Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… октомври 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
С участието на съдебен
секретар Галина Стоянова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1309 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенции с правно основание чл.240 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „Р.И.“ АД, ЕИК ********,
твърди, че е сключило договор за заем на 26.02.2016г., с ответника „П.- НТ“
ООД, като е предоставило заем на това дружество, а К.И.Т. и Л.С.Н. са поели
солидарна отговорност ведно със заемателя да погасят
задълженията му, произтичащи от този договор. Договорът е с нотариална заверка
на подписите от 29.02.2016 година. Съобразно постигнатото съгласие сумата от
60 000лв е преведена на заемателя по банков път
на 29.02.2016 година. Съгласно договора заемателят и
солидарните длъжници са поели задължение да върнат
заетата сума, ведно с уговорената лихва до 30.06.2016 година. Уговорената лихва
е в размер на 10%.
Съгласно договора страните са се съгласили
задължените лица са заплатят в двоен размер уговорената лихва, при невръщане на
заетата сума. Като обезпечение на тази сделка е издаден запис на заповед за
сумата от 60 000лв с падеж 30.06.2016 година. Ценната книга е авалирана от К.И.Т. и Л.С.Н..
Моли съда, след като съобрази изложеното, след
като съобрази, че липсва плащане въпреки настъпилия падеж, да осъди ответниците „П.- НТ“ ООД и Л.С.Н., да заплатят главница в
размер на 60 000лв и 15 517,81лв договорна лихва за периода от
28.02.2016г. до 30.09.2018 година. Претендира разноските по делото.
На основание чл.129, ал.3 ГПК с разпореждане
№885/23.01.2020 година съдът е прекратил делото между ищеца и ответника К.И.Т..
Актът на съда е влязъл в сила на 08.02.2020 година.
Ответниците „П.- НТ“ ООД
и Л.С.Н. не дават отговор на исковата молба.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Не се спори по делото, а това се установява от
представените по него доказателства, че на 26.02.2016година е сключен договор
за заем между ищеца „Р.И.“ АД, ЕИК ******** и ответниците
„П.- НТ“ ООД, ЕИК *******, К.И.Т. и л.С.Н., по силата на който ищецът, в
качество на заемодател, е предоставил на ответника „П.- НТ“ ООД, ЕИК *******, в качество на заемател,
а заемателят и ФЛ, солидарни длъжници,
са поели задължение да върнат сумата до 30.06.2016 година. Заемодателят е поел
задължение да предостави на заемателя заемната сума в
срок от три дни, след нотариалната заверка на подписите, страни по този договор
и учредяване на обезпеченията при условията и реда,
посочен в чл.8 от договора. Задължението за предаване на паричната сума е по
банков пот- чрез посочената н чл.2, ал.2 от договора банкова сметка. *** изпълзва за оборотни средства.
С разпоредбата на чл.5, ал.1 от договора страните
са се съгласили за времето на ползване на заемната сума заемателят
да заплаща лихва в размер на 10% годишно, считано от датата на превеждане на
сумата, като плащането на лихвата е съобразно погасителния план по чл.4, ал.2
от договора.
При забава в плащанията страните са се уговорили
длъжникът да дължи на своя кредитор неустойка в двоен размер на договорената
лихва, определена на база невърната сума.
Страните са се съгласили, че заемателя
може да върне цялата или част от заемната сума преди падежа, като уговорената
лихва в този случай ще е дължима до датата на връщане на сумата.
С нормата на чл.8 от договора са уговорили
дължимите от заемателя обезпечения на вземането на
кредитора, а с разпоредбата на чл.10 от договора – случаите, в които
заемодателят може да иска предсрочно връщане на заетата сума.
С чл.11 от договора страните са уговорили
пасивната солидарност на длъжниците ФЛ.
Договорът е с нотарилна
заверка на подписите от 29.02.2016г., извършена от нотариус Н.Л.с район на
действие – СРС и № на НК 536.
Към делото е приложена ценна книга – запис на
заповед от 26.02.2016година, издадена от длъжника – заемател
и авалирана от солидарните длъжници,
в качеството им на поръчители по менителничния ефект.
Към делото е представено преводно нареждане от
29.02.2016година, с което на ответника – ЮЛ е преведена сумата от
60 000лева, с основание за този банков превод- договор за заем от
26.02.2016г., с наредител – настоящият ищец.
Истинността на документа не е оспорена, не е и
направено възражение за липса на изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави процесната сума на заемателя.
Представено е и извлечение от банковата сметка на ищеца, от което се
установява, че на 29.02.2016 година е извършено разпореждане от тази страна с
парична сума от 60 000 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Исковете са основателно предявени и следва да
бъдат уважени.
Фактическият състав на договора за заем,
регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко
елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на
предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване
на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. От събраните по делото доказателства се
установява, че освен постигнато съгласие между страните е налице реално
предаване на сумата, предмет на договора, като предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната, която се позовава на
сключения договор за заем и основава претенциите си на този договор. В
настоящето производство ищецът е установил при пълно и главно доказване
наличието на облигационната връзка, предаване на заемната сума, с оглед реалния
характер на сделката.
По делото не се установява заетата сума да е
върната от заемателя или от солидарните длъжниците, макар падежът да е настъпил, съобразно
съгласието, което страните са постигнали с разпоредбата на чл.1, ал.2 от
договора.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от договора
страните са уговорили цена за ползване на заетата сума ( възможност, предвидена
с чл.240, ал.2 ЗЗД и търговския характер на договора ) – годишна лихва в размер
на 10%, определяема на база невърнатата сума.
И тази претенция за периода, посочена от ищеца
28.02.2016г. до 30.09.2018г. се явява доказана и следва да бъде уважена. За
този период от време са налице основания за уважаване на иска за заплащане на
договорена лихва, в размер, посочен от ищеца, който съдът приема за доказан по
аргумент от разпоредбата на чл.162 ГПК.
При извод на съда за основателност на предявения
иск, с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски, съдът
намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноските по делото, представляваща заплатена държавна такса
в размер на 3 020,72лева.
Води от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.240 ЗЗД, „П.- НТ“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** и Л.С.Н., ЕГН **********, да
заплатят солидарно на „Р.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 75 517, 81лева(седемдесет и пет хиляди петстотин
и седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща получена е
невърната сума от 60 000лв, по договор за заем от 26.02.2016г. и договорна лихва върху тази сума за периода
от 28.02.2016г. до 30.09.2018г., ведно с разноските по делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 3 020,72лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: