Решение по дело №2316/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юни 2019 г.
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20181320102316
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 289

неприсъствено

гр. Видин, 14.06.2019 г.

 

                                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, VI състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Галина Герасимова

 

при  участието  на  секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията Герасимова гр. дело № 2316 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба са предявени два обективно кумулативно съединени иска от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, против М.Т.С. с ЕГН ********** ***:  1) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 116,91 лв. и 2) иск с правно основание чл. 92 ЗЗД с цена на иска 233,06 лева.

Твърди се в исковата молба, че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответницата М.Т.С., с абонатен номер №*********, бил подписан Договор за мобилни услуги от 16.10.2015г. с уговорен срок на действие до 16.10.2017г., въз основа на който ответницата потребявала мобилни услуги, предоставяни от оператора.

За потребените от ответницата услуги ищцовото дружество издало следните фактури:

- фактура №**********/18.03.2016г. за отчетения период на потребление   18.02.2016-17.03.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 21,49лв., платима в срок 02.04.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

-   фактура   №**********/18.04.2016г.   за   отчетения   период   на   потребление   18.03.2016-17.04.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 100,20лв. и    21,49 -дължим незаплатен баланс по предходната фактура №**********/18.03.2016г., като общодължимата сума по фактурата възлизала на стойност 121,69лв., платима в срок 03.05.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

Срокът за плащане на втората фактура №**********/18.04.2016г. бил 03.05.2016г. Длъжникът изпаднал в забава на 04.05.2016г., плащане не било регистрирано, поради което на 09.05.2016г. достъпът до услуги бил преустановен.

-   Кредитно известие №**********/18.05.2016г. за извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на -4,78 лв. и бил отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 121,69 лв., при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 116,91 лв., платима в срок 02.06.2016г. Приложено било и извлечение от детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.

Твърди се, че поради неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 116,91 лева, на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, „Теленор” прекратил едностранно договора и издал на дата 18.06.2016г. по абонатен номер №********* крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 349,97 лв. Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 116,91 лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, както и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 233,06 лв.

Твърди се, че датата на деактивация на процесиите абонаменти била 09.05.2016г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Крайният срок за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер ********** бил 16.10.2017г.. като за периода на неизпълнението 09.05.2016г. - 16.10.2017г, били дължими 17,48 месечни абонаменти за програмата Резерв с отстъпка 15,99лв., изчислени без ДДС /13.33лв./ по дни неизпълнение, в общ размер на 233,06лв.

Поддържа се, че неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична договорна клауза във всеки един от договорите - /т. 11 от договорите/, която предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок на действие, за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

Иска се от съда да постанови решение, с което:

1) Да признае за установено по отношение на ответницата М.Т.С., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД в размер на 116,91 лв./сто и шестнадесет лева и деветдесет и една ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 18.02.2016 г. до 17.06.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата.

2) Да осъди ответницата М.Т.С. да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 233,06 лв. /двеста тридесет и три лева и шест ст./, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение по Договор за мобилни услуги за номер 0896/437779 за периода от 09.05.2016г. до 16.10.2017г., с абонатен номер №*********.

Претендират се направените по делото разноски.

С протоколно определение от 14.05.2019г. съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата в размер на 47,97 лева вместо за сумата в размер на 233,06 лева.

Ответницата в законоустановения едномесечен срок не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по предявените искове. Редовно призована, не се е явила в съдебно заседание, като не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.         

Пълномощникът на ищцовото дружество е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването ѝ в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира.

            Следва да се признае за установено вземането на ищеца "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД по отношение на ответницата М.Т.С. за сумата в размер на 116,91 лв./сто и шестнадесет лева и деветдесет и една ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 18.02.2016 г. до 17.06.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.11.2017г. до окончателното плащане на сумата.

Съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждането на ответницата М.Т.С. да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД сумата в размер на 47,97 лв. /четиридесет и седем лева и деветдесет и седем ст./, представляваща договорна неустойка за неизпълнение по Договор за мобилни услуги за номер 0896/437779, е основателен и доказан.

            Предвид уважаването на исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответницата дължи на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 75,00 лв. за доплатена държавна такса.

Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева. Искането е неоснователно. Вземането за разноски за адвокатско възнаграждение възниква в случай, че страната е била представлявана в производството от адвокат и са ангажирани доказателства за реалното извършване на претендираните разноски. В случая, по делото е представено пълномощно за адвокат Виолета Герова, но не е представен договор за правна помощ, поради което следва да се приеме, че не са налице доказателства за извършване на претендираните разноски.  В този смисъл е даденото разрешение по приложение на закона по т. 1 на ТР № 6/2012г./06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК.

            На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

            Ищецът е направил и претендирал разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 205,00 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 3414/2017г. на ВРС, от които 25,00 лв. разноски за платена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.

           

             Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Т.С. с ЕГН ********** *** дължи на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 116,91 /сто и шестнадесет лева и деветдесет и една ст./ лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 18.02.2016 г. до 17.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3414/2017г. по описа на РС - Видин.

 

ОСЪЖДА М.Т.С. с ЕГН ********** *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 47,97 /четиридесет и седем лева и деветдесет и седем ст./ лева, представляваща договорна неустойка за неизпълнение по Договор за мобилни услуги за номер **********.

 

ОСЪЖДА М.Т.С. с ЕГН ********** *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 75,00 /седемдесет и пет/ лева, представляваща реализирани от ищцовото дружество разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА М.Т.С. с ЕГН ********** *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 205.00 /двеста и пет/ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 3414/2017г. по описа на РС – Видин.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна пред Окръжен съд - Видин.

  

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :