Р Е Ш Е Н И Е
№ 1651
гр.
Пловдив, 04 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА и участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 1712/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Елит-95“ ООД,
ЕИК115206021, със седалище и адрес на
управление: село Дълбок извор, общ. Първомай,
обл. Пловдивска против решение № 34 от 08.04.2022 г., постановено по а. н. д
№ 40 по описа за 2022 г., на Районен съд – Асеновград, III - ти наказателен
състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 82/14.12.2021г.,
издадено от Директора на РИОСВ Пловдив, с което на дружеството е наложена
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/, за нарушение по
чл.166, т.3 вр.чл. 165, вр. чл.156,т.2 вр. чл.155, ал.2 от ЗООС.
Претендира се отмяна на решението на РС – Асеновград, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон и се иска постановяването на друго решение, с което да се
отмени НП.
Ответникът по касационната жалба РИОСВ -Пловдив,
чрез процесуалния представител юрк. С.,
оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила.
Съдът, като взе предвид
релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и
тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и
чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Елит-95“ ООД срещу Наказателно постановление №82/14.12.2021г.,
издадено от Директора на РИОСВ Пловдив, с което на юридическото лице, на
основание чл.166, т.3 вр.чл. 165, вр. чл.156,т.2 вр. чл.155, ал.2 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/ /обн.ДВ. бр.91/2002г. с посл.изм. и доп. /
вр. чл.53 и чл.83 от ЗАНН, е наложена “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2
000лв. /две хиляди лева/, за нарушение по чл.166, т.3 вр.чл. 165, вр.
чл.156,т.2 вр. чл.155, ал.2 от ЗООС.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 65/18.10.2021 г., съставен от
инж. А.Х.Д. на длъжност главен експерт в РИОСВ Пловдив.
Въззивният
съд е приел за установени обективираните в актовете на
административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел
за установена следната фактическа обстановка:
„Елит-95“ ООД
стопанисва голям животновъден комплекс намиращ се в с. Поповица, обл.
Пловдивска. При отглеждането на животните се формирала биомаса която се
използвала за производство на енергия в построената там за тази цел
електроцентрала. Във връзка с плана за контролна дейност на РИОСВ Пловдив и
Заповед № № РД-116/25.05.2021г. на Директора на РИОСВ Пловдив, на 14.06.2021г.
служители на същата дирекция извършили проверка на обекта „Електроцентрала за
производство на електроенергия чрез индиректно използване на биомаса“ поддържан
от дружеството. Било констатирано, че дъждовните отпадъчни води, формирани на
територията на животновъдния комплекс, се отвеждат чрез множество тръби и се заустват
в повърхностен воден обект- общински отводнителен канал, без необходимото
пречистване и без разрешение за заустване, изискуемо съгласно чл.46, ал.1,т.3
б.“Б“ от Закона за водите. Констатациите на проверяващите били отразени в
съставения от тях констативен протокол №0010582/14.06.2021г. връчен срещу
подпис на представител на дружеството. С връчения протокол на дружеството били
дадени три предписания, като третото от тях било да се преустанови заустването
на непречистени отпадъчни дъждовни води в отводнителния канал минаващ през
територията на обекта. Срока за изпълнение на последното предписание било до
12.07.2021г. С цел осъществяване на последващ контрол, на 21.07.2021 г., от
страна на служители на РИОСВ Пловдив, била извършена нова проверка, която
установила, че даденото по т.3 предписание с констативен протокол
№0010582/14.06.2021г. не е изпълнено в срока до 12.07.2021г.
С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е
потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения
резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че от страна на дружеството е осъществен състава на
визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 166, т. 3 вр.
чл. 165, ал. 2 вр.
чл. 156, т. 2 вр.
чл. 155, ал. 2
от ЗООС. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е дадена правилна правна
квалификация на нарушението, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд е приел, че не е налице маловажен случай на
административно нарушение. В тази насока съдът е приел, че преценката на
административнонаказващият орган, че случаят не е маловажен, съответства на
закона, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. По отношение на вида и
размера на наложеното наказание, съдът е приел, че административнонаказващия
орган е приложил прецизно критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при оразмеряване на санкцията в минимален размер.
Решението
е правилно. Като е стигнал до горните изводи въззивният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени
доказателства по делото и доводите на страните.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни
и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
В случая изводите на административнонаказващия
орган и на въззивния съд, че ‚Елит-95“ ООД е осъществило състава на визираното
в АУАН и НП административно нарушение по чл. 166, т. 3 вр.
чл. 165, ал. 2 вр.
чл. 156, т. 2 вр.
чл. 155, ал. 2
от ЗООС, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния
съд правилно е оценил.
Съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от
своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
В
случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
като процесното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Дори напротив констатираното
деяние засяга значими обществени интереси и се характеризира със завишена
степен на обществена опасност, доколкото същото представлява реална заплаха за
живота и здравето на неограничен брой граждани и би могло да доведе до
неблагоприятни последици върху околната среда.
Правилно
е приложен закона, като е определена имуществената санкция в минималния
предвиден размер в санкционната норма на чл. 166, т. 3 вр.
чл. 165, ал. 2,
вр. 156, т. 2 вр.
чл. 155, ал. 2
от Закона за опазване на околната среда, а именно в размер на 2000
лв., който размер съответства напълно на тежестта на извършеното нарушение
В разглеждания
казус доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд
изводи, не са ангажирани нито във въззивното, нито в настоящото съдебно
производство.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените
в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и
същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата
инстанция.
Основателно, при този изход на спора, е направеното от процесуалния
представител на ответника, в приложеното по делото писмено становище, искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което
следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34
от 08.04.2022 г., постановено по АНД № 40/2022 г. по описа на Районен съд
Асеновград, III- ти н.с.
ОСЪЖДА „Елит-95“
ООД, ЕИК115206021, със седалище и адрес
на управление: село Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдивска, да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив сумата от
80.00 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………