№ 26
гр. **********, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **********, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200408 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 265/2021 г. от 02.04.2021 г. на началника на отдел
„Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ в Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление е наложено на ЦВ. В. К. от
гр.*****************, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.109,
ал.1 от ЗАДС - глоба в размер на 1 000 лева затова, че на 06.02.2019 г. е извършвал
производство чрез дестилиране (изваряване) на етилов алкохол в 1 брой дестилатор/казан,
находящ се в обитавания от него частен имот - къща в гр.**********, без да притежава
удостоверение за регистрация на СМОД, в нарушение на изискванията на чл.60, ал.2 от
ЗАДС.
Със същото наказателно постановление, на основание чл.107е, ал.1, във връзка с
чл.124, ал.3 от ЗАДС са били отнети в полза на държавата съоръженията, използвани при
дестилирането на етилов алкохол (ракия), а именно :
- 1 брой меден казан, вграден в огнище, с вместимост 100 литра, 1 брой метален
варел с вместимост 270 литра, с вграден в него меден цилиндър, служещ за охлаждане при
производствения процес (изваряване на етилов алкохол – ракия), 1 брой меден капак и 1
брой медна лула.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят К., който чрез
адвокатите А.Б. и Н.Беров от САК го е обжалвал като незаконосъобразно издадено и моли
да бъде отменено. Сочат, че в НП е било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй
като не е бил спазен предвидения законов ред за търсене на административнонаказателна
1
отговорност. В тази връзка са изтъкнали, че наказателното постановление е било издадено
преди да бъде съставен АУАН, въз основа на който е посочено, че се издава – НП е издадено
на 04.01.2021 г., а АУАН е бил съставен на 20.01.2021 година. Считат това за достатъчно и
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. В жалбата са наведени и доводи за
противоречие в обстоятелствената част на НП, тъй като при проверката е било установено
със служебен полеви уред денсинометър, че намерената ракия е 50 % vol при 20°С, а в
последния абзац е отразено, че процесната ракия е 34,9°С.
Подробно в жалбата са изложени доводи за определяне на случая като маловажен
наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Молят да бъдат отменени
наложената глоба и отнетите в полза на държавата вещи на жалбоподателя К..
В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, не се явява. Представлява
се по пълномощие от адвокат Н.Беров от САК, който поддържа жалбата и пледира
наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Не оспорва факта, че при
извършената проверка от митническите служители в дома на Ц.К. е бил намерен казан за
изваряване на ракия, който е бил в работен режим и че е била добита 24 литра ракия с
неустановен алкохолен градус. Изтъква, че основанията им да атакуват наказателното
постановление е, че както в проведеното наказателно, така и в
административнонаказателното производство, неправилно е бил приложен материалния
закон, допуснати са или процесуални нарушения, а наложеното наказание е
незаконосъобразно и явно несправедливо. Акцентира, както и в жалбата на разликите в
посочените алкохолни градуси в установената при проверката ракия. Според процесуалния
представител това е показателно за отношението и начина, по който се е развило
производството. Изтъква, че обяснения от К. не са били снети, а единствено е имало такива
дадени в качеството му на обвиняем по досъдебното производство. По същество пледира, че
извършеното от К. деяние не е било насочено срещу установения в страната ред и не е
имало опасност от увреждане на обществените отношения, свързани с придобиването и
държането на акцизна стока. Изтъква, че ракията е била варена единствено с цел домашна
употреба и на практика олицетворява една вековна българска традиция. Счита, че дори и
безспорно да е установено извършено нарушение, то същото не е от такава степен на
обществена опасност, че да оправдава налагането на едно такова тежко по размер наказание.
Изтъква в тази връзка здравословното състояние на жалбоподателя и необходимостта от
средства за скъпо струващо лечение. Сочи, че от субективна страна деянието не е безспорно
установено, тъй като жалбоподателят въобще не е съзнавал, че нарушава закона, нито пък е
имал за цел да го прави. Пледира случаят да бъде определен като маловажен и с оглед на
това обжалваното НП да бъде отменено. Оспорва претендираното от въззиваемата страна
юрисконсултско възнаграждение и моли на жалбоподателя да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна – отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“, със
седалище в гр.Свищов, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Т.Шишкова,
която пледира да се остави жалбата без уважение като неоснователна и се потвърди изцяло
2
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно издадено. Счита, че
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
К. за нарушение на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗАДС, тъй като безспорно от
доказателствата се установява, че същият е притежавал съоръжение за изваряване на
алкохол и чрез него е изварил определено количество алкохол, без да е имал удостоверение
за регистрация на Специализиран малък обект за дестилиране. Оспорва доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, като изтъква, че на К. е била дадена
възможност за обяснения и той собственоръчно е написал такива, приложени към протокола
за извършената проверка. Сочи, че законът не прави разлика дали изваряването е за лично
ползване или за друго предназначение. Счита, че в случая не може да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение касае значими
обществени отношения, свързани с установения в страната режим за регистрация на
подобна дейност. В тази връзка заявява, че в закона е налице специална разпоредба на
чл.126б от ЗАДС, която визира кои случаи са маловажни. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите П. М.
