, има покрив на плоча , врати , прозорци.
Видно от извършената по делото СТЕ процесният имот
представлява строеж -Магазин за хранителни стоки, находящ се в УПИ XV –
587 в кв.19а по плана на гр.Средец, с административен адрес ***. За
изграждането на имота е издадена скица- виза за проектиране , одобрени са
архитектурни проекти и проекти по всички части конструктивна, ВиК, ВП и
ПБЗ на 29.05.2007г. Издадено е разрешение за строеж № 40/29.05.2007г. на
името на Н. Г. А.а въз основа на НА № 12,т.6, р.№ 1318, д.1025 от 2006г. за
отстъпено право на строеж на Н. Г. А.а , да построи масивна сграда на 1 етаж
–магазин със застроена площ от 70 км.м. съгласно одобрения проект.
6
Съгласно пар.5 т.46 от ДР на ЗУТ „груб строеж е постройка, на която са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на
изпълнени довършитени работи. От извършения оглед на място се
установява, че сградата е изградена в груб строеж. Същата има изградени
ограждащи стени, плосък покрив, монтирана дограма ,входна врата и
прозорци ПВЦ. Не са изпълнени довършителни работи : липсва подово
покритие в залата ,складовите помещения, тоалетната, липсва боядисване по
стени и тавани, липсва водопроводна инсталация, липсва ел.инсталация,
изградена е канализация.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗС всеки съсобственик
може, въпреки наличието на противна уговорка, да иска делба на общата вещ,
освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта. Производството е двуфазно и в
неговата първа фаза, се решават въпросите, дали е налице съсобственост по
отношение на конкретно посочен недвижим имот или движима вещ, между
кои лица и каква е частта на всяко едно от тях. За да се приеме, че са налице
предпоставките за допускане на делбата между страните по делото, страната -
ищец, която твърди, че е налице съсобственост, следва да установи по
категоричен и несъмнен начин този факт, както и юридическото основание за
нейното възникване, както и съществуването на вещта към момента на
извършване на делбата (така Решение № 327 от 14.06.2002 г. на ВКС по гр. д.
№ 707/2001 г., I гр. о.).
В случая се касае до бивши съпрузи, като спорът е доколко вещите,
чиято делба се иска са придобити в режим на СИО или съставляват
изключителна собственост на единия съпруг. Ответникът – съделител, с
предявяване на насрещен иск за преобразуване на лично имущество по
процесната недвижима вещ, на практика е оспорил презумпцията за
съвместен принос като сочи, че вложените за придобиването на жилищната
сграда средства са изцяло в резултат на негов личен принос и бившият й
съпруг не е допринесъл за придобиване на имота. Съгласно разпоредбата
на чл.23, ал.1 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака
7
изцяло с лично имущество.
В доказателствена тежест на ищеца по иска за трансформация е да
обори презумпцията за съвместен принос и да установи релевантните за
производството факти като за успешното провеждане на установителния иск
за трансформация на лични средства по отношение на придобита по време на
брака на страните вещ в тежест на ищеца е да докаже придобивната стойност
на веща, размерът на вложените средства, които имат личен произход и са
еквивалентни на придобивната стойност на имота и влагането на тези
средства при придобиването на вещите (в този смисъл решение №
249/27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, ГК, II-ро отд.).
По делото се установи, че с Нотариален акт за учредяване
(отстъпване право на строеж върху чужда земя) № 12,т.6, рег.№ 1318, д.1025
на от 2006г. на В.а Кирилова – съдия по вписванията при СрРС, И. И. К. и С.
Г. Д. са отстъпили право на строеж на Н. Г. А.а, да построи масивна сграда на
1 етаж –магазин със застроена площ от 70 кв.м. в следния съсобствен на трите
имот- Дворно място, находящо се в гр.Средец, *-**, съставляващо урегулиран
поземлен имот (УПИ) с пл.№ 587 (петстотин осемдесет и седем) , за който е
отреден парцел XV (петнадесети), в кв.19 А(деветнадесети, буква А), по
плана на града, с площ от 510 (петстотин и десет) кв.м. , при граници на
имота: от изток - улица, от запад - УПИ XVI-588, от север - УПИ XIV-586 и
от юг – улица, ведно с построената в него масивна жилищна сграда на два
етажа, със застроена площ от 66 (шестдесет и шест) кв.м.
