РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1072
гр. Пловдив, 27.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 698 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
Производството и исканията на страните:
1. Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/.
2. Образувано е по жалба на „Тони – К“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя – А. В. К , чрез адвокат Г.П., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-57-0081929/19.02.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че фактическите констатации на контролните органи не сочат на установено отклонение от режима на данъчното облагане, поради което не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на административна принуда. Възразява се срещу законосъобразността на принудителната мярка, тъй като същата била наложена след преустановяване на нарушението. В този аспект се поддържа, че мярката не може да постигне законоустановените цели на административната принуда. Твърди се, че срокът на приложената мярка се явява несъразмерен и засяга в прекомерна степен правната сфера на оспорващия. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт С. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита. Възразява се срещу размера на съдебните разноски на другата страна.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на установения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. Фактите по делото:
5. На 11.02.2021г. в 12:00 часа била извършена
проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т.
41 от др на ЗДДС - КОМПЛЕКС „СИЛА“ - КАСА СПА, находящ се в гр. Пловдив, ***,
стопанисван от „Тони - К“ ЕООД, при която било установено, че в търговския
обект е въведено в експлоатация и работещо
ФУ – ФПр., модел TREMOL FP 15-KL с ИН на ФУ
ZK082678 и ИН на ФП 50088999, с рег. № 3839534. Използван бил софтуер за
управление на продажбите в търговски обект /СУПТО/, свързан с гореописания ФПр. След легитимация, от проверяващия екип бил изведен
дневен финансов „х” отчет с № 021378, при което било установено, че за
11.02.2021г. към момента на проверката във ФУ е регистриран оборот в размер на
107,00 лв. Не била установена разлика между касовата наличност и отчетените
продажби чрез ФУ. Изведен бил контролен бон № 021377/11.02.2021г. на стойност
42,00 лв., от който било видно, че същият не съдържа двумерен баркод /QR код/ съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ, който е задължителен реквизит
съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ.
Извършена била проверка в
ИС на НАП - модул „Фискални устройства с дистанционна връзка”, при която се
установило, че данни от всяка фискална касова бележка не се предават
автоматично от ФУ по дистанционната връзка към НАП съгласно Приложение № 17 към
чл. 10, ал. 10 и чл. 25, ал. 9 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ.
На органите по приходите било
представено Свидетелство за регистрация на гореописаното ФУ от дата
26.07.2017г., видно от което ФУ било одобрено със свидетелство на БИМ № 674 от
02.05.2017г.
При тази фактическа обстановка
било констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не
използва фискално устройство от одобрен тип, което да отговаря на
функционалните изисквания, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
В случая използваното в
обекта ФУ било от тип, който е одобрен преди изменението на Наредбата, респ. до
промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, а правилото на пар. 75, ал. 6 /Изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020
г./ от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н18/13.12.2006г.,
предвиждало лицата по ал. 1 - 5 да приведат дейността си с всички изисквания на
наредбата по отношение на фискалните устройства в срок до 31 декември 2020 г.
За установените факти и
обстоятелства, на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл.
50, ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, бил съставен протокол
за извършена проверка сер. АА № 0081929/11.02.2021 г.
6. Въз основа на горната
фактическа обстановка била издадена заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-57-0081929/19.02.2021 г., с която административният
орган разпоредил запечатване на търговски обект
– Комплекс „СИЛА“ - Каса СПА, находящ се в гр. Пловдив, ***, стопанисван от „Тони
- К“ ЕООД, за срок от 14 - дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС.
Наложената мярка е мотивирана с обстоятелството,
че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последваща възможност за
проследяване на реализираните обороти. За
да обоснове продължителността и съразмерността на мярката ответният
административен орган е изложил мотиви относно вида и големината на търговския
обект, разположението му, разнообразието на предлаганите услуги и възможността
за реализиране на големи обороти. Отбелязано е, че използването на фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, които да отговарят на изискванията за одобрен тип и да са одобрени от
Българския институт по метрология, издаването на съответен документ за продажба
по чл. 118 от ЗДЦС, въвеждането в експлоатация и регистрация в Националната
агенция за приходите на фискално устройство или интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, са все нормативно установени
задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които
следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Така извършеното деяние
разкрило поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина,
сочещо на организация в търговския обект, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство. Също така е посочено, че срокът на марката е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от лицето. Преследваната цел е промяна в
начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният -
недопускане на вреда за фиска.