П., В. Ц. В.ов, М. Вл. М., С. Ц. В. и П. М. П., както и от становищата на страните, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка :
На 06.02.2019 г. свидетелите П. М. П., В. Ц. В.ов и М. Вл. М. – инспектори към
Агенция „Митници“, на основание предвидените им в чл.102 и чл.103 от ЗАДС правомощия
и след получен сигнал за нерегламентирано изваряване и държане на етилов алкохол
(ракия), извършили проверка в частен дом - къща, намираща се в гр.**********, на
ул**************, собственост и обитавана от ЦВ. В. К..
При пристигане на посочения в сигнала адрес, митническите служители са се
легитимирали пред Ц.К. и са го информирали, че във връзка с получен в Агенция
„Митници" сигнал ще извършат проверка по реда на ЗАДС. Достъп до имота им бил
предоставен доброволно от К. и с негово съгласие и присъствие била извършена проверка,
при която било констатирано, че в двора на частния имот, в изградено помещение над гараж
е бил монтиран 1 брой казан с дестилатор за изваряване на етилов алкохол (ракия), с
вместимост 100 литра. В момента на проверката съоръжението било в режим на работа.
Проверяващите служители са изискали от ЦВ. В. К. да представи удостоверение за
регистрация на Специализиран малък обект за дестилация (СМОД), като такъв не бил
предоставен от К.. В тази връзка свидетелите извършили и служебна проверка в БАЦИС
(Българска акцизна централизирана информационна система), при което установили, че
липсват данни лицето ЦВ. В. К. да притежава подобна регистрация (по чл.60, ал.2 от ЗАДС),
която регистрация е задължително условие за упражняване на подобна дейност.
В хода на проверката било установено и че при процеса на изваряване/дестилиране е
имало получена безцветна течност с вид и мирис на алкохол, с общо количество от 24 литра,
намираща се в една пластмасова кофа. На тази безцветна течност с вид и мирис на алкохол
било измерено алкохолното съдържание със служебен полеви уред денситометър, тип
3
DMA35N, с фабричен № 80490432, собственост на Агенция „Митници". Измерването било
извършено и в присъствието на ЦВ. В. К., като по показанията на уреда били установени
50,0% vol при 20°С.
За установяване вида на стоката, код по КН, алкохолно съдържание и съдържание
на денатурат (годност за консумация), от пластмасова кофа с количество 24 литра безцветна
течност с вид и мирис на алкохол, митническите служители взели представителна проба по
реда на Наредба № 3/2006 г. на МФ. За това действие бил изготвен протокол за вземане на
проба № 19ВG9950А004227-1/06.02.2019 г., в присъствието на жалбоподателя Ц.К..
В последствие пробата е била изпратена за анализ в Централна митническа
лаборатория гр.София със заявка за анализ/експертиза рег.№ 32-41084/08.02.2019 година.
Резултата от извършения анализ е бил предоставен в ГД МРР, отдел „МРР
Дунавска", сектор „Оперативен контрол", звено „Свищов", чрез информационната система
(АИДА) на Агенция „Митници" София. Видно от митническа лабораторна експертиза №
20_12.02.2019/05.03.2019 г., в частта касаеща Протокол за вземане на проба №
19ВG9950А004227-1/06.02.2019 г., пробата от пластмасовата кофа със съдържание на
количество 24 литра безцветна течност с вид и мирис на алкохол, течността представлявала
дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 34,9% vol
при 20°С, който е бил годен за консумация.
В хода на проверката са снети и писмени обяснения от жалбоподателя ЦВ. В. К.,
които са били приложени към протокола за извършена проверка №
19ВG9950А004227/06.02.2019 г. и заведени в регистрите на ТД „Дунавска“ с вх.№ 32-
39476/07.02.2019 година. В тези обяснения К. заявил, че казанът е наследствен от дядо му.