От показанията на почти всички разпитани по делото свидетели, вкл.
и водения от ответницата по иска за делба свид.И. К., се установява, че
процесния търговски обект –магазин е изграден на груб строеж от страните по
време на техния граждански брак в периода 2007г-2008г. В това отношение
изолирани се явяват показанията на свид.С. Д. , че строежът е завършен през
2013г., като съдът отдава същите на обстоятелството, че свидетелката не
живее в имота, както и в непосредствена близост до него и не е била
ангажирана пряко или косвено със строежа, поради което не кредитира
същите в тази им част. Изградената сграда -магазин има самостоятелен вход,
санитарно помещение и може да бъде експлоатирана без да засяга
нормалното функциониране на другата сграда в имота. С оглед на това макар
и разположена в дъното на парцела на улично регулационната линия не може
8
да се приеме, че едноетажната сграда следва по предназначение обслужването
на жилищната сграда на основното застрояване. Тоест магазинът
представлява самостоятелен обект на право на собственост и от момента на
изграждането му на груб строеж следва да се счита, че е възникнал обектът на
собственост, доколкото до този момент строежът е незавършена сграда, която
е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост.
От показанията на разпитаните свидетели, водени от ищеца и
ответника се установява безспорно и че връзката между страните е
дългогодишна, двамата са били съпрузи през дълъг период от време, имат две
деца, за които са полагали грижи, имали са общ бюджет и са изплащали
заедно теглените от тях банкови кредити, участвали са заедно в
строителството на имота, като в периода ,в който магазинът се е изграждал,
ангажиран със строителството е бил основно В. А., който е бил и трудово
ангажиран, а Н. А.а е полагала грижа за децата и общото домакинство.
По делото няма данни средствата за изграждането на сградата да са
с друг произход извън придобитите от ищеца и ответницата средства от
работна заплата, както и банкови кредити, независимо на чие име са теглени
при условие , че са ползвани от тях двамата. Видно от приложените писмени
доказателства и двете страни са били пряко ангажирани както с изготвянето
на строителните книжа, така и със закупуването на строителните материали.
На следващо място, за да бъде призната пълната трансформация,
следва да бъде установено влагането изключително на лични средства в
закупуването на общата вещ, респективно изграждането на процесната
сграда, което в случая не е налице. Ответникът по исковата молба и ищец по
насрещния иск не проведе успешно пълно и главно доказване относно
размера на вложените средства, които имат личен произход, съответно преди
и след брака и влагането на тези средства при изграждането на сградата,
доколкото по делото липсват конкретни доказателства в тази насока. Режимът
на имуществените отношения между съпрузите, регламентиран в Семейния
кодекс, в сила от 1.10.2009 г., има обратно действие въз основа на § 4, ал. 1 от
ПЗР на СК, т. е. преурежда в съответствие с въведената в него уредба
заварените правоотношения, а такива са правоотношенията по
съществуващите към момента на влизането му в сила бракове. Според
правилото на чл. 22 СК лично е имуществото придобито преди брака, както и
9
по време на брака по наследство и по дарение. Следователно, за да е налице
влагане на лични средства е необходимо те да имат посочения в нормата
произход. В този смисъл съдът намира за недоказано възражението, че
предоставения от Ж.Д. заем на Н. К. представлява лични нейни средства по
смисъла на посочената разпоредба, тъй като не се касае до дарение, а до
паричен заем, който е бил вложен в строежа на къщата и се е изплащал, както
от Н. К., така и от В. А., тъй като по делото не се установи К. да е получавала
трудово възнаграждение, нито сама да е извършвала погасяването на кредита
с лични парични средства. Напротив В. А. е бил трудово ангажирания в
семейството, а тя се е грижела за домакинството.
