Р Е Ш Е Н И Е
№ 383 /17.11.2022 г.,
град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на първи
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА изслуша докладваното от съдия С. Сандева КАНД № 463 по описа на
съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от
П.Д.Ж. *** срещу решение № 43/30.06.2022 г. на Районен съд – Каварна
по нахд № 49 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърден електронен
фиш серия К № 3427829 на ОД на МВР – Добрич. Излагат се доводи за
незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се,
че съдът не е обсъдил оплакванията на жалбоподателя за неправилна правна
квалификация на деянието и неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Сочи се,
че решението е противоречиво и постановено при липсата на ясни и конкретни
мотиви. Твърди се, че съдът не е направил задълбочен анализ на събраните доказателства.
Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по
същество, с което да се отмени електронният фиш. Налице е и искане за
присъждане на разноски по делото.
Ответникът - ОД на МВР – Добрич, не изразява становище по
жалбата.
Представителят на ДОП счита, че жалбата е основателна и
решението на районния съд следва да бъде отменено.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законния срок от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, жалбата е неоснователна.
С оспорения пред Районен съд – Каварна електронен фиш серия
К № 3427829, издаден от ОДМВР – Добрич, на П.Д.Ж. ***, в качеството му
на собственик на МПС, л.а. „Мазда 6“ с рег. № ТХ 7766ХА, е наложена глоба в
размер на 50 лева за това, че с техническо средство на 03.02.2020 г., в 11,26 часа, в гр.
Каварна, ул. „България“ № 77, до мебелeн завод Калацерка, е установено
превишение на скоростта от 17 км/ч, като при разрешена скорост от 50 км/ч
автомобилът е управляван със скорост 67 км/ч. Нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 641, като е отчетен
толеранс от 3 на сто от измерената скорост.
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Констатирал е, че мобилната система за
видеоконтрол е преминала последваща проверка и е годно техническо средство за
измерване на скоростта. Въз основа на събраните по делото доказателства
районният съд е приел за доказано, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки собствения си автомобил в
населено място с превишение на скоростта от 13 км/ч на процесната дата, час и
място, поради което правилно е бил наказан на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя за
неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН по съображения, че те са неприложими
в облекчената процедура по издаване на ЕФ. Приел е, че датата на автоматичното
заснемане е единствената релевантна дата за изтичане на срока по чл. 80, ал. 1,
т. 5, във вр. чл. 81, ал. 3 от НК. Изразил е становище, че връчването на ЕФ
няма отношение към неговата законосъобразност, а към упражняване на правото на
защита, което е реализирано.
В мотивите към решението е прието, че е спазена императивната
разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като превишението на скоростта е констатирано
с автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Направен
е извод, че действащата към момента на заснемането нормативна уредба дава
възможност да се санкционират нарушения чрез издаване на електронен фиш, които
са установени не само чрез стационарни АТТС, а и посредством мобилни АТСС. Изложени
са съображения, че присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на
система) в патрулния автомобил по никакъв начин не оказва
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Измерването на скоростта се извършва автоматично от системата
радар-камера-компютър, като контролният орган няма никаква възможност да
променя или да влияе върху регистрирането и записа на нарушенията, установени и
заснети с мобилно АТС. Счетено е, че нарушението е безспорно установено след
приспадане на нужния толеранс от 3 % в полза на водача, поради което
превишението е толкова, колкото е прието и в обжалвания електронен фиш.
По отношение на субекта на нарушението съдът се е позовал
на презумпцията по чл. 188 от ЗДвП. Приел е, че правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя като собственик на автомобила, тъй като не са
налице данни за подадена от него декларация в срока и по реда на чл. 189, ал. 5
от ЗДвП.
Изразил е становище, че наложеното наказание е правилно
определено съобразно приложимата санкционна норма и не са налице основания за
неговото изменение.
Изложил е мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Приел
е, че нарушението е типично за вида си и не са налице условията за
квалифицирането му като маловажно.
Така постановеното съдебно решение е правилно като краен
правен резултат.
При провеждане на въззивното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно,
като наказанието е законосъобразно определено в установения от закона фиксиран
размер. Районният съд е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, като
се е обосновал с подробни и аргументирани мотиви. Настоящата инстанция споделя
констатациите на въззивния съд, че ЕФ има нормативно предвиденото съдържание по
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, възпроизвеждайки данните от автоматизираното техническо
средство. Правилно е становището на съда, че процесната мобилна система е
законоворегламентирано средство за контрол на скоростта и присъствието на
контролен орган не оказва въздействие върху резултатите от измерването и заснемането
на нарушението. След изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (ДВ – бр.
54/2017 г.) е допустимо нарушение за скорост да се установява както
със стационарни, така и с мобилни технически средства и системи, в присъствие
или отсъствие на контролен орган.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилна
правна квалификация на нарушението. Касае се за нарушение на забраната за
движение на МПС в населено място над законоустановената скорост от 50 км/ч,
което правилно е подведено под хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с
оглед на стойността на превишението след приспадане на дължимия толеранс от 3%.
Неясни и неконкретизирани са твърденията в жалбата за
неправилно определяне на санкционната норма поради евентуална повторност на
нарушението, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани от касационната
инстанция.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ЕФ е
издаден в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Действително неправилно районният съд е
приел, че тази норма е неприложима в производствата по издаване на ЕФ, но това
не води до незаконосъобразност на крайните му правни изводи. От данните по
делото е видно, че ЕФ е издаден на датата на заснемане на нарушението, поради
което са спазени всички срокове по чл. 34 от ЗАНН. Обстоятелството, че фишът е
връчен в по-късен момент, не влияе върху неговата законосъобразност, както
правилно е преценил и районният съд. Законодателят не е предвидил срок за
връчване на ЕФ. Датата на връчване има значение при преценката относно възможността
за обжалване, а не и относно възможността за реализиране на отговорността на
нарушителя.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на
задълбочен анализ на доказателствата по делото. Между страните не е имало спор
по фактите. Оплакванията във въззивната жалба са били единствено и само от
правно естество.
Не се споделя доводът на жалбоподателя, че решението е
постановено при непълнота на доказателствата. Действително по делото не е
представен протокол съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., но е представен пътен лист, в който ясно и точно е
отразено местоположението на полицейския автомобил към момента на заснемане на
нарушението. В първото и единствено съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя не е възразил нито веднъж, че липсва такъв
протокол по административнонаказателната преписка, поради което повдигането на
този въпрос едва в касационното производство е недопустимо и не подлежи на разглеждане
от настоящата съдебна инстанция.
Нито във въззивното, нито в касационното производство са представени
доказателства, които да опровергават фактическите констатации за извършено
нарушение на чл. 21 от ЗАНН. В хода на процеса жалбоподателят не е оспорил, че
е управлявал собствения си автомобил на посочените в ЕФ дата, час и място.
Единствените му възражения във въззивното производство са били свързани с
неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които правилно са отхвърлени като
неоснователни от районния съд, макар и по други съображения.
С оглед на изложеното обжалваното решение, с което е
потвърден процесният електронен фиш, е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 30.06.2022 г. постановено по
нахд № 49/2022 г. по описа на Районен съд – Каварна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: