№ 146
гр. Пловдив , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Николай Х. Ингилизов
при участието на секретаря Виолина И. Шивачева
като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Административно
наказателно дело № 20215330200660 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3981928,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба от 800
лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, вр. с
чл. 182, ал.3, т.5 от ЗДвП на И. К. П., ЕГН **********.
С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш като
незаконосъобразен и неправилен, сочи се, че същия е издаден при неспазване
изискванията на ЗАНН и в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят И.П. редовно призован не се явява в съдебно
заседание, не се представлява, като по делото е постъпило писмено
становище от упълномощения му процесуален представител, в което се
излагат аргументи за отмяна на електронния фиш
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция”
не изпраща представител, постъпило е становище в което се иска
потвърждаване на електронния фиш и се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
автоматизирано техническо средство ТFR1-M, №546 за това че, на 02.09.2020
г. в 13.08 часа в гр.Пловдив, на бул.”Пещерско шосе” до № 156а, при
въведено ограничение от 50 км/ч лек автомобил за обществен превоз на
пътници „Фиат Типо”, регистрационен номер ** се движел се с установена
стойност на скоростта 94 км/час и превишена стойност на скоростта 44
км/час, с което извършвал нарушение за движение с превишена скорост.
Отразено е в електронния фиш, че водач на МПС, е И. К. П. и че с това е
извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
От материалите по делото се установява, че видно от справка за
собственици на лек автомобил „Фиат Типо”, регистрационен номер **
последен собственик е лицето А.Л.С..
По делото са приобщени снимков материал от заснетия от техническото
средство клип, копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол от последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол от
13.03.2020 г., писмо от БИМ, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система на дата 03.09.2020 г., снимка за
разположение на техническото средство, техническо описание и инструкция
за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение ТFR1-M.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил за обществен превоз на пътници е извършвал
движение с отразената скорост на соченото място. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ,
приложено по делото и валидно към датата на нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира.
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
ОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
2
размер, определен за съответното нарушение.
Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед
установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на
електронните фишове се изисква към административната преписка, която се
изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се
предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и
координатите, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната
метрологична проверка. Всички посочени данни са приобщени по делото,
като са изпратени в придружителното писмо на наказващия орган, поради
което съдът счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Електронният фиш съдържа данни за : териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
Цитираните правни норми съотнесени към конкретиката на настоящия
административноправен спор, налагат извод за спазени изисквания при
издаването на процесния електронен фиш. Същият правилно е издаден по
отношение на ползвателя на моторното превозно средство, като се доказва че
именно това е лицето, което е управлявало автомобила на датата на
нарушението.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание
на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление, поради което и
3
съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на
издател на електронния фиш.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а
същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно
установено. Безспорно установено е също така, че управлявания лек
автомобил е бил за обществен превоз на пътници, доколкото е регистриран
като таксиметров автомобил.
Следва да се посочи, че в случая с оглед настъпилите законодателни
промени не е било необходимо да се поставя знак Е 24 за обозначаване на
зоната на видеоконтрол, поради което необозначаването в конкретния случай
няма как да се счита за нарушение правата на контролираното лице.
Съдебния състав не споделя изложените в жалбата възражения за това,
че не се съдържат всички реквизити в електронния фиш по изложените по-
горе съображения. Същевременно нарушението е регистрирано от одобрен
тип система за контрол, поради което и възраженията за липса на
компетентност за на МВР за измервателна дейност не са основателни. Що се
касае до изтеклия период относно одобреняването на типа система за
контрол, приложение следва да намери разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона
за измерванията, като доколкото конкретното техническо средство е
преминало последващ контрол и е било изправно, то следва да се счита от
одобрен тип съгласно сочената разпоредба на Закона за измерванията.
От друга страна санкцията е определена правилно, доколкото именно
разпоредбата на чл.182, ал.3, т.4 от ЗДвП сочи какъв размер трябва да се
наложи. Доколкото и същият е в твърд размер наказващият орган е нямал
възможност за индивидуализация на същата.
От друга страна не са налице и основанията да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения
от същия вид.
Независимо от всичко това обаче в конкретния случай електронния
фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Това е така, тъй като
съгласно изискванията на чл.189, ал.5 вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП електронен
фиш се издава по отношение на собственика на вписаното в него МПС към
момента на заснемане на клипа, като същият има правото да посочи кое е
лицето управлявало неговото МПС, ако твърди че не е той. В конкретния
случай се установява, че собственик на МПС е А.Л.С., а електронния фиш е
издаден по отношение на И. К. П.. Доколкото не са ангажирани
доказателства, които да водят на категоричен извод, че именно И.П. следва да
4
бъде санкциониран за извършеното нарушение, съдът счита че не е доказано
именно жалбоподателят да е осъществил нарушението, поради което и
издадения спрямо него електронен фиш се намира за неправилен и
незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и направеното процесуално искане от
жалбоподателя за заплащане на направените разноски по делото се явява
основателно. Ето защо следва да се осъди въззиваемата страна да заплати на
жалбоподателят И. К. П. направените по делото разноски в размер на 300
лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3981928,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба от 800
лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, вр. с
чл. 182, ал.3, т.5 от ЗДвП на И. К. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на И. К. П. направените от
същия разноски по делото в размер на 300 лева.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване
на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5