7. За удостоверяване на компетентността си да наложи
процесната мярка ответникът представи заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, на началниците на
отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощието да издават
заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.
8. В хода на
съдебното дирене от страна на оспорващия се представиха доказателства за
извършена на дата 15.02.2021 г. регистрация в НАП на съответстващо с
нормативните изисквания фискално
устройство в процесния обект, стопанисван от
„Тони - К“ ЕООД.
IV. От правна страна:
9. Според
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно
чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 4 от ЗНАП органи по
приходите са изпълнителният директор на агенцията и директорите на дирекции в териториалните
й поделения.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59
и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр.
чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г./,
конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане
на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението
на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина,
отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за
проследяване на реализираните обороти.
Според разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006г., лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите.
В случая, между страните не се формира спор по установената от
административния орган фактическа обстановка. Спорът се концентрира
относно правилното прилагане на материалноправните
и процесуалноправни разпоредби.
Съдът намира за безспорно установено, че към
датата на проверката търговецът е осъществил състава на нарушение по чл. 8, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006г. като е отчитал продажбите в обекта на
ФУ, което не отговоря на функционалните изисквания, поставени в действащата към
момента нормативна уредба. При проявени обективните признаци на административно
нарушение, в случая формално са били налице и фактическите основания,
обосноваващи правното основание за налагане на принудителната административна
мярка. Последната се явява приложена от материално и териториално компетентен
орган в предвидените от закона форма и ред, но в противоречие с целта на
закона. Между страните не се формира спор по факта, че към датата на издаване
на оспорената заповед за налагане на административна принуда, нарушението,
което е дало повод за властническата намеса, е било отстранено. Тоест към
момента на прилагането на ПАМ се явява отпаднал преустановяващият й ефект, тъй
като противоправното поведение е доброволно и
своевременно коригирано от нарушителя. В този аспект се явяват основателни възраженията
на оспорващия относно несъразмерността на административната принуда. Видно от
мотивите на административния акт, размера на дължимата административна принуда
е ценен съобразно необходимостта от постигане
на целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността от лицето. При това положение, след като тази цел е била
постигната преди налагането на мярката, то определеният от органа размер на
принудата се явява необоснован и в противоречие с релевантната за спора
фактическа обстановка. При безспорно установяване на материалноправните
предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда, размерът на
мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не
ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. В случая съдът намира, че определените от органа 14 – дни за действие на
мярката се явяват прекомерни с оглед спецификите на конкретния случай. Каза се
при проверката не е установена разлика между касовата наличност и отчетените
продажби, не е установено укриване на приходи, респ. не е констатирана и
конкретна вреда за фиска. Тези безспорни обстоятелства сочат, че при
затварянето на обекта за определения от органа срок се създават предпоставки за
причиняване на вреди на търговеца, които са явно несъизмерими с преследваната
цел при констатирано еднократно нарушение /в този смисъл решение № 12221 от 02.10.2020 г. по адм. дело № 14134/2019 г. на ВАС и решение № 15697 от
17.02.2020 г. по адм. дело № 8390/2020 г. на ВАС/.
Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноските.
10. Предвид изхода на делото, претенцията
на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски е основателна. Същите се
установяват в размер на 550 лева, от които 50 лева – държавна такса и 500 лева
– адвокатски хонорар. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес минималното възнаграждение е в размер на 500лв. Претенцията на жалбоподателя е за
присъждане на разноски за адвокатска защита именно в посочения минимален
размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и
разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер. По
правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на
АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-57-0081929/19.02.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Тони – К“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя – А. В. К , сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляващи съдебни разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: