Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 06.07.2020                                  Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи  граждански състав

На шестнадесети юни                                                    Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3447 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,  гр.София твърди в исковата си молба, че в заповедно производство в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 594/20.02.2019г. по чл. 410 ГПК от Старозагорския районен съд. Длъжникът П.Е.П. не бил намерен на постоянен и настоящ адрес, като заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът указал на заявителя, че може да предяви вземането си. С договор за студентски кредит № 1502250913983300 от 11.03.2015 г. "Райфайзенбанк (България)" ЕАД отпуснало на кредитополучателя П.Е.П., кредит в размер на 1325 лева с цел заплащане на 5 (пет) броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 265 лева - чл. 1.1. от договора. Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.05.2021 г. (съгл. чл. 2.1. от договора). Твърди, че изпълнил като кредитор задълженията си по процесния договор, включително задължението да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума. Сочи, че в чл. 3.1 от договора страните приемали за установено, че за ползваният кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %. Лихвата се начислявала от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината (вкл. първия и без последния ден от този период). При забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължал на банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно, върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения - чл. 3.2. от договора. Кредитополучателят не дължал заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита - чл. 3.3. от договора. Съгласно чл. 4.1. от Договора, крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми (включващи главница, лихва, евентуална лихва за забава) бил 05.05.2021 г. Сочи, че при погасяване на кредита, кредитополучателят ще ползва гратисен период 42 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.09.2018 г. По време на гратисния период кредитополучателят не дължал плащане на главницата и лихва по кредита. - чл. 4.2. и чл. 4.3. от договора. По време на гратисния период Банката начислявала лихва върху усвоената част на кредита. Начислената лихва се капитализирала годишно - чл. 4.4. от договора. След изтичане на гратисния период било уговорено, че кредитът ще бъде погасен на 32 (тридесет и две) равни анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.10.2018 г. до 05.05.2021 г. - чл. 4.8. от договора. "Райфайзенбанк (България)" ЕАД разполагало с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за кредит бил кредитна сделка. Договорът за банков кредит бил търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ. От чл. 3.1. от договора било видно, че между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит в размер на 7 % фиксирана годишна лихва. Постигнато било неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, с което страните отнапред определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (чл. 3.2. от договора) - основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Банката изпълнила всички свои задължения съгласно подписания договор. На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Основно задължение на заемателя съгласно чл. 430 от ТЗ било да върне заетата сума в уговорения срок. Кредитополучателят изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не били заплатени месечни вноски с падежни дати: 05.10.2018; 05.11.2018; 05.12.2018; 05.01.2019 г. В изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ на адресите, посочени в договора, били изпратени писма до кредитополучателя с изх. № ИЗХ-001-1 10980 и № ИЗХ- 001-110981. Видно от приложените известия за доставяне, писмата били достигнали до всички известни на банката адреси на кредитополучателя. Предсрочната изискуемост на всички вземания (главница и лихви) на банката по договора за кредит и анекса към него била осчетоводена на 28.01.2019 г. Страните по конкретния договор от 11.03.2015 г., уговорили настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по чл. 6 при наличие на условия: неизпълнение на условие по договора (в случая неплащането на три последователни погасителни вноски по кредита съгл. чл. 6.2. от договора), като съгласно българското законодателство било необходимо и волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, което да е достигнало до адреса на кредитополучателя. Съгласно чл. 9.3. от договора страните уговорили материално правна фикция за получаване на всички уведомления и изявления, които следвало да бъдат направени в писмена форма, които се считали за валидно получени от кредитополучателя, ако чрез лично доставяне или изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса му, посочени в договора, в случай че адресатът не е намерен на посочения адрес. Банката положила изцяло дължимата грижа, видно и от приложените писма за предсрочна изискуемост и известия за доставяне към тях. В чл. 5.1.2. от договора страните уговорили, че кредитополучателят следва в едноседмичен срок да информира банката за промяна в постоянния и/или настоящия адрес, като по този начин страните още веднъж въвели материално правна фикция за т.нар. фингирано връчване на всички уведомления и др. и приели, че същите ще се считат за надлежно връчени на адреса/ите посочен/и в договора. По делото нямало данни ответникът да е уведомявал за смяна на адрес банката. Моли съда да установи спрямо ответника П.Е.П. съществуването на вземанията му, произтичащи от договор за студентски кредит № ********* 3983300 от 11.03.2015 г., а именно: главница в общ размер на 335.57 лева, от която просрочени главници за периода от 05.10.2018г. до 05.01.2019 г. вкл. в размер на 38.62 лева, както и предсрочно изискуема главница в размер на 296.95 лева към 28.01.2019 г.; редовна (възнаградителна) лихва в общ размер на 8.83 лева, начислена за периода от 05.09.2018г. до 27.01.2019г. вкл., от която просрочени редовни лихви в размер на 7.50 лева, начислена за периода от 05.09.2018 г. до 05.01.2019г. вкл., както и начислена редовна лихва върху предсрочно изискуема главница от 28.01.2019 г. в размер на 1.33 лева, начислена за периода от 05.01.2019 г. до 27.01.2019 г. вкл.; наказателна лихва общо в размер на 2.64 лева, начислена за периода от 05.10.2018 г. до 17.02.2019г. включително, от която изискуема наказателна лихва върху просрочени главници, начислена за периода от 05.10.2018г. до 17.02.2019г. вкл. в размер на 0.91 лева, както и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 28.01.2019г. до 17.02.2019г. вкл. в размер на 1.73 лева; заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в Старозагорския районен съд (19.02.2019 г.) до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност - в случай че главните установителни искове по чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени напълно или частично като неоснователни досежно предсрочно изискуемите по договора суми, моли съда да осъди ответника П.Е.П. да му заплати следните суми: просрочени главници в размер на 88.16 лева за периода от 05.10.2018 г. до 05.06.2019 г. вкл.; предсрочно изискуема главница в размер на 247.41 лева към 02.07.2019 г.; просрочени редовни лихви в размер на 15.59 лева, начислени за периода от 05.09.2018 г. до 05.06.2019 г. вкл.; начислена редовна лихва в размер на 1.30 лева върху предсрочно изискуема главница от 02.07.2019 г., начислена за периода от 05.06.2019г. до 01.07.2019г. вкл.; начислени наказателни лихви в размер на 3.60 лева върху просрочени главници за периода от 05.10.2018 г. до 01.07.2019 г. включително; законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени по настоящото дело разноски, включително юрисконсултско възнаграждение Моли съда да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.

Ответникът П.Е.П., чрез назначения му особен представител – адв.Й.М., в който заявява, че предявените искове са допустими, но оспорва изцяло като неоснователни както кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, така и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Също така оспорва изцяло всички изложени в исковата молба твърдения и обстоятелства, на които се основават предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е получил посочената в исковата молба сума по отпуснатия му кредит, както и че не е внесъл договорените погасителни вноски по кредита. Оспорва твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 987/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 594/20.02.2019 г. за сумата 335,57 лева за главница за неизплатено задължение по договор за студентски кредит №1502250913983300 от 11.03.2015г., с 8,83 лева редовна лихва от 05.09.2018г. до 27.01.2019г., с 2,64 лева наказателна лихва от 05.10.2018г. до 17.02.2019г. и законна лихва от 19.02.2019 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира вземане по договор за студентски кредит №  1502250913983300 от 11.03.2015 г., по силата на който е предоставил на ответника кредит в размер на 1325 лева. Съгласно чл.2.1 от договора крайният срок за издължаване на кредита е 05.05.2021 г. Лихвеният процент по кредита е в размер на 7 % годишно. В чл.4.2 от договора е уговорен гратисен период от 42 месеца, считано от датата на сключване до 05.09.2018 г. Погасяването на кредита се извършва на 32 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.10.2018 г. до 05.05.2021 г.

Посоченият договор попада в приложното поле на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Съдържанието на договора съответства на специалните изисквания по чл.19 и чл.21 от ЗКСД, доколкото не е предвидено обезпечение и средствата е следвало да бъдат превеждани по конкретно посочена банкова сметка *** „Ангел Кънчев“. В договора за посочени и специалните предпоставки за предоставяне на държавна гаранция за погасяване на кредита.

Според чл.6.2 от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем  при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. По делото са представени писма изх. № ИЗХ-001-110980 и изх.№ ИЗХ-001-110981, с които банката ищец е уведомила ответника, че поради неплащане на месечните вноски за периода 04.10.2018 г. – 31.12.2018 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Уведомленията са изпратени на двата посочени от ответника адреса и са върнати от „Български пощи“ ЕАД на 24.01.2019 г. и на 28.01.2019 г. с отбелязване, че пощенските пратки не са потърсени от адресата.

Поначало в съдебната практика се приема, че за връчен редовно от външна страна и достигнал до длъжника, се смята документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус /чл.50 ЗННД/ или от частен съдебен изпълнител /чл.43 ЗЧСИ/. При връчване по възлагане в тези случаи се прилагат правилата на чл.37 – 58 ГПК, като отсъствието от адреса се удостоверява  по реда на чл.47 ГПК и съобщението се смята за връчено.

Допустимо е обаче уговарянето в договора и на други конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, вкл. с препоръчана пощенска пратка, като страните могат да предвидят, че изявлението на една от страните ще се счита достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа /в този смисъл решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т.д.№ 2072/2015 г., I т.о. на ВКС, решение № 180/23.11.2016 г. по т.д.№ 2400/2015 г., I т.о. на ВКС/.

В разглеждания случай в чл.9.3 от договора за кредит страните са уговорили, че уведомленията ще се считат получени от кредитополучателя, ако са изпратени по пощата и са достигнали до адресите, посочени в договора. Изискванията за прилагане на посочената фикция за връчване са изпълнени, поради което и ответникът следва да се счита надлежно уведомен за предсрочната изискуемост. Изложеното налага извода, че са спазени изискванията по чл.60, ал.2 ЗКИ и т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, при наличието на които банката може за предизвика предсрочното настъпване на падежа на цялото задължение по договора за кредит.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна  експертиза се установява, че на 12.03.2015 г. по сметка на ответника са усвоени 265 лв. по процесния договор. Размерът на непогасените задължения на ответника по договора за студентски кредит към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение е 347,04 лв. и включва: 335,57 лв. усвоена и непогасена главница, 8,83 лв. начислена редовна наказателна лихва за периода 05.09.2018 г. – 27.01.2019 г. и 2,64 лв. начислена наказателна лихва за периода 05.10.2018 г. – 17.02.2019 г. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обективност, обоснованост, незаинтересованост и съответствие с останалия доказателствен материал по делото.

В  писмената защита на ответника са наведени доводи за ненастъпване падежа на задължението с оглед липсата на погасителен план по чл.4.7 от договора. Твърди се, че ответникът не знаел кога следва да изпълни, поради което не бил изпаднал в забава. Съдът намира тези съображения за неоснователни, доколкото в чл.4.8 от процесния договор ясно е посочено, че  погасяването на кредита се извършва на 32 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.10.2018 г. до 05.05.2021 г. Регулиращият спорното материално правоотношение Закон за кредитиране на студенти и докторанти не предвижда специфични изисквания към съдържанието на погасителния план, тъй като в чл.24, ал.3 изрично е предвидено, че кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период. Доколкото по делото е изяснено, че ответникът не е заплатил никакви суми по договора, без значение в случая е размерът на отделната погасителна вноска. Безспорно установеният релевантен факт е неплащането на три последователни месечни вноски, което дава основание на кредитора да лиши длъжника от преимуществата на срока за изпълнение.  

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Предвид уважаването на първоначално предявения установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът не следва се произнася по евентуално съединените с него осъдителни искове, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски както следва: в заповедното производство - в размер на  75 лв., представляващи  държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 525 лв., представляващи държавна такса юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особен представител. 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Е.П. *** съществуването на вземането на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,  гр.София, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” 55, Експо 2000, ЕИК *********, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, за сумата 335,57 лева за главница за неизплатено задължение по договор за студентски кредит №1502250913983300 от 11.03.2015г., с 8,83 лева редовна лихва от 05.09.2018г. до 27.01.2019г., с 2,64 лева наказателна лихва от 05.10.2018г. до 17.02.2019г. и законна лихва от 19.02.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 594/20.02.2019 г. по ч. гр. д.№ 987/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА П.Е.П. *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,  гр.София, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” 55, Експо 2000, ЕИК *********, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, сумата 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 525 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: