№ 536
гр. Варна, 27.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. М.а
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500154 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството пред въззивната инстанция по настоящото дело е
приключило с постановяването на решение № 96/01.07.22г., с което е запазен
крайния резултат от произнасянето на първоинстанционния съд - за
осъждането на Народно събрание на Република България, гр. София да
заплати на „В2М“ ООД, гр. Варна, ЕИК ********* следните суми:
- 27 460.68лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, които
са формирани от: 11 532.03лв., платена от ищеца в полза на Държавния
бюджет на РБ „такса“ по чл.35а ЗЕВИ върху производството на ел. енергия от
вятърна и слънчЕ. енергия, която такса била дължима и платена за
м.01.2014г.; както и 15 928.65лв., платена от ищеца в полза на Държавния
бюджет „такса“ по чл.35а от ЗЕВИ върху производството на ел. енергия от
вятърна и слънчЕ. енергия, която такса била дължима и платена м.02.2014г.,
които вреди са в резултат на приемането на цитираната норма на 05.12.2013г.,
но в нарушение на Конституцията на Република България, обявено с Решение
№ 13/31.07.14г. по к.д. № 1/14г. на КС на Република България (обн., ДВ, бр.
65/06.08.14г.), на осн. чл. 7 от КРБ, ведно със законната лихва върху горното
обезщетение за периода от подаване на исковата молба на 13.02.2015г. до
пълното изплащане на задължението;
- 1 213.73лв. – законна лихва върху частта от обезщетението за вреди в
размер на 11 532.03лв., платена от ищеца в полза на Държавния бюджет на РБ
такса по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ, платена за м.01.2014г., а лихвата дължима за
периода 31.01.2014г. – 12.02.2015г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
- 1 552.37лв. – законна лихва върху частта от обезщетението за вреди в
размер на 15 928.65лв., платена от ищеца в полза на Държавния бюджет на РБ
1
такса по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ, платена за м.02.2014г., а лихвата дължима за
периода 28.02.2014г. – 12.02.2015г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С решението си въззивният съд е осъдил Народно събрание на
Република България, гр. София да заплати на „В2М“ ООД, гр. Варна, ЕИК
********* сумата в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лв., представляващи
разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК „В2М“ ООД, гр. Варна чрез
процесуалните си представители е отправило искане за изменение на
решението на въззивния съд в частта за разноските, като се присъдят в пълен
обем направените от дружеството разноски за защита пред втората
инстанция - в размер на още 3 479.16 лв. В молбата е изложено, че
действително в списъка с разноски е била посочена сумата от 1 200 лв., но
тази сума не представлява пълния хонорар, заплатен от дружеството за
процесуално представителство пред въззивната инстанция. Тази сума
представлявала допълнително уговорен хонорар за изготвяне на отговор на
въззивната жалба и за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, който е бил провокиран от изминалите 6 години от датата на
сключването на основния договор и настъпилите междувременно
инфлационни процеси. Основният размер на хонорара за извършените
процесуални действия е посочен в т. 1 от Анекс № 1/31.05.22г. към Договора
за правна защита и съдействие № 4454/04.12.14г. и е в размер на 3 479.16 лв. с
ДДС, а заплатената на 31.05.22г. обща сума е в размер на 4 679.16 лв. –
пълния размер на адвокатското възнаграждение. Отделно се поддържа, че
делото се отличава с фактическа и правна сложност и с голям обем, поради
което е неоснователно искането за редуцирането на адвокатското
възнаграждение до определения с Наредба № 1 на ВАдвС минимум. Освен
това въззивният съд е присъдил и сума, която е под минималния размер от
1 436.81 лв.
В указания срок насрещната страна Народно събрание на Република
България чрез процесуален представител е депозирала отговор, с който
отправеното искане за изменение на решението в частта за разноските е
оспорено като неоснователно и необосновано. Оспорва се поддържаното от
насрещната страна твърдение, че делото се отличава с голям обем и с
фактическа и правна сложност, поради което и се счита, че своевременно
релевираното възражение, основано на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, е
основателно. Претендира се молбата на дружеството за изменение на
решението в частта за разноските да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по отправеното от „В2М“ ООД, гр. Варна искане,
настоящият съд съобрази следното:
Отправеното искане следва да се квалифицира като такова по чл. 248,
ал. 1 от ГПК - за изменение на решението в частта за разноските чрез
присъждането на сума в размер на още 3 479.16 лв. (над присъдената сума от
1 200 лв. с ДДС), представляваща такава до пълния размер от общо
2
заплатеното от страна адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от
4 679.16 лв. с ДДС. Молбата е допустима, предвид представения от страната
списък на разноските по чл. 80 от ГПК (по арг. от т. 9 на ТР № 6/06.11.13г. по
т.д. № 6/13г. на ОСГТК на ВКС).
В списъка на разноските (л. 61-63 от въззивното дело) страната е
посочила, че се претендира присъждането на разноските, направени във
връзка с настоящото производство: адвокатско възнаграждение в размер на
6 958.32 лв., от които 1 159.72 лв. е ДДС (по Договора за правна защита и
съдействие № 4454/04.12.14г. и фактури с отразяване, че сумата е платена на
две вноски по банков път); адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.,
от които 200 лв. е ДДС, за които се представя Анекс № 1/31.05.22г. към
Договора за правна защита и съдействие № 4454/04.12.14г. и фактура с
отразяване, че сумата, представляваща втора вноска по цитирания договор и
сумата от 1 200 лв. по анекса (общо 4 679 лв.) е платена по банков път; ДТ в
размер на 25 лв.; ДТ в размер на 15 лв. за обжалване пред ВАпС на
определение № 2979/18.08.15г. на ВОС по гр.д. № 521/15г.; ДТ в размер на 15
лв. за обжалване пред ВКС на определение № 807/23.11.15г. на ВАпС по
ч.гр.д. № 552/15г.; разноски за превод на документи в размер на 150 лв. Или,
общият претендиран размер на направените от дружеството разноски възлиза
на 8 363.32 лв.
Към списъка с разноските е представен Договора за правна защита и
съдействие № 4454/04.12.14г., в който страните са уговорили, че за
предоставената от адвокатско дружество „Е., Б., Ч.“, гр. Пловдив правна
защита и съдействие на дружеството-възложител, изразяващи се в изготвяне
на искова молба и процесуално представителство в първоинстанционното
производство, възложителят се задължава да заплати сумата в размер на
6 958.32 лв. с ДДС, платима на две вноски: 3 479.16 лв. с ДДС – в брой или по
банков път в деня на сключване на договора, и 3 479.16 лв. с ДДС – в брой
или по банков път в 6-месечен срок, но не по-късно от датата на първото
открито с.з. по делото. Представени са и две фактури, издадени от
адвокатското дружество с получател „В2М“ ООД – проформа фактура с №
**********/01.12.14г. за сумата от 3 479.16 лв. и фактура №
**********/04.12.14г. за сумата от 3 479.16 лв. С платежно нареждане от
04.12.14г. е заплатена от възложителя сумата от 3 479.16 лв. по проформа-
фактурата.
Към списъка с разноските е представен и Анекс № 1/31.05.22г. към
Договора за правна защита и съдействие № 4454/04.12.14г., в който страните
са уговорили, че сумата, посочена в т. 2.2 от договора, представлява частично
плащане за изготвяне и подаване на отговор на въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение и за процесуално представителство пред
ВАпС, както и че възложителят дължи да заплати на адвокатското дружество
и сумата от 1 200 лв. с ДДС – общо дължимата сума е в размер на 4 679.16 лв.,
от които 3 899.30 лв. възнаграждение и 779.86 лв. ДДС върху същото. Били са
издадени отново проформа фактура и фактура (и двете от 31.05.22г.) за
3
сумата от 4 679.16 лв., платена по банков път на 31.05.22г.
Същевременно обаче в представения пред първоинстанционния съд
списък с разноските от „В2М“ ООД (т. ІІ, л. 593-594) са били претендирани
същите, посочени по-горе суми, с изключение на сумата от 1 200 лв. -
адвокатско възнаграждение в размер на 6 958.32 лв., от които 1 159.72 лв. е
ДДС (по Договора за правна защита и съдействие № 4454/04.12.14г. и
фактура с отразяване, че сумата е платена по банков път); ДТ в размер на 25
лв.; ДТ в размер на 15 лв. за обжалване пред ВАПС на определение №
2979/18.08.15г. на ВОС по гр.д. № 521/15г.; ДТ в размер на 15 лв. за
обжалване пред ВКС на определение № 807/23.11.15г. на ВАпС по ч.гр.д. №
552/15г.; възнаграждение за превод на документи в размер на 150 лв. Или,
общият претендиран размер на направените от дружеството разноски пред
първата инстанция възлиза на 7 163.32 лв. В решението си
първоинстанционният съд се е произнасял по същите тези разноски,
като:
- присъдил платените ДТ в общ размер на 55 лв.;
- не е уважил искането за присъждането на сумата в размер на 150 лв. за
превод на документи на български език;
- уважил възражението на ответника за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар от 6 958.32 лв. с ДДС и го е намалил на 1 438.01 лв. с
добавка от 100 лв. за третото по делото открито с.з., както и добавка от 20% с
ДДС, присъждайки адвокатско възнаграждение в размер на 1 845.61 лв.
Така е присъдена в полза на дружеството сумата от 1 900.61 лв. като
разноски за първата инстанция. Страната не е депозирала искане за изменение
на първоинстанционното решение в частта за разноските.
С оглед на горното следва да се приеме, че след като е запазен крайният
резултат на произнасянето по предявените осъдителни искове, то в полза на
въззиваемата страна „В2М“ ООД се дължат направените по въззивното дело
разноски, но същите възлизат в размер на 1 200 лв., представляващи
адвокатски хонорар с ДДС (т. 2 от списъка), който е заплатен на 31.05.22г.
Останалата заплатена сума 3 479.16 лв. с ДДС на 31.05.22г. представлява
втората вноска по Договора за правна защита и съдействие № 4454/04.12.14г.,
която сума вече е била предмет на искането за разноски пред първата
инстанция и по която първоинстанционният съд вече се е произнесъл (а и
съпоставени двата списъка на разноските, представени пред двете
инстанции се различават именно само със сумата от 1 200 лв.).
Отправеното искане за изменение на въззивното решение в частта за
разноските е неоснователно.
Водено от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 4809/03.08.22г. на „В2М“ ООД,
гр. Варна за изменение на решение № 96/01.07.22г. по в.гр.д. № 154/22г. на
ВАпС в частта за разноските, като се присъдят в пълен обем направените от
дружеството разноски за защита пред втората инстанция - в размер на още 3
479.16 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в
1-седмичен срок от връчването му на страните по делото чрез процесуалните
им представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5