Митническите служители съставили и подробен опис на иззетите веществени и
писмени доказателства към протокола за извършена проверка, в който било посочено, че са
иззети 1 брой меден капак, 1 брой медна лула и 24 литра безцветна течност с вид и мирис на
алкохол, съдържаща се в 1 брой пластмасова кофа, обезпечена с 2 броя слепки с печат и
подписи, оставени на съхранение в склад на ТД Дунавска, гр.Свищов, ул.„Дунав" № 10, с
приемо-предавателен протокол по складова разписка № 4/08.02.2019 година.
С писмо рег.№ 32-80783/18.03.2019 г. ТД „Дунавска“ е уведомила Районна
прокуратура гр.********** за преценка по компетентност за образуване на досъдебно
производство по реда на чл.212, ал.1 от НПК по случая, тъй като, освен описаните по-горе
констатации, при проверката в избеното помещение на къщата митническите служители
установили съдържащи се в различни съдове общо 409,5 литра течност с вид и мирис на
алкохол.
С постановление от 26.03.2019 г. на прокурор при РП ********** е било образувано
досъдебно производство № 103/2019 г. по описа на ТО „МРР Дунавска" и прокурорска
преписка № 615/2019 г. по описа на РП **********, за извършено престъпление по чл.234,
ал.2 от НК. В хода на досъдебното производство ЦВ. В. К. бил привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл.234, ал.4 от НК.
4
С постановление от 20.10.2020 г. на наблюдаващия прокурор по делото /л.31-35/, на
основание чл.24, ал.1, т.1, предл.1-во от НПК било прекратено наказателното производство
срещу Ц.К., като прокурорът приел, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и деянието не съставлява престъпление.
Постановлението за прекратяване не е било обжалвано и влязло в сила на 06.11.2020 г., след
което делото било изпратено на ТО „МРР – Дунавска“ – гр.Свищов по компетентност, за
преценка относно налагане на административно наказание спрямо К..
С писмо рег.№ 32-5104/07.01.2021 г. на Агенция „Митници" /л.29/, до ЦВ. В. К. е
била отправена покана да се яви на 19.01.2021 г. в ГД МРР, отдел „Митническо разузнаване
и разследване Дунавска", сектор „Оперативен контрол", звено „Свищов", за съставяне на акт
за установяване на административно нарушение по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Тъй като в указания срок Ц.К. не се е явил, то на 20.01.2021 г. свидетелят В. В.ов
съставил в негово отсъствие, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН АУАН № 130/2021
година. В него актосъставителят подробно описал установените обстоятелства при
извършената в имота на К. проверка и действията във връзка с нея. Приел, че на 06.02.2019
г. ЦВ. В. К., в гр.**********, ул**************, в изградено помещение над гараж в двора
на къщата, изварявал/дестилирал акцизна стока - дестилатен алкохолен продукт, с
действително алкохолно съдържание по обем 34,9 % vol при 20°С, без същият да
притежавал удостоверение за регистрация на Специализиран малък обект за дестилиране
(СМОД), в нарушение на изискванията на чл.60, ал.2 от ЗАДС, което деяние представлява
административно нарушение по текста на чл.109, ал.1 от ЗАДС.
Така съставеният АУАН е бил връчен на К. на 25.01.2021 г., като той отказал да го
подпише. Отказът му, на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН бил удостоверен с подписите на
двама свидетели - Е. Г. И. - главен инспектор в Агенция „Митници", отдел „Акцизна
дейност" и В. Т. Г. - инспектор в Агенция „Митници", отдел „МРР Дунавска", сектор
„Оперативен контрол".
Срещу съставеният му акт, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Ц.К. представил писмено
възражение /л.22-23/, в което заявил, че описаната в акта фактическа обстановка не отговаря
на действителната и че не е извършил вмененото му нарушение. Посочил е, че не са били
взети предвид събраните доказателства при извършеното разследване от РП **********.
На 02.04.2021 г. било издадено обжалваното НП № 265/2021 г., като наказващият
орган изцяло възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и също квалифицирал
деянието като нарушение на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗАДС и наложил на Ц.К.
предвидената в разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗАДС глоба в минималния предвиден размер
от 1000 лева. На основание чл.107е, във връзка с чл.124, ал.3 от ЗАДС са отнети в полза на
държавата съоръженията, използвани при дестилирането на етиловия алкохол (ракия).
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
задължението за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прие следното от правна страна :
5
Жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН (в редакцията преди
изменението с ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) и от надлежно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат
предвидените в чл.42, респективно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и няма
основание за отмяната му на формално основание. В тази връзка категорично не може да
бъде споделено наведеното с жалбата възражение, че наказателното постановление е било
издадено преди съставянето на АУАН. Актът е бил съставен на 20.01.2021 г., а от
внимателния прочит на датата на издаване на обжалваното НП е видно, че същата е
02.04.2021 година. Цифрите 02. и 04. са изписани ръкописно и поради тази причина най-
вероятно жалбоподателят се е заблудил твърдейки, че НП е издадено на 04.01.2021 година.
