Решение по дело №368/2023 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 123
Дата: 19 юли 2023 г.
Съдия: София Андонова Радославова
Дело: 20233600200368
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Шумен, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора С. Кр. А.
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Частно наказателно
дело № 20233600200368 по описа за 2023 година
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРФОРНФС/.
Образувано е по искане за признаване и изпълнение на наказателно
решение № 595 от 03.04.2023 г., в сила от 26.06.2023 г., по наказателно дело
№ 16.638/55/2022 на Районен съд Арад, Румъния, с което българския
гражданин Ж. И. Д. с ЕГН **********, живущ в гр.Шумен ул.”М.” №12, вх.2,
ет.4, ап.15 е осъден да заплати съдебни разходи в размер на 600,00 румънски
леи.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище,
че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Засегнатото лице Ж. И. Д., нередовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Служебно назначеният му защитник адв.С. Е. от ШАК изразява
становище, че следва да се постанови отказ от признаване и изпълнение на
изпратеното наказателно решение.
1
Шуменския окръжен съд като взе предвид доказателствата по делото и
като се съобрази със становищата на страните, намира за установено
следното:
С наказателно решение № 595 от 03.04.2023 г., в сила от 26.06.2023 г., по
наказателно дело № 16.638/55/2022 на Районен съд Арад, Румъния, спрямо
българския гражданин Ж. И. Д. с ЕГН ********** е отказано налагане на
наказание за деяние по чл.335, ал.1 от НК /управление на МПС без
притежание на шофьорска книжка/ и по чл.323 от НК /използване на фалшиви
документи/ и на основание чл.81, ал.1 от НК му е постановено
предупреждение, като е осъден да заплати сумата от 600 леи за съдебни
разноски.
Деянието по чл.335, ал.1 от НК /управление на МПС без притежание на
шофьорска книжка/ представлява административно нарушение по
българското законодателство. Деянието по чл.323 от НК /използване на
фалшиви документи/ представлява престъпление и по българското
законодателство - по чл.316 от НК на Р България.
Шуменският окръжен съд намира, че горепосоченото наказателно
решение представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла
на чл.3, ал. 1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е влязъл в сила съдебен акт,
постановен от съдебен орган в държава- членка на Европейския съюз. С този
съдебен акт българския гражданин е осъден да заплати разходите по
съдебните процедури, довели до постановяване на решението.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено
копие от присъдата е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения
№ 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено и подписано на
27.06.2023 г., преведено е на български език, а неговото съдържание е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава на Р Румъния.
Шуменския окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае
присъдата, издадена в друга държава- членка на Европейския съюз –
Република Румъния, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното
пребиваване на засегнатото лице.
2
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция – присъда
№590 от 13.03.2018 г., в сила от 03.05.2018 г., постановена от Районен съд
гр.Арад, Р Румъния по отношение на засегнатото лице Ж. И. Д. следва да
бъде призната и изпълнена на територията на Република България, тъй като е
постановена в съдебно производство в държава- членка на Европейския съюз
и се отнася до деяния, които съставляват престъпления и по българското
законодателство, независимо от елементите на състава му по
законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е
постановено решението за налагане на финансова санкция има
местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция – наказателно решение № 595 от 03.04.2023 г., в сила от 26.06.2023 г.,
по наказателно дело № 16.638/55/2022 на Районен съд Арад, Румъния, с което
са присъдени съдебни разходи следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България и поради това, че не са налице
основанията по чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС :
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на наказателно решение
от 03.04.2023г., в сила от 26.06.2023 г., постановена от Районен съд гр.Арад,
Р Румъния;
2.Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български
съд;
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които :
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Р.Б., или
3
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява престъпление
според българското законодателство – по чл.316 от НК на Р България;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които
обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че производството по делото
е било писмено, като засегнатото лице Ж. И. Д. е бил уведомен съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител за правото си да обжалва решението,
както и за сроковете за обжалване и за възможността лично да се яви на
делото.
По отношение доводите изложени от служебния защитник адв.Е. от
ШАК. Излага се довод, че засегнатото лице не е лично призовано за участие в
съдебното производство в Районен съд – Арад, а чрез адреса на преводач,
както и че спрямо същото не е наложено наказание, а порицание, поради
което прави искане съдът да постанови отказ да признае изпратеното
наказателно решение. Съдът намира така изложените доводи за
неоснователни. Налице е хипотезата на чл.35, ал.10, б.а от ЗПИИАКОРНФС,
съгласно която отказ от признаване и изпълнение на изпратено решение може
да се постанови, ако се установи че засегнатото лице не се е явило лично на
съдебния процес, вследствие на което е постановено решението, освен ако
удостоверението изрично съдържа информация за спазване на едно от
следните условия съобразно законодателството на издаващата държава :
лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно
уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било
информирано за това по друг начин безспорно доказващ уведомяването
за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване
на решение, ако не се яви. В изпратеното удостоверение в част h) т.3 б.а и
4
б.б е посочено, че лицето не се е явило при разглеждане на делото, но е било
информирано лично или чрез представител, с предоставени правомощия
съгласно вътрешното законодателство на издаващата държава. По отношение
на довода, че наложената санкция не следва да се признава, тъй като на
лицето е наложено порицание, съдът намира същия за неоснователен.
Наложеното с наказателното решение наказание предупреждение,
представляващо аналог на наказанието обществено порицание по българското
законодателство, е вид санкция, а не оправдаване на лицето за извършеното
деяние, поради което засегнатото лице следва да заплати направените в
съдебното производство разноски. Предвид изложеното съдът намира, че
следва да остави без уважение направеното искане на защитата за отказ от
признаване и изпълнение на изпратеното наказателно решение от Районен
съд – Арад.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума –съдебни разноски в размер на 600,00 румънски леи,
съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по
курса на БНБ за деня на постановяване на решението –03.04.2023 г. От
изисканата справка от БНБ за 03.04.2023 г. е видно, че фиксираният курс на 1
румънска лея е 0,3961 лева или равностойността на 600,00 румънски леи е
237,66 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА наказателно решение № 595 от 03.04.2023 г., в сила от
26.06.2023 г., постановено по наказателно дело № 16.638/55/2022 на Районен
съд Арад, Румъния, с което по отношение българския гражданин Ж. И. Д. с
ЕГН **********, живущ в гр.Шумен ул.”М.” №12, вх.2, ет.4, ап.15 е
наложена финансова санкция, представляваща парична сума за разноските по
съдебното производство в размер на 600,00 /шестстотин/ румънски леи,
равностойни на 237,66 лв. /двеста тридесет и седем лева и шестдесет и шест
стотинки/ по курс на БНБ към момента на постановяване на наказателното
решение- 03.04.2023 г.
5
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС препис
от настоящото решението, ведно с наказателното решение, постановено от
Районен съд гр.Арад, Р Румъния, да се изпрати на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава – Районен съд
гр.Арад, Р Румъния, за признаването и изпращането на решението за налагане
на финансова санкция на Териториална дирекция на НАП- гр. Варна, офис
гр.Шумен, както и за приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
На основание чл.13 от ЗПИИАФОРНФС направените разноски по
настоящото производство са за сметка на българската държава.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд- гр. Варна в 7-
дневен срок от днес. За засегнатото лице срока за обжалване започва да тече
от узнаване за постановяването му, като обжалването не спира изпълнението
на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6