Съпружеската имуществена общност е особен вид съсобственост,
която за разлика от обикновената съсобственост, уредена в чл. 30 и сл. от
Закона за собствеността, при която всеки съсобственик притежава идеална
част от съсобствената вещ, е бездялова. За нейното възникване е необходимо
придобилият вещното право /право на собственост или ограничени вещни
права – право на ползване, право на строеж, респ. на пристрояване или
надстрояване/, да има качеството „съпруг” и това да е станало по време на
брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на
противното и може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за
децата и в работа в домакинството (чл. 21, ал. 2 и ал. 3 СК).
Отделно всеки съсобственик има право да упражнява своите
собственически правомощия съобразно притежаваната идеална част от общия
имот, включително и да строи в него. Учредяването на право на строеж (чл.
63 ЗС) в съсобствен поземлен имот в полза на някой от съсобствениците има
за цел да избегне действието на приращението за построената сграда по
отношение на другите съсобственици и така построилият сградата
съсобственик да стане неин изключителен собственик. В този смисъл ТР №
4/14.04.2022г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 4/2022г. При извършен строеж от
съпрузи, спрямо които се прилага режимът на съпружеската имуществена
общност, какъвто е настоящия случай, в съсобствен между единия съпруг и
трето лице поземлен имот, въз основа на учредено право на строеж в полза на
единия съпруг, и когато другият съпруг е участвал пряко или косвено в
строителството, са налице всички предпоставки за включване на построеното
в съпружеската имуществена общност.
10
При така установените факти съдът приема, че страните са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност описаната сграда –
магазин за хранителни стоки, чието актуално състояние се установява от
заключението на вещото лице.
По делото не е оборена презумпцията на чл. 21, ал.3 от СК за
съвместния принос на двамата съпрузи за придобиването на имота.
Изграждането на сградата до груб строеж е извършено през 2007г.- 2008г.,
т.е. по време на брака, поради което жилищната сграда като обект на
собственост е била СИО на двамата съпрузи, а не лично имущество на
съпругата-ответник, която е съсобственик на земята с трети лица. След
прекратяването на брака с развод, така образуваната съпружеска имуществена
общност се трансформира в обикновена съсобственост, като съгласно чл.28
СК дяловете на съпрузите са равни, а именно по ½ ид.ч. за всеки един от тях.
По тези съображения съдът приема, че делбата на процесния
недвижим имот е допустима, като предявеният насрещен иск по чл.23, ал.1 от
СК е неоснователен и след прекратяването на брака им страните са
съсобственици на процесната сграда при равни квоти.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.34 ЗС, Средецкият
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.Средец, *-**, против В. Д. А., ЕГН **********, с
адрес: гр.Средец, ***, насрещен иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК,
за признаване за установено, че Н. Г. К. е изключителен собственик на
недвижим имот - МАГАЗИН със застроена площ 70.00 (седемдесет)
квадратни метра в дворно място, находящо се в град Средец *** и
представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XV-587 (петнадесети за
имот петстотин осемдесет и седми) в квартал 19А (деветнадесет „А") по плана
11
на гр. Средец, при граници: изток - улица, запад - УПИ XVI-588, север - УПИ
XIV-586 и юг - улица.
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между В. Д. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.Средец, *** и Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.Средец, *-**, по отношение на придобития по време на брака им в режим
на съпружеска имуществена общност недвижим имот, както следва:
МАГАЗИН със застроена площ 70.00 (седемдесет) квадратни метра,
находящ се в Дворно място в град Средец *** и представляващо
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XV-587 (петнадесети за имот петстотин
осемдесет и седми) в квартал 19А (деветнадесет „А") по плана на гр. Средец,
при граници: изток - улица, запад - УПИ XVI-588, север - УПИ XIV-586 и юг
- улица,
при равни квоти между съделителите – ½ ид.ч. за Н. Г. К. и ½
ид.ч. за В. Д. А..
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
12