Няма разминаване и противоречие в обстоятелствената част на наказателното
постановление и относно процентното алкохолно съдържание на установените при
проверката 24 литра прясно сварена ракия, намираща се в пластмасова кофа. Първоначално
съдържанието е било посочено, като 50 % vol при 20°С, но е отразено, че то е установено с
полеви уред денсинометър. В последствие, след като е била взета по надлежния ред проба от
тази ракия и изпратена за изследване в Централната митническа лаборатория – София е било
установено, че алкохолното съдържание по обем е 34,9% vol при 20°С. Това обстоятелство
също подробно е било описано в обстоятелствената част на НП, като изрично е подчертано,
че това е действителното алкохолно съдържание. Ето защо, не може да има никакво
съмнение за обективно четящия, какво представлява и кое е действителното алкохолно
съдържание на установените и иззети 24 литра безцветна течност с вид и мирис на алкохол.
Логично е с времето и предвид протичащите физико-химически процеси алкохолното
съдържание на ракията да спадне, а и начинът на установяването му при лабораторни
условия е далеч по-прецизен от полевия тест. Последният има по-скоро ориентировъчен
характер за проверяващите относно вида и съдържанието на установената течност и не може
да се приеме, като окончателен резултат. За такъв, без съмнение следва да се счита
резултатът от лабораторното изследване и от словесното описание в обстоятелствената част
на НП това ясно се разбира.
В АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление е налице
изчерпателно фактическо описание на нарушението, като са били посочени всички
обстоятелства, при което то е било извършено и съответно установено от митническите
органи. Видно от ангажираните писмени доказателства, както и от събраните гласни такива,
налице са били достатъчно факти, обективирани съобразно законовата процедура и от които
несъмнено се установява осъществяването от жалбоподателя Ц.К. на състава на
нарушението по чл.60, ал.2 от ЗАДС. Съгласно тази разпоредба, алкохолни напитки с код по
КН 2208 (ракии) могат да с произвеждат и в регистрирани малки обекти за дестилиране. От
писмените и гласни доказателства по делото се установява, че физическото лице ЦВ. В. К.
не е регистриран като собственик и наемател на специализиран малък обект за дестилиране,
нито пък на адреса в гр.**********, ул.*************, където е била извършена проверката
6
и констатирано извършването на дестилация има регистриран специализиран малък обект за
дестилиране. Същевременно, процесният обект не е и „данъчен склад“ по смисъла на чл.4,
т.3 от ЗАДС, поради което жалбоподателят не е имал право да произвежда ракия, съгласно
разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗАДС. При това положение, той несъмнено е нарушил
разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗАДС, за което деяние е предвидена санкция в нормата на
чл.109, ал.1 от ЗАДС. Самият жалбоподател в момента на проверката, впоследствие в хода
на разследването по досъдебното производство, както и в хода на настоящето производство,
чрез процесуалният си представител, не отрича, че е изварявал домашна ракия в частен
имот, посредством съоръжение за дестилиране на етилов алкохол, без обектът да има
регистрация по ЗАДС.
От субективна страна нарушението е осъществено виновно от жалбоподателя Ц.К.,
при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал общественоопасният
характер на своето деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици, но
въпреки това е целял настъпването им.
Предвид на тези съображения, настоящият състав прие, че фактите по делото са
изяснени в максимална пълнота и същите обуславят цялостната доказаност на нарушението
по чл.60, ал.2 от ЗАДС.
Правилно е била приложена санкционната разпоредба на чл.109, ал.1 от ЗАДС, тъй
като същата изрично визира нарушения на разпоредбата на чл.60 от ЗАДС, една от
хипотезите на която е тази по ал.2 от същия текст. Наказващият орган е съобразил, като
смекчаващо отговорността обстоятелство, че нарушението е първо за жалбоподателя и му е
наложил предвидената за физически лица глоба в минималния размер от 1000 лева.
Съдът приема, че нарушението не е маловажно, предвид засегнатите обществени
интереси, целите на наказанието, личната и генерална превенция. В този смисъл не могат да
бъдат споделени доводите на жалбоподателя за наличието на основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Преценката на прокурора за маловажност на разследваното престъпление по
чл.234, ал.4 от НК касае ангажирането на наказателна отговорност, а същата поначало е по-
тежка от административнонаказателната. Обстоятелството дали установените при
проверката 24 литра ракия са малко или голямо количество е без значение за
съставомерността на деянието и тежестта на нарушението, тъй като същото е такова на
формално извършване и не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Освен това,
следва да се има предвид, че процеса на изваряване е прекъснат по независещи от
жалбоподателя причини. Не без значение е и обстоятелството, потвърдено и от протокола за
оставени на съхранение веществени доказателства № 19В69950А004227/06.02.2019 г. /л.94/,
както и от показанията на митническите служители, че съоръжението за дестилиране е било
монтирано в специално помещение над гаража в двора на имота, а в частност медният казан
с вместимост 100 литра е бил вграден (циментиран). Това навежда на извода, че
инсталацията за дестилиране не е била инцидентно монтирана, а трайно установена с цел
многократното ѝ използване.
Що се отнася до доводите на процесуалния представител относно факта, че варенето
7
на ракия е стара българска традиция, то това действително е така. Законът не я забранява, но
е регламентирал в какви обекти, при какви условия и количества следва да бъде
произвеждана с цел лична употреба именно, за да не бъде злоупотребявано с тази традиция
и да се произвеждат количества, които далеч надхвърлят личните и фамилни нужди, като по
този начин се ощетява фиска чрез „спестяване“ на дължимите акцизи. В това се състои и
значимият обществен интерес, който в частност и нормата на чл.60, ал.2 от ЗАДС защищава.
С оглед на тези съображения съдът счита, че обсъжданият случай не е маловажен, за
да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и в този смисъл отказа на наказващия
орган да я приложи е законосъобразен.
Законосъобразно, с оглед разпоредбите на чл.107е, във връзка с чл.124, ал.3 от ЗАДС
са отнети в полза на държавата съоръженията използвани за дестилирането на алкохол,
представляващи 1 брой меден казан, вграден в огнище, с вместимост от 100 литра, 1 брой
метален варел с вместимост 270 литра, с вграден в него меден цилиндър, служещ за
охлаждане при производствения процес (изваряване на етилов алкохол – ракия), 1 брой
меден капак и 1 брой медна лула. Нормата на чл.124, ал.3 от ЗАДС е императивна, пряко
обвързана с някое от нарушенията по чл.109 от ЗАДС и повелява отнемане в полза на
държавата на всички съоръжения, използвани за извършване на нарушението, независимо
чия собственост са. Крайно повелителният характер на тази норма (за разлика например с
разпоредбата на чл.124, ал.2, която позволява преценка дали стойността на отнетите вещи
съответства на тежестта на нарушението) още веднъж идва да покаже тежестта, която
законодателят е придал на нарушенията по чл.109 от ЗАДС, едно от които е тук
обсъжданото във връзка с чл.60, ал.2 от ЗАДС.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП №
265/2021 от 02.04.2021 г. на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска“ е законосъобразно издадено, при спазен процесуален и материален закон, поради
което следва да бъде потвърдено, а жалбата се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва на
Централно митническо управление гр.София (в чиято структура е органа издал обжалваното
НП) да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет, по
предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по настоящето дело е протекло в едно редовно съдебно заседание, в което
се е явил процесуален представител на въззиваемата страна, с разпит на петима свидетели,
приобщен е бил и значителни по обем писмени доказателства. Поради тези съображения
съдът намира, че на ЦМУ София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
8
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 265/2021 г. от
02.04.2021 г. на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“
в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо
управление, с което е наложено на ЦВ. В. К. от гр.*****************, ЕГН : **********,
административно наказание на основание чл.109, ал.1 от ЗАДС - глоба в размер на 1 000
лева затова, че на 06.02.2019 г. е извършвал производство чрез дестилиране (изваряване) на
етилов алкохол в 1 брой дестилатор/казан, находящ се в обитавания от него частен имот -
къща в гр.**********, без да притежава удостоверение за регистрация на СМОД, в
нарушение на изискванията на чл.60, ал.2 от ЗАДС, както и на основание чл.107е, ал.1, във
връзка с чл.124, ал.3 от ЗАДС са били ОТНЕТИ в полза на държавата съоръженията,
използвани при дестилирането на етилов алкохол (ракия), представляващи 1 брой меден
казан, вграден в огнище, с вместимост 100 литра, 1 брой метален варел с вместимост 270
литра, с вграден в него меден цилиндър, служещ за охлаждане при производствения процес
(изваряване на етилов алкохол – ракия), 1 брой меден капак и 1 брой медна лула, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЦВ. В. К. от гр.**********, с горните данни, да заплати на Централно
митническо управление гр.София, представлявано от директора, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.********** в 14 – дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – **********: _______